Решение по дело №219/2016 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  № 149/13.5.2016 г.

гр. Ямбол, 13.05.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд, VІ-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                      

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при секретаря М. П., разгледа докладваното от съдията АНД № 219 по описа за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на А.Я.Б. *** против издаденото от Директора на РДГ - Сливен НП № 13/26.01.2016г., с което, на основание чл.84, ал.2 и чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години за нарушение по чл.84, ал.2 вр. ал.1, пр.2 вр. чл.65, т.4 и т.10 от ЗЛОД. Освен наложените адм. наказания, на основание чл.95, ал.2 и чл.95, ал.1 от ЗЛОД, с атакуваното НП е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението – МПС марка „КИА Спортидж”, с рег. № ***, ловна пушка марка „ИЖ 54” кал. 12, № ***, два броя ловни патрони 2/0 и 4/0, и изкуствен източник на светлина „боен фар”.

С жалбата се иска НП да бъде отменено. В подкрепа на искането е наведено оплакване за едностранчиво и изопачено излагане на фактите в АУАН и НП, като се твърди, че същите не отговарят на действителността. По-конкретно се оспорва обстоятелството относно извършено осветяване с боен фар. Поради това, и по съображения, че изстрели не са произведени, се счита, че в случая не е налице ловуване по смисъла на закона. Застъпва се и становище, че деянието не е извършено виновно, поради което и не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник – адвокат, който пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.11.2015г. в тъмната част от денонощието, в изпълнение на служебните си задължения на горски инспектори в РДГ – Сливен, свидетелите М. и Д. се намирали на отбивка на пътя между селата Голям Манастир и Генерал Тошево, на територията на ДДС „Тунджа” – Ямбол. Около 18:30 часа към тях приближил л.а. „КИА Спортидж”, с рег. № ***, движещ се в посока към с. Голям Манастир, който осветявал крайпътните територии вдясно по посока на движението си с източник на светлина, разположен в дясната част на автомобила. Със служебния автомобил „Лада Нива” свидетелите последвали горепосочения автомобил и го спрели за проверка. При проверката установили, че в автомобила пътуват две лица – водачът и жалбоподателят. Последният седял на предната дясна седалка, като прозорецът на предната дясна врата на автомобила – до мястото на жалбоподателя, бил отворен. Жалбоподателят държал в ръка изкуствен източник на светлина, който се захранвал от акумулаторната батерия на автомобила посредством куплунг, включен в куплунга на запалката, а в краката му имало сглобена ловна пушка марка „ИЖ 54” кал. 12, № ***, която била заредена с два броя ловни патрони 2/0 и 4/0. Установено било също, че жалбоподателят не притежавал писмено разрешително за лов. След това свидетелите поканили пътуващите в автомобила да отидат в близкото село – Голям Манастир, където в 18:55 часа, на светлината на уличното осветление в селото, в присъствие на жалбоподателя, съставили КП № 001258, протокол за приемане на ОБВВПИ, разписка № 000159 за предаване автомобила на отговорно пазене на МПС „КИА Спортидж”, с рег. № ***, както и АУАН с номер на бланката 045778 за нарушение по чл.65, т.4 и т.10 от ЗЛОД, изразяващо се в това, че ловува със забранени средства – изкуствен източник на светлина – „боен фар”, и МПС – л.а. „КИА Спортидж”, с рег. № ***.

Впоследствие, на 14.01.2016г., съставеният АУАН бил регистриран под № 13 от същата дата по регистъра на РДГ – Сливен.

На 26.01.2016г., въз основа на така съставения АУАН, при идентично на посоченото в него фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите М. и Д., както и от писмените доказателства, които по отношение на релевантните за делото факти са безпротиворечиви.

С оглед на  така  установената  фактическа  обстановка,  съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е  допустима – подадена е в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му и съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Даденото в АУАН и в НП фактическо и юридическо описание на нарушението е ясно и еднозначно, и не е от естество да предизвика заблуждение относно твърдяното деяние или вмененото нарушение.

От материалноправна страна съдът също не намери основание за отмяна на НП. Преценени поотделно, помежду си и в съвкупност с писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите М. и Д. категорично сочат, че жалбоподателят е извършил адм. нарушение по чл.84, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.65, т.4 и т.10 от ЗЛОД, тъй като на 20.11.2015г. около 18:30 часа, в землището на с. Голям Манастир, Община „Тунджа”, обл. Ямбол, без да притежава писмено разрешително за лов, движейки се с л.а. „КИА Спортидж”, с рег. № ***, с извадена от калъф сглобена ловна пушка марка „ИЖ 54” кал. 12, № ***, заредена с два броя ловни патрони 2/0 и 4/0, и с изкуствен източник на светлина – „боен фар”, е ловувал в нарушение на чл.65, т. 4 и т. 10 от ЗЛОД, които изрично забраняват използването на изкуствени източници на светлина и на МПС при ловуване. Безспорно, поведението на жалбоподателя следва да се квалифицира като ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, съгласно който за такова се счита не само преследването и убиването на дивеч, а и движението извън населени места със сглобено и извадено от калъф оръжие, както е в настоящия случай. В този контекст залегналото в жалбата оплакване, че не е налице ловуване по смисъла на закона, се преценя като неоснователно. Т.е., осъществен е съставът на вмененото нарушение по чл.84, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.65, т.4 и т.10 от ЗЛОД, който предвижда, че административнонаказателно отговорно е всяко лице, което, както е в случая, ловува без писмено разрешително за лов и със забранени средства. При това положение, по силата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД правилно е постановено и отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението – ловна пушка марка „ИЖ 54” кал. 12, № ***, два броя ловни патрони 2/0 и 4/0, и изкуствен източник на светлина „боен фар”, тъй като цитираната норма императивно предвижда, че в случаите на чл.84 от закона оръжието и на средствата за ловуване се отнемат в полза на държавата. В съответствие с разпоредбата на чл.95, ал.2 от закона е постановено и отнемане в полза на държавата на МПС марка „КИА Спортидж”, с рег. № ***, независимо от това, чия собственост е, тъй като в случая същото е използвано за ловуване.

За извършеното от жалбоподателя административно нарушение разпоредбите на чл.84, ал.2 и чл.94, ал.1 от ЗЛОД предвиждат административно наказание глоба от 100 до 800 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години. В тези законови рамки АНО правилно е определил размера на глоба от 300 лева, който е под средния и към минималния размер на предвиденото в закона, и с основание не е наложил глоба в законовия минимум, като е отчел обстоятелствата, че при ловуването са били използвани няколко забранени средства – както изкуствен източник на светлина, така и МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП. Доколкото размерът на наказанието лишаване от право на ловуване е фиксиран – за срок от три години, липсва основание за изменяне на НП и в тази му част. По съображенията, изложени по-горе във връзка с индивидуализацията на наказанието глоба, отчитайки обстоятелствата, свързани с квалификацията на конкретното нарушение, и поради завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от динамиката на този вид нарушения, съдът счита, че не е налице и маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Поради изложеното, и тъй като при извършената цялостна проверка на обжалваното НП не се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за отмяна, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13/26.01.2016г., издаденото от Директора на РДГ – Сливен, с което на основание чл.84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча на А.Я.Б. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева и на основание чл.94, ал.1 от същия закон му е наложено наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години за нарушение по чл.84, ал.2 вр. ал.1, пр.2 вр. чл.65, т.4 и т.10 от ЗЛОД, и е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението – МПС марка „КИА Спортидж”, с рег. № ***, на  основание чл.95, ал.2 от ЗЛОД, както и ловна пушка марка „ИЖ 54” кал. 12, № ***, два броя ловни патрони 2/0 и 4/0, и изкуствен източник на светлина „боен фар”, на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: