РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Троян, 12.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на дванадесети март две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело № 9
по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК
Съдът
е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от «ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „***** представлявано от Александър Викторов
Грихалес – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт К.Н.П.,***, против А.М.М., ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за
заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № ***** г. по описа на Районен съд гр.Варна.
Ищецът
се легитимира като цесионер, като твърди, че на 11.02.2009 год. между „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България, код по БУЛСТАТ *****и А.М.М. е сключен договор за потребителски кредит с № *****. По
силата на договора кредиторът е предоставил на ответницата паричен заем в
размер на 2045.17 евро, която сума тя
следвало да върне, ведно с уговорена възнаградителна лихва, на 43 равни месечни
погасителни вноски.
Твърди
се, че ответницата преустановила изпълнението на задължението си, като падежът
на първата неплатена вноска настъпил на 05.03.2010 г., а с изтичане срока на
договора на 05.09.2012 г., целият неплатен остатък на главницата станал изискуем,
ведно с договорната възнаградителна лихва и уговореното обезщетение за забава.
Твърди
се, че на 08.07.2014 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България,
код по БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление ****** и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****** бил сключен договор за прехвърляне на процесното
вземане в полза на цесионера-ищец.
Ищецът прави искане
съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено
по отношение на А.М.М., ЕГН **********, наличието на вземане на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ****** със седалище и адрес на управление: гр. ******, по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № ******по описа на Варненски районен съд за 2015 г., а именно: 1668.60
евро –неизплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва,
считано от 09.04.2015 г.; 890.67 евро - възнаградителна лихва за периода
11.02.2009 г. - 05.03.2010 г.; 515.64 евро - обезщетение за забава за периода
06.03.2010 г.-24.03.2015 г.
Претендират се
направените в настоящото производство разноски, както и разноските в
заповедното производство.
При проведената
процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е представила писмен отговор , в който е
взела становище за неоснователност и недоказаност на иска. Ответницата е
направила възражение за настъпила погасителна давност по отношение главница и
лихви. Възразила е и по отношение обстоятелството, че договорът, сключен от нея
за потребителски кредит, бил за парична сума в лева, а се претендира задължение
в евро.
В съдебно заседание за ищцовото дружество,
редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба
- становище чрез пълномощника- юриск.П., с което е заявено, че
ищецът поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен, както и да бъдат
присъдени направените разноски.
За ответника А.М.М. в съдебно заседание се
явява пълномощника й - адв.К.Н. ***, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан. Адв.Н. заявява, че не
оспорват размера на задълженията, а считат, че същите са погасени по
давност-възражение, направено с отговора на ИМ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Ищецът претендира съществуване на
вземане в общ размер на 3074.91 евро, като се легитимира като цесионер и основава
претенцията си на Договор за потребителски кредит с № PLUS -0134614, сключен на 11.02.2009г.
между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България, код по БУЛСТАТ: *****/*,
със седалище и адрес на управление гр. ******Видно от представения договор,
кредиторът е представил заем в размер на 4000 / читири хиляди/ лева, който
ответницата следвало да погаси на 43 броя месечни погасителни вноски. Срокът на
договора е до 05.09.2012 г. при месечна вноска 161.47 лв., ГПР -34.21%, размер
на застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ -10.04 лв.
По искане на ответницата е изискана
справка от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България, код по БУЛСТАТ *****, от която се
установява, че до датата на цесията – 08.07.2014 г., са платени 12 броя вноски,
всяка в размер на 161.47 лв. в периода от 06.03.2009 г. – 18.02.2010 г., в общ
размер 1 937.64 лв., с която сума са погасени частично главница, договорна
лихва и застраховка кредит. След последната направена погасителна вноска на
18.02.2010 г. , задължението за главница е 3 263.49 лв., договорна лихва –
1 430.75 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“.
Представен е договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. с приложение № 1 към договора, от
които е видно, че процесните вземания са прехвърлени от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.” клон България, код по БУЛСТАТ ****** на ищцовото дружество. С
исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършеното прехвърляне
на претендираните в производството вземания.
От приложеното ч.гр.д. № 4008/2015 г. по описа на Районен съд гр.Варна
се установява, че на 09.04.2015 г. ищецът е подал заявление вх. № 9248 до Районен съд гр.Варна за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1992 от 09.04.2015 г.,
с която е разпоредено А.М.М. да заплати на
кредитора „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** сумата 1 668.60
евро –неизплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва,
считано от 09.04.2015 г.; 890.67 евро - възнаградителна лихва за периода
11.02.2009 г. - 05.03.2010 г.; 515.64 евро - обезщетение за забава за периода
06.03.2010 г. - 24.03.2015 г.
Посочено е в заповедта, че вземането произтича
от неизпълнение на парично задължение по
договор за паричен заем № PLUS
-0134614, сключен на 11.02.2009 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”
клон България, код по БУЛСТАТ ******4, със седалище и адрес на управление гр. *****,
сгр. 14 и А.М.М. , по
силата на който кредиторът предоставил заем в размер на 2 045.17 евро. На длъжника
М. издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Същата е подала възражение по реда на
чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и с определение № 2763/03.08.2018г., постановено по
в.ч.т.д. № 1179 по описа на Варненски окръжен съд за 2018г., съдът е приел
възражението и е спрял изпълнението по изпълнително дело, образувано въз основа
на издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение , издадена по ч.гр.д. №
4008 по описа на Варненски районен съд за 2015 г.
С
разпореждане № 31781 от 10.08.2018г. съдът е указал на заявителя, че следва да
предяви иск за установяване съществуване на вземането си. Искът е предявен в
1-месечния срок и е допустим.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен
установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника,
за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес
в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е
недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и той
има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес.
В производството по чл.422 от ГПК в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска.
В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по
делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по
реда на чл.423, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.
гр.дело № 4008/2015 г. по описа на Районен съд гр.Варна, т.е. оспорил е
вземането на заявителя. Искът е предявен
в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването
на процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти
относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем
и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на
ответника да върне предоставената сума /възникването на задължението на
ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата
изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния
договор от страна на ищеца/. В тежест на ищеца е да докаже и претендираните
акцесорни вземания.
Ищецът, който се легитимира като
цесионер на вземането, следва да докаже, че е налице валидно прехвърляне на
вземането и че длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Ответницата не оспорва качеството
цесионер на ищеца, като в отговора си сочи, че уведомлението за извършената
цесия е получено с исковата молба.
Отв. М., чрез пълномощника си-адв.Н., не оспорва размера на задълженията, като твърди,
че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, тъй като тя не
е уведомена за това преди подаване на заявлението. Твърди, че поради това на
06.04.2015 г. е изтекла погасителната давност за принудително изпълнение на
вземанията.
Съдът не споделя доводите на адв.Н., тъй като в ИМ никъде не
се твърди, че вземането на кредитора е било обявено за предсрочно изискумо, а
се сочи, че с изтичане крайния срок за изпълнение на договора, настъпил на
05.09.2012 г., целият неизплатен остатък от главното задължение-главницата, е
станало изискуемо, ведно с акцесорните вземания за договорна лихва и лихва за
забава.
Във връзка с възражението
на ответницата за погасяване по давност на задълженията й, съдът счита, че в
случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Същият е започнал
да тече от 05.09.2012 год. и за да настъпи погасителния ефект на давността,
следва до 05.09.2017 год. да не е
предприемано действие, което да прекъсва давността.
Съдът споделя изложеното от адв.Н., че издаването заповед за изпълнение и на изпълнителен
лист не прекъсват давността. Подаването на искова молба по реда на чл.422 от ГПК има правните последици на прекъсване на погасителната давност на
основание чл. 116, б. „б” ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК погасителната
давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното
производство – така е дадено разрешение в т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Изложено е, че разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 ГПК,
според която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е
създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от
постъпване на исковата молба в съда съгласно чл. 125 ГПК.
Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва
настъпването последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ
упражненото материално право с подаване на искова молба. Материалноправните
последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната
давност, спиране течението на давността, право на законни лихви и на добиви от
вещта.
В случая заявлението е подадено на 09.04.2015г.,
с оглед на което съдът приема, че задълженията на ответницата не са погасени по
давност и възражението й е неоснователно.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответницата, че паричния заем е
отпуснат в лева, а се претендира в евро. Видно е от т.7 на договора за
потребителски паричен кредит е, че същият е сключен при валутен курс 1.95583
лева за 1 евро. При промяна на валутния курс, остатъка на задължението се
преизчислява в EUR по този курс и се погасява в лева по курса на
БНБ в деня на плащането.
Във
връзка със заявеното от адв.Н., че не оспорват размера на претендираното
задължение, съдът не е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Настоящият
състав служебно извърши конвентиране на сумата от евро в лева, при което
установи, че претендирания размер в евро съответства на задължението в лева,
посочено в справката от „БНП Париба Пърсънъл“, която не е оспорена от ответника.
Ето защо съдът приема, че искът, като основателен, следва да се уважи в пълния
претендиран размер.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК. В
производството ищецът е заплатил ДТ в размер на 129.96 лв. и 100.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение , което съдът счита, че на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди в този размер. Ответникът
следва да заплати и разноски за заповедното производство в размер на 220.28 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на А.М.М., ЕГН **********,***, съществуването на вземане на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. „****** по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4008 по описа на Варненски районен съд за
2015 г., а именно: сумата 1668.60 евро –неизплатена главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2015 г.; 890.67 евро -
възнаградителна лихва за периода 11.02.2009 г. - 05.03.2010 г.; 515.64 евро -
обезщетение за забава за периода 06.03.2010 г.-24.03.2015 г.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********,***,
да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София****** сумата 229.96 /двеста двадесет и девет лева и 96
ст./ лева, представляваща
разноски в настоящето исково производство.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН
**********,***, да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, ******6,
сумата
220.28 /двеста и двадесет лева и 28 ст./ лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4008/2015г. по описа на Варненски
районен съд.
Присъдената
сума може да се преведе по банкова сметка *** „Юробанк
България” АД, както следва: IBAN: ***.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: