РЕШЕНИЕ
Номер 260164/04.06
Година 2021
Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І
търговски състав
На двадесет и осми април през 2021 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 678 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано
е решение № 224 от 21.07.2020г.,
постановено по т.д.№ 316 по описа за 2019г. на ОС С.З., с което е осъден З. „Б.И.“
АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Г.Н. ЕГН **********
с адрес *** и със съдебен адрес ***0 чрез адв. П.К. следните суми:
4058
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за прегледи, процедури и хранителни добавки за 2018г.;
700
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за 20 бр. процедури в барокамера;
869
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за платено балнеолечение през м.06.2018г.;
492.90
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лекарствени средства за 2018г.;
770.67
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за храна по време на престоя в болницата;
7173.10
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за гориво;
18
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за паркинг,
ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 16.06.2015г. до
окончателното им заплащане
142 560
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се заплащане
на предстоящи рехабилитации за период от 10 г., считано от 01.01.2019 г. до
31.12.2029г. или до настъпване на законна причина за прекратяване или
изменяване на задължението или по 14 256 лв. годишно, платима до 10.01. на
съответната година, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска
17
380 лв., по 1 738 лв. годишно, представляващи разходи за балнеолечение два пъти
годишно за период от 10 години - от 01.01.2019г.- до 31.12.2029г., считано от
10 януари на съответната година, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
28
296 лв., по 2 829.60 лв. годишно за период от 10 години, считано от
01.01.2019г. - до 31.12.2029г., представляваща разходи за закупуване на лекарствени средства, формирани от средно месечна сума от 235.80 лв., от която
130 лв. за 2 бр. х 65 лв. Гинко сироп, 74 лв. за 2 бр. х 37 лв. - Спирулина
/100 бр. х 6 бр. на ден - 2 кутии месечно/ и 31.80 лв. за Рибено масло фрамар, считано
от 10 януари на съответната година, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
Решението
е обжалвано от З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от адв. П.П. с твърдения за неправилност на същото, постановено в противоречие
с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост, като искането отправено
до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и за двете
инстанции.
В
срока за отговор е постъпил такъв от И.Г.Н. ЕГН **********, представляван от
адв. П.К., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна, а решението
като правилно и законосъобразно настоява да бъде потвърдено. Претендира
разноски, вкл. и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал.1, т.2 ЗА на адв.П. К. за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред въззивния съд.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство,
намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск на И.Г.Н.
ЕГН **********, представляван от адв. П.К. ***“ АД ЕИК ***със седалище и адрес
на управление *** с правно основание с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ / отм./
във вр. с § 22 от ПЗП на КЗ, обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г.. Твърденията в
исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: в резултат на ПТП,
станало на 16.06.2015г. ищецът е получил множество телесни повреди, като по
случая е образувано НОХД № 2907/2017 г. по описа на PC - С.З. срещу Я.В.М.,
приключило със споразумение от 13.10.2017 г., с което подсъдимият е признат за
виновен в това, че на 16.06.2015 г. в гр. С.З., при управление на МПС - л.а. „О.“,
с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП;
чл. 47 от ЗДвП; чл. 50, ал. 1 от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП
и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице, едно от
които е И.Г.Н., за което му е наложено съответно наказание. Ищецът твърди, че
одобреното от съда Споразумение има последици на влязла в сила присъда,
съгласно чл. 383 от НПК и вината на деликвента е безспорно установена. За
компенсиране причинените му вреди ищеца сочи, че е завел щета, по която
застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение, поради което е предявен
иск пред СГС и е образувано гр. дело № 890/2018 г. I г.о. 11 с-в на СГС, по
което претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди и имуществени вреди,
представляващи разходи за направени медицински прегледи, материали и
медикаменти, до образуване на делото, което не е приключило.
Ищецът
твърди, че в хода на съдебното производство е безспорно установено, че в
резултат на процесното ПТП е получил многостепенна, тежка и средна телесна
повреда, изразяващи се в
1/
тежка съчетана травма - черепно-мозъчна, която включва: Контузия с подкожен
хематом в дясна теменна област на главата; Контузия на мозъка тежка степен с
първична увреда на мозъчния ствол и с характер на дифузна аксонална увреда;
Травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; Мозъчен оток;
Течноеквивалентна колекция под твърдата мозъчна обвивка вляво челно-теменно със
ширина до 8 мм., с обемно действие (хематом, хидром); Фрактура на черепната
основа - средна черепна ямка, с двустранен кръвоизлив в сфеноидалните синуси;
ЧМТ довела до дълбоко коматозно състояние-ОСБ-4 точки. Комата е в тежка форма и
това състояние представлява постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота - тежка телесна повреда по смисъла на 128 НК;
2/
гръдна травма, включваща: Контузия на белите дробове; Контузия на гръдния кош
вдясно; Навлизане на атмосферен въздух в средостението, представляващо разстройство
на здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда по см. на чл.
129 НК;
3/
Травма на опорно - двигателния апарат, включваща: Диафизарна фрактура на
дясното бедро; Фрактура на дясната ключица и дясната плешка; Фрактура на 11-ти
гръден прешлен без дислокация, със запазен гръбначен канал;
4/
Травматичен шок - разстройство на здравето, временно опасно за живота - средна
телесна повреда по см. на чл. 129 НК.
Твърди,
че освен посочените увреждания, в заключението на в. л. д-р Х.М., е установено в
хода на възстановителния процес на черепно-мозъчната травма при пострадалия да се
развива тежка посттравматична енцефалопатия - десностранна спастична
хемипареза, по-тежка за ръката, статична и локомоторна атаксия, забавен и лошо
модулиран говор, тежки когнитивни нарушения. От извършените образни изследвания
МРТ на главен мозък, три години след травмата, се установяват множество
паренхимни и субарахноидни хеморагии в хроничен стадий на развитие, асоциирани
с дифузна аксонална увреда; корова атрофия, вътрешна и външна хидроцефалия. Ищецът
твърди, че според вещото лице тези промени са трайни и необратими, а съгласно
петстепенната Глазгоу скала за изход /GOS/ в.л. е посочило, че към момента И.Н.
се намира в състояние на умерена към тежка инвалидност. Сочи, че д-р М.заявява,
че при така описаната ЧМТ, претърпяна от ищеца при процесното ПТП, пълно
анатомично и функционално възстановяване е невъзможно, тъй като е налице увреда в таламуса, която е
абсолютно невъзстановима, като следствие от нея е напълно възможно в бъдеще
пострадалият да развие травматична епилепсия, който извод се потвърждава и от ЯМР
от 21.09.2018 г. – няма никакви шансове за пълно възстановяване, нито са налице
данни за значимо подобрение, след като са минали 3 години.
Отделно,
ищецът сочи, че от заключението на в.л. д-р Е.М. — психиатър и Д.С.З. - кл.
психолог, се установява, че пострадалият страда от Постконтузионен синдром,
който се проявява с тежко снижаване на познавателните функции - памет,
внимание, мислене; нарушения на волята и емоциите - снижение на енергетичния
потенциал, подтиците и инициативата, загуба на продуктивността, ограничаване на
контактите, стесняване и формалност на интересите, преустановяване на
социалната свързаност; трайно депресивно настроение с преживявания за собствена
малоценност и безперспективност, поради доживотна инвалидизация. Според вещите
лица, психичното заболяване е следствие на органичното мозъчно увреждане,
получено при процесния инцидент. Нарушенията на психичните функции обуславят
тежък упадък на възможностите за социална адаптация в личен и професионален
план, невъзможност за самостоятелно справяне дори с ежедневните дейности от
самообгрижването, като прогнозата е неблагоприятна по отношение на оздравяване,
възможно е само степенно подобрение. Ищецът твърди, че според д-р М.,
пострадалият би могъл да работи, но при много ниско ниво, с много подкрепа,
усилия и защитено работно място, като при актуалното му състояние, той не би
могъл да се включи активно в професионален и в личен живот. Възможността за
подобрение, според вещото лице, зависи от неврологичната прогноза, тъй като
нарушенията на психичните функции са в резултат от органичното увреждане на
мозъка, който извод е потвърден и от д-р М., който сочи, че тежките състояния, за които говорят вещото
лице психиатър и кл. психолог се дължат на увреда в таламуса или горната част
от мозъчния ствол, която увреда е абсолютно не възстановима, като освен, че не
се очаква подобрение са възможни усложнения в състоянието на ищеца.
Ищецът
твърди, че настъпилите увреждания са довели до постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, което последно обстоятелство е тежката черепно-мозъчната
травма (по критериите на Глазгоу скалата е с оценка 4 точки), мозъчната
контузия е тежка по степен, с клинични и от образните изследвания данни за
първична стволова увреда, което е наложило продължително реанимационно лечение
с интубация и апаратно дишане. Сочи, че е изпаднал в тежък хеморогичен и
травматичен шок, вследствие на съчетаната травма - глава, гръден кош, гръбначен
стълб, корем, крайници, а непосредствено след инцидента е проведено 6-дневно
болнично реанимационно лечение в У.„П.“ - С.З., Клиника по неврохирургия,
където са извършени необходимите изследвания и консултации, описани са клинични
белези на първична стволова увреда - хормеотонични гърчове, спретнато
отклонение на очните ябълки, нарушено дишане. Ищецът твърди, че му е проведено
комплексно реанимационно лечение, интубация, апаратна белодробна вентилация.
Лечението е продължено в Т.С.- общо 111 дни до 08.10.2015 г., където е постъпил
интубиран, с оценка по ГКС 4 точки; проведено е образно мониториране на
мозъчните увреждания, комплексно медикаментозно и инфузионно лечение, ранна
рехабилитация. На 02.07.2015 г. е поставена ендоскопска перкутанна гастростома
(хирургичен външен отвор на стомаха за въвеждане на храна). Изявява се
десностранна централна хемипареза с умерен спастицитет, птоза на десен клепач.
На 12.08.2015 г. е отстранена оперативно трахеостомната канюла, а на 07.09.2015
г. е премахната оперативно гастростомата. На 08.10.2015г. пострадалият е
изписан в стабилно общо състояние, словесен контакт с афония, стабилна
хемодинамика, десностранна хемипареза - лека за крака, умерена за ръката,
нарушено равновесие, тазови резервоари контролира частично, вертикализиран,
ходи самостоятелно в ограничен обем поради обща слабост. На 13.06.2017г.
пострадалият е прегледан от психиатър д-р Д., която в анамнезата е посочила, че
след проведено оперативно лечение и рехабилитация се е раздвижил, но останал с
десностранна хемипареза; говорът останал недобре модулиран; по-трудно се
концентрирал и запомнял; намалил си успеха в училище; оплаквал се от често и силно
главоболие; през последните 3-4 месеца получил няколко припадъка. Обективното
му състояние е определено като напрегнат, правилно ориентиран, контактен, говорът
е недобре модулиран, мисловният процес е с тенденция към паралогия, асоциациите
са халтави, не отграничава съществените белези от несъществените. Поставена е
диагноза: Органично налудно разстройство, Постконтузионен синдром. Други
разстройства в развитието на речта и езика. Епилепсия, неуточнена. На
13.06.2017г. е извършено и психологично изследване на пострадалия от психолога
М. И.. Заключение: Комуникативен дефицит, свързан с остатъчна моторна афазия-
артикулаторни нарушения, брадилалия, дизартрия. Умерено изразен дефицит във
вербалната епизодична памет. Леко когнитивно нарушение. Параноидно-депресивен
симптом.
Ищецът
сочи, че при извършения му личен преглед от д-р М.е констатирано, че е в
съзнание, елементарно контактен и адекватен, ненапълно ориентиран за време,
говорът е забавен, лошо модулиран, няма спомен за инцидента; към датата на
прегледа се чувствал подтиснат, ненужен, не излизал сам, само с познати, често
му се вие свят, има болки в белия дроб, в краката, врата, дясното рамо,
главата, има проблеми с дясното ухо - заглъхва, бучи, нестабилна походка.
Посочва се, че обективно в.л. е констатирало посочените увреждания и
оплаквания, установен е синдром на десностранна еластична хемипареза, по-тежка
за ръката; мускулна хипотрофия на дясната подбедрица (35 към 33 см); походка
самостоятелна, спастично- паретична за десен крак; абсолютно нестабилен В
пробата на Ромберг, в. л. М.дал заключение, че възстановителният период при ЧМТ
с характер на процесната продължава 3-5 и повече години, а ако се появят
усложнения възстановителният период може да продължи и 10 години. В настоящия
случай, в хода на възстановителния процес на ЧМТ се развива тежка
посттравматична енцефалопатия - десностранна еластична хемипареза, по-тежка за
ръката, статична и локомотарна атаксия, забавен и лошо модулиран говор, тежки
когнитивни нарушения. От извършените образни изследвания - МРТ на главен мозък
три години след травмата, се установяват множество паренхимни и субарахноидни
хеморагии в хроничен стадий на развитие, асоциирани с дифузна аксонална увреда;
корова атрофия, вътрешна и външна хидроцефалия. Според д-р М.тези промени са
трайни и необратими. Съобразно петстепенната Глазгоу скала за изход към момента
И.Н. се намира в състояние на умерена към тежка инвалидност, като при така
описаната ЧМТ, претърпяна от ищеца при процесното ПТП, пълно анатомично и
функционално възстановяване е невъзможно. Към момента ищецът се нуждаел
задължително и денонощно от чужда помощ. Заключава, че при ищеца са налице
изключително тежки, трайни и необратими увреждания изразяващи се описаната
неврологична симптоматика: психо-органичен мозъчен синдром, с психическа
напрегнатост, забавен мисловен процес и нарушена памет - пострадалият е зависим
и постоянно се нуждае от чужда помощ. Счита, че най-тежкото в случая е, че
осъзнава тежките последици и разбира безпомощното си състояние, наясно е, че от
млад, здрав, учещ, спортуващ, полезен и независим човек, с отлични перспективи
за бъдещето, сега е напълно безполезен и зависим от близките си за
най-елементарните си жизнени потребности, знае, че и физически и психически е
вече напълно различен човек.
Ищецът
твърди, че след тежките увреждания се намира в състояние на умерена към тежка
инвалидност, не може да работи нищо, зависим е изцяло от помощта на близките
си, нуждае се от постоянни грижи, рехабилитация, балнеолечение.
Въз
основа на изложеното настоява съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди, които не са предявявани
пред съда до настоящия момент, както следва:
4
058.90 лв., представляващи направените разходи за прегледи, процедури и
хранителни добавки за 2018г.,
700
лв. за 20 бр. процедури в барокамера.
869
лв., за проведено балнеолечение през месец юни 2018г.;
142
560 лв., по 14 256 лв. годишно за периода
от 01.01.2019г.- до 31.12.2029г., за предстояща рехабилитация 4 пъти седмично, формирана
средно месечни разходи от 1 188 лв., от която 748 лв. - месечно за гориво
/четири пъти от Р.до П.и обратно около 1000 км/, 240 лв. за иглотерапия /15
лева по 4 пъти седмично/ и 200 лв. за масажи /25 лв. по 2 пъти седмично/, считано
от 10 януари на съответната година, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
17
380 лв., по 1 738 лв. годишно, представляващи разходи за балнеолечение два пъти
годишно за период от 10 години, считано от 01.01.2019г.- до 31.12.2029г., считано
от 10 януари на съответната година, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
492.90
лв., представляваща направени разходи за закупуване на лекарствени средства за 2018 г..
28
296 лв., по 2 829.60 лв. годишно за период от 10 години, считано от
01.01.2019г. - до 31.12.2029г., представляваща разходи за закупуване на лекарствени средства, формирани от средно месечна сума от 235.80 лв., от която
130 лв. за 2 бр. х 65 лв. Гинко сироп, 74 лв. за 2 бр. х 37 лв. - Спирулина
/100 бр. х 6 бр. на ден - 2 кутии месечно/ и 31.80 лв. за Рибено масло фрамар, считано
от 10 януари на съответната година, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
770.67
лв., представляваща направени разходи за храна по време на престоя в болницата;
7
173.10 лв., представляваща направени разходи за гориво и
18
лв., представляващи направени разходи за паркинг в размер на 18 лв., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 16.06.2015г. до окончателното им
заплащане.
Претендира
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС, като моли да се счита настоящата молба за списък на разноски.
Ответникът
– ЗК „Б.“ АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който не оспорва обстоятелството, че на 16.06.2015 г. в гр. С.З.,
Я.В.М. при управление на МПС - лек автомобил „О.“, с peг. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 ЗДвП; чл. 47 ЗДвП; чл. 50, ал.
1 ЗДвП; чл. 116 ЗДвП; чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като с деянието си по
непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице, едно от
които е ищецът И.Г.Н., както и че с протоколно Определение от 13.10.2017г.,
постановено по НОХД № 2907/2017г. по описа на Районен съд - С.З., по реда на
чл. 384, ал. 1, във вр. чл. 382 НПК е одобрено споразумение, по силата на което
виновният водач Я.В.М. е признат за виновен, в извършването на престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. „трето" и предл. „последно", б. „а",
предл. „първо" вр. чл. 343, ал. 1, б. „6", предл. „първо" и
„второ" вр. чл. 342, ал. 1, предл. „трето" НК.
Не оспорва обстоятелството, че за
управляваното от виновния водач Я.В.М. и негова собственост МПС - лек автомобил
„О.“, с peг. № ***, към датата на ПТП - 16.06.2015г., е била налице валидно
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при
застрахователно дружество „Б.“ АД, по застрахователна полица № 02115000297368
от 13.01.2015г., издадена със срок на валидност за периода от 14.01.2015г. до
14.01.2016г.
Оспорва останалите изложени в
исковата молба твърдения и наведени обстоятелства и изцяло оспорва претенциите
на ищеца, както по основание, така и по размер. Конкретно оспорва твърдението,
че последиците от травмите са такива, че подобрение не се очаква, а се очакват
усложнения в състоянието на ищеца. Оспорва обстоятелството, че ищецът се
намирал в състояние на умерена към тежка инвалидност, че се нуждаел от
постоянна рехабилитация и балнолечение.
Оспорва размера на предявената с
настоящата искова молба претенция за сумата от 4058.90 лева, представляваща
разходи за прегледи, процедури и хранителни добавки за 2018 г. От представените
с исковата молба писмени доказателства - фактури № ********** от 07.02.2018г.;
********** от 04.04.2018г.; ********** от 18.05.2018г.; ********** от
11.07.2018г. и ********** от 11.12.2018г., всички издадени от „М.“ ООД се
посочва, че е видно, че направените от ищеца разходи за 2018г. за прегледи,
процедури и хранителни добавки са в размер на 2 130 лева. В случай, че към тази
сума ищецът претендирал и направените от него разноски за разходи за СПА
процедури, масажи и нощувки в хотел в К. „С." и в Хотел „М." град С.за
периода 21.12.2018г. - 26.12.2018г., оспорва тези разходи, като твърди, че
същите не са направени във връзка с лечението на ищеца.
Изцяло оспорва предявената с
исковата молба претенция за сумата от 142 560 лева, представляваща необходими
разходи за заплащане на предстоящи рехабилитации за период от 10 години,
считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2029г.. От една страна посочва, че с исковата
молба не са представени доказателства, че ищецът се нуждае от предстояща
постоянна рехабилитация, още по - малко тя да е за период от 10 години и то 4
пъти в седмицата. Дори, видно от представените по делото фактури с № **********
от 07.02.2018г.; ********** от 04.04.2018г.; ********** от 18.05.2018г.;
********** от 11.07.2018г. и ********** от 11.12.2018г., всички издадени от „М."
ООД, извършените от ищеца процедури, първоначално са били 20 бр., в последствие
- 15 бр., а към месец ноември 2018г. - 10 бр. процедури. Т.е. в хода на
лечението - намалява интензивността на провежданите рехабилитации, като за
2019г. - няма представени никакви доказателства в тази насока, което
обстоятелство сочи, че разходи и въобще рехабилитационни процедури от края на
2018г. не са били провеждани. Твърденията, че евентуално присъдените в
настоящото производство средства ще бъдат използвани в бъдеще за провеждането
на рехабилитация 4 пъти седмично в продължение на 10 години не могат да
обосноват основателност на претенцията по чл. 226 КЗ. Твърди, че този иск за
обзвреда на бъдещи имуществени вреди, свързани с предстояща рехабилитация е
неоснователен, доколкото пострадалото лице може да претендира и да получи
обезщетение само, ако и само в размера на вече сторените разходи. Ответникът
счита, че към настоящият момент няма никакви доказателства, че ищецът следва да
провежда рехабилитация 4 пъти седмично в продължение на 10 години. Отделно от
това, сочи, че липсват и доказателства, установяващи размера, стойността на
всяка една рехабилитационна процедура. В разглеждания казус, при всички
положения от значение е дали претендираната сума (в случай, че в разрез с
изложените по - горе аргументи същата бъде присъдена) ще бъде разходвана само и
единствено за провеждането на рехабилитация. Счита, че по делото не е ясно,
нито дали са дадени препоръки за извършване на последващи рехабилитационни
процедури, нито дали тези препоръки ще бъдат спазени, нито колко и какви ще
бъдат тези процедури. Затова и счита, че се касае за евентуални бъдещи,
несигурни и с неясен обем имуществени вреди, които не следва да се обезщетяват
предварително.
Оспорва изцяло предявената с
исковата молба претенция за сумата от 17 380 лева, представляваща предстоящи
разходи за балнеолечение за период от 10 години, считано от 01.01.2019г. до 31.12.2029г.,
по 1 738 лева годишно. Твърди, че няма доказателства, че ищецът се нуждае от
предстоящо балнеолечение за период от 10 години. Според ответника, твърденията,
че евентуално присъдените в настоящото производство средства ще бъдат
използвани в бъдеще за провеждането на балнеолечение в продължение на 10
години, не могат да обосноват основателност на претенцията по чл. 226 КЗ.
Счита, че този иск за обзвреда на бъдещи имуществени вреди, свързани с
предстоящо балнеолечение е неоснователен, доколкото пострадалото лице може да
претендира и да получи обезщетение само ако и само в размера на вече сторените
разходи. Отделно от това, липсват и доказателства, установяващи размера,
стойността на това балнеолечение, което очевидно не следвало да бъде евентуално
провеждано в СПА комплекси, които без съмнение не представляват болнични
заведения със съответния специализиран медицински персонал. Посочено е, че в
разглеждания казус при всички положения от значение е дали претендираната сума
(в случай, че в разрез с изложените по - горе аргументи същата бъде присъдена)
ще бъде разходвана само и единствено за провеждането на балнеолечение. Към
настоящия момент не следвало, при преценка размера на обезщетението, да се
съобразяват евентуални бъдещи имуществени вреди от провеждано евентуално
балнолечение, в случай че такива бъдат извършени. Твърди се, че по делото не е
ясно, нито дали са налице препоръки за извършване на последващо балнеолечение,
нито дали тези препоръки ще бъдат спазени, нито колко и какво и къде ще бъде
проведено балнеолечението. Касаело се за евентуални бъдещи, несигурни и с
неясен обем имуществени вреди, които според ответника, не следва да се
обезщетяват предварително. Счита, че това няма да препятства възможността на
ищеца, в случай на извършване на последващо балнеолечение, да предяви иск за
допълнително претърпените от него имуществени вреди.
Изцяло оспорва предявената с
исковата молба претенция за сумата от 28 296 лева, представляваща необходими
разходи за заплащане на предстоящото закупуване на лекарствени средства за
период от 10 години, считано от 01.01.2019г. до 31.12.2029г., по 2 829.60 лева
годишно, като намира претенцията на ищеца за неоснователна. Твърди, че с
исковата молба не са представени доказателства, че ищецът се нуждае от
предстоящо лечение, а още по-малко то да е за период от 10 години. Посочено е,
че въобще липсват доказателства за това дали и какво лечение е предписано на
ищеца. Твърденията, че евентуално присъдените в настоящото производство
средства ще бъдат използвани в бъдеще за провеждането на определено лечение (с
определени медикаменти) в продължение на 10 години, според ответника, не могат
да обосноват основателност на претенцията по чл. 226 КЗ. Счита, че този иск за
обзвреда на бъдещи имуществени вреди, свързани със заплащане на предстоящо
закупуване на лекарствени средства е неоснователен, доколкото пострадалото лице
може да претендира и да получи обезщетение само ако и само в размера на вече
сторените разходи. Твърди се, че към настоящия момент няма никакви
доказателства, че ищецът следва да провежда определено лечение и то в
продължение на 10 години. Отделно от това, липсвали и доказателства,
установяващи че в продължение на 10 години ищецът ще следва да приема едни и
същи медикаменти - Гинко сироп, Спирулина и рибено масло. Ответникът сочи, че в
разглеждания казус при всички положения от значение е дали претендираната сума,
в случай, че бъде присъдена ще бъде разходвана само и единствено за
закупуването на лекарствени средства. Счита, че по делото не е ясно нито дали е
предписано определено лечение, нито дали се извършва лечение с посочените в
исковата молба лекарствени средства, а още по- малко в какви дози и за какъв
период т.е. касае се за евентуални бъдещи, несигурни и с неясен обем
имуществени вреди, които не следва да се обезщетяват предварително. Според
ответника, това няма да препятства възможността на ищеца, в случай на
извършване на разходи за заплащане на последващо закупуване на лекарствени
средства, да предяви иск за допълнително претърпените от него имуществени
вреди.
Оспорва предявените с исковата молба
претенции за сумите от: 770.67 лева, представляваща направени разходи за храна
по време на престоя в болница; 7 173.10 лева, представляваща направени разходи
за гориво и 18 лева, представляваща направени разходи за паркинг. Посочва, че
ищецът твърди, че по заведеното пред Софийски градски съд гражданско дело №
890/2018г. по описа на същия съд, е претендирал обезщетение за причинените му в
следствие на процесното ПТП неимуществени вреди, както и имуществени вреди,
представляващи направени разходи до образуване на посоченото дело. Също така,
ищецът твърдял, след завеждане на горепосоченото гражданско дело, че продължава
да търпи неимуществени и имуществени вреди, които не са претендирани по
посоченото дело. Иначе казано, с исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото дело пред Окръжен съд С.З., ищецът претендирал имуществени вреди,
представляващи направени от него разходи след образуване на гражданско дело №
890/2018г. по описа на Софийски градски съд. Отбелязва, че видно от
представените с настоящата искова молба писмени доказателства - фактури и
касови бонове - се отнасят до направени от ищеца разходи за храна при болничен
престой за периода месец юли 2015г. - месец октомври 2015г.; за паркинг за
периода месец юли 2015г. - месец септември 2015г.; за гориво - за периода месец
юни 2015г. - месец октомври 2017г. и една фактура за месец ноември 2018г. Т.е.
всички претендирани разходи за храна, паркинг и гориво (с изключение на фактура
№ ********** от 23.11.2018г. за сумата от 100 лева) са били направени от ищеца
преди завеждане на гражданско дело № 890/2018 г. по описа на Софийски градски
съд, а не след завеждането му, което обстоятелство давало основание на
ответника да твърди, че тези разходи са претендирани за обезщетяване пред
Софийски градски съд.
Оспорва иска за присъждане на лихва
по претенциите за имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главните искове. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност на акцесорната претенция за лихви върху обезщетението за имуществени
вреди. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, с която ищецът оспорва всички възражения на ответника като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Намира
за неоснователно оспорването от ответника на последиците от травмите, които е
получил ищеца следствие ПТП от 16.06.2015 г., а именно, че същият се намира в
състояние на умерена към тежка инвалидност, както и че се нуждае от постоянни
грижи, рехабилитация и балнолечение. Твърди се, че всички описани в исковата
молба травматични увреждания и страдания, техните последици, интензитет и
проявление при И.Н. са настъпили, вследствие процесното ПТП. Във връзка с
оспорването от страна на ответника на имуществената претенция в размер на
4058.90 лв., ищецът посочва, че по отношение на същата в обстоятелствената част
на исковата молба много ясно е посочил какво представлява същата, а именно -
направени разходи за прегледи, процедури и хранителни добавки за 2018 г., за
което са представени фактури. Като невярно сочи твърдението на ответника, че в
настоящото производство се претендират разходи, които са били претендирани за
заплащане в другото производство между страните, а именно: гр.д.№ 890/18 г. по
описа на СГС. Счита за неоснователно оспорването на ответника на иска за
присъждане на лихва.
Прави
възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на
прекомерност на същото и на претендираните от ответника разноски.
С отговора на допълнителната искова
молба, ответникът заявява, че изцяло
поддържа възраженията и твърденията, всички подробно изложени в отговора на
исковата молба.
Неоснователни
са възраженията на ответника, наведени в първоинстанционното производство за
наличие на основанието по чл. 126, ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че
евентуалната основателност на заявеното възражение би довела до недопустимост
на решението, за която въззивния съд следи, съгласно чл. 269 ГПК. Видно от молба вх. №
262494 от 17.03.2021г. на ищеца, депозирана по повод дадени от въззивния съд
указания и постъпилите от СГС и САС писма, ведно приложения, е че
претендираните за обезщетяване от ищеца имуществени вреди, а именно разходи за
храна по време на престоя в болницата, разходи за гориво и за паркинг, макар и
извършени, преди предявяване на иска пред СГС не са заявени за обезщетяване по
образувано гр.д. № 890/2018г. по описа на СГС.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, а постъпилата
срещу него въззивна жалба следва да бъде разгледана по същество.
Няма спор между страните, че със
споразумение, постигнато по НОХД № 2907/2017г. по описа на РС С.З. обвиняемия Я.В.М.,
роден на ***г. в гр. С.З. е признат за виновен в това, че на 16.06.2015г. в гр.
С.З. при управление на МПС – лек автомобил «О.» с рег. № *** е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП, чл. 47 ЗДвП, чл.50, ал.1 ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
телесни повреда на повече от едно лице и конкретно на И.Г.Н. многостепенна, тежка
и средна телесна повреда, изразяваща се в черепно – мозъчна травма, състояща се
в контузия на главата, сътресение и контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата
и меките мозъчни обвивки, причинили разстройство на здравето временно опасно за
живота; гръдна травма – контузия на белия дроб и навлизане на свободен въздух в
средостението, причинила разстройство на здравето временно опасно за живота;
гръдна травма – счупване на тялото ХІ гръден прешлен, гръден капаск със и без
него, причинила трайно затруднение в движението на снагата за повече от 30 дена
и с възстановителен период 8-12 месеца; счупване на дясно бедро, причинило
трайно затруднение в движението на десния крак за срок от около 8-12 месеца;
счупване на дясната лопатка на дясната ключица, причинило трайно затруднение в
движението на дясната ръка за срок от около 2-3 месеца; затруднения на
движенията на десните крайници – крак и ръка – до края на живота си по причина
спастична централна пареза, като усложнения на черепно мозъчната травма,
счупване на ностните кости с деформация на ностната преграда и затруднения в
носовото дишане, причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, затруднение в говора /моторна афазия/, вследствие на черепно – мозъчната травма със засягане на мозъчните
центрове и пътища, отговорни за генериране на речта, причинили трайно
затрудняване наречта до края на живота. След органичените изменения в мозъка,
като усложнение се е развила травмена етцефалапатия, изразяваща се в травмена
характеропатия с дълбоки промени в емоциите и поведението /ограничено налудно,
шизофренноподобно разстройство/ със стабилна тенденция към деменция /слабоумие/,
причинили продължително разстройство на съзнанието.
Не се спори и че гражданската отговорност на Я.В.М. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество,
което обстоятелство се установява и от приложената на л.10 справка от проверка
за сключена застраховка «Гражданска отговорност».
Спорните между страните във
възивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във
въззивната жалба, които най – общо се свеждат до неправилна преценка на съда
при приемане за доказани по основание и размер на претендираните да бъдат
обезщетени имуществени вреди, претърпени от пострадалия при станалото ПТП.
От значение за повдигнатите като
спорни въпроси са приетите и неоспорени писмени доказателства, събраните гласни
такива и приетата СМЕ.
От приетата от съда и без
възражения от страните СМЕ – първоначална и допълнителна се установява, че при
процесното ПТП на ищеца е причинена тежка съчетана травма – черепно – мозъчна,
гръдна и на опорно - двигателния апарат и травматичен шок. Според експерта
Хиповолемичния и травматичен шок са овладени и преодолени в интензивното
отделение О.– У.«П.» С.З., след което ищеца е транспортиран в болница Т.. По отношение фрактурите в.л. е
посочил, че е същите са оздравяли без усложнения за период от около 4 месеца и
след наложило се раздвижване, но по отношение на контузията на мозъка, която е
констатирана като тежка степен с увреда на мозъчния ствол и с характер на
дифузна аксонална увреда е овладяна острата смъртоносна фаза, но периода на
възстановяване е продължителен, несигурен и с остатъчна неврологична
симптоматика и следващи усложнения – енцефелопатия с деградация на личността и
травменна епилепсия, което не дава възможност да се направи точна прогноза за бъдещето
на пострадалия. Вследствие коментираната мозъчна травма, според експерта, при ищеца
се наблюдава тежко снижаване на познавателните функции - памет, внимание, мислене: нарушения на
волята и емоциите – снижаване на енергитичния потенциял, подтици и инициатива;
загуба на продуктивност, ограничаване на контактите, стесняване и формалност на
интересите, преустановяване на социалната свързаност; трайно депресивно
настроение с преживявания за собствена малоценност и безпереспективност, поради
доживотна инвалидизация, като извода е, че психичното заболяване е следствие на
органичното мозъчно увреждане, получено при процесния инцидент. Според експерта
рехабилитацията е един от основните терапевтични методи за подържане функцията
на крайниците – ръце и крака, което съпоставено с увредената нервна система и
липсата на координационната й функция при ищеца, вследствие черепно – мозъчната
травма може да е необходима за прилагане 3-5-10 години или цял живот. Експертът
е категоричен, че проведените от ищеца физиотерапевтични и балнеолечебни
процедури оказват добро повлияване на пострадалия и подобряват неговия
физически и психически статус. При разпита на вещото в проведеното съдебно
заседание същия е заявил, че състоянието на ищеца, след претърпяната мозъчно –
черепна травма е хронифицирало, като от тук насетне следва да се подържа
медикаментозно и рехабилитационно, което ще продължи цял живот.
Пред първоинстанционния съд е разпитан
в качеството на свидетел бащата на ищеца Г.Н., чиито показдания съдът преценява
с приложението на чл. 172 ГПК и кредитири, като подкрепени от останалите
събрани доказателства – писмени и експертни становища. Така свидетелят твърди,
че след станалото ПТП синът му бил в болница Т. повече от петдесет дни, където,
след като излязъл от комата лечението, което му било приложено по съвет на
лекарите включвало рехабилитационни процедури, електростимулации с водорасли и
други. След като бил изписан от Т. рехабилитацията продължила в болница Т., но
след като дошла зимата по съвет на лекарите бил изписан за домашно лечение и
насочен от лекарите към логопед, тъй като не можел да говори. Свидетелят
твърди, че след като му казали, че е хубаво няколко пъти годишно да посещават
СПА процедури в П., С. или някъде на по-висока надморска височина, където
отрицателните йони повлиявали добре мозъка, изпълнили препоръката, за което
представя доказателства. Твърди, че когато се налагало детето да бъде
транспортирано за преглед или процедури, пътували с личния автомобил, за което
представят фактури. Сочи, че по препоръка от болница Т. направили няколко
процедури в барокамера, първата от които в П.. Свидетелят твърди, че лечението
на сина му не е приключило, но процедурите имат положителен ефект, както и че
въпреки парезата на дясната ръка, движението й се подобрило. Предвид неблагоприятната
прогноза, че пълно възстановяване не се очаква, свидетелят твърди, че са били
посъветвани да пряват процедури, според възможностите им. Сочи, че преди
пандемията посещавали всеки ден рехабилитационния център в С.З., както и че
ищеца взема лекарства.
В аналогичен смисъл са и
показанията на другия разпитан по делото свидетел Г.Н., майка на ищеца, които
съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, която твърди, че
първоначално сина й бил настанен в Старозагорската болница, но по съвет на
лекарите на третия ден бил транспортиран в Т., където пролежал 110 дни, от
които 52 дни бил в кома. Твърди, че при изписването му от Т. ги насочили към
рехабилитация и конкретно иглотерапия, която посещавали в продължение на три
години и повече в кабинет «Б.» в гр. П.. Твърди, че посещението на барокамера
било препоръчано от лекари, а за СПА процедурите били насочени от личния лекар,
за което заплащали съответна цена. Свидетелката сочи, че И. не е възстановен,
движенията му са забавени и се нуждае от помощ от друг човек при придвижване. Уточнява,
че по препоръка на лекарите рехабилитацията следва да продължи, като не е ясно
за какъв период и сочи, че разходите за това са почти едни и същи всеки месец.
Изложените до тук данни, при
зачитане последиците на чл. 300 ГПК на постигнатото споразумение по НОХД № 2907/2017г.
по описа на РС С.З. сочат на извода, че причиненото на 16.06.2015г. ПТП е настъпило
по вина на Я.В.М., вследствие което на ищеца е причинена многостепенна, тежка и
средна телесна повреда. Всъщност това установено обстоятелство не е спорно
между страните; не е спорен и факта, че гражданската отговорност на причинителя
на ПТП-то е била застрахована при ответника.
Спорът между страните е концентриран
досежно настъпилите за ищеца увреждания, тяхната прогноза за развитие и
съответно претърпял ли е И.Н. претендираните да бъдат обезщетени ищуществени
вреди, вследствие настъпилото увреждане, респ. налице ли са сигурни като
настъпване бъдещи вреди, които да подлежат на обезщетяване.
По отношение претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се
в размер на сумата от 4058.90 лева и представляващи разходи за прегледи,
процедури и хранителни добавки за 2018 г. въззивният съд приема същата за
доказана по основание и размер. В хода на първоинстанционното производство са представени
разходо - оправдателни документи, които
са приети от съда без да са оспорени от ответника, поради което и съдът
кредитира същите. От фактури №
********** от 07.02.2018г.; ********** от 04.04.2018г.; ********** от
18.05.2018г.; ********** от 11.07.2018г. и ********** от 11.12.2018г., всички
издадени от „М.“ ООД се установяват направени от ищеца разходи за 2018г. за
прегледи, процедури и хранителни добавки са в размер на 2 130 лева..
Неоснователно е заявеното възражение от ответника, подържано и във въззивното
производство, че освен посочената сума не следва да се присъждат като
обезщетение и направените от ищеца разноски за СПА процедури, масажи и нощувки
в хотел в К. „С." и в Хотел „М." град С.за периода 21.12.2018г. -
26.12.2018г., тъй като не са във връзка с лечението му. От приетата в
първоинстанционното производство, първоначална и допълнителна СМЕ, неоспорена
от ответника се установява, че и двете проведени от ищеца балнео и СПА
процедури благоприятно повлияват същия и подобряват неговия физически и психически
статус. Или установена е причинната връзка между понесените от ищеца разходи и
станалото ПТП, довело до травматични увреждания за него, поради което и този
пасив следва да бъде обезщетен от застрахователя на гражданската отговорност на
причинителя му, а именно ответника. До същия извод е стигнал и първостененния
съд, поради което и в тази част решението като правилно следва потвърдено.
Основателни – доказани по размер –
вж. л.71 и л. 73-74 и в пряка причинна връзка с настъпилото увреждане за ищеца
са направените от него разноски и претендираната за обезщетяване като сума в
размер на 700 лв., представляваща платени и проведени 20 бр. процедури в
барокамера и сума в размер на 869 лв., представляваща направени разноски по проведено
балнео лечение през м.06.2018г.. Причинна връзка въззивният съд намира за
установена от показанията на разпитаните свидетели – родители на ищеца,
подкрепени и от данните, съдържащи се в приетата от съда и без възражения от
страните СМЕ. Същият е и изводът направен от ОС С.З., поради което и решението
в коментираната част следва да бъде потвърдено.
Изцяло следва да се съобразят
възраженията на жалбоподателя за недоказаност на претенцията на ищеца за заплащане
от ответника сумата от 28 296 лева, представляваща необходими разходи за
заплащане на предстоящото закупуване на лекарствени средства за период от 10
години, считано от 01.01.2019г. до 31.12.2029г., по 2 829.60 лева годишно,
както и за заплащане на 492.90 лв., представляваща направени разходи за
лекарствени средства за 2018г.. Доказателства за назначено медикаментозно лечение
на ищеца не са ангажирани от него и при негова доказателствена тежест за
установяване на този факт, нито се установяват данни за това, че на същия ще е
необходима твърдяната терапия за претендирания бъдещ период, поради което и
съдът приема тези искове за неоснователна. Вярно е, че вещото лице, изготвило
СМЕ в първоинстанционното производство е посочило като необходима терапия за
ищеца освен рехабилитационна и медикаментозна, но не е уточнило в кои конкретни
медикаменти се изразява същата, а такава задача не му е била и поставена. Като
е достигнал до друг правен извод решаващия първоинстанционен съд е постановил
неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено, а иска отхвърлен.
За
неустановени въззивният съд прие претендираните да бъдат обезщетени имуществени
вреди от ищеца, които твърди да се изразяват в направени разноски в размер на сумата
от 770.67 лева, представляваща разходи за храна по време на престоя в болница.
Вярно е, че към исковата молба са приложени касови бележки, които установяват
закупувана храна, но не се установява тази храна да е била предназначена за
ищеца и по време на болничния му престой. Данни за това не се съдържат и в
събраните гласни доказателства, поради което и иска за тяхното присъждане
следва да бъде отхвърлен. Не до този извод е достигнал първоспетенния съд,
поради което и оспорения негов акт в тази част, като несъобразен със закона
следва да бъде отменен, а иска отхвърлен.
Основателни
са претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди в размер на 7 173.10
лева, представляваща направени разходи за гориво и 18 лева, представляваща
направени разходи за паркинг. Представени от ищеца и приети като неоспорени от
съда са писмени доказателства – фактури и касови бонове за извършените разходи,
а данни за причинната връзка между настъпилия за ищеца пасив и процесното ПТП
се съдържат в събраните гласни доказателства и неоспорения факт, че във връзка
с лечението на ищеца се е налагало транспортирането му в населени места,
различни от местоживеенето му. По отношение размера на направените разходи за
гориво от значение е приетата СТЕ, която като неоспорена от страните съдът
кредитира и която установява разход за една година значително надвишаващ
претендирания от ищеца за периода от 18.06.2015г. – 23.11.2018г. В тази част
решението като законосъобразен отговор на повдигнатия спор следва да бъде
потвърдено.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя за това, че не е съществувало основание да
бъдат уважени претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за бъдещи
имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗЗД предвижда пълно
обезщетяване на понесените при непозволено увреждане неблагоприятни за
пострадалия последици. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ППВС № 4/1968г.
на обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и тези, които
ще настъпят и са пряка и непосредствена последица от деликта. В конкретният
случай и по отношение на претендираните за обезщетяване имуществени вреди,
които се изразяват в необходими разходи за заплащане на предстоящи
рехабилитации от ищеца за период от 10 години, считано от 01.01.2019г.,
съответно за компенсиране на предстоящи разходи за балнеолечение за период от
10 години, считано от 01.01.2019г., въззивният съд счита, че са налице
основанията за тяхното присъждане, доколкото настъпването им е сигурно, а
размерът – установим. Сигурното настъпване на вредите е факт, който се
преценява от конкретиката на спора и в случая се налага като установен при
съобразяване на данните, съдържащи се в приетата СМЕ - първоначална и
допълнителна, които сочат, че ищеца се нуждае от рехабилитация и балнеолечение,
а с оглед тежката черепно – мозъчна травма периода, при който същите са необходими
за прилагане е 3-5-10 години или цял живот. Следва да се има предвид, че ищеца
не би се нуждаел от тези процедури, ако не бе претърпял процесното ПТП, респ.
за него не биха настъпили тези последици на черепно мозъчната травма, които
водят до затруднения, както от физически характер, така и тежък упадък в психичните
му функции и конкретно тези по социална адаптация в личен и професионален план
т.е. установена е причинната връзка. Размера е установим – от приложените писмени
доказателства за проведено балнеолечение през 2018г. и съответно
рехабилитационни услуги и при съобразяване разпоредбата на чл. 162 ГПК, като
следва да се има предвид, че съдът е присъдил размера до настъпване на причина
за неговото изменяване т.е. в случай, че настъпят такива нови обстоятелства
същите могат да послужат на ответника като основание за изменение размера на
вече присъденото обезщетение. Изводът е, че решението в коментираната част е
законосъобразен отговор на повдигнатия спор и затова ще бъде потвърдено.
Основателни
са възраженията на жалбоподателя, че първостепенния съд не е разгледал
наведеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претендираната законна лихва. Вземането за лихви става изискуемо от датата на
увреждането, съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД, увреждането е настъпило на 16.06.2015г.,
а исковата молба е депозирана в съда на 18.10.2019г. или след изтичане на три
годишния давностен срок, съгласно чл. 111, ал.1, б.в ЗЗД. Затова и ответникът
не дължи заплащане на законна лихва за периода от 16.06.2015г. до 18.10.2016г., тъй като
вземането на ищеца за този период е погасено по давност, поради което и решението,
в частта, с която е присъдена законната лихва, считано от 16.06.2015г. до
17.10.2016г./вкл./ ще бъде отменено, а лихвата присъдена от 18.10.2016г..
По
отношение на претенциите за периодично настъпили вреди законната лихва се дължи
от момента на тяхното настъпване, а не от датата на деликта, от който същите
произтичат, поради което и правилно е присъдена с оспорения акт.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция
съдът следва да се произнесе по претенциите за разноски на страните в
производството по делото.
С първоинстанционното решение в полза на ответника не са присъдени разноски,
тъй като исковете са изцяло уважени. С оглед изхода на настоящото производство
на същия се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. От
приложения пред първата инстанция списък на разноските е видно, че ответника е
направил една разноска по заплащане на възнаграждение на адвокат в размер на
5600 лв.. От представляващия ищеца е направено възражение за прекомерност,
което съдът приема за неоснователно, като взе предвид, че уговореното и платено
възнаграждение е съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения,
съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.. Въз основа на
изложеното въззивният съд счита, че на ответника се дължат разноски за
първоинстанционното производство в размер на 818.20 лв., представляващи платено
възнаграждение за адвокат, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На жалбоподателя се дължат разноски за въззивното производство, които,
съобразно изхода на спора, съдът констатира да са в размер на 1572.98 лв.,
представляващи платена държавна такса и възнаграждение за адвокат, съразмерно с
уважената част от жалбата. За яснота ще се посочи, че наведеното от ответника
по жалбата възражение по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно по посочените вече
мотиви.
На ответника по жалбата също се дължат разноски, които се изразяват в
дължимо на адв. П.К. възнаграждение, определено по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
което съдът констатира да е в размер на 4985.18 лв., за заплащане на което
следва да се ангажира отговорността на ответника.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 224 от 21.07.2020г., постановено по т.д. № 316/2019г.
по описа на Окръжен съд С.З., в частта, с която е ОСЪДЕНО З. „Б.И.“ АД
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Г.Н. ЕГН **********
с адрес *** следните суми:
492.90
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лекарствени средства за 2018г., ведно със законната лихва,
считано от 16.06.2015г. до окончателното й заплащане;
770.67
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за храна по време на престоя в болницата, ведно със законната лихва,
считано от 16.06.2015г. до окончателното й заплащане;
28
296 лв., по 2 829.60 лв. годишно за период от 10 години, считано от
01.01.2019г. - до 31.12.2029г., представляваща разходи за закупуване на лекарствени средства, формирани от средно месечна сума от 235.80 лв., от която
130 лв. за 2 бр. х 65 лв. Гинко сироп, 74 лв. за 2 бр. х 37 лв. - Спирулина
/100 бр. х 6 бр. на ден - 2 кутии месечно/ и 31.80 лв. за Рибено масло фрамар, считано
от 10 януари на съответната година, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.Н. ЕГН ********** с адрес *** искове
да бъде осъдено З. „Б.И.“ АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***
да му заплати следните следните суми:
492.90
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лекарствени средства за 2018г., ведно със законната лихва,
считано от 16.06.2015г. до окончателното й заплащане;
770.67
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за храна по време на престоя в болницата, ведно със законната лихва,
считано от 16.06.2015г. до окончателното й заплащане;
28
296 лв., по 2 829.60 лв. годишно за период от 10 години, считано от
01.01.2019г. - до 31.12.2029г., представляваща разходи за закупуване на лекарствени средства, формирани от средно месечна сума от 235.80 лв., от която
130 лв. за 2 бр. х 65 лв. Гинко сироп, 74 лв. за 2 бр. х 37 лв. - Спирулина
/100 бр. х 6 бр. на ден - 2 кутии месечно/ и 31.80 лв. за Рибено масло фрамар, считано
от 10 януари на съответната година, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
ОТМЕНЯ решение № 224 от 21.07.2020г., постановено по т.д. № 316/2019г.
по описа на Окръжен съд С.З., само в
частта, с която ОСЪДЕНО З. „Б.И.“ АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***
да заплати на И.Г.Н. ЕГН ********** с адрес *** законна лихва върху присъдените главници, както следва:
4058
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за прегледи, процедури и хранителни добавки за 2018г.;
700
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за 20 бр. процедури в барокамера;
869
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за платено балнеолечение през м.06.2018г.;
7173.10
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за гориво;
18
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за паркинг,
считано от 16.06.2015г. до окончателното им заплащане КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***
да заплати на И.Г.Н. ЕГН ********** с адрес *** законна лихва върху присъдените
главници:
4058
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за прегледи, процедури и хранителни добавки за 2018г.;
700
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за 20 бр. процедури в барокамера;
869
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за платено балнеолечение през м.06.2018г.;
7173.10
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за гориво;
18
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени
разходи за паркинг,
считано от 18.10.2016г. до
окончателното им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 224 от 21.07.2020г., постановено по т.д. № 316/2019г.
по описа на Окръжен съд С.З. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К. с адрес ***0 сума в размер на 4985.18 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА И.Г.Н.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на З. „Б.И.“
АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сума в размер
на 818.20 лв.,
представляващи платено възнаграждение за адвокат, съразмерно с отхвърлената
част от исковете за първата инстанция и сума в размер на 1572.98 лв.,
представляващи платена държавна такса и възнаграждение за адвокат, съразмерно с
уважената част от жалбата за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: