Р Е Ш Е Н И Е
№ 1954/15.10.2019г.
Град Пловдив, 15.10.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Стефка Костадинова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2803 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на Г.К.К. *** против принудителна административна мярка, обективирана в
констативен протокол № 0045622 от 04.09.2019 г.
Според жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка е нищожна, тъй като заповедта е
издадена от некомпетентен орган. Иска се обявяване нищожността на оспорената
мярка, евентуално отмяната й като незаконосъобразна, неправилна и противоречаща
на целта на закона, както и присъждане на разноски.
Ответникът не взема
становище по жалбата.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са
били неблагоприятно засегнати от оспорената принудителна административна мярка,
и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 04.09.2019 г. в 10.32 часа, в
град Пловдив по отношение на МПС, марка „Хонда“, с рег. № РВ****, е приложена
мярка принудително блокиране чрез поставяне на техническо средство тип скоба, за
което е съставен констативен протокол за принудително блокиране серия № 0045622
от 04.09.2019 г. След заплащане на таксата от 30 лева автомобилът е бил
отблокиран.
В хода на съдебното
производство от ответната страна са представени заповед № 12ОА680 от 23.03.2012
г. на кмета на община Пловдив (л.19), с която на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП е определено ОП
„Паркиране и репатриране“ за звено на община Пловдив, което да осъществява
принудителни мерки при неправилно паркиране – блокиране на колелото на
неправилно паркирано ППС на територията на община Пловдив, както и заповед №
19ОА-1646 от 09.07.2019 г. на кмета на община Пловдив (л. 20), с която на
основание чл.167, ал.2, т.2, чл.168 и чл.172, ал.1 ЗДвП, в съответствие с глава
ІІІ, раздел І, ІІ, ІІІ и чл.35, ал.2, т.1, във връзка с чл.27 от Наредбата за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив (НРСППППСТГП), приета от Общински съвет Пловдив, са определени
конкретните длъжностни лица от Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране – тип
„скоба“ на пътното превозно средство, както и да съставят констативни протоколи
за принудително блокиране на пътни превозни
средства.
Видно от приложение №
1 към решение № 205, взето по протокол № 7 от 17.05.2016 г. на Общински съвет
Пловдив (л.25), в обхвата на „Синя зона“ се включва бул. „Марица-юг“ – мястото,
където на 04.09.2019 г. е бил паркирал автомобила си жалбоподателят. Т.е.,
представеният списък категорично установява, че булевардът е включен в обхвата
на „Синя зона“.
При тези факти съдът
намира, че оспорената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
На първо място, не се
споделя възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената мярка поради
липса на компетентност на органите, които са я приложили.
Съгласно чл.167,
ал.2, т.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините,
използват
техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране
по чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на
техническото средство. Съгласно чл.27 НРСППППСТГП поставянето на скоба може
да се извърши само от звеното на общината, определено със заповед на кмета на
общината на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП.
В изпълнение на това
законово задължение със заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г. кметът на Община
Пловдив, както се каза по-горе, е определил ОП „Паркиране и репатриране“ да
осъществява принудителни административни мерки при неправилно паркиране – блокиране
на колелото на неправилно паркирано ППС, а със заповед № 19ОА-1646 от
09.07.2019 г. са определени конкретните длъжностни лица, които да използват
техническо средство за принудително задържане и блокиране тип „скоба“ и да
съставят констативни протоколи за принудително блокиране на ППС, сред които
длъжностни лица е и ответникът Радослав Атанасов Камбуров. Представени са в
тази връзка допълнително споразумение № 280 от 02.07.2018 г. към трудов договор
№ 71 от 23.10.2009 г., сключен между ОП „Паркиране и репатриране“ и Р.А.К.на
длъжност скобар, както и длъжностна характеристика на длъжността „скобар“,
подписана от К.на 02.07.2018 г. (л.23 и 24), от които се установява, че
ответникът е в трудово правоотношение с общинското предприятие. Т.е., налице е
изрично оправомощаване както на общинското предприятие, така и на блокиращия
оператор в ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив Радослав К.да налага
принудителната административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП и противно на
застъпеното от жалбоподателя становище, безспорно е установено, че оспорената
принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган. Изпълнен е
фактическият състав на възлагането на правомощия на конкретни физически лица,
служители на общинското предприятие, от кмета на община Пловдив.
Основателно е обаче
възражението на жалбоподателя, че процесната мярка е незаконосъобразна поради
противоречие с материалноправни норми, защото съгласно чл.99, ал.1 и 2 ЗДвП в
населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да
определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал.1
се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача
се указват условията за паркиране. Т.е., техническото
средство скоба може да се прилага единствено и само по отношение на ППС, за
което не е заплатена таксата по чл.99, ал.3 ЗДвП и което е паркирано на
определените от общинския съвет места за платено паркиране, обозначени съгласно
чл.99, ал.2 ЗДвП.
Съгласно чл.10, ал.1
НРСППППСТГП на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за
зони за платено и безплатно паркиране („Синя зона”) в определени часове на
денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на
обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон
от 08.30 до 17.30 часа. Ал.3 на същата разпоредба предвижда, че обхватът
на „Синя зона” се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък,
приложение № 1 на настоящата наредба (л.25 от делото, общодостъпен на сайта на
община Пловдив), като условията и редът за паркиране в зоната се указват с
хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на
Община Пловдив, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия
Генерален план за организация на движението в град Пловдив.
В настоящия случай по
безспорен начин се установи, че жалбоподателят е паркирал автомобила си на
обозначено място в зоната, определена за платено почасово паркиране. Спорно по
делото е обстоятелството на извършено самотаксуване от жалбоподателя, чрез
някой от методите, определени с чл.11 НРСППППСТГП.
Съдът намира, че
ответникът не доказа по несъмнен начин твърдението, че оспорващият не се е
самотаксувал за престой в „Синя зона“ на процесния ден и час. Действително,
касае се за доказване на отрицателен факт, но тежестта за доказване на наличието
на основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка е на
ответника. Не бе опровергано по пътя на пълното насрещно доказване твърдението
на оспорващия, че е бил до паркиралия си автомобил в 10,26 часа, т.е., в
границите на платения му престой – от 09,57 часа до 10,27 часа.
От представения талон
(л.7) се установява, че жалбоподателят е платил престой за времето от 09,57
часа до 10,27 часа, като в 10,26 часа е бил пред автомобила си, заприказвал се
със свой познат, а междувременно служители на ОП „Паркиране и репатриране“ са
предприели заскобяване, на което жалбоподателят се противопоставил, тъй като е
бил до автомобила си преди изтичане на заплатеното от него време за паркиране. В
опитите си да обясни на служителите на ОП „Паркиране и репатриране“, че има
талон за платено паркиране и че очевидно е станала някаква грешка, е изминало
време и докато отключи автомобила си и покаже талона за заплатено паркиране,
вече са били изтекли още няколко минути, което се установява и от снимковия
материал по делото, направен в 10.29 часа, поради което служител на ОП
„Паркиране и репатриране“ подканил двамата си колеги да продължат със
заскобяването. Поради тази причина в 10,32 часа е съставен констативен протокол
за принудително блокиране, а в 10,33 часа след заплащане на таксата от 30 лева
автомобилът е бил отблокиран.
При тези факти съдът намира,
че разликата от две минути (от 10,27 часа до 10,29 часа) е незначителна и е в
рамките на допустимия толеранс, в т.ч. и допустимата грешка, доколкото не е
безспорно доказана и точността на часовника на блокиращия оператор, поради
което не следва да се приема, че е налице паркиране в нарушение на приетите от
ОбС Пловдив правила за паркиране в района на „Синята зона“ на град Пловдив.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че оспорената мярка следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя, същото е основателно и доказано в
размер на 10 лева за платената държавна такса, но неоснователно по отношение на
адвокатското възнаграждение, доколкото в съдебното заседание жалбоподателят
оттегли пълномощията на адв. М., поради което следва да бъде осъдена община
Пловдив да плати на жалбоподателя единствено сумата 10 лева.
Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.К.,
ЕГН **********,***, принудителна
административна мярка, обективирана в констативен протокол № 0045622 от
04.09.2019 г. – принудително задържане на ППС марка „Хонда“, с рег. № РВ****.
ОСЪЖДА община Пловдив да
заплати на Г.К.К., ЕГН **********,*** (десет) лева, разноски.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: