О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 260011
Гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Тодор Хаджиев
изслуша докладваното от съдията В. И. в.гр.д. N 574 по описа за
2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 77 от ГПК.
С
разпореждане от 22.11.2023 г. апелативният съд разпореди да се изиска делото от
ОС-С.З.заедно с първоинстанционното гр.д. 72/2015 г. на ОС-С.З.за проверка и
преценка с оглед нормата на чл. 157,ал.2 от ЗОНПИ. Делото е получено в деловодството
на апелативния съд на 30.11.2023 г.
Пловдивският апелативен съд
прецени обстоятелствата по делото и намери за
установено следното:
Производството по в.гр.д. № 574/2020
г. на АС-Пловдив е образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца в
първоинстанционното производство К. против решението на ОС-С.З.от 17.04.2018 г.
по гр.д. № 72/2015 г. в частта му, с която са частично отхвърлени предявените
от К. искове по чл. 74,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата
на имущество на ответниците по делото М.Г.К., П.М.К. и К.М.К. като незаконно
придобито.
На 30.03.2021 г. апелативният съд
постанови по делото решение № 260048, с което потвърди обжалваното решение на
окръжния съд в негови части, с които исковете са отхвърлени. Решението на
апелативния съд е влязло в сила на 24.10.2023 г., след като с определение №
50268/24.10.2023 г. по гр.д. № 2287/2021 г. на ВКС, 3 ГО не е допуснато касационното му обжалване.
С решението си от 30.03.2021 г.
апелативният съд не е осъдил К. да заплати ДТ с оглед резултата от въззивното
обжалване - за въззивното производство с оглед отхвърлянето на въззивната жалба
и потвърждаването частично на решението, с което предявените от К. искове са отхвърлени
частично. Липсата на такова осъждане е обоснована от преценката на апелативния
съд, че тъй като съгласно чл. 75,ал.3 от ЗОПДНПИ (отм.) при подаването на
исковата молба К. не внася ДТ, а съгласно чл.78,ал.2 от същия закон с решението
съдът присъжда ДТ и направените разноски в зависимост от изхода на делото, то
следва да се възприеме разбиране, че нормите на чл. 75,ал.3 и чл.78,ал.2 от
ЗОПДНПИ (отм.), респективно нормите на чл. 154,ал.3 и чл. 157,ал.2 от ЗОНПИ
кореспондират с тези на чл. 84,ал.1,т.1 и чл. 78,ал.6 от ГПК, поради което при
отхвърляне на иск на К. (в пълен размер или частично) не следва да се присъжда ДТ
в тежест на К. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
съответния съд. Съответно, затова при потвърждаването на обжалваното решение на
окръжния съд, с което исковете са частично отхвърлени, апелативният съд не
осъди К. да заплати по сметка на АС-Пловдив съответната ДТ за въззивното
производство.
Понастоящем обаче се възприема в
съдебната практика становището, че нормата на чл.78,ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.),
респективно, нормата на чл. 157,ал.2 от Закона за отнемане на незаконно
придобитото имущество (с предишно заглавие Закон за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество, изменено, ДВ, бр. 84/2023 г.,
в сила от 6.10.2023 г.), съгласно която с решението, с което съдът се произнася
по предявения от К. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество, съдът присъжда държавна такса (както и направените
разноски) в зависимост от изхода на делото, е специална и с нея е постановено
по този вид дела ДТ да не се събира предварително, но тя трябва да се присъжда
с оглед изхода на делото, т.е. при уважаване на иска тя ще се дължи от
осъденото лице, но при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото тя се
дължи от К.-ищец по спора и тя не е освободена от внасянето й (в тази насока –
определение № 2810/3.10.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3705/2023 г., 4 ГО, ГК,
определение № 2833/4.10.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3948/2023 г., 3 ГО, ГК).
При тези обстоятелства следва
сега при условията на чл.77 от ГПК апелативният съд съгласно разпоредбата на
чл. 81 от ГПК във вр. с чл. 157,ал.2 от ЗОНПИ да осъди съобразно резултата от
въззивното обжалване жалбоподателя КОНПИ-гр.С. да заплати ДТ за въззивното
производство по делото, изчислена върху размера на отхвърлените претенции
съгласно чл. 18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК. Тъй като обжалваното от К. решение на окръжния съд е потвърдено в
частта му, с която искът срещу М.Г.К. е отхвърлен относно претенцията за
отнемане на имущество общо на стойност (14 000 лв., 7 600 лв.,
7 000 лв., 38 000 лв., 29 000 лв., 12 500 лв., 5 500
лв., 4 500 лв., 8 000 лв., 4 538,90 лв. и 500 лв.) 131 138,90
лв., както и в частта му, с която искът срещу М.Г.К. и П.М.К. е отхвърлен
относно претенцията за отнемане на имущество общо на стойност (11 000 лв.
и 6000 лв.) 17 000 лв., а също и в частта му, с която искът срещу К.М.К. е
отхвърлен относно претенцията за отнемане на имущество общо на стойност (1000
лв., 2000 лв., 51 999,65 лв., 350 лв., 430,29 лв., 5036,36 лв. и
31 000 лв.) 91 816,30 лв., или исковете са отхвърлени общо за сумата 239 955,20
лв., то дължимата ДТ е 2% от тази сума или 4 799,10 лв.
С оглед на
гореизложеното съдът
О П
Р Е Д Е
Л И
:
ОСЪЖДА К. за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ)-гр.С., пл. „С.Н.“*, ЕИК ********* да заплати на основание чл.77 във вр.
с чл. 81 от ГПК, вр. чл. 157,ал.2 от ЗОНПИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 4 799,10 лв. – дължима
държавна такса за въззивното производство по предявените от К. (КОПДНПИ) искове
против М.Г.К., П.М.К. и К.М.К. за отнемане от тях на имущество на обща стойност
239 955,20 лв. като незаконно придобито, както и сумата 5 лв. за издаване
на изпълнителен лист за събиране на горната сума при невнасянето й от КОНПИ до
влизане на настоящото определение в сила.
Определението
може да се обжалва от К. за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ)-гр.С. с частна жалба пред Върховния касационен съд – гр. С. в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)