№ 3620
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100111935 по описа за 2022 година
С разпореждане от 30.01.2023 г. съдът е указал на ищеца да отстрани
нередовностите на подадената от него искова молба, като уточни кой от
посочените ответници – Д. С. или Р. Ш., се е обогатил с исковата сума от
7 128 лева; в какво се изразяват имуществените вреди от 20 000 лева по кои
дела ищецът твърди Р. Ш. да се е обогатил незаконосъобразно; срещу кой от
ответниците какъв размер на неимуществени вреди се претендира.
Указани са последиците от неизпълнение на указанията – връщане на
исковата молба вместо даване на нови указания за уточняване на основанията
и размера на претенциите. На ищеца изрично е разяснена възможността да
ползва правна помощ при необходимост и желание за това.
Разпореждането е връчено на посочения от В. П. съдебен адрес на
07.02.2023 г. и е получено от адвокат З.Г., приел съобщението със задължение
да го предаде на адресата.
На 14.02.2023 г. е постъпила молба, с която дадените от съда указания
не са изпълнени. От изложените до момента твърдения и представените с
исковата молба и две уточнителни молби доказателства става ясно, че е имало
спор между ищеца и съпругата му с „Б.-К.“ ЕООД, като Д. С. (управител на
дружеството) и адвокат Р. Ш. подали заявление за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК.
По издадени изпълнителни листи по ч.гр.д. № 1419/2014 г. се
образували изпълнителни дела. Твърди се незаконно финансово ограбване от
1
страна на ЧСИ М.П., свързано с удържане на суми от пенсията му,
начисляване на такси по Тарифата по ЗЧСИ и събиране на адвокатски
хонорар. Ищецът счита, че с представените с уточнителната молба от
14.02.2023 г. доказателства се установява липсата на негово задължение за
сумата от 7 174 евро.
За сумата от 7 128 лева заявява, че не знае от кого е получена, но
заявява претенция за заплащането й от Р. Ш..
Изложените от ищеца твърдения за незаконосъобразни действия на
частния съдебен изпълнител М.П. се явяват неотносими, доколкото това лице
не е посочено като ответник по делото. Отделно, за сумата от 7 128.23 лева е
предявил иск за имуществени вреди срещу М.П., предмет на гр.д. №
11080/2022 г. по описа на СГС, I-1 състав. Част от претенцията срещу
съдебния изпълнител са и незаконосъобразни действия по изпълнителни дела
№№ 2278/2014 г., 1932/2014 г. и 2689/2014 г., изразяващи се в събиране на
суми за такси и разноски.
По съдебно предявените от В. П. претенции срещу Д. С. и Р. Ш. не са
изложени конкретни твърдения за неправомерни действия. Подаването за
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК не представлява противоправно поведение, тъй като е
гарантирана от закона възможност за това, съчетана с право на длъжника да
подаде възражение, след което да се образува производство по установяване
съществуване на вземанията по заповедта. След влизане в сила на съдебното
решение и при частична неоснователност на исковата претенция, ответникът
може да иска издаване на обратен изпълнителен лист, при наличие на
предпоставките по чл. 245, ал. 3 от ГПК. С други думи, наличието на
твърдяната злоупотреба от страна на заявителя поражда за длъжника правото
да получи обратно недължимо събраното от него в изпълнителното
производството, въз основа на удостоверение от съдебния изпълнител (по
което искане се произнася исковия съд).
Неясна е и претенцията относно лицето, задължено да заплати сумата
от 20 000 лева. Посочената на стр. 5 от молба вх. № 14043/14.02.2023 г.
„група“ не представлява правен субект, легитимиран да отговаря по иск за
парично задължение. Липсват и твърдения, които да обосновават претенцията
за пропуснати ползи – в какво се изразяват същите, как са определени като
2
стойност и за какъв период се отнасят.
Не на последно място, заявител в заповедните производства и взискател
по образуваните срещу В. П. изпълнителни дела е „Б.-К.“ ЕООД, като
адвокатът по тези дела не упражнява свои права, а тези на страната, която
представлява. В този смисъл той не е легитимиран да отговаря за вреди
спрямо насрещната страна, произтичащи от претенции на клиента си към
други правни субекти.
По така изложените съображения и предвид неотстранените
нередовности на исковата молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че
исковата молба подлежи на връщане.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба на В. В. П., по която е образувано гр.д. №
11935/2022 г. по описа на СГС, І-17 състав.
Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба пред
САС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3