Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4875 18.12.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20593 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н.,
чрез пълномощника си ю. Н., е предявил против Л.С.К., ЕГН ********** ***, иск
за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело
№ 4072/ 2018 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, суми, както следва: 850,66 лв. - главница, представляваща
сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода 08.05.2014 г. – 06.03.2018 г. за обект, находящ се в град П. *****,
сумата от 112,91 лв. - лихва за периода 31.07.2014 г. - 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 13.03.2018 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че за
периода от периода 08.05.2014 г. – 06.03.2018 г., ответникът имал задължения
към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в гр. П.*****
по партида с аб.№ ***, като за потребените количества вода били издадени
съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията
абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени
фактури. Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично
известни общи условия. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за
дължимите суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез особения си представител а. А.А., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ответникът няма
качеството на потребител. Оспорва представените с исковата молба карнети.
Твърди, че вземанията са погасени по давност.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 4072/2018 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 850,66 лв. -
главница, представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 08.05.2014 г. – 06.03.2018 г. за
обект, находящ се в град П. ****; 112,91 лв. - лихва за периода 31.07.2014 г. -
31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда - 13.03.2018 г., до окончателното й изплащане,
както и разноските по заповедното производство в общ размер на 325 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество. Налице е идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело,
като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото
са приети копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, от който се установява,
че Л.С.К. е собственик на процесния имот.
По делото са представени справка за
задълженията на абоната, както и преписи от издадените фактури на ответника за
отделните доставки, копия от карнети за отчитане на абоната.
Приета
е и съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството
на ищеца и е установила, че размерът на задълженията на ответника за процесния
период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с
исковата молба суми. Фактурите били надлежно осчетоводени в счетоводството на
ищцовото дружество, което било редовно водено.
Сумите отразени във фактурите са правилно изчислени , съгласно действащите
цени.
По делото е разпитан и с. Д.Е., който
работи като и. при ищеца, който потвърждава констатациите в картените. Твърди,
че в имота на ответника няма водомер. Начислявали са по тарифа за двама човека,
въпреки че там са живеели реално повече хора.
Съдът
кредитира изцяло показания на с. Д.Е., като ги намира са последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги
на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Според
ал.8, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите
и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни
писмени споразумения.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според чл.8, ал.1 от същата наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или
от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на
концесионен договор. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани
за краткост "общи условия", се определят:1. правата и задълженията на
оператора и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води;3. отговорността
при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване
и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5.
редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр. П., потребители на В и К услуги са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Според чл. 31. (1) от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен
при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно, ал.2,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, поради и което
неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е получавал фактури за
начислените суми. Ищцовото дружество не е задължено да изпраща фактури на
потребителите, като изискуемостта настъпва от датата на фактуриране.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва
да има качеството на “потребител” на тези услуги. Видно от приетите по делото
писмени доказателства копие от кадастрална карта с данни от КРНИ от 21,08,2019
г., ответникът е собственик на процесния имот. Следователно ответникът има
качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационни услуги.
От показанията на с. Д.Е. се установи,
че изразходваното количество вода е начислявано по тарифа за двама човека.
Ответникът е навел възражението, че не
дължи претендираната сума, тъй като е изтекла погасителна давност. Така
направеното от ответника възражение съдът го намира за частично основателно. Съдът
счита, че задължението на потребителите за ползвана предоставяна от “ВиК”
услуга по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода на водоснабден
обект, е трайно, периодично задължение, за плащане на потребеното количество
вода, а според него и същото количество отведена канална вода, уговорено между
доставчика и абоната – потребител, въз основа на реална месечна консумация -
налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в ОУ падеж, като не е необходимо задълженията да са еднакви по размер,
поради което намира приложение разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Обстоятелството, че отчитането на потребеното количество вода е различно през
определените периоди само по себе си не прави всяко задължение отделно и
самостоятелно и извън общото поето задължение за ежемесечно заплащане (в срок
от 30 дни след издаване на фактурата) на конкретна сума /в този смисъл Определение № 452 от 1.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 1085/2010 г., II т. о., ТК/. Поради което, съгласно чл. 111 б.
„в” от ЗЗД, същите като главници и лихви се погасяват с кратката тригодишна
давност, а не с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Следователно, от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК /което води до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „б” ЗЗД/ по приложеното ч.гр.д. № 4072 /2018 г. на ПдРС – 13.03.2018 г. ответникът
дължи на ищеца всички плащания в рамките на 3 – годишния срок назад, т.е. от
13.03.2015 г. до 13.03.2018 г. /както главници, така и лихви/.
Всички
останали дължими суми преди 13.03.2015 г. до 08.05.2014 г. се явяват погасени
по давност.
Предвид
което, установителният иск за главницата се явява частично основателен за
размера 667,68 лв., изчислен от вещото
лице по допуснатата ССЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като
обективно и пълно, за периода от 13.03.2015
г. до 06.03.2018 г. /претендирания от ищеца/ и следва да се уважи за тази сума,
ведно със законните последици, а за разликата до пълния претендиран размер от
850,66 лв. следва да се отхвърли като погасен поради давност.
По
отношение на претенцията за лихва за забава в размер на 112,91 лв. за периода от 31,07,2014
г. до 31.01.2018 г., съобразно по горните мотиви с изтичането на тригодишната
давност по отношение на лихвата, същата остава да се дължи за непогасения по
давност период от 13.03.2015 г. до 31.01.2018 г., тъй като потребителите следва да заплащат
консумираната от тях вода в 30- дневен срок от датата на фактурирането им. Ето защо,
установителният иск за мораторна лихва се явява частично основателен за размера
64,33 лв., изчислен от в. л. М. по допуснатата ССЕ, за посочения по-горе
периода и следва да се уважи за тази сума, като за разликата до пълния
претендиран размер от 112,91 лв. следва да се отхвърли като погасен поради
давност.
Поради частичното уважаване на предявените установителни
искове за вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №4072/18 г. на ПдРС следва да
бъдат редуцирани и разноските присъдени по производството по последното до
размера на сумата от 246,90 лв.
По
отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Исковете на ищеца са уважени частично. Предвид
това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството
съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 467,20 лв.
Ответникът не е направил и не
претендира разноски.
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.С.К., ЕГН ********** ***, дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н.
сумата от 667,68 лв. - главница, представляваща
сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода 13.03.2015 г. – 06.03.2018 г. за обект, находящ се в град П. ****, като
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 850,66 лв. – отхвърля
предявения иск като погасен по давност, сумата от 64,33 лв. - лихва за периода
13.03.2015 г. - 31.01.2018 г., като за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 112,91 лв. – отхвърля предявения иск като погасен по
давност, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 13.03.2018 г.,
до окончателното й изплащане, за които вземания „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4072 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г.
ОСЪЖДА Л.С.К., ЕГН ********** ***, да заплати на Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., направените
по делото разноски в размер на 467,20
лева и сумата от 246,90 лева, представляваща разноски по частно гр. дело №
4072/ 2018 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част
от иска.
На особения представител на ответника Л.С.К.
–а. А.А. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ