№ 925
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110161804 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Р. И. Г. срещу „Фератум България“
ЕООД.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Към исковата молба е приложен препис от процесния договор за предоставяне на
потребителски кредит, както и препис от сключения във връзка с него договор за
гаранция, поради което не е необходимо задължаването по реда на чл. 190 ГПК на
ответника да представи повторно договора за кредит. Останалите изискани документи
не са необходими с оглед преценката за действителността на договора, като се има
предвид посочения от ищеца порок на същия. Ето защо искането по чл. 190 следва да
бъде отхвърлено.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли,
тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. Предявен е иск за
недействителност на договора, поради което дали е извършвано погасяване по същия,
както и как са отразявани същите при ответника, е ирелевантно в случая. Ответникът
не оспорва факта, че възнаграждението за гаранта не е част от формирания ГПР по
договора, от една страна, а от друга - за изчисляване на ГПР с включено
възнаграждение за обезпечение не са необходими специални знания.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК
„Фератум България“ ЕООД да представи посочените в доказателственото искане
документи, както и искането за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
1
експертиза с посочени в исковата молба въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.03.2025 г.
от 10:05 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № ******* от 31.05.2024 г. поради противоречието му със
закона.
Ищецът Р. И. Г. твърди, че на 31.05.2024 г. сключил с ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № *******. По силата на
договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 4000 лв., която
следвало да върне в срок от 18 месеца. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на
49,66 % и ГЛП в размер на 23,33 %. В т. 5 от договора било уговорено, че кредитът се
обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника.
Поради поставеното изискване на 31.05.2024 г. бил сключен и договор за гаранция с
Multitude Bank, като съгласно т. 1.6 от договора ищецът следвало да заплати такса за
предоставяне на гаранция (поръчителство) в общ размер от 4240 лева, дължима
разсрочено, на падежни дати съгласно погасителен план. Сочи, че „Фератум България“
ЕООД и Multitude Bank са свързани лица по смисъла на ТЗ, тъй като едноличен
собственик на капитала на дружеството – кредитор е дружеството – поръчител.
Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като начисленото
възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване на дължимия ГПР.
Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага
подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му
посочване в договора. Поради тези и останалите подробно изложени съображения
моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава факта на
сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но счита, че
същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Не оспорва и
сключването на договор за гаранция с посоченото от ищеца съдържание. Излага
подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не
следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е
сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк, поради което не следва да бъде
вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора ясно посочвал
избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно
Мултитуюд Банк (Малта). Излага подробни съображения относно разпоредбата на чл.
5 от договора, като неправилно е възприел, че предявеният иск е за обявяване
недействителността единствено на тази разпоредба. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
По установителния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ******* от 31.05.2024 г., който
противоречи на закона.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
2
от доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ******* от 31.05.2024 г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 4000 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е
предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с
трето лице; 3) на 31.05.2024 г. е сключен и договор за гаранция с Multitude Bank, по
който била уговорена такса, дължима от ищеца, в размер на 4240 лева; 4) че
възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при
формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3