РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 22.07.2020
год.,
Троянски
районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА
съдебен
секретар Кремена Раева,
разгледа
докладваното от съдията - Радева
АН Дело № 159 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Производство по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление
№ 259р-6613 от 05.05.2020г., издадено от М.С.М.– Директор на ОДМВР гр. Ловеч,
на Т.Д.П. ***, е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева на
основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 във вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от същия закон. Наказателното
постановление е обжалвано в законоустановения срок от
Т.Д.П., като с жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно. В съдебно заседание Т.Д.П., редовно призована, се явява
лично и поддържа жалбата. Не е ангажирала доказателства и адвокатска защита.
За ответника по жалбата ОДМВР
гр. Ловеч, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. В придружително
писмо към жалбата е изразено становище за неоснователност на жалбата от главен
юрисконсулт Радков и е направено искане за потвърждаване на наказателното
постановление. Ангажирани са доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Д.Б. и Ц.С.Х., от
приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на Наказателно
постановление № 259р-6613 от 05.05.2020г.; Заверено копие на Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 21/13.04.2020г.; Заверено копие на Докладна записка
рег. № 359р-9696 от 18.05.2020г. и Заверено копие на Заповед № 295з-579/24.03.2020г.
на Директора на ОДМВР гр. Ловеч, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 13.04.2020г., следобяд, свидетелите М.Д.Б. и Ц.С.Х., и двамата служители
на РУ гр. Троян, били на работа по предварително утвърден от Началника на РУ
гр. Троян график. Около 14:55 часа свидетелите Б. и Х. се намирали в района на
кръговото кръстовище в гр. Троян, на ул. „Васил Левски“, до дом № 131 и видяли
жалбоподателката Т.Д.П. и нейният брат да вървят по тротоара, като и двамата
били без поставени защитни маски на лицата.
На същата дата 13.04.2020г. е
съставен АУАН № 21, с бланков № 827865 от свидетеля М.Д.Б. ***, в присъствието
на свидетеля Ц.С.Х., срещу Т.Д.П. за това, че на 13.04.2020г., около 14:55
часа, в гр. Троян, на ул. „Васил Левски“ № 131, не спазва въведената със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, а именно не е
поставила защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата на
обществено място, с което е нарушила чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. АУАН
е съставен в присъствие на Т.Д.П., която го е подписала без да отрази обяснения
или възражения. П. е получила екземпляр от акта на датата на неговото съставяне
– 13.04.2020 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е подала писмено
възражение срещу акта.
Въз основа на АУАН № 21 от
13.04.2020г. е издадено Наказателно постановление № 259р-6613 от 05.05.2020г. от
М.С.М.– Директор на ОДМВР гр. Ловеч, с което на Т.Д.П. е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лева на основание чл. 209а, ал. 4,
предл. 2 във вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от същия закон. В НП е уточнено, че нарушението е извършено в
условията на обявено в Република България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание, както
и че е въведена противоепидемична мярка на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. със
Заповед № РД -01-197/11.04.2020г. т. 9, с която е допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването.
Съдът намира, че подадената
срещу наказателното постановление жалба от Т.Д.П. е допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Съдът като анализира
писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и
възраженията на страните счита, че жалбата се явява основателна по следните
съображения: Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и
установи, че същото съдържа почти всички изискуеми от чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно
посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочени са данните на
нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение,
времето, когато е извършено и мястото, на което е извършено, посочена е законовата
разпоредба, която наказващият орган е счел за нарушена, вида и размера на
наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е
подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Съдът счита,
че същото е издадено от компетентен орган, а именно М.С.М.– Директор на ОДМВР
гр. Ловеч, съобразно изискванията на чл. 209а, ал. 4, предл. 1 от Закона за
здравето. АУАН № 21/13.04.2020г. също е съставен от оправомощено
лице – свидетелят М.Д.Б. ***, който съгласно
т. 1 от Заповед № 295з-579 от 24.03.2020г. на Директора на ОДМВР
гр. Ловеч има право да
съставя актове за установени нарушения
по чл. 209а от Закона за здравето.
Нито в подадената жалба,
нито в съдебно заседание, жалбоподателката Т.Д.П. оспорва визираното в АУАН и
НП нарушение, а именно, че е била на обществено място без поставена защитна
маска на лицето, покриваща устата и носа й. Напротив признава, че е била без
поставена маска, но веднага след съставяне на акта с брат й са си закупили
маски и спазват разпоредбите на закона. П. излага в жалбата, че е с 86%
инвалидност, безработна е и с брат си живеят с крайно оскъдни средства и
предвид обстоятелството, че в общинското жилище, в което живеят няма телевизор,
не е знаела, че има издадена заповед от министъра на здравеопазването от преди
два дни за задължително носене на маска.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за доказано, че на посочените в наказателното постановление дата,
време и място, жалбоподателката Т.Д.П. се е намирала
на обществено място – гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 131, като не е имала
поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, каквито са били изискванията на чл. 63, ал. 4 във вр. ал. 1 от Закона
за здравето във вр. с т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., с която е
допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Съдът счита, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на Наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
са ограничили правото на защита на наказаното лице. Съгласно
императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържа описание на
нарушението, като задължително следва да бъдат посочени законовите разпоредби,
които са били нарушени. АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, по която е квалифицирано нарушението, е бланкетна и не
съдържа състав на административно нарушение. В тази разпоредба е посочена санкцията,
която се налага за извършване на съответното нарушение. Посочените по-горе
императивни разпоредби на ЗАНН изискват в АУАН и в НП да бъдат посочени точно нарушените
законови разпоредби. В конкретният случай в текстовото описание на нарушението
е отразено, че е нарушена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето и съдът счита, че следва да се посочи съответно с какъв акт е въведена
тя и коя точно мярка е нарушена. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето не съдържа описание на противоепидемични мерки, въведени на
територията на България, а сочи, че при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите
от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита
и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. Посочване на правната квалификация на нарушението е от съществено
значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво
точно нарушение му е наложено административно наказание. Освен това следва между
текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице
пълно единство и съответствие. В конкретният случай едва в текстовата част на
наказателното постановление са посочени заповедите на министъра на
здравеопазването, с които е въведена противоепидемичната мярка, което съдът
намира за недопустимо, тъй като още със съставяне на АУАН нарушителят следва да
е наясно в извършването на какво нарушение е обвинен. Освен това липсва
съответствие между посочените правни норми в АУАН и в НП, което също е
съществено нарушение на процесуалните правила. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на 209а, ал. 1 от Закона
за здравето, а в НП освен нея са посочени и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от същия
закон, както и двете заповеди на министъра на здравеопазването, а именно Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,
но само в текстовата част, като
нарушението отново е квалифицирано по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Производството по налагане
на административно наказание е един строго формален процес, който изисква
стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе
нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават
правото на защита на жалбоподателката и представляват
формална предпоставка за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката
и водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът
счита, че обжалваното Наказателно постановление № 259р-6613 от 05.05.2020г.,
издадено от М.С.М.– Директор на ОДМВР гр. Ловеч, с което на Т.Д.П. е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лева на основание чл. 209а, ал. 4,
предл. 2 във вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от същия закон, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 259р-6613 от 05.05.2020г.,
издадено от М.С.М.– Директор на ОДМВР гр. Ловеч, с което на Т.Д.П., ЕГН **********
с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 - триста лева на основание чл. 209а, ал. 4,
предл. 2 във вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от същия закон, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено с мотивите.
Районен
съдия: