Русенска
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия М.Т.Х.
в това, че през периода от 09.11.1999 г.
до 13.12.1999 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два
пъти, и в условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с лице с
неустановена самоличност, отнел чужди движими вещи: телевизор „Сони”; музикална уредба „Шарп”-комплект радио СД;
касети и тонколони; 54 бр.компактдискове с класическа музика; 3 бр.платнени
сакове; дамски еко кожух; златна гривна-тип синджирче от 1 гр. 14 карата;
златна гривна –правоъгълни плочки 10 гр; златен синджир с разпятие- 5 гр. 14
карата; златен пръстен с продълговат червен рубин- 6 гр. 14 карата; златен
пръстен с кръгъл червен рубин-4 гр.,14 карата; чифт златни обеци с бели
камъчета-5 гр.,14 карата; чифт златни руски обеци; златен медальон с капак 10
гр; механичен мъжки часовник „Ориент”; декоративен самурайски меч; 1000 щатски
долара в банкноти по 10 щ.д.; голям кафяв куфар от естествена кожа, всичко на
обща стойност 4 531,11 лева, големи размери, от владението на Е.П.К. и Н.И.Х.,***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване - престъпление по чл.199 ал.1 т.4,вр.чл.198 ал.1,вр. чл.20
ал.2,вр.чл.26 ал.1 /изм./,вр.чл.2 ал.2 от НК.
Подсъдимият
И.Н.Н. в това, че на 11.01.2000 г. в
с. Бъзън, обл. Русенска, в условията на опасен рецидив, в съучастие като
извършител с Т. *** и с лице с неустановена самоличност, отнел чужди движими вещи: златна венчална халка-4,5 гр.,14
карата; златен ланец-10 гр.,14 карата; два чифта обеци с общо тегло 2 гр.,14
карата; 4 броя златни гривни с общо тегло 24 гр.,14 карата; мъжка златна
венчална халка с надпис „С.”***,14 карата; златен мъжки пръстен с плочка-5
гр.,герданче с чифт обеци с клипсове; чифт позлатени обеци с клипсове; 3 бр.златни
пръчици с общо тегло 1 гр.,14 карата; цветен телевизор с дистанционно
управление турско производство; записващ видеокасетофон „Шарп”; музикална
уредба „Панасоник” за касети и СД с 2 броя тонколони; сак с компактдискове; 5
броя дистанционни управления; телевизор „Панасоник”; 1 бр.тунер за сателитен
приемник с антена и позиционера; безжичен телефон „Панасоник”; фотоапарат
„Кодак” и парична сума от 300 лева,всичко на обща стойност 2 934,00 лева, от
владението на Н.М. ***, с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване-престъпление по чл.199 ал.1 т.4,вр. чл.198
ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимият
Т.Ф.А. в това, че на 11.01.2000 г. в
с. Бъзън, обл. Русенска, в условията на опасен рецидив, в съучастие като
извършител с И.Н. *** и с лице с неустановена самоличност, отнел чужди движими вещи: златна венчална халка-4,5 гр.,14
карата; златен ланец-10 гр.,14 карата; два чифта обеци с общо тегло 2 гр.,14
карата; 4 броя златни гривни с общо тегло 24 гр.,14 карата; мъжка златна венчална
халка с надпис „С.”***,14 карата; златен мъжки пръстен с плочка-5 гр.,герданче
с чифт обеци с клипсове; чифт позлатени обеци с клипсове; 3 бр.златни пръчици с
общо тегло 1 гр.,14 карата; цветен телевизор с дистанционно управление турско
производство; записващ видеокасетофон „Шарп”; музикална уредба „Панасоник” за
касети и СД с 2 броя тонколони; сак с компактдискове; 5 броя дистанционни
управления; телевизор „Панасоник”; 1 бр.тунер за сателитен приемник с антена и
позиционера; безжичен телефон „Панасоник”; фотоапарат „Кодак” и парична сума от
300 лева,всичко на обща стойност 2 934,00 лева,от владението на Н.М. ***,с
намерението противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и
заплашване-престъпление по чл.199 ал.1 , т.4, вр. чл.198 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.
Съдебното следствие се
проведе при условията на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Моли всеки един от подсъдимите да бъде признат за виновен и
осъден по повдигнатото му обвинение. Предлага на всеки един от подсъдимите да бъде
определено наказание, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, от вида лишаване
от свобода, в размер около 3 години - 3 год. и 6 месеца лишаване от свобода, което
да бъде ефективно изтърпяно при строг режим.
Всеки едни от тримата
подсъдими се признава за виновен, не оспорва фактите, изложени в обвинителния
акт и моли да му бъде определено наказание, във връзка с чл.55 от НК, в
минимален размер,като бъде извършено групиране с наказанията по предходните
присъди.
Защитата на подс. Х. пледира
за наказание, определено при условията на чл.55 от НК, в размер под средата на
предвиденото в закона, като бъде извършено и групиране с наказанията по
предходните му присъди, за които са налице основания за това и зачитане на
изтърпяната част от наказанията по тях и предварителното задържане.
Защитата на подс. Н. пледира
за наказание, определено при условията на чл.55 от НК, в размер под три години
лишаване от свобода, като бъде извършено и групиране с наказанията по
предходните му присъди, за които са налице основания за това и зачитане на
изтърпяната част от наказанията по тях и предварителното задържане.
Защитата на подс. А. пледира
за наказание, определено при условията на чл.55 от НК, в размер под три години
лишаване от свобода, като бъде извършено и групиране с наказанията по
предходните му присъди, за които са налице основания за това и зачитане на
изтърпяната част от наказанията по тях и предварителното задържане.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Х. ***, понастоящем изтърпява
присъда в затвора гр. Враца, български гражданин, със средно образование,
неженен, не работи.
Той е осъждан общо десет
пъти, видно от приложения бюлетин за съдимост в папка 1 л.57-59 от ДП. Посочената в
него, седма поред, присъда е влязла в
сила на 29.11.1999 г., т.е. влязла е в сила преди довършването на
престъплението, предмет на настоящето разглеждане, което е довършено на
13.12.1999 г., поради което нямат отношение към приложението на чл.25,вр.чл.23
от НК. Последните три от присъдите на подс. Х., които имат отношение към
квалификацията на настоящето престъпление и към приложението на чл.25 от НК са
както следва:
/№ 8 по бюлетина за
съдимост/ Присъда № 79/03.04.2002г. по НОХД № 2240/00 на РС-Русе, в сила от
08.05.2002г., с която за извършено на 16.06.2000г. престъпление по чл.196 ал.1
т.2,вр.чл.195 ал.1 т.3,т.4,т.5 от НК и чл.54 от НК е осъден на десет години
лишаване от свобода при строг режим.
/№9/ Присъда №
223/28.11.2003г. по НОХД № 1684/01 на РС-Русе, в сила от 16.12.2003г., с която
за извършено на 09.08.1994г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2,вр.чл.195 ал.1 т.3
от НК и чл.55 от НК е осъден на две години лишаване от свобода при строг режим.
- С определение №
177/24.06.2004г. е извършено групиране на наказанията по влезли в сила присъди
/посочените в бюлетина за съдимост под № 4,5,6,7 и 9, като му е наложено едно
общо наказание в размер на 6 години лишаване от свобода, което е увеличено на 7
години лишаване от свобода при строг режим за изтърпяване. Присъединено е
наказанието по НОХД № 22/04 на РРС /№ 2/ -3 години задължително заселване в гр.
Русе. Зачетено е предварителното задържане по НОХД № 380/96 на РРС /№7/ и
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по посочените съдебни
актове.
/№ 10/ Присъда №
356/12.07.2004г. по НОХД № 326/04 на РС-Разград, в сила от 28.07.2004г., с
която за извършено през периода 11.01.2000г.- 24.01.2000г. престъпление по
чл.196 ал.1 т.2,вр.чл.195 ал.1 т.4,т.5 от НК и чл.54 от НК е осъден на три години
и шест месеца лишаване от свобода при строг режим. Със същата присъда е
извършено и групиране по реда на чл.25,вр.чл.23 от НК на присъдите под № 8,9,10
и е определено едно общо наказание в размер на десет години лишаване от
свобода, при строг режим.
Подсъдимият
И.Н. ***, понастоящем в Следствения арест гр. Русе, след изпълнение на
ЕЗА и екстрадирането му от Кралство Б., български гражданин, със
средно образование, женен, не работи, осъждан.
Подс. Н. е осъждан общо
8 пъти, видно от бюлетина му за съдимост, приложен в п.1 л.31-53 от ДП. Първите
четири от присъдите му са влезли в сила преди 2000г., т.е .преди датата на
престъплението предмет на настоящето разглеждане, което е извършено на
11.01.2000г., поради което нямат отношение към приложението на чл.25, вр.чл.23
от НК. Последните четири от присъдите му, които имат отношение към
квалификацията на настоящето престъпление и към приложението на чл.25 от НК са
както следва:
/№5
по бюлетина за съдимост/ С Определение № 71/02.03.2000г. по постигнато
споразумение по НОХД № 449/98 на РС-Благоевград, в сила от 02.03.2000г., за
извършено на 14.10.1995г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1
т.3,4,5 /погрешно посочени в компютърната справка на бюлетините като алинеи 2,4,5 от НК/ и чл.55 от НК е
осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим.
Зачетено е предварителното задържане по делото.
/№6/
С Присъда № 61/22.05.2002г по НОХД № 588/01 на ОС-Пловдив, в сила от
27.05.2003г., за извършено на 02.08.1999г. престъпление по чл.199 ал.1 т.1,т.4,
вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на десет години и
шест месеца лишаване от свобода при строг режим.
/№7/
С Присъда № 132/04.06.2003г. по НОХД № 365/00 на РС-Пловдив,в сила от
20.06.2003г., за извършено на 17/18.07.1999г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195
ал.1 т.3,т.4 от НК и чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода при
строг режим.
/№8/
С Присъда № 356/12.07.2004г. по НОХД № 326/04 на РС-Разград, в сила от
28.07.2004г., за извършено през периода 11.01.2000г.-24.01.2000г. престъпление
по чл.195 ал.1 т.3,т.5, вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на една
година и шест месеца лишаване от свобода при строг режим. На основание чл.25, вр.
чл.23 от НК е извършено групиране на наказанията по присъдите посочени под №
5,6,7,8, като му е наложено едно общо
наказание в размер на 10 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим,
като е зачетена изтърпяната част от наказание лишаване от
свобода по тези присъди.
Подсъдимият
Т.Ф.А. /Т.Ф.А./ е на 37 години, живее в гр. Русе, български гражданин, с
основно образование, неженен, работи, осъждан.
Подс. А. е осъждан общо
12 пъти, видно от приложения в п.1 л.63-89 от ДП бюлетин за съдимост. Първите
пет от присъдите му са влезли в сила преди януари 2000г, т.е .преди датата на
престъплението предмет на настоящето разглеждане, което е извършено на
11.01.2000г., поради което нямат отношение към приложението на чл.25, вр. чл.23
от НК. Последните седем от присъдите му, които имат отношение към
квалификацията на настоящето престъпление и към приложението на чл.25 от НК са
както следва:
/№6 по бюлетина за
съдимост/ Със споразумение № 75/25.04.2001г. по НОХД № 706/01 на РС-Русе, в
сила от 25.04.2001г,за извършено на 02.02.2001г. престъпление по чл.196 ал.1
т.2,вр.чл.195 ал.1 т.4,т.5 от НК и чл.55
от НК е осъден на две години лишаване от свобода при строг режим.
/№7/ С Присъда №
94/01.04.2003г. по НОХД № 343/03 на РС-Русе,в сила от 16.10.2003г. е осъден
както следва:
- за извършено през
периода 29.12.2002г.-07.01.2003г. престъпление
по чл.131 ал.1 т.4,т.5,т.9,т.12, вр.чл.130 ал.1 от НК и чл.54 от НК е
осъден на три години лишаване от свобода,
- за извършено през
средата на м. декември 2002г. престъпление по чл.325 ал.4 ,вр.ал.1 от НК е
осъден на две години лишаване от свобода,
На основание чл.23 от НК
му е определено едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода
при строг режим. Зачетено е предварителното задържане по делото.
/№8/ С Присъда № 85/20.06.2003г. по НОХД №
1157/03 на РС-Русе, в сила от 12.07.2004г., за извършено на 21.10.2002г.
престъпление по чл.325 ал.4,вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на две години
лишаване от свобода при строг режим.
- С определение №
271/15.11.2004г. по НОХД № 1157/03 на РРС /п.1 л.86 от ДП/е извършено групиране
на посочените присъди под №7 и № 8 , като му е определено едно общо наказание в
размер на три години лишаване от свобода, при строг режим,като е приспаднато
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и предварителното задържане по НОХД № 343/03.
/№9/ С Присъда №
62/12.02.2003г. по НОХД № 1542/02 на РС-Русе, в сила от 15.04.2005г., за
извършено на 15.04.2000г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1
т.3,т.4,т.5 от НК и чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода
при строг режим.
- С определение №
128/24.06.2005г. по НОХД № 1771/05 на РРС, в сила от 12.07.2005г./п.1 л.85 от
ДП/ е извършено групиране на наказанията по присъдите посочени под № 7, № 8 и №
9, като е определено едно общо наказание в размер на 4 години лишаване от
свобода, което да се изтърпи при строг режим като е приспаднато изтърпяното до
момента наказание лишаване от свобода и
предварителното задържане по НОХД № 343/03.
/№10/ С Присъда №
125/28.06.2005г по НОХД № 349/05 на РС-Свиленград, в сила от 13.07.2005г., за
извършено на 27.07.2000г. престъпление по чл.280 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18
ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода при строг
режим и глоба в размер на 600 лева.
Със същата присъда,на
основание чл.25, вр.чл.23 от НК е извършено групиране на наказанията по
присъдите, посочени под № 6, № 7, № 10, като е наложено най-тежкото наказание
по тях - в размер на 4 години лишаване от свобода /въпреки, че по тези присъди
най-тежкото наказание е в размер на 3 години лишаване от свобода/, към което е
присъединено наказанието глоба в размер на 600 лева.
/№11/ С Присъда №
356/12.07.2004г. по НОХД № 326/04 на РС-Разград, в сила от 20.07.2005г., за извършено
на 24.01.2000г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4,т.5 от НК
и чл.54 от НК е осъден на три години
лишаване от свобода,при строг режим.
Със същата присъда, на
основание чл.25 от НК е извършено групиране на наказанията по присъдите
посочени под № 7 и № 11, като е наложено едно общо наказание в размер на три
години лишаване от свобода,при строг режим и е постановено отделното
изтърпяване на наказанието по присъдата под №6 – в размер на две години
лишаване от свобода.
/№12/ С Определение
№537/13.12.2006г. по постигнато споразумение по НОХД № 537/06 на РС-Сандански,
в сила от 13.12.2006г., за извършено на 12.10.2005г. престъпление по чл.279
ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на 10 месеца лишаване от свобода при строг
режими глоба в размер на 200 лева.
1. Пострадалата св. Е.К.
живеела сама в апартамент, находящ се в гр. Русе, на....... Тя била учителка по
..... в жилището си, във връзка с което в дома й идвали да я търсят много
непознати хора, предимно родители на деца, желаещи да се запишат на уроци при
нея. На 09.11.1999г., около 10 часа, на вратата й позвънил непознатия за нея
подс. М.Х., който знаел за посоченото. Той решил да я заблуди, че се интересува
за възможността пострадалата да преподава уроци .... на неговото дете и за да е
по-убедителен, казал, че е разбрал за нея от съпругата си. Пострадалата го
поканила да влезе в дома й. След като влязъл в коридора, подсъдимият запушил
устата на пострадалата с ръка и я предупредил да не вика. Оправил към нея
заплахи, като й казал, че в противен случай ще я нарани. Сложил на главата й
торба от плат, което й попречило да вижда. В жилището влязъл още един мъж, с
неустановена по делото самоличност, и пострадалата чула, че двамата разговарят
помежду си. Двамата мъже отвели пострадалата в по-голямата стая в жилището й,
която била преградена на две. Принудили я да седне на кушетката, като й
завързали ръцете и краката, за да я лишат от възможност да се съпротивлява.
Попитали я къде крие златните си накити. Тогава тя им показала малка златна
гривна, която носела на дясната си ръка, която те свалили от ръката й. Тъй като
не се задоволили с това, подс. Х. и другият мъж започнали да ровят из вещите на
пострадалата, като през цялото време тя седяла на кушетката. След известно
време тя усетила, че единият мъж разхлабил връзката на ръцете й. Едва след като
престанала да чува шум и предположила, че извършителите са напуснали дома й,
пострадалата успяла сама да развърже ръцете си. Обадила се на свои роднини и на
съседите си, а впоследствие съобщила за случилото се и на полицията.
От дома на пострадалата
К. били отнети следните вещи: телевизор „Сони”; музикална уредба
„Шарп”-комплект радио СД; касети и тонколони; 54 бр.компактдискове с класическа
музика; 3 бр.платнени сакове. Предмета на престъплението възлиза на обща
стойност 1293 лева, съгласно заключението на СЦИЕ.
2. Пострадалата Н.Х.
живеела на семейни начала със св. Р. ***. В края на 1999 г. тя била в отпуск по
майчинство и отглеждала новороденото си дете. На 13.12.1999 г. тя била сама в
къщи. Около 10,30 часа подс. М.Х. позвънил на вратата на жилището й.
Пострадалата отворила вратата, въпреки че не познавала подсъдимия. Той е
попитал за семейство със сходна на тяхната фамилия. Преди тя да затвори
вратата, подс. Х. казал на друго
неустановено по делото лице: „Май не е тука”, от което пострадалата разбрала,че
не е сам. Почти веднага, след като тя затворила врата, под. Х. позвънил отново,
на което пострадалата отворила. Тя видяла пред вратата подс. Х. и друго,
неустановено по делото лице, двамата с поставени маски на главата. Тя
разпознала подс. Х. по външността и облеклото, които била възприела
непосредствено преди това и не били променени. Двамата мъже изблъскали
пострадалата в коридора на жилището, влезли в дома й, и заключили вратата от
вътрешната й страна. Предупредили я да не вика, като я заплашили, че в противен
случай ще пострада. Жената не оказала никаква съпротива, страхувайки се за себе
си и за детето си. Двамата мъже я изблъскали в спалнята и я съборили на
леглото. Вързали ръцете за тялото й, завързали и краката й, а за да не може да
вижда какво правят, на главата й поставили спалното чувалче на детето й. Питали
я къде могат да намерят пари, на което пострадалата отговорила, че няма такива.
Двамата мъже отправяли заплахи към пострадалата, че при всички случай щели да я
убият, независимо дали ги лъже или им казва истината. Двамата започнали да
ровят из вещите в стаята. Попитали я: ”Мъжът ти не прави ли д...?”, от което
жената разбрала, че апартамента им не е подбран случайно, разпитвали я дали има
куфари и къде са. През това време двамата мъже претърсвали стаята с цел да
намерят пари или други ценни вещи. Пострадалата им отговорила, че държат куфари
в сушилното помещение, намиращо се на етажната площадка срещу входната врата на
апартамента им. Страхувайки се за детето си, жената помолила да й го дадат.
Подсъдимият Х. и другият мъж - неустановеното по делото лице, завързали
поставеното на главата й чувалче с кабел и за пореден път я заплашили да не
вика. Преди да напуснат жилището, те занесли при нея детето. След като двамата
извършители излезли от жилището, пострадалата успяла да се освободи, след което
се обадила на съпруга си, за да съобщи за случилото се.
От дома на пострадалата
Х. били отнети следните вещи: дамски екокожух; златна гривна-тип синджирче от 1
гр. 14 карата; златна гривна –правоъгълни плочки 10 гр; златен синджир с
разпятие- 5 гр. 14 карата; златен пръстен с продълговат червен рубин- 6 гр. 14
карата; златен пръстен с кръгъл червен рубин-4 гр.,14 карата; чифт златни обеци
с бели камъчета-5 гр.,14 карата; чифт златни руски обеци; златен медальон с
капак 10 гр; механичен мъжки часовник „Ориент”; декоративен самурайски меч;
1000 щатски долара в банкноти по 10 щ.д.; голям кафяв куфар от естествена кожа.
Предмета на престъплението възлиза на обща стойност 3238,11 лв., съгласно
заключението на СЦИЕ.
3. В началото на 2000г.,
през зимния сезон пострадалата Н.М. ***, намиращ се на ул..... Тя живеела сама,
но тъй като била болна, на 11.01.2000г. на гости й дошла сестра й - св. Ф.Х..
Около 20,30 часа в стаята, където се намират двете жени, влязъл подс. И.Н.,
когото те не познавали. Жените се изненадали, тъй като било вече късно, а и не
чули никакъв шум преди това. След него влязъл и подс. Т.А.. Подс. Н. попитал
св. М.: „Къде е С.?”. Тя разбрала, че става въпрос за снаха й С.М.Х., на която
галено казвали „С.”, и му отговорила, че е в Т.... След това двамата подсъдими
си тръгнали. За да се увери, че двамата мъже са излезли от къщата, пострадалата
Н.М. ги последвала. Преди да види, дали са излезли от двора, тя се прибрала в
стаята. Малко по-късно, около 21 часа, св. Х. излязла за кратко навън и след
като се върнала, не заключила вратите на къщата. След около 10-15 минути двете
жени чули, че кучето в двора лае, което накарало св. М. да провери какво става.
От входната врата на къщата тя видяла, че в двора влизат двама мъже. Тя имала
видимост към двора, тъй като бил осветен от включената ел. лампа. Притеснена от
видяното, М. побързала на се прибере, затворила вратата и поставила метален
райбер.Това обаче не възпрепятствало нахлуването на двамата мъже в къщата, това
били подсъдимите Н. и А..
Двамата подсъдими
разбили вратата, като я блъснали отвън и влезли в къщата. За да не бъдат
разпознати, подс. Н. бил с маска на лицето, а подс. А. - с нахлупен на главата
каскет. Подс. Н. съборил св. М. на пода в коридора на къщата, вързал й ръцете
пред тялото с парче сезал. Подс. А. влязъл в стаята, където се намирала Ф.Х..
Подс. Н. поставил парцал в устата на пострадалата М., притиснал я към пода, и
така възпрепятствал каквато й да е възможност да се защити. Държал се грубо,
като й нанесъл удари в областта на лицето, казал й: „Дай парите и златото!”,
отправял й заплахи. Въпреки, че М. отговорила, че няма, той продължил да я
заплашва.
В този момент в коридора
влязъл и трети мъж, с неустановена по делото самоличност, непознат за двете
пострадали. Той прекъснал кабела на телефона, взел ключа за горния етаж на
къщата, който се намирал под телефона, като апарата оставил на мястото му, след
което отишъл на втория етаж.
Подс. Н. накарал пострадалата
М. да стане от пода, след което я завел в стаята, където се намирала сестра й.
Св. М. махнала парцала от устата си.
В този момент подс. А.
съборил св. Х. на пода, до една от стените на стаята. Държал се грубо с нея,
започнал да я души, като обхванал шията й с ръце, поставил на палците й
белезници, притискал тялото й към пода, като за целта седнал на гърба й, удрял
я. Подс. Н. също влязъл в стаята, като държал в ръката си нож.
Двете жени били шокирани
и уплашени от случващото се. Пострадалата М. се почувствала зле и започнала да
вика, казала, че й е лошо. По нареждане на подс. Н., подс. А. плиснал в лицето
й вода, която налял в чаша от чешмата в стаята. През цялото време подс. Н.
ровел из вещите в стаята. Подсъдимите Н. и А. отправяли закани спрямо жените,
заплашвали ги, че ще ги наранят, ако не мълчат. На молбите на св. М. да ги
оставят на мира, подсъдимите отговаряли със заплахи и обяснили, че причината за
техните действия е снаха й С., казали й: ”Дъщеря ти ни дължи три милиона, щеше
да ни праща на работа”.
В един момент подс. Н.
излязъл от стаята, в която останал само подс. А.. След около 10-15 минути
пострадалата видяла през прозореца, съседа си - св. И.М., който светнал лампата
в двора си. В този момент подс. Н. се върнал в стаята и след като дал знак на
подс. А., че трябва да тръгват, двамата излезли от къщата. Пострадалата М.
излязла веднага след тях. Подсъдимите се насочили към лекия автомобил, който
преди това били спрели пред къщата и по-късно се качили в него и потеглили. Св.
Х. също излязла от къщата. Двете жени започнали да викат. Св. М. чул виковете
им и излязъл на улицата. На влизане в двора на съседната къща, той се разминал
с подсъдимите, които му казали: ”Спокойно, бабите са вътре”. Св. М. влязъл в
дома на св. М. и след като разбрал какво се е случило, съобщил в полицията.
Подсъдимите Н. и А., в
съучастие с неустановено по делото лице, отнели от дома на пострадалата М.
следните вещи: златна венчална халка-4,5 гр.,14 карата; златен ланец-10 гр.,14
карата; два чифта обеци с общо тегло 2 гр.,14 карата; 4 броя златни гривни с
общо тегло 24 гр.,14 карата; мъжка златна венчална халка с надпис „С.”***,14
карата; златен мъжки пръстен с плочка-5 гр.,герданче с чифт обеци с клипсове;
чифт позлатени обеци с клипсове; 3 бр.златни пръчици с общо тегло 1 гр.,14
карата; цветен телевизор с дистанционно управление турско производство;
записващ видеокасетофон „Шарп”; музикална уредба „Панасоник” за касети и СД с 2
броя тонколони; сак с компактдискове; 5 броя дистанционни управления; телевизор
„Панасоник”; 1 бр.тунер за сателитен приемник с антена и позиционера; безжичен
телефон „Панасоник”; фотоапарат „Кодак” и парична сума от 300 лева. Предмета на
престъплението възлиза на обща стойност 1293 лева, съгласно заключението на
СЦИЕ.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно доказана
според всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, съдържанието на които, тримата подсъдими не оспорват.
В тази насока съдът съобрази: протоколите за оглед на местопроизшествие и
фотоалбуми; съобщенията за извършени престъпления, в които са описани отнетите
вещи; протоколите за обиск, претърсване и изземване от дома, където подс. Х. е
живеел с приятелката си и от дома на подс. Н.; протокол за следи от миризми,
експертна справка относно белезниците за палци и ключа за тях, намерен при
обиска в дома на подс. Н.; протоколите за разпознаване на лица; протоколи за
доброволно предаване на вещи и разписки за върнати вещи; съдебно-медицински
освидетелствания на св. М. и св. Х., показанията на разпитаните по делото
свидетели: Е.К., Н.Х., Н.М. -пострадали от престъпленията, Ф.Х. - очевидец на
единия от грабежите, И.М., С.М., О.М. и А.М. - последните двама закупили част
от златните пръстени предмет на престъплението; както и направените от тримата подсъдими
признания. Съдът съобрази също свидетелствата за съдимост на тримата подсъдими,
декларации и автобиографиите от всеки един от тях, СЦИЕ , експертизата на
златните накити и други, както и вещественото доказателство по делото.
Анализът на писмените и гласни
доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, налага по безспорен начин
следните правни изводи:
Подсъдимият М.Т.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198
ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 /изм./, вр. чл. 2 ал. 2 от НК, тъй
като през периода от 09.11.1999г. до
13.12.1999г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти
и в условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с лице с
неустановена самоличност, отнел чужди движими вещи: телевизор „Сони”; музикална уредба „Шарп”-комплект радио СД;
касети и тонколони; 54 бр.компактдискове с класическа музика; 3 бр.платнени
сакове; дамски еко кожух; златна гривна-тип синджирче от 1 гр. 14 карата;
златна гривна –правоъгълни плочки 10 гр; златен синджир с разпятие- 5 гр. 14
карата; златен пръстен с продълговат червен рубин- 6 гр. 14 карата; златен
пръстен с кръгъл червен рубин-4 гр.,14 карата; чифт златни обеци с бели
камъчета-5 гр.,14 карата; чифт златни руски обеци; златен медальон с капак 10
гр; механичен мъжки часовник „Ориент”; декоративен самурайски меч; 1000 щатски
долара в банкноти по 10 щ.д.; голям кафяв куфар от естествена кожа, всичко на
обща стойност 4 531,11 лева, от владението на Е.П.К. и Н.И.Х.,***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване.
Времето, мястото и авторството на деянието,
както и стойността на предмета на престъплението са категорично установени, предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Налице е продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК , тъй като подсъдимият е извършил две отделни
деяния, които осъществяват по отделно един и същи състав на престъплението
грабеж, извършени са през непродължителен период от време - в рамките на месец,
при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което второто се явява от обективна и субективна
страна продължение на първото. Той по идентичен начин прониква в жилището на
сами жени, които ограбва заедно с още едно лице - неустановено по делото.
Към момента на
извършването на двете отделни деяния и към момента на довършването на
престъплението - 1999г. института на продължаваното престъпление е отменен с
Д.В.бр.62/05.08.1997г. до възстановяването му през 2002г. с Д.В.
бр.92/27.09.2002г. Съгласно законодателната уредба, към момента на извършване
на престъплението, на подсъдимия е
следвало да бъдат определени две отделни наказания, за всяко едно от деянията,
които да бъдат изтърпяни отделно /без приложението на чл.26 ал.1 от НК и без
приложението на чл.23 от НК/. Съгласно нормативната уредба след 2002г. и
понастоящем за извършеното от подсъдимия следва му да бъде определено едно
наказание за извършените от него две отделни деяния,при условията на чл.26 ал.1
от НК. Съобразявайки това, съдът намира, че настоящата редакция на закона се
явява по-благоприятна и на основание чл.26 ал.1 /изм./,вр.чл.2 ал.2 от НК
именно тя следва да намери приложение.
Престъплението
е довършено, тъй като подсъдимият е осъществил и двата акта на изпълнителното
деяние - отнемането и упражняването на сила и заплашване. Отнел е вещите, с което
е прекъснал владението на собствениците им върху тях и отдалечавайки се от местопрестъплението
е установил своя трайна фактическа власт върху предмета на посегателство.
Грабежът е извършен чрез употреба на физическа сила от страна на подсъдимия спрямо
всяка едно от пострадалите жени, изразяваща се в блъскане, покриване главата
-съответно с платнена торба и детско чувалче, за да не виждат, връзване на
ръцете и краката им, като това насилие е извършено с цел да се елиминира
тяхната съпротива и по този начин да не могат да осуетят отнемането на
техниката, парите и други вещи от дома им. Грабежът е извършен и чрез употребата на заплахи,
данни за които се съдържат в показанията на св. К. и св. Х. - че ще й се случи
нещо лошо и ще я убият, които заплахи, с оглед нападението над пострадалите
сами жени в апартаментите им от двама млади мъже, и съпроводени с горепосоченото
завързване, безспорно са уплашили пострадалите.
Престъплението е
извършено в съучастие между подсъдимия Х. и неустановено по делото лице, като
съизвършители, тъй като всеки един от тях е участвал в осъществяването на
изпълнителното деяние - отнемане и упражняване на сила и заплашване. Действията
на двамата извършители са насочени към отнемане вещите от пострадалите и в резултат на техните общи
действия грабежът е довършен.
Престъплението
е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б.” от НК
и е налице е квалифициращото обстоятелство по т.4 на чл.199 ал.1 от НК, тъй
като подсъдимият е извършил деянието, след като е многократно осъждан като
пълнолетен, като отношение към посоченото квалифициращо обстоятелство имат
посочените по-горе присъди. Видно от отразеното в бюлетина за съдимост на
подсъдимия, не е изтекъл срокът по чл.30 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал
при пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им,
което се потвърждава от цялостното му поведение. Знаел е, че вещите и парите са
на пострадалите - непознати за него жени, и той няма никакво основание да ги взема,
че употребява сила и заплашване, за да осъществи намерението си. Съзнавал е
факта на предходните си осъждания, включително и посочените по-горе, определящи
съставомерността на деянието по текста на обвинението. Двамата извършители са
действали при общност на умисъла, с ясното съзнание на противоправните
последици от деянието им.
Не е налице квалифициращия признак „големи
размери”. Предметът на престъплението възлиза на 4531,11 лева и съгласно ТР №
1/30.10.1998г. на ВКС, за да са налице големи размери е необходимо левовата
равностойност на предмета на престъплението, към момента на довършване на
деянието - 13.12.1999 г., да надвишава 70 пъти минималната работна заплата за
страната. Съгласно ПМС № 132/25.06.1999г. към 13.12.1999г. минималната работна
заплата за страната възлиза на 67 лева и за да е налице този квалифициращ
признак, е необходимо левовата равностойност на предмета на престъплението да
бъде над 4690 лева. В настоящия случай той е под тази стойност, поради което
подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан досежно това
квалифициращо обстоятелство, което фигурира в текстовата част на диспозитива на
обвинителния акт.
Подсъдимият
И.Н.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198
ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 11.01.2000г. в с. Бъзън, обл. Русенска, в
условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Т. *** и с лице с
неустановена самоличност, отнел чужди движими вещи: златна венчална халка-4,5 гр.,14 карата; златен ланец-10
гр.,14 карата; два чифта обеци с общо тегло 2 гр.,14 карата; 4 броя златни
гривни с общо тегло 24 гр.,14 карата; мъжка златна венчална халка с надпис „С.”***,14
карата; златен мъжки пръстен с плочка-5 гр.,герданче с чифт обеци с клипсове;
чифт позлатени обеци с клипсове; 3 бр.златни пръчици с общо тегло 1 гр.,14
карата; цветен телевизор с дистанционно управление турско производство;
записващ видеокасетофон „Шарп”; музикална уредба „Панасоник” за касети и СД с 2
броя тонколони; сак с компактдискове; 5 броя дистанционни управления; телевизор
„Панасоник”; 1 бр.тунер за сателитен приемник с антена и позиционера; безжичен
телефон „Панасоник”; фотоапарат „Кодак” и парична сума от 300 лева,всичко на
обща стойност 2 934,00 лева, от владението на Н.М. ***, с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване.
Времето, мястото и
авторството на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, са
категорично установени, предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Деянието
е довършено, тъй като подсъдимият е осъществил и двата акта на изпълнителното
деяние - отнемането и упражняването на сила и заплашване. Отнел е вещите, с което
е прекъснал владението на собственичката им върху тях и отдалечавайки се от местопрестъплението,
е установил своя трайна фактическа власт върху предмета на посегателство.
Грабежът е извършен чрез употреба на физическа сила от страна на подсъдимия спрямо
пострадалата, изразяваща се в блъскане, събаряне на пода, връзване на ръцете й,
запушване устата й с парцал, като това насилие е извършено с цел да се
елиминира нейната и на сестра й съпротива, и по този начин да не бъде осуетено
отнемането на злато, техниката, парите и други вещи от дома й. Грабежът е извършен и
чрез употребата на заплахи, данни за които се съдържат в показанията на св. М.
и св. Х. - отправяне на заплашителни думи, държане на нож в ръката на подс. Н.,
които заплахи с оглед нападението над пострадалите, сами възрастни, жени в
къщата, от трима млади мъже и съпроводена с горепосоченото насилие срещу
пострадалата, и поставянето на белезници на палците, и душене на сестра й - св.
Х., безспорно са уплашили пострадалата,
на която дори и прилошало, което наложило да
я заливат с вода.
Престъплението е извършено в съучастие между
подсъдимите Н., А. и трето - неустановено по делото лице, като съизвършители, тъй
като всеки един от тях е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние - отнемане
и упражняване на сила, и заплашване. Действията на тримата извършители са
насочени към отнемане вещите от пострадалата и в резултат на техните общи
действия грабежът е довършен.
Престъплението
е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б.” от НК
и е налице е квалифициращото обстоятелство по т.4 на чл.199 ал.1 от НК, тъй
като подсъдимият е извършил деянието, след като е многократно осъждан като
пълнолетен, като отношение към посоченото квалифициращо обстоятелство имат
посочените по-горе присъди. Видно от отразеното в бюлетина за съдимост на
подсъдимия не е изтекъл срокът по чл.30 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл - съзнавал е обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е целял настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Знаел
е, че вещите и парите са на пострадалата, и той няма никакво основание да ги взема,
че употребява сила и заплашване, за да осъществи намерението си. Съзнавал е
факта на предходните си осъждания, включително и посоченото по-горе, определящо
съставомерността на деянието по текста на обвинението. Тримата извършители са действали
при общност на умисъла, с ясното съзнание на противоправните последици от
деянието им.
Подсъдимият
Т.Ф.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.199 ал.1, т.4, вр. чл.198
ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 11.01.2000г. в с. Бъзън, обл. Русенска, в
условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с И.Н. *** и с лице с
неустановена самоличност, отнел чужди движими вещи: златна венчална халка-4,5 гр.,14 карата; златен ланец-10
гр.,14 карата; два чифта обеци с общо тегло 2 гр.,14 карата; 4 броя златни
гривни с общо тегло 24 гр.,14 карата; мъжка златна венчална халка с надпис „С.”***,14
карата; златен мъжки пръстен с плочка-5 гр.,герданче с чифт обеци с клипсове;
чифт позлатени обеци с клипсове; 3 бр.златни пръчици с общо тегло 1 гр.,14
карата; цветен телевизор с дистанционно управление турско производство;
записващ видеокасетофон „Шарп”; музикална уредба „Панасоник” за касети и СД с 2
броя тонколони; сак с компактдискове; 5 броя дистанционни управления; телевизор
„Панасоник”; 1 бр.тунер за сателитен приемник с антена и позиционера; безжичен
телефон „Панасоник”; фотоапарат „Кодак” и парична сума от 300 лева, всичко на
обща стойност 2 934,00 лева, от владението на Н.М. ***, с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване.
Времето, мястото и авторството на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението са категорично установени, предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Деянието
е довършено, тъй като подсъдимият е осъществил и двата акта на изпълнителното
деяние - отнемането и упражняването на сила и заплашване. Отнел е вещите, с което
е прекъснал владението на собственичката им върху тях и отдалечавайки се от местопрестъплението,
е установил своя трайна фактическа власт върху предмета на посегателство.
Грабежът е извършен чрез употреба на физическа сила от страна на подсъдимия спрямо
пострадалата, изразяваща се в блъскане, събаряне на пода, връзване на ръцете й,
запушване устата й с парцал, като това насилие е извършено с цел да се
елиминира нейната и на сестра й съпротива, и по този начин да не бъде осуетено
отнемането на злато, техниката, парите и други вещи от дома й. Грабежът е извършен и
чрез употребата на заплахи, данни за които се съдържат в показанията на св. М.
и св. Х. – заплашителни думи, държане на нож в ръката на подс. Н., които
заплахи, с оглед нападението над сами възрастни жени в къщата, от трима млади
мъже и съпроводена с горепосоченото срещу пострадалата насилие, и поставяне
белезници на палците, и душене на сестра й - св. Х., безспорно са уплашили пострадалата,
на която дори и прилошало, което наложило да
я заливат с вода.
Престъплението е
извършено в съучастие между подсъдимите Н., Ангелови и трето - неустановено по
делото лице, като съизвършители, тъй като всеки един от тях е участвал в
осъществяването на изпълнителното деяние - отнемане и упражняване на сила и
заплашване. Действията на тримата извършители са насочени към отнемане вещите от
пострадалата и в резултат на техните
общи действия грабежът е довършен.
Престъплението
е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б.” от НК
и е налице е квалифициращото обстоятелство по т.4 на чл.199 ал.1 от НК, тъй
като подсъдимият е извършил деянието, след като е многократно осъждан като
пълнолетен, като отношение към посоченото квалифициращо обстоятелство имат
посочените по-горе присъди. Видно от отразеното в бюлетина за съдимост на
подсъдимия не е изтекъл срокът по чл.30 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Знаел е, че
вещите и парите са на пострадалата и той няма никакво основание да ги взема, че
употребява сила и заплашване, за да осъществи намерението си. Съзнавал е факта
на предходните си осъждания, включително и посоченото по-горе, определящо
съставомерността на деянието по текста на обвинението. Тримата извършители са действали
при общност на умисъла, с ясното съзнание на противоправните последици от
деянието им.
С оглед изложеното всеки един от подсъдимите
следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено съответно наказание.
При индивидуализация на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия М.Х., съдът
съобрази императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда определяне на наказанието при условията на
чл.58а от НК. На следващо място съдът съобрази настъпилите изменения в чл.58а
от НК от Д.В.бр.26/06.04.2010г., в сила към момента на постановяване на
присъдата. Тези изменения касаят материален закон и във връзка с чл.2 ал.2 от НК следва да се прецени кой е по-благоприятния закон за определяне на
наказанието при приложението на чл.373 ал.2 от НПК -настоящата или предходната
редакция на чл.58а от НК, тъй като преди влизането в сила на настоящата присъда
са налице две редакции на този текст: от Д.В. бр.27/ 10.04.2009г. и от Д.В.
бр.26/06.04.2010г. Настоящият състав намира, че по-благоприятен се явява
досегашния ред и чл.58а, вр.55 от НК, в редакцията им, която е била сила от
Д.В. бр.27/09, към момента на приемането на този текст в НК и действала преди
последните изменения от 2010г. Това е така, тъй като при този закон се слиза
под минимално предвиденото наказание в текста за конкретното престъпление, в
случая по чл.199 ал.1 от НК и то се индивидуализира по реда на чл.55 от НК, в
случая по чл.55 ал.1 т.1 от НК. Докато при сега действащата редакция на чл.58а
от НК, наказанието се индивидуализира по конкретния текст на извършеното
престъпление, след което се намалява с 1/3, а приложението на чл.55 от НК е
само един от възможните варианти, при условията на чл.58а ал.4 от НК и може да
намери приложение при наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства и то когато те имат характера и на
многобройни или изключителни такива. В конкретния случай по отношение на
подсъдимия, са налице както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което, на основание чл.2 ал.2 от НК, следва да намери
приложение чл.373 ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а от НК/изм./,вр.чл.2 ал.2 от НК и във вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК. Така наказанието на подсъдимия следва да бъде
индивидуализирано по реда преди изменението в текста на чл.58а от НК, като се
слезе под минимално предвиденото в чл.199 ал.1 от НК наказание.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подс. Х. съдът съобрази: продължителния
период от време от довършването на престъплението - повече от 10 години, което
сочи на крайно закъсняло правосъдие и което забавяне не е по вина на
подсъдимия; направеното от подсъдимия признание; частичното възстановяване на
вещите предмет на престъплението.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете: многобройните минали осъждания,извън
взетите предвид при квалификацията на престъплението като такова извършено в
условията на опасен рецидив, което сочи на упоритост в умисъла и трайно създадени
престъпни навици; осъществяването на две отделни деяния; високата стойност на
предмета на престъплението, който е близо до квалификацията „големи размери”;
бруталния начин на извършване на престъплението и степента на упражнената над
пострадалите насилие, което е с висок интензитет; както и наличието на
невъзстановени щети в по-голямата си част.
Като съобрази изложеното,
и предвид тежестта на извършеното престъпление и личността на извършителя, съдът
му определи наказанието от вида лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, под минимално предвиденото в текста на чл.199 ал.1 от НК - пет
години лишаване от свобода, но близо до този размер, а именно в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед липсата на притежавано от
подсъдимия имущество, видно от отразеното в автобиографията и декларацията му,
и с оглед продължителния период от време изминал от инкриминираното деяние до
постановяването на присъдата, на същият не следва да бъде налагано алтернативно
предвиденото наказание конфискация.
Не са налице
предпоставките на чл. 66 от НК, предвид съдебното минало на подсъдимия, поради
което така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. На
основание чл. 61 т.2, вр.чл.60 ал.1 от „Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража”, съдът определя първоначален строг режим за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, което следва да се изтърпи в затворническо
заведение от закрит тип. Така определеното наказание, по вид и размер, при
ефективното му изтърпяване, съответстват на тежестта на извършеното и личността
на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на генералната и лична превенция,
като се даде възможност на подсъдимия да преусмисли поведението си занапред.
По
отношение на подс. Х., съдът, като съобрази отразеното в бюлетина му за
съдимост и описаните по-горе, влезли в сила присъди, намира, че за част от тях
са налице предпоставките за групиране на наказанията помежду им и с наложеното
по настоящата присъда. Посочената по-горе присъда под №7 е влязла в сила на
29.11.1999г., т.е. преди да е довършено престъплението, предмет на настоящето
разглеждане /довършено на 13.12.1999г. с извършването на второто деяние,
включено в продължаваното престъпление/, поради което не може да бъде извършено
групиране с наказанието по настоящата присъда.
Налице
са предпоставките на закона за групиране наказанията по настоящата присъда с
тези по последните три от влезлите в сила присъди на подсъдимия - посочени
по-горе под № 8, № 9 и № 10, тъй като престъпленията по тях са извършени преди
да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. С оглед изложеното, на
основание чл.25 ал.1, вр.чл.23 от НК съдът ГРУПИРА наказанието по настоящата
присъда – в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода с наложените на подсъдимия Х. наказания с
Присъда № 79/03.04.2002г. по НОХД № 2240/00 на РС-Русе- в размер на десет
години лишаване от свобода, с Присъда № 223/28.11.2003г. по НОХД № 1684/01 на
РС-Русе - в размер на две години лишаване от свобода, с Присъда №
356/12.07.2004г. по НОХД № 326/04 на РС-Разград - в размер на три години и шест
месеца лишаване от свобода, като му НАЛАГА
едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На
основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от „Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража” определя първоначален строг режим за изтърпяване на това
наказанието, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. При изтърпяването му следва да
бъдат зачетени: на основание чл.25 ал.2 от НК - изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
горепосочените присъди, а на основание чл.59 от НК предварителното задържане по
същите присъди.
Съдът намира, че така
определеното общо наказание по четирите присъди, не следва да бъде увеличавано
по реда на чл.24 от НК, въпреки множеството минали осъждания на подс. Х. и
тежестта на извършените от него престъпления. Това е така, тъй като
престъпленията по тези присъди са извършени преди 10 и повече години и предвид
немалкия размер на определеното му едно общо наказание, което той следва да
изтърпи ефективно.
При индивидуализация на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия И.Н., съдът
съобрази императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда определяне на наказанието при условията на
чл.58а от НК. На следващо място съдът съобрази настъпилите изменения в чл.58а
от НК от Д.В.бр.26/06.04.2010г., в сила към момента на постановяване на
присъдата. Тези изменения касаят материален закон и във връзка с чл.2 ал.2 от НК следва да се прецени кой е по-благоприятния закон за определяне на
наказанието при приложението на чл.373 ал.2 от НПК -настоящата или предходната
редакция на чл.58а от НК, тъй като преди влизането в сила на настоящата присъда
са налице две редакции на този текст: от Д.В. бр.27/ 10.04. 2009г. и от Д.В.
бр.26/06.04.2010г. Настоящият състав намира, че по-благоприятен се явява
досегашния ред и чл.58а, вр. 55 от НК, в редакцията им, която е била сила от
Д.В. бр.27/09, към момента на приемането на този текст в НК и действала преди
последните изменения от 2010г. Това е така, тъй като при този закон се слиза
под минимално предвиденото наказание в текста за конкретното престъпление,в
случая по чл.199 ал.1 от НК и то се индивидуализира по реда на чл.55 от НК,в
случая по чл.55 ал.1 т.1 от НК. Докато при сега действащата редакция на чл.58а
от НК, наказанието се индивидуализира по конкретния текст на извършеното
престъпление, след което се намалява с 1/3, а приложението на чл.55 от НК е
само един от възможните варианти, при условията на чл.58а ал.4 от НК и може да
намери приложение при наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства, и то когато те имат характера и на
многобройни или изключителни такива. В конкретния случай, по отношение на
подсъдимия са налице както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което, на основание чл.2 ал.2 от НК, следва да намери
приложение чл.373 ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а от НК/изм./, вр. чл.2 ал.2
от НК и във вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК. Така наказанието на подсъдимия следва да бъде
индивидуализирано по реда преди изменението в текста на чл.58а от НК, като се
слезе под минимално предвиденото в чл.199 ал.1 от НК наказание.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подс. Н. съдът съобрази:
продължителния период от време от довършването на престъплението - повече от 10
години, което сочи на крайно закъсняло правосъдие и което забавяне в
по-голямата си част не е по вина на подсъдимия; направеното от подсъдимия
признание; частичното възстановяване на вещите предмет на престъплението.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете: многобройните минали осъждания,
извън взетите предвид при квалификацията на престъплението, като такова
извършено в условията на опасен рецидив, което сочи на упоритост в умисъла и
трайно създадени престъпни навици; високата стойност на предмета на
престъплението, който надвишава 44 пъти минималната работна заплата за страната
към момента на деянието; бруталния начин на извършване на престъплението и
степента на упражненото над пострадалата и сестра й насилие, което е с висок
интензитет и с причинени леки телесни увреждания; както и наличието на
невъзстановени щети в по-голямата си част.
Като съобрази изложеното,
и предвид тежестта на извършеното престъпление и личността на извършителя, съдът
му определи наказанието от вида лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, под минимално предвиденото в текста на чл.199 ал.1 от НК - пет
години лишаване от свобода, но близо до този размер, а именно в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед липсата на притежавано от
подсъдимия имущество, видно от отразеното в автобиографията и декларацията му и
с оглед продължителния период от време изминал от инкриминираното деяние до
постановяването на присъдата, на същият не следва да бъде налагано алтернативно
предвиденото наказание конфискация.
Не са налице
предпоставките на чл.66 от НК, предвид съдебното минало на подсъдимия, поради
което така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. На
основание чл.61 т.2, вр. чл.60 ал.1 от „Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража”, съдът определя първоначален строг режим за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, което следва да се изтърпи в затворническо
заведение от закрит тип. Така определеното наказание, по вид и размер, при
ефективното му изтърпяване, съответстват на тежестта на извършеното и личността
на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на генералната и лична превенция,
като се даде възможност на подсъдимия да преусмисли поведението си занапред.
По
отношение на подс. Н., съдът, като съобрази отразеното в бюлетина му за
съдимост и описаните по-горе влезли в сила присъди, намира, че за част от тях
са налице предпоставките за групиране на наказанията помежду им и с наложеното
по настоящата присъда. Не може да бъде извършено групиране на наказанията по
всичките осем влезли в сила присъди и по настоящата, тъй като посочените в
бюлетина присъди от 1 до 4 са влезли в
сила преди да са извършени престъпленията по следващите присъди, описани
по-горе под №5-8 и по настоящата.
Налице
са предпоставките на закона за групиране наказанията по настоящата присъда с
тези по последните четири от влезлите в сила присъди на подсъдимия - посочени
по-горе под № 5, № 6, № 7 и № 8, тъй като престъпленията по тях са извършени
преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. С оглед изложеното,
на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 от НК съдът ГРУПИРА наказанието по настоящата присъда – в размер на четири години и
шест месеца лишаване от свобода с наложените
на подсъдимия Н. наказания с Определение № 71/02.03.2000г. по НОХД № 449/98 на
РС-Благоевград - в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, с Присъда
№ 61/ 22.05.2002г по НОХД № 588/01 на ОС-Пловдив - в размер на десет години и
шест месеца лишаване от свобода, с Присъда № 132/04.06.2003г. по НОХД № 365/00
на РС-Пловдив - в размер на пет години лишаване от свобода и с Присъда № 356/
12.07.2004г. по НОХД № 326/04 на РС-Разград - в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода, като му НАЛАГА едно общо наказание, най-тежкото, а
именно ДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от „Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража” определя първоначален строг режим за изтърпяване на това
наказанието,което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. При изтърпяването му следва да
бъдат зачетени: на основание чл.25 ал.2 от НК- изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
горепосочените присъди,а на основание чл.59 от НК предварителното задържане по
същите присъди.
Съдът намира, че така
определеното общо наказание по петте
присъди не следва да бъде увеличавано по реда на чл.24 от НК, въпреки множеството
минали осъждания на подс. Н. и тежестта на извършените от него престъпления.
Това е така, тъй като престъпленията по тези присъди са извършени преди 10 и
повече години и предвид немалкия размер на определеното му едно общо наказание,
което той следва да изтърпи ефективно.
При индивидуализация на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Т.А., съдът
съобрази императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда определяне на наказанието при условията на
чл.58а от НК. На следващо място съдът съобрази настъпилите изменения в чл.58а
от НК от Д.В.бр.26/06.04.2010г., в сила към момента на постановяване на
присъдата. Тези изменения касаят материален закон и във връзка с чл.2 ал.2 от НК следва да се прецени кой е по-благоприятния закон за определяне на
наказанието при приложението на чл.373 ал.2 от НПК-настоящата или предходната
редакция на чл.58а от НК, тъй като преди влизането в сила на настоящата присъда
са налице две редакции на този текст: от Д.В. бр.27/ 10.04. 2009г. и от Д.В.
бр.26/06.04.2010г. Настоящият състав намира, че по-благоприятен се явява
досегашния ред и чл.58а, вр.55 от НК, в редакцията им, която е била сила от
Д.В. бр.27/09, към момента на приемането на този текст в НК и действала преди
последните изменения от 2010г. Това е така, тъй като при този закон се слиза
под минимално предвиденото наказание в текста за конкретното престъпление, в
случая по чл.199 ал.1 от НК и то се индивидуализира по реда на чл.55 от НК, в
случая по чл.55 ал.1 т.1 от НК. Докато при сега действащата редакция на чл.58а
от НК наказанието се индивидуализира по конкретния текст на извършеното
престъпление, след което се намалява с 1/3, а приложението на чл.55 от НК е
само един от възможните варианти, при условията на чл.58а ал.4 от НК и може да
намери приложение при наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства и то когато те имат характера и на
многобройни или изключителни такива. В конкретния случай по отношение на
подсъдимия са налице както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което,на основание чл.2 ал.2 от НК, следва да намери
приложение чл.373 ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а от НК/изм./, вр.чл.2 ал.2 от НК и във вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК. Така наказанието на подсъдимия следва да бъде
индивидуализирано по реда преди изменението в текста на чл.58а от НК, като се
слезе под минимално предвиденото в чл.199 ал.1 от НК наказание.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подс. А., съдът съобрази:
продължителния период от време от довършването на престъплението - повече от 10
години, което сочи на крайно закъсняло правосъдие и което забавяне не е по вина
на подсъдимия; направеното от подсъдимия признание; частичното възстановяване
на вещите предмет на престъплението; полагането на труд след изтърпяването на
последното наказание, данни за което се изнесоха от подсъдимия в съдебно
заседание.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете: многобройните минали осъждания, извън
взетите предвид при квалификацията на престъплението, като такова извършено в
условията на опасен рецидив, което сочи на упоритост в умисъла и трайно
създадени престъпни навици; високата стойност на предмета на престъплението,
който надвишава 44 пъти минималната работна заплата за страната към момента на
деянието; бруталния начин на извършване на престъплението и степента на
упражненото над пострадалата и сестра й насилие, което е с висок интензитет и с
причинени леки телесни увреждания; както и наличието на не възстановени щети в
по-голямата си част.
Като съобрази изложеното,
и предвид тежестта на извършеното престъпление и личността на извършителя,съдът
му определи наказанието от вида лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, под минимално предвиденото в текста на чл.199 ал.1 от НК - пет
години лишаване от свобода, но близо до този размер, а именно в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед липсата на притежавано от
подсъдимия имущество, видно от отразеното в автобиографията и декларацията му и
с оглед продължителния период от време изминал от инкриминираното деяние до
постановяването на присъдата, на същият не следва да бъде налагано алтернативно
предвиденото наказание конфискация.
Не са налице
предпоставките на чл.66 от НК, предвид съдебното минало на подсъдимия, поради
което така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. На
основание чл.61 т.2, вр. чл.60 ал.1 от „Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража”, съдът определя първоначален строг режим за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, което следва да се изтърпи в затворническо
заведение от закрит тип. Така определеното наказание, по вид и размер, при
ефективното му изтърпяване, съответстват на тежестта на извършеното и личността
на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на генералната и лична превенция,
като се даде възможност на подсъдимия да преусмисли поведението си занапред.
По
отношение на подс. А. съдът, като съобрази отразеното в бюлетина му за съдимост
и описаните по-горе влезли в сила присъди, намира, че за част от тях са налице
предпоставките за групиране на наказанията помежду им и с наложеното по
настоящата присъда. Не може да бъде извършено групиране на наказанията по
всичките влезли в сила присъди и по настоящата, тъй като посочените в бюлетина
присъди от 1 до 4, са влезли в сила
преди да са извършени престъпленията по следващите присъди, описани по-горе под
№ 5-12 и по настоящата. Наказанието по настоящата присъда може да бъде
групирано с наказанията по всички от посочените по-горе присъди от № 6 до № 12
включително.
В
същото време съдът съобрази, че наказанието по присъда № 6 не може да се
групира с присъдите под № 7, № 8 и № 12, тъй като след влизането в сила на
присъдата под № 6 са извършени престъпленията, за които подсъдимият е осъден с присъдите
под № 7,
№ 8, № 12. Освен това, отчитайки извършените предходни групирания в
различни варианти, при последното от които са групирани наказанията по
присъдите № 7 и № 11, като е постановено отделното изтърпяване на това по
присъдата под № 6 и факта, че подсъдимият реално е изтърпял наказанията по тези
присъди и постановените групирания, съдът намира, е присъда № 6 следва да бъде
изключена от съвкупността.
Наказанието
наложено на подс. А. с присъдата посочена по-горе под № 12 не може да бъде
групирано с това по присъдите под № 6, №7, № 8, №9, № 10 и № 11 и доколкото наказанието по присъда
№ 12 е най-малко по размер от всички останали /10 месеца лишаване от свобода и
глоба 200 лева/, то също следва да се изключи от съвкупността.
Като
съобрази изложеното и най-благоприятния за осъдения вариант за групиране на
наказанията, при който в една съвкупност се включат най-много по брой присъди и
най-тежките по размер наказания, за които може да бъде извършена за кумулация, съдът намира, че налице са
предпоставките на закона за групиране наказанията по настоящата присъда с тези
по присъдите посочени по-горе под № 7, № 8, № 9, № 10 и № 11, тъй като
престъпленията по тях са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което
и да е от тях. Най-тежкото наказание по тези присъди се явява наложеното
наказание с настоящата присъда.
С
оглед изложеното, на основание чл.25 ал.1,вр.чл.23 от НК, съдът ГРУПИРА
наказанието по настоящата присъда с наложените
на подсъдимия Т.А.: две отделни
наказания по Присъда № 94/01.04.2003г. по НОХД № 343/03 на РС-Русе- в
размер на три години лишаване от свобода и в размер на две години лишаване от
свобода, по Присъда № 85/20.06.2003г. по НОХД № 1157/03 на РС-Русе- в размер на
две години лишаване от свобода, по Присъда № 62/12.02.2003г. по НОХД № 1542/02
на РС-Русе – в размер на четири години лишаване от свобода, по Присъда №
125/28.06.2005г по НОХД № 349/05 на РС-Свиленград - в размер на две години
лишаване от свобода и глоба в размер на 600 лева, по Присъда №
356/12.07.2004г.по НОХД № 326/04 на РС-Разград - в размер на три години лишаване от свобода, като НАЛАГА едно общо наказание,най-тежкото
по тях,а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието ГЛОБА в размер
на 600 лева платими в полза на Държавата,наложени по Присъда № 125/05 по НОХД №
349/05 на РС-Свиленград.
На
основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от „Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража” определя първоначален строг режим за изтърпяване на
това наказанието, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. При
изтърпяването му следва да бъдат зачетени: на основание чл.25 ал.2 от НК- изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода по горепосочените присъди, а на основание чл.59 от НК
предварителното задържане по същите присъди.
Съдът намира, че така
определеното общо наказание по шестте
присъди не следва да бъде увеличавано по реда на чл.24 от НК, въпреки
големия им брой, множеството минали осъждания на подс. А. и тежестта на
извършените от него престъпления. Това е така, тъй като престъпленията по тези
присъди са извършени преди 10 и повече години, предвид полагането на труд от
негова страна, което сочи, че се опитва да се вгради в обществото и предвид
немалкия размер на определеното му едно общо наказание, което той следва да
изтърпи ефективно.
На основание чл.53 от НК,
следва да бъдат ОТНЕТИ, в полза на
Държавата, веществените доказателства по делото, тъй като не са собственост на
пострадалите от престъпленията, предмет на настоящето разглеждане, подсъдимите
твърдят, че не са тяхна собственост, поради което не подлежат на връщане, а
именно:
1.Иззетите с протокол за
претърсване и изземване от 28.01.2000г.: 1 бр. видеокасетофон „JVC”,модел
„HR-З 29А”,сер. № 14957532, със захранващ кабел; газов пистолет
mod 92 AUТО,сер. № А39109; 1
бр.пълнител и 1 бр.кожен кобур; 1 бр.дистанционно управление; 1 бр.дистанционно
управление черно на цвят марка „Тераком”.
Следва да бъдат отнети, в
полза на Държавата, и описаните в същия протокол: 1 бр.метален лост /трошач/ с
отвор за секретен патрон; 2 бр. приспособления от метал /куки/ с пластмасови
накрайници; 7 бр.метални пластини с различни форми и изпилявания; 2 бр.изпилени
ключове за секретни патрони; 1 бр.ключ за белезници; 1 бр.малък секретен ключ,
които като вещи без стойност да бъде унищожено след влизане на присъдата в
сила.
2. Иззетите с протокол
за претърсване и изземване от 27.01.2000г.: 1 бр. отвертка с дължина около 20 см,тип рапидна с червена
дръжка;1 бр.отвертка с дължина около 10 см сгъната под прав ъгъл;1 бр.отвертка с
дължина около 15 см.с
жълта ръкохватка;връзка с 11 бр.автомобилни ключове;1 бр. авторадиокасетофон
„Родстар”,без фабричен номер, които като вещи без стойност да бъдат унищожени
след влизането на присъдата в сила.
Следва да бъдат отнети и
иззетите със същия протокол: 1 бр. касетофон с компакт диск ,марка „Филипс” с
фабричен № КТ 029815081202; 2 бр. компакт дискове на Й. Д.; 3 бр. компакт
дискове с различна музика.
3. Иззетите с
протокол за оглед на местопрестъпление от 12.01.2000г. 1 брой белезници за
палци, които като вещ без стойност да бъдат унищожени след влизането на
присъдата в сила.
С
оглед изхода на делото, всеки един от подсъдимите следва да заплати съответната
част от направените по делото разноски, а именно по 10 лева в полза на ОД на МВР-Русе - разноски
на досъдебното производство. Подс. И.Н.Н. следва да заплати и 170 лева по
сметката на РОС - съдебни разноски, направени във връзка с изготвената по
отношение на него Европейска заповед за екстрадицията му от Кралство Белгия -
за превод на документи.
Мотивиран така, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: