Решение по дело №9032/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20181720109032
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер877                               23.05.2019г.                           Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      ІX състав

На тринадесети май                                                                Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                 Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Капка Станчева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №09032  по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Л.И.Г., с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 672,21лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:*****, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 49,93лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5390/24.10.2018г. по ч.г.д.№07278/2018г. на ПРС.

В законоустановения едномесечен срок, изтекъл на 28.02.2019г. ответникът Л.И.Г. не е подал отговор.

След изтичане на срока, на 01.03.2019г. ответникът Л.И.Г.  е подал отговор, който съдът цени като становище по исковете. Със становището ответникът оспорва да е собственик на процесния апартамент, като  оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди. По подробно изложени съображения ответникът оспорва исковете по основание и размер и иска същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №5390/24.10.2018г. по ч.г.д.№07278/2018г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 08.04.2019г.

По делото е прието писмо от Община Перник, Дирекция “Местни приходи”, видно от което за процесния имот е подадена данъчна декларация на 01.07.1998г. от лицето Камен Христов Гюров, като е приложена и самата декларация. Със същата е посочено, че деклараторът е изключителен собственик на процесния имот.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител  на вещно право на ползване  на процесния имот, находящ се на адрес:гр.Перник, ул.“Р. Димитров“, бл.76, вх.Д, ап.101. Следователно по делото няма доказателства за наличието на  облигационна  връзка между страните по делото за доставка на топлинна енергия за процесния обект.  А ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, както и неговия обем.

Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

            По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът е доказал разноски в размер на общо 300,00лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство, които следва да му бъдат присъдени.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Л.И.Г., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 672,21лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:****** за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 49,93лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5390/24.10.2018г. по ч.г.д.№07278/2018г. на ПРС.

ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”ЕАД,  със снети по делото данни, да заплати на Л.И.Г., с адрес: ***,  сумата от 300,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производства.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№07278/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението:23.05.2019г.

Съдебен деловодител: