Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 28.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д.
№144/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 136/30.06.2020г., постановено по н.а.х.д. №
837/2019г., Ловешки районен съд, трети наказателен състав е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление (НП) № 11-0001126 от 08.08.2019г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) Ловеч, с което за извършено нарушение на чл.415, ал.1
от Кодекса на труда (КТ), на „Винал” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул.”Джеймс Баучър” №116, ет.1, ап.1, в
качеството му на работодател, представлявано от Р.П.Ц. – Изпълнителен директор,
е наложено на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ДИТ Ловеч, страна по н.а.х.д.
№ 837/2019г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се претендира, че решението на
районния съд е постановено в нарушение на разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Твърди се, че
с протокола за даване на задължителни предписания, е разпоредено отстраняване
на шест отделни констатирани нарушения, поради което неизпълнението на всяко
предписание, независимо от останалите, съставлява самостоятелно нарушение,
което на основание чл.18 от ЗАНН изисква налагане на наказание за всяко
нарушение и изтърпяването му отделно. Излага се, че неправилно районния съд е
приел, че влезлият в сила индивидуален административен акт – предписание,
подлежи на изпълнение, като неизпълнението му частично или изцяло подлежи на
една санкция. Претендира се отмяна на решението на РС Ловеч и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
от лично от директора на ДИТ Ловеч, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания и излага съображения по същество. Моли да се отмени оспореното
решение и да се потвърди НП.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение
за основателност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 02.05.2019г.
е извършена проверка в предприятие за производство на вино и спиртни напитки в
гр. Ловеч, ул. „Ал.Кусев” №37, експлоатирано от „Винал“ АД гр. София, касаеща
изпълнението на предписания, дадени с Протокол № ПР1906700/21.03.2019г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Ловеч, връчен на 21.03.2019г. Предписанията са влезли
в сила на 05.04.2019г. със срок на изпълнение на предписание №6 от гореописания
протокол – 25.04.2019г. Във връзка с това при проверката е била изискана
документация относно изплащане на трудовите възнаграждения на работниците,
посочени в приложение №3 от Протокол № ПР1906700/21.03.2019г. за месец януари
2019г. При проверка на представената на 09.05.2019г. документация в Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Ловеч е установено, че работодателят е начислил във ведомостта за
м. януари 2019г. дължимите трудови възнаграждения за м. януари 2019г. на
работниците, посочени в приложение №3 от Протокол № ПР1906700/21.03.2019г.
Установено е, че работодателят е извършил частично плащане, съгласно приложение
№4. На 13.06.2019г. от служител на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-000112 от
същата дата, с който било прието за установено, че към 26.04.2019г. „Винал“ АД
гр. София, в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото
законодателство, като не е изпълнило в дадения срок – 25.04.2019г. задължително
предписание №6 от Протокол № ПР1906700 от 21.03.2019г. на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Ловеч, касаещо изплащане на трудовите възнаграждения на работниците
от приложение №3 от Протокол ПР1906700/21.03.2019г. за м. януари 2019г., с
което е нарушил чл.415, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от Кодекса на труда. Въз основа на така съставения АУАН е постановено
обжалваното НП.
Районният съд е приел още, че от приобщения по делото
Протокол за даване на задължителни предписания се установява, че при извършената
проверка на „Винал” АД, гр. София са констатирани нарушения на трудовото законодателство,
които са описани в три отделни точки, като посочените в тях констатации касаят
едно и също по вид нарушение на трудовото законодателство по чл.128, т.1 и т.2
от КТ във вр. с чл.267, ал.1 от КТ, изразяващо се в липса на искане от
сезонните работници за разрешаване на неплатен отпуск по чл.160, ал.1 от КТ,
поради което е прието, че се касае за престой, който не е по вина на
работниците и съгласно чл.267, ал.1 от КТ следва да им се начисли и изплати
трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2018г. и за месец януари
2019г. За отстраняването на констатираните нарушения по чл.128, т.1 и т.2 от КТ
на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ е било предписано на работодателя да
начисли и съответно да изплати за всеки отделен месец уговореното трудово
възнаграждение по месеци, като срок за изпълнение са определени три
последователни дни. Цитираното по-горе предписание не е било обжалвано и е
влязло в сила. Районния съдия е извършил служебна справка в деловодната система
на ЛРС, от която е установил, че за всяка отделна точка от предписанието за
установените нарушения по чл.128, т.2 от КТ за всеки отделен месец е съставен
отделен АУАН и е издадено отделно НП.
За да отмени НП, въззивният съд приел, че същото е
постановено в нарушение на материалния закон, тъй като разпоредбата на чл.415,
ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително предписание на контролен орган
във всички или някои негови части. Констатираното нарушение следва да се
санкционира с издаването на едно НП за неизпълнение на предписанието, а не за
всяко едно констатирано нарушение на трудовото законодателство, което е описано
в предписанието и не е отстранено в определения срок, да се налага санкция на
основание чл.415, ал.1 от КТ за неизпълнение на предписание, още повече, че в
случая се касае за описани в няколко отделни точки нарушения от един вид – по чл.128, т.2
от КТ.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно. Като е
стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, районният
съд е постановил съответстващ на процесуалния и материалния закон съдебен акт.
Районният съд е събрал и анализирал относимите за
правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение
към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от
касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби,
при спазване на съдопроизводствените правила.
Съгласно чл.415 от КТ, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.
Касационният състав споделя извода на въззивния съд,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като
противоречи на целите на чл.415, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от КТ – да бъдат
удовлетворени вземанията на работниците, като предписаното представлява един
единствен индивидуален административен акт. След като е дадено едно предписание
за изплащане на трудовите възнаграждения на изброените служители, макар и
разбито по месеци, то неизпълнението на предписанието спрямо тези служители
(изцяло или частично) следва да се счита за едно нарушение, а не за три отделни
нарушения. Незаконосъобразно наказващият орган е издал множество наказателни
постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да изплати
трудовото възнаграждение за отделните месеци. Затова правилен е изводът на
районния съд, че така издаденото наказателно постановление противоречи на
материалния закон и неговите цели и следва да бъде отменено. То противоречи и
на целите на административното наказване по ЗАНН, тъй като с незаконосъобразното
налагане на три имуществени санкции от по 1 500 лв. работодателят не се
превъзпитава, а се поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията
си към работниците и служителите.
Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати
констатирани нарушения на трудовото законодателство, като целта е да се
изплатят трудовите възнаграждения на работниците. Именно затова, когато
констатира нарушения, органът може да не наложи наказания за всяко едно от
констатираните нарушения, а да издаде предписание и определи срок и по този
начин да даде възможност на работодателя да изпълни задълженията си, като
неизпълнението на даденото предписание като индивидуален административен акт е
самостоятелно и друго по вид нарушение. Налагането на наказание за неизпълнение
на предписанието за всяко едно констатирано в него нарушение, но еднакво по
вид, освен че е незаконосъобразно, няма да доведе до целения с предписанието
резултат – да се изплатят задълженията, защото ще утежни финансовото положение
на дружеството с нови задължения, които са привилегировани спрямо вземанията на
работниците и служителите за престиран труд.
По изложените съображения настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на касатора, а решението на Ловешкия районен съд за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци
на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да
водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/30.06.2020г., постановено
по н.а.х.д. № 837/2019г. на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.