Р Е Ш Е Н И Е
№ 4058/11.10.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 27.09.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря
Й.Трендафилова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 1903
по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл.344 ал.1 т. 1 и 2 от КТ.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца С.Й.М. ЕГН **********, с адрес: *** Търговски комплекс „С.М.№189срещу ответника "М.Х." ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на следните искове:
1/ конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 99/12.09.2016 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“;
2/ конститутивен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност при ответното дружество.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: твърди , че е изпълнявал при ответното дружество длъжността „общ работник“. Сочи, че трудовото му правоотношение е било безсрочно, при осемчасово работно време с договорено възнаграждение в размер на 800 лв. Мястото на работа е било в гр.София- строителен обект.
Излага се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. Сочи се , че в мотивите на заповедта е посочено, че ищецът не се е явил на работа повече от два дни. Излага се, че в мотивите на заповедта не се посочва да е дадена възможност на ищеца да даде обяснения , като такова не му е било поискано. Сочи се , че работодателят е следвало да даде възможност на ищеца да даде обяснение във връзка с посоченото нарушение и едва след като даде обяснение , да се обсъди в мотивите на акта за налагане на дисциплинарно наказание тежестта на нарушението. Излага се, че ищецът не е извършил каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина и че е невярно твърдението, че ищецът не се е явявал на работа два последователни дни. Сочи се, че ищецът се е явил на работа в посочения в заповедта за уволнение период и на това основание заповедта се явява незаконна.
С оглед на изложеното , ищецът сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция, като моли ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Ответникът "М.Х." ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор
на исковата молба.
Твърди се,
че исковете на ищеца са недопустими, т.к. липсва писмено доказателство, че
същият е бил в трудов договор с ответника.
В случай, че се докаже правния интерес от исковата претенция, се излага становище за неоснователност на
исковете.
Сочи се,
че ищецът е нарушил трудовата дисциплина , като повече от два дни – 09,10 и 12
септември 2016г. е отсъствал от работното си място и не е полагал труд по
трудовия си договор.
Излага се,
че след като е получил два аванса в разстояние на месец от постъпването си ,
ищецът е поискал трети аванс в началото на работния ден на 09.09.2016г. и като не
е получил такъв е напуснал безпричинно
обекта , без да се яви на работното място и без изобщо да е полагал през този
ден труд. Не се е явил на работа и на
10.09.2016г., който е бил работен ден. Като не се е явил на работа и на
12.09.2016г. , техническата ръководителка го е търсила няколкократно по
телефона и го е викала на работа. По нареждане
на управителя е поискала обяснения по реда на чл.193 от КТ за безпричинното
неявяване на работа. След отказа да се яви на работа, вместо да получи
обяснения, техническата ръководителка е
била напсувана. Поради това и по доклад на същата , в края на работния ден на
12.09.2013г. е издадена заповед за наказание- уволнение и за прекратяване на
трудовия договор.
Вследствие
на изложеното се моли да се отвърли предявената
искова претенция и да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед
становищата на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните по делото обстоятелството , че са били в трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „ общ работник ” при ответника
и че със Заповед от 12.09.2016 г. на ответника на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” ,
поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни
, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Видно от
приобщения към доказателствения материал трудов договорэ № 120/01.08.2016г., ищецът С.М. е назначен при
ответното дружество на длъжността „общ работник, строителство на сгради“ за
неопределено време с изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя.
Представен
е заверен за вярност препис от личната карта на ищеца.
Видно от
представената по делото Заповед № 99/12.09.2016 г. , е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца с ответното дружество , поради безпричинно неявяване на
работа повече от два работни дни- от 09.09.2016г. до
момента, на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ.
Приет по
делото е заверен за вярност препис от личното трудово досие на ищеца С.Й.М.,
съдържащо: молба от ищеца С.Й.М. до Управителя „М.Х.“ ООД от 03.08.2016г., Заключение
от служба Трудова медицина “Глобал Текнолоджи“ ЕООД от 01.09.2016г., ., че ищецът е годен да изпълнява
длъжността, карта за предварителен
медицински преглед от 01.08.2016г., служебна бележка № 92/03.08.2016г. от „М.Х.“
ООД за проведен инструктаж по безопасност, хигиена на труди и противопожарна
охрана, , Разходен касов ордер №7203342/26.08.2016г. за сумата от 100,00 лв.,
копие от здравно досие на С.Й.М.,
Разходен касов ордер от 16.08.2016г. за сумата от 200,00 лв., Уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ от 01.08.2016г. и от 17.09.2016г., Форма за назначаване на
нови работници от 03.08.2016г.
Приета по
делото е справка с вх.№ 54322/15.08.2018г. от Национална агенция по приходите,
Териториална дирекция – София, в която посочват, че след извършена проверка е
установено, че към датата на проверката има данни за регистрирани трудови
договори от ищеца С.Й.М. с „М.Х.“ ООД с дата на сключване – 01.08.2016г.,
същият е деклариран на 01.08.2016 г. по подадено по интернет уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ. Трудовият договор е прекратен на 14.09.2016 г. , същото е
декларирано на 17.09.2016 г. с подадено по интернет Уведомление по чл. 62, ал.5
от КТ.
По делото
са събрани гласни доказателства посредством разпит на водения от ответната
страна свидетел С.И.Б, заемащ длъжността
счетоводител при ответното дружество. Свидетелят излага, както следва: „Човекът
основно , който движи обектите, е Б.Д.
Тя-Б. е строителен техник и организира изпълнението на обектите. Беше уговорила
С. да започне работа. Имаха сериозни проблеми с набирането на персонал и
започнахме да набираме не толкова надежден персонал , общо взето какъвто успеем
да открием. Тогава Б.Д.беше се свързала с въпросния С.. Б.Де строителен техник
– технически ръководител на обекта. И беше уговорила С. да започне работа. По
това време , сещам се, работиха на голям
обект на Кауфланд в София и затова ни трябваха спешно
хора. Той си представи пълния набор от документи
, необходими да мине през трудова
медицина. Това беше организирано от Б.Ди на мен ми беше предадена информацията
, кой ще започне работа и съответно да
декларирам в НАП , т.к. работим по големи обекти и там контролът е доста
сериозен, като първо контролът е от нас от фирмата и второ от главния
изпълнител, които изпълнява за цялата изрядност, т.к.
ние сме подизпълнител… С. започна да работи и работи няколко дни и Б.ми се
обади , че го няма.“ Свидетелят сочи, че Б. му се обадила , за да даде
разрешение за отпускане на аванс, т.к. в противен случай ищецът щял да напусне.
Вследствие на изложеното свидетелят разрешил на ищеца да се дадае
аванс от 200 лв. „след няколко дни отново имаше искане за аванс от същия човек
, а поначало повече от един аванс по принцип не даваме. Но работа беше на зор с
обекта , беше необходим всеки човек и Б. ми обясни , че ако не дадем , ще
напусне и се съгласих да му дадат 100 лв. После Б. ми се обади , че този
служител иска трети аванс. От един от другите
работници Б. се е опитвала чрез него да се свърже със Серго
и той й обяснил ,че има трудов договор с друга фирма и работи на друго място,
което определено мен ме притесни , т.к. бях декларирал трудовия му договор като
основен. Разговарях с Б.а го извика, същевременно не беше си представил
трудовата книжка , а не я е представил поради това , че е продължавал да работи
в друга фирма и не му е оформена трудовата книжка. Обясних на Б.а говори с него, това да се
прекрати незабавно дали работи при нас или не, да си носи трудовата книжка , за
да са му в ред нещо. Тогава Б. разговаряла с него и ми се обади каза , че
ще продължи да работи при нас.“ По
отношение на дните 09.09 , 10.09. и 12.09.2016г., свидетелят излага следното: „Това
е след последния отказ от моя страна да му дадем третия аванс, той отишъл
сутринта на обекта, поискал аванса , аз отказах и той си хвърлил каската и
казал , че повече няма да работи. Б.ме уведоми , че той си е заминал. Тя
уведоми и двама ни с г-н Генов. Господин Генов нареди на Б. Д.а се свърже със С.
и да поиска обяснение защо не идва на работа и че ако няма основателна причина ще бъде уволнен
дисциплинарно. Това , което знам от Б. , че Б. се е свързала по телефона със С.
да му поиска обяснение и да разбере какво става, той е използвал много такива нецензурни думи
относно нея и й затворил телефона. В последствие г-н Генов разпореди да се
издаде заповед и тя беше изпратена. Б. така или иначе се опитваше да се свърже
с него , за да може да се оправят нещата в трудовата книжка и по документите,
но се оказа че не може да се свържи с него и че на телефон отговаря друг човек
, който каза , че този телефон е негов и не е С.. Оттогава не сме имали вземане
даване с него. След това С. не ни се е
обаждал.“
Приети по
делото са два броя разписки , издадени
от „Спиди“ АД, а именно: Разписка за взета на
12.09.2016 г. в 14,33ч. поръчка за изпращане от подател „М.Х.“ ООД до получател
С.Й.М. , със съдържание „Заповед № 99/12.09.2016г. по заявка №
60340675232 и Обратна разписка
по заявка № 60340675232 , бр.1 , с тегло
0.25 от 14.09.2016 г. в 12.16ч. , с подател С.Й.М. и получател “М.Х.“ ООД чрез Б.Д,със
съдържание „Документи“.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по делото, а именно: факта, че между ищеца и ответника е било учредено валидно трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността –„ общ работник“ при ответника; че трудовото правоотношение е прекратено на основание процесната заповед; факта, че ищецът е бил изправна страна и се е явил на работа в дните , за които се твърди, че не се е явил на работа. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: че законосъобразно е упражнил дисциплинарната си власт като е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение ”, в това число издаване на мотивирана заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението, времето на извършване, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага, нейното връчване, предхождано от поискани и дадени писмени обяснения на служителя, както и че са налице изложените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, както и че процесната заповед е била сведена до знанието на ищеца; че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение на ищеца; че са налице посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.2 от КТ - неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.
Съдът намира производството по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за процесуално допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на 17.10.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ исковете за отмяна на уволнение се подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на трудовото правоотношение, което в настоящия случай е станало с връването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 12.09.2016г., следователно исковата молба се явява подадена в срок и съдът дължи произнасяне по същество на спора досежно законосъобразността на уволнението.
Съдът намира ,че производството по делото е допустимо и с оглед обстоятелството, че в производствата по гр.д.№ 156392016г. по описа на СГС, и гр.д.№ 3316/2017г. по описа на ВКС предмет на разглеждане е била частната жалба на ищеца по повод прекратяване на производството по гр.д.№ 58110/2016г. по описа на СРС по подсъдност и изпращането на делото по компетентност на ВРС, където е прието допустимото учредяване на производството.
За да е налице законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно трудово правоотношение; извършено нарушение на трудовата дисциплина; отправено искане до работника или служителя за даване на обяснения; в двумесечен срок от откриване на нарушението да е наложено съответно наказание.
Процесната заповед е редовна от формална гледна точка - съдържа всички нормативно предвидени реквизити, издадена е от компетенен орган в кръга на службата му и в предвидената от закона писмена форма, посочен е нарушителят, очертани са признаците на нарушението, времето и мястото на неговото извършване, наказанието и законовия текст, послужил като основание за неговото налагане. В заповедта е описано какво нарушение е извършил и какво е правното основание за това. Задължението по член 195, алинея 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на член 189, алинея 2 от КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по член 194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по член 344, алинея 1, точка 1 от КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на член 195, алинея 1 от КТ.
От показанията на свидетеля Стоян Балев се установява , че ищецът не се е явил на работа, за да изпълнява трудовите си задължения на 09.09.2016г., на 10.09.2016г. и на 12.09.2016г. Вследствие на изложеното съдът намира, че ищецът не се явил на работа в течение на два последователни работни дни, което съставлява дисципларно нарушение посмисъла на чл.190 ал.1 т.2 от КТ. За налагане на дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ е достатъчно работникът да не се е явил на работа в течение на два последователни работни дни, за което по настоящото дело са събрани достатъчно доказателства и е прието за безспорно обстоятелство. Не се установява това неявяване да е било поради възпрепятстването му от работодателя. Не се твърдят направени от ищеца опити да се яви на отправените му покани от работодателя и да продължи изпълнението на трудовите си задължения.
Видно от заповедта, дисциплинарното наказание е наложено в срока по член 194, алинея 1 от КТ, тъй като нарушението е по член 190, алинея 1, точка 2 от КТ /неявяване на работа в течение на два последователни работни дни/ е установено на 09.09.2016 г., а заповедта е издадена на 12.09.2016 г., тоест в законоворегламентирания двумесечен срок.
При налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде спазена процедурата по член 193, алинея 1 от КТ, а именно: преди налагане на наказанието работодателят да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Видно от събраните по делото гласни доказателства се установява, че работодателят е направил неколкократно опити да изслуша или приеме писмените обяснения на ищеца, като е ищецът е уведомен по телефона , но вместо да даде обяснения , ищецът е отправил цинични думи към служителката на ответното дружество Бякова и й е затворил телефона. Впоследствие на този телефон вече се е обаждало друго лице , което е твърдяло , че този телефон е негов и там няма никакъв С..
Вследствие на изложеното, направените от ответника опити да получи писмени обяснения от ищеца са се оказали безрезултатни. Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на член 193, алинея 3 от КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в това число и в случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си, или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. В настоящият случай съдът намира за установено от събраните писмени и гласни доказателства, че ищецът , осуетявайки възможността работодателят да му връчи уведомителното писмо за искане на обяснения по реда на член 193, алинея 1 от КТ, , сам се е поставил в положение да не може да даде обяснения за отсъствието си от работа. Съгласно член 193, алинея 3 от КТ в този случай работодателят се освобождава от отговорността си по член 193, алинея 2 от КТ за липсата на обяснения на работника или служителя.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид горното следва да бъде отхвърлен и вторият иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, доколкото неоснователността на първия иск води до неоснователност и на този иск.
С оглед изхода на делото , на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски , за които са представени доказателства за реализирането им, в размер на 750,00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Й.М. ЕГН **********, с адрес: *** Търговски комплекс „С.М.№189срещу "М.Х."
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
искове с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му ,
извършено със Заповед № 99/12.09.2016 г. и за възстановяване на ищеца на
заеманата от него преди уволнението длъжност „общ работник, строителство на
сгради“, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Й.М. ЕГН **********,
с адрес: *** Търговски комплекс „С.М.№189ДА
ЗАПЛАТИ на ""М.Х."
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 750,00 /седемстотин и петдесет/ лв., представляваща
сторени от ответника съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок , считано от 11.10.2018 г. , на основание чл.
315, ал. 2 от ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: