Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ......02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ А
състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гражданско дело № 11313 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Е.“
ЕООД срещу решение от 30.04.2018г. по
гр. дело № 43219/2017г. на Софийски районен съд, 76 състав, в частта, с която е
осъдено дружеството - жалбоподател да заплати на Я.Н.Х. на основание чл. 128 КТ
- сумата 746. 42 лв. – нетно трудово възнаграждение за периода 02.03.2017г.
– 21.05.2017г., на осонвание чл. 215 КТ – сумата 2
188. 89 щ.д. – нетни командировъчни дневни пари, на основание чл. 224, ал.
1 КТ – сумата 161. 11 лв. – брутно обезщетение за неизползван отпуск
общо за 5 дни, ведно със законната върху всяка главница, считано от
30.06.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта за отхвърляне на
предявения от „Е.“ ЕООД срещу Я.Н.Х. насрещен иск с правно основание чл.
40 НСКСЧ за заплащане на сумата 2000 лв. – неотчетен аванс, като неоснователен.
С решението е отхвърлен иска по чл. 128 КТ за разликата
до пълния предявен размер от 1 328. 76 лв. и са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
В
жалбата се твърди, че в обжалваната част за уважаване на исковете срещу
ответното дружество и отхвърляне на насрещния му иск решението е неправилно и
необосновано. Въззивникът поддържа, че от ищеца не са представени никакви разходооправдателни документи във връзка с командировката,
поради което не е даден отчет за извършената работа, респ. за действителните
пътни, квартирни и дневни разходи,
поради което не е установен фактическия му престой в чужбина. Твърди, че по
отношение на претенцията по насрещния иск, по делото е безспорно доказано
заплащането на сумата 2 000 лв. като служебен аванс, но липсват доказателства
за извършен отчет за изразхованата валута, в съответствие с нормата на чл. 38
от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004г.
Поради това поддържа, че изводите в обжалваното решение, че сумата 2000 лв.
представлява целева такава, използвана по предназначение и отчетена, са
необосновани. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
предявените срещу него искове и да уважи насрещния иск, с присъждане на
разноски.
Въззиваемият – ищец Я.Н.Х. не
е депозирал писмен отговор. В хода на устните прения оспорва жалбата по
изложени в писмено становище съображения. Поддържа, че решението в обжалваните
му части е правилно и моли съда да го потвърди, с присъждане на разноски.
Решението
в частта за отхвърляне на иска по чл. 128 КТ е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, след преценка
по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното:
При служебна
проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото
е валидно и допустимо в обжалваните части. По същество
решеннието е правилно.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ :
За да възникне
правото на парично вземане за заплащане сума
за трудово възнаграждение за работника или служителя,
същото следва да е определено с индивидуален трудов договор, колективен трудов договор и/или с вътрешните правила за работна заплата, да са
налице предвидените в съответния правен акт предпоставки за неговото възникване
и изплащане и да е съществувало валидно трудово правоотношение към момента на
възникването на това парично вземане
от работодателя.
В случая тези предпоставки не са спорни, а
именно – за процесния период ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответното дружество на длъжност „монтажник метални конструкции“, възникало по силата на сключен трудов договор
142/02.03.2017г. при условията на чл. 70 КТ с изпитателен срок 6 месеца .
Съгласно неоспореното заключение на приетата ССчЕ, размерът на брутното
незаплатено трудово възнаграждение за процесния
период е в размер на сумата 957 лв., а нетното – 746. 42 лв. , за която сума е
уважен иска. В тази връзка няма конкретни оплаквания в жалбата, поради което
същата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в посочената част.
По иска с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ:
Предявен е иск за заплащане на 5 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2017г. СРС е уважил изцяло иска за сумата
161. 11 лв. /брутна сума/, съобразно заключението на ССчЕ.
В тази част жалбата е бланкетна, поради
липса на конкретни оплаквания, поради което също искът е основателен и доказан
и решението следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 215, ал.
1 КТ вр. чл. 17 НСКСЧ:
По делото е безспорно, че със заповед от
23.03.2017г. ищецът е командирован в Турция за периода 23.03.2017г. –
20.06.2017г., като монтажник за изпълнение на задължения: подготовка за работен
процес на обекти за изграждане на фотоволтаични системи. В заповедта е
определена сумата 60 щ.д. за дневни командировъчни нужди, като е безспорно
установено от събраните гласни доказателства, че ищецът е полагал труд в Турция
на посочената длъжност за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал.1 КТ, при командироване работникът или служителят
има право да получи, освен брутното си трудово
възнаграждение, още и пътни,
дневни и квартирни пари при условия
и в размери, определени от Министерския съвет. В Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина /НСКСЧ/ са посочени минималните размери за заплащане на
обезщетенията при командировка. По арг. от чл. 15,
ал. 1 НСКЧ вр. приложение № 2, минималният размер на
дължимия от работодателя размер на дневни пари за Р Турция, е в размер на 30
щ.д. Съгласно чл. 17 от НСКСЧ, ръководителите на предприятия могат да определят
размери на дневните пари, различни от определените, при максимален двоен размер
на минималния, както е в случая – 60 щ.д.
Присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на 2188. 89 щ.д. е
съобразена изцяло с неоспореното заключение на ССчЕ и
е изчислена след приспадане на доброволно заплатените дневни командировъчни
суми в размер на 1 411. 11 щ.д.
Неоснователно е оплакването в жалбата за
недължимост на обезщетение при командировка поради липса на отчет от страна на
ищеца, респ. на представени от него разходооправдателни
документи, по арг. от чл. 37 НСКСЧ. При наличие на
доказан фактически реален престой, т.е.реално осъществяване на командировката,
което в случая не е спорно пред настоящата инстанция, а и не е релевирано като спорно обстоятелство в срока по чл. 131 ГПК, дружеството – жалбоподател дължи претендираното
обезщетение при командировка на основание чл. 215, ал. 1 КТ . Отделно от
това, в случая от показанията на разпитаните по делото
свидетели е безспорно установено, че за процесния
период ищецът и свидетелите К.и К.са полагали труд в Турция като командировани
от въззивното дружество.
Останалите оплаквания в жалбата досежно липсата на основание за заплащане на квартирни и
пътни пари са ирелевантни за спора, тъй като такива
не са предмет на делото.
По насрещния иск за сумата 2000 лв:
По делото е безспорно установено, че процесната
сума е преведена на ищеца от ответното дружество като служебен аванс и не е
налице писмен отчет от ищеца за изразходването й. Поддържаната в хода на
производството теза от последния е, че цялата сума е изразходвана съобразно
нарежданията на работодателя, тъй като на 03.04.2017г. от банкомат в гр. Афионкарахисар въззиваемият –
ищец е изтеглил сумата 1000 турски лири, с равностойност 508. 03 лв., а
останалата част от сумата 1500 лв. съпругата му Р.Х.е изтеглила същия ден и ги
превела по сметка на колегата му Л.К., с основание за превода – консумативи,
като цялата сума – първоначално изтеглените лично от ищеца и впоследствие
изтеглените от Л.К., са предадени на лицето Б. Д., по устно нареждане на
управителя на въззивното дружество. Твърденията за начина на превеждане на
сумата и предаването й на лицето Д., по устно нареждане на управителя на
ответното дружество, се доказват от представените банкови извлечения на ищеца и
на лицето Л.К., както и от показанията на разпитаната свидетелка Х..
Ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства не са опровергани от други
доказателства по делото, поради което липсва основание да не се кредитират. При
така изложеното, не са налице предпоставките на чл. 40 НСКСЧ за връщане на
неправомерно разходвани командировъчни средства, респ. на процесната
сума от ищеца. С оглед установената от ангажираните от ищеца доказателства
практика за превод на парични суми като
служебни аванси на служителите за служебни цели и процедирането чрез устни
нареждания, не може липсата на писмен отчет от работника да рефлектира в
неговата правна сфера, респ. не може работодателят да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. По изложените съображения, насрещният
иск за заплащане на сумата 2000 лв. е неоснователен.
Поради съвпадение на изводите на двете
инстанции, жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемият - ищец претендира разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., но такива не следва да бъдат
присъждани за настоящата инстанция, поради липса на доказателства за изразходването им. Пред настоящата
инстанция не е представен договор за правна и защита и съдействие, който да
удостоверява уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 30.04.2018г. по гр. дело № 43219/2017г. на Софийски районен съд, 76
състав в обжалваната част.
Решението на СРС
в частта за отхвърляне на иска по чл. 128, т. 2 КТ е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.