№ 1
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Членове:Даниел Луков
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Луков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20226000600053 по описа за 2022 година
и с участието на прокурора полк. Иво Петков,
образувано по жалба на подсъдимата М. К. Д. от в.ф. ..... - Б., чрез нейния
защитник срещу присъда № 4 от 07.07.2022 г. по НОХД 23/2022 г. на Военен
съд - Сливен.
С обжалваната присъда състав на Военен съд – Сливен е признал
подсъдимата редник М. К. Д. от в.ф. ..... - Б. за виновна в това, че около
01,30ч. на ..11.20..г. в гр. Б., управлявала МПС-л.а.“М.“ с ДК № ......... НА, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,34 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер
7510“ с фабр. № ARNA0187 - престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и при
условията на чл.54 от НК й наложил наказание в размер на една година
лишаване от свобода, както и глоба в размер на 200лв. Лишил подсъдимата от
„Право да управлява МПС” за срок от една година, считано от датата на
отнемане на свидетелството за правоуправление. Постановил отлагане на
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, на
основание чл. 66, ал.1 от НК.
Със същата присъда признал подсъдимата за виновна и в това, че на
..11.20..г. в град Б. извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като пред
вх.12 на бл.57 в ж.к. „Братя Миладинови“ обиждала и се заканвала на .... П.
Я., с... в група "..." при ОД на МВР - Б., К. И. - к. на отделение в група "..." при
ОД на МВР - Б., .... Й. С. - полицай в група "..." при второ РУ на ОД на МВР -
Б., м... Х. Х. при група „....... Д“ – сектор „ПП“ при ОД МВР - Б. и с.... С. Т. от
1
второ РУ на ОД на МВР - Б., с изразите: „педерасти“, „изроди“, „боклуци“,
„олигофрени“, „тъпунгери“, „кви сте вие бе изроди, ще ви еба майката“,
нанесла удар с крак по бедрото на м... Х. Х., изритала и избила от ръката на
м... Х. Х. техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, в сградата на 02 РУ на
МВР - Б. обиждала .... П. Я. с... в група "..." при ОД на МВР - Б., К. И. - к. на
отделение в група "..." при ОД на МВР - Б., .... Й. С. - полицай в група "..."
при второ РУ на ОД на МВР - Б., м... Х. Х. при група „....... Д“ - сектор „ПП“
при ОД МВР - Б. и с.... С. Т. от второ РУ на ОД на МВР - Б. с изразите
„педерасти“, „изроди“, „боклуци“, „ще ви еба майката, всичките ще ви
уволня“, обърнала масата, на която се изготвяли документите и на два пъти
наплюла .... Ст. П. - младши полицай в 05 РУ при ОД на МВР - Б. и я
обиждала с думите „пикла“, „курва“ и „кучка“ – престъпление по чл.325, ал. 1
от НК, като при условията на чл. 54 от НК й наложил наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 8 месеца и наказание „обществено порицание“, което
да се изпълни чрез публично обявяване пред военнослужещите от военното
формирование ..... - Б..
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 23 от НК съдът определил на подсъдимата наказание
по съвкупност „Лишаване от свобода“ в размер на една година, като на
основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил към така определеното най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ и наказанието „Глоба“ в размер на 200
лева.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъединил към така
определеното наказание „Лишаване от свобода” и наказанието по чл. 37, ал.1,
т. 7 от НК „Лишаване от право да управлява МПС за срок от една година,
както и наказанието „Обществено порицание“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.
Във въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимата, се сочат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата относно
обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК, без да се излагат съображения в тази
насока.
В съдебно заседание подсъдимата и нейният защитник поддържат
жалбата.
Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Въз основа на събраните по делото доказателства се приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата бивш редник Д. живее на семейни начала със св. К. в
апартамент, находящ се в гр. Б., ж.к. „Б...", бл. .., вх. .., ет. .., ап. 8. Двамата
имат едно дете, родено през 2013 г.
На 12.11.2021 г. вечерта подсъдимата и св. К. имали гости в дома си в
гр. Б. в лицето на св.Д.. И тримата употребили голямо количество алкохол,
2
като подсъдимата изпила около 300гр. водка „Финландия”. Около полунощ, в
резултат на употребеното количество алкохол, между тримата възникнал
скандал, при което К. и Д. напуснали апартамента, а подсъдимата останала в
жилището. Двамата мъже излезли пред блока, като около 00,55ч. край тях
минал полицейски автомобил, в който били свидетелите Я. - с... в група "..."
при ОД на МВР - Б., И. - к. на отделение в група "..." при ОД на МВР - Б. и С.
- полицай в група "..." при второ РУ на ОД на МВР - Б.. Полицейските
служители за времето от 19,30 ч. на 12.11.2021г. до 07,30 ч. на ..11.20.. г.
изпълнявали патрулно-постова дейност в района. Полицаите спрели
автомобила си до свидетелите и при разговора с тях те им обяснили, че К.
живее в ж.к. „Б...", бл. .., вх. .., ет. .., заедно с подс. Д.. К. обяснил, че и
тримата са употребили голямо количество алкохол, както и че в момента
подсъдимата е в апартамента и че крещи, вика и чупи обзавеждане и посуда.
Тримата полицейски служители, заедно с К. и Д., се качили до апартамента.
Там заварили подс. Д., която била във видимо нетрезво състояние. Докато
полицейските служители били в апартамента, тя продължавала с обидите си
към К.. Полицаите не установили по някое от лицата да има видими следи от
наранявания. Подсъдимата и К. били предупредени да не се саморазправят и
да решават въпросите си по законен път. И на двамата били съставени
протоколи за предупреждение. След това подсъдимата заявила, че не желае да
остава в апартамента и напуснала жилището около 01,30ч. Непосредствено
след нея полицейските служители също напуснали апартамента. Когато
слезли пред входа на блока, служителите на МВР забелязали лек автомобил
„М.“ с ДК № .......Н, който движейки се по улицата от бл. 56 към бл. 57 ударил
два паркирани автомобила. В резултат на настъпилото ПТП на леките
автомобили били нанесени щети, впоследствие възстановени от
застрахователите. Полицейските служители подали сигнал на водача на лекия
автомобил „М.“ да спре и да изгаси двигателя. Установили, че автомобилът се
управлява от подс.Д., с която малко преди това разговаряли в апартамента й.
Полицейските служители поискали документите на подсъдимата, за да й
извършат проверка. Тогава тя започнала да се държи грубо и агресивно с тях.
Обиждала ги, като ги наричала „педерасти“, „изроди“ и „боклуци“. Заявила
им, че има роднини на високо ниво в МВР и ще ги уволни. Около 01:35ч.
полицейските служители информирали ОДЧ на МВР и поискали съдействие.
На място пристигнали младши автоконтрольор Х. при група „....... Д“ - сектор
„ПП“ при ОД МВР-Б. и с... Т. от второ РУ на ОД на МВР - Б.. Колегите им ги
уведомили за случилото се до този момент, след което св.Х. отишъл при
подсъдимата, за да разговаря с нея и да си изясни фактическата обстановка.
По време на разговора им тя продължила с агресивното си поведение и
обиждала полицейските служители с думите „олигофрени“, „тъпунгери“, „кви
сте вие бе, изроди, ще ви еба майката“. Св.Х. многократно я уговарял да бъде
изпробвана за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, но вместо
това тя продължила с обидите. В един момент подсъдимата изритала и избила
от ръката на св. Х. техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, а малко
след това го изритала с крак и в бедрото. След многобройни опити
подсъдимата се съгласила да даде проба за алкохол. При изпробването с
3
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNA0187, в
02,06ч. на ..11.20..г. апаратът отчел концентрация на алкохол в кръвта 2,34 на
хиляда. Резултата от пробата бил отразен в съответния Дневник с peг.№ ...-
..../11.06.20..г. и се запаметил в паметта на апарата. На Д. било предложено да
даде кръв за изследване или да бъде изпробвана с доказателствен анализатор,
което тя отказала. Независимо от това св.Х. издал талон за изследване № ......,
който тя отказала да подпише.
След това на подс.Д. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 156772/..11.20..г., а също така бил съставен и
акт за установяване на административно нарушение № 156773/..11.20..г. за
управление на МПС след употреба на алкохол. Подсъдимата отказала да
подпише и актовете за административни нарушения. По време на съставянето
на талона за медицинско изследване св. Х. допуснал грешка в изписването на
малкото име на подсъдимата, като вместо „М.“ изписал името „Диана“ в
графата за връчване на екземпляр от същия. Също така се наложило, поради
прекъсване на химикала, да повтори с химикал минутите в часа на вземане на
пробата, като цифрите „06“ се изписали удебелено. След вземането на
пробата и издаването на талона за изследване, подсъдимата Д. била отведена
от полицейските служители в спешното отделение на „УМБАЛ - Б.“ - АД за
вземане на кръвни биологични проби за химическо лабораторно изследване.
Там подсъдимата била прегледана от лекар и поканена да даде кръвна проба,
което тя отказала. Издаден бил протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество №510/..11.20.. г. В
протокола било отразено, че лицето е потвърдило употребата на алкохол,
като посочило количество - „много“. Подсъдимата Д. била прегледана в
02,39ч. на ..11.20.. г. Издаден бил лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
.....3 от ..11.20.. г., в който бил отразен отказа на лицето да даде проба за
анализ. Отказът бил отразен и в Книга за болни - кръв за алкохол и
наркотични вещества под номер 510. Отразен бил и часа, в който е докарано
лицето за преглед – 02,39ч. Във връзка със задържането на Д., същата била
прегледана, което било отразено в Талон №14070/..11.20..г. В същия било
посочено, че редник Д. продължила с агресивното си поведение и заплашвала
персонала.
След болницата, около 03,00ч., подсъдимата била откарана в сградата на
Второ РУ на МВР - Б., за да бъдат оформени документите за задържането .
Със Заповед № 4....-.../..11.20..г. по описа на Второ РУ - Б., подсъдимата Д.
била задържана за срок от 24 часа. В сградата на управлението я
придружавали полицейските служители, които били на мястото на инцидента
– Я., И., С., Х. и Т.. Там тя продължила с агресивното си поведение, като
отново обиждала присъстващите полицаи с изразите „педерасти“, „изроди“,
„боклуци“, „ще ви еба майката, всичките ще ви уволня“. Обърнала масата, на
която се изготвяли документите. За да бъде извършен личен обиск на лицето,
била извикана .... П. - полицай в 05 РУ при ОД на МВР - Б.. Още щом я
видяла, подсъдимата започнала да обижда и нея. Нарекла я с думите „пикла“,
„курва“ и „кучка“. Заплюла я по лицето и предната част на униформата. След
оформяне на документите, подсъдимата Д. била конвоирана до АПК и
4
задържана, а впоследствие освободена около 15,00ч. на същата дата.
Поведението на подсъдимата възмутило полицейските служители. Със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-
002013 от 15.11.2021г. на Сектор „Пътна полиция“ - Б., на Д. била наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството да правоуправление за срок до 18
месеца. В заповедта било отразено и отнетото на ..11.20..г. със съставения
АУАН №156773 свидетелство за правоуправление на същата.
Тази фактическа обстановка, възприета от въззивния съд, не съдържа
съществени отлики с отразените в мотивите към атакуваната присъда
основни фактически положения, а ги допълва с детайли, които настоящата
инстанция намира, че са от значение както за обективното представяне на
казуса, но така също и за отговор на наведените от защитата на подсъдимата
възражения.
Изложената в настоящите мотиви фактическа обстановка по делото
ВоАС приема за установена от следния доказателствен материал:
-Изцяло от показанията на свидетелите Х., К., И., С., П. и Т., дадени
пред ВС – Сливен, а за обстоятелствата, за които последните четирима са
заявили липса на спомен и от показанията им, приобщени от
първоинстанционния съд по реда на чл. 281 от НПК.
-отчасти от обясненията на подсъдимата, в които тя заявява, че е
употребила около 300гр. алкохол концентрат, както и че си спомня, че се е
намирала в колата на шофьорското място, когато са я събудили полицаи, а за
всичко останало твърди, че няма спомен.
-събрания по делото доказателствен материал - писмени доказателства и
писмени доказателствени средства – АУАН № 156772/13.12.2021 г. и АУАН
№ 156773/..11.20.. г. – т. I, л. 30 – 31 от досъдебното производство; талон за
изследване № ....../..11.20.. г. – том I, л. 32 от досъдебното производство;
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество – том I, л. 33 – 34 от досъдебното производство; протокол
за предупреждение на М. Д. – том I, л. 35 от досъдебното производство;
протокол за предупреждение на Антон К. – том I, л. 36 от досъдебното
производство; писмо-справка от ПП при ОД на МВР - Б. – том I, л. 46 от
досъдебното производство; справка за нарушител водач М. К. Д. – том I, л. 47
от досъдебното производство; копие на страница от Дневник (ARNA-0187) за
отразяване на резултатите от използваните тестове/системи за установяване
на наличието на наркотични, упойващи вещества или техните аналози – т. I,
л. 48 от досъдебното производство; разпечатка от фискална памет на
„Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARBB 0187 – том I, л. 49 от
досъдебното производство; протокол за ПТП № 1791444/19.11.2021 г. и №
1791443/..11.20.. г. – том I, л. 72 – 73 от досъдебното производство; списък с
технически средства преминали периодична проверка с изх. №
32....../13.09.20.. г. – том II, л. 28 от досъдебното производство; справка за
собственост на автомобил с рег. № ...... Р и № ....... С – том II, л. 29 – 30 от
досъдебното производство; справка за нарушител водач М. К. Д. – том II, л.
5
33 – 34 от досъдебното производство; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0769-002013/15.11.2021 г. – том II, л. 35 от
досъдебното производство; заверено копие от протокол за извършена
служебна проверка във в.ф. ..... - Б. – том II, л. 38 – 41 от досъдебното
производство; заверено копие на Заповед на к.а на в.ф. ..... - Б. № ЛС-
1/05.01.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и
освобождаване от военна служба на военнослужещ – т. II, л. 42 – 44 от
досъдебното производство; заверено копие на Заповед на к.а на в.ф. ..... - Б. №
..../21.02.20.. г. за отчисляване на военнослужещ от в.ф. ..... - Б. – том II, л. 45
от досъдебното производство; заверено копие на Талон № 14070/..11.20.. г. за
медицински преглед за установяване на здравния статус на задържано лице –
т. II, л. 48 – 49 от досъдебното производство; протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество – том II, л.
50 от досъдебното производство; талон за изследване – том II, л. 51 от
досъдебното производство; лист за преглед на пациент в КБД/СО – том II, л.
52 от досъдебното производство; копия на страници от Книга за нови болни –
том II, л. 53 – 54 от досъдебното производство; копия на страници от
Амбулаторен журнал – том II, л. 55 – 57 от досъдебното производство;
длъжностна характеристика – том II, л. 60 от досъдебното производство;
служебна характеристика – том II, л. 61 от досъдебното производство;
кадрова справка – том II, л. 62 от досъдебното производство; служебен картон
– том II, л. 63 от досъдебното производство; справка за съдимост – том II, л.
64 от досъдебното производство; справка от УИС на ПРБ – том II, л. 65 от
досъдебното производство.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на
посочените свидетели, както и приобщените им показания чрез прочитане на
същите пред първата инстанция, тъй като те са добросъвестни и логични, в
голямата им част свидетелите имат ясен спомен за случилото се, не са
заинтересувани от изхода на делото. Показанията им разкриват хронологията
на събитията в нейната цялост, допълват се взаимно и са безпротиворечиви.
Показанията на свидетелите също така намират опора и в останалия събран
по делото доказателствен материал.
Няма основания да не се даде кредит на доверие и на заявеното от
подсъдимата пред първата инстанция относно употребеното от нея
количество алкохол, както и че има ясен спомен от това, че полицейските
служители са я намерили на шофьорската седалка на управлявания от нея
автомобил. В тази им част обясненията й се подкрепят и от заявеното от
разпитаните по делото свидетели, а също и от относимите към употребеното
количество алкохол писмени доказателства.
С оглед направения от настоящата инстанция самостоятелен
доказателствен анализ, основан на собствен прочит на доказателствената
съвкупност, ВоАС се разграничава от заявеното в мотивите на първата
инстанция като фактически положения, а именно:
-че подсъдимата първо ритнала св. Х. с крак по бедрото и след това
изритала и избила от ръката му техническото средство „Алкотест дрегер
7510“;
6
-че първо били съставени актове за административно нарушение на
подсъдимата и след това била взета проба за алкохол и съответно издаден
талон за медицинско изследване.
Видно от показанията на полицейските служители Т. и Х., подсъдимата
е буйствала и от самото начало на извършваната спрямо нея проверка за
управление на автомобил след употреба на алкохол е отказвала съдействие.
Двамата свидетели категорично и единодушно заявяват, че най-напред
подсъдимата е ритнала и избила от ръката на св. Х. техническото средство, а
след това го е ритнала в бедрото, което е точно обратното на приетото от
първоинстанционния съд.
Отделно от това прочита на мотивите на ВС – Сливен показва, че според
този съд актовете за установяване на административни нарушения са били
съставени на подсъдимата преди осъществяване на проверката за употреба на
алкохол и издаване на талон за изследване, а това не е така. Първо
подсъдимата е била проверена от свидетеля Х. с техническо средство за
употребата на алкохол в кръвта й, което е станало точно в 02,06ч. Бил е
издаден талон за изследване. Били са установени автомобилите, на които
имало причинени щети от действията на подсъдимата. Едва след това св. Х. е
съставил двата административни акта, като в АУАН № 156773 е посочил, че
на 13.11.21г. около 01,30ч. подсъдимата е управлявала автомобил след
употреба на алкохол. Няма как да е обратното, в какъвто смисъл са и
възраженията на адв. К., тъй като в противен случай би излязло, че актовете
са съставени на подсъдимата преди още да е била извършила нарушението.
Това обяснява и допуснатата грешка в талона за изследване, където св. Х. е
сбъркал малкото име на подсъдимата. Всъщност, това се потвърждава именно
от показанията на св. Х., депозирани в съдебното заседание пред първата
инстанция. Отделно от това, видно от разпечатка от фискална памет на
„Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARBB 0187 – том I, л. 49 от
досъдебното производство, спор относно часа на извършената проба за
алкохол не би могло да има, тъй като самият апарат е бил калибриран и
преминал техническа проверка два месеца по-рано. Показанията на
свидетелите И., Х., С. и Т., прочетени в първата инстанция по реда на чл. 281,
ал. 4 от НПК в тази им част относно часа на извършената проверка, също
подкрепят показанията на техническото средство, поради което и
направените в тази насока възражения от защитника на подсъдимата няма как
да бъдат споделени.
Направените корекции от въззивната инстанция относно мотивите на
първата инстанция не променят по никакъв начин изводите относно
авторството на извършените деяния и тяхната съставомерност.
Правилно е било прието, при така установената фактическа обстановка,
че подсъдимата е осъществила деянията, в които е била обвинена. На
инкриминираната дата подсъдимата, след употреба на алкохол, съзнавайки
противоправността на поведението си, се качила на лекия автомобил „М.“,
привела го в движение, блъснала с него два други автомобила, на които
причинила имуществени щети, след което била спряна за извършване на
полицейска проверка. С помощта на техническо средство било установено, че
7
е управлявала автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си от 2,34 на
хиляда, установено по надлежния ред. Отказала да даде кръвна проба в
болничното заведение. В хода на проверката за установяване на управлението
на автомобила след употреба на алкохол, а впоследствие и в полицейското
управление, подсъдимата се държала грубо, агресивно, обиждала
полицейските служители с различни обидни изрази и епитети, упражнила
физическа сила спрямо едни от тях, обърнала масата в полицейското
управление. Заплюла св. П. в лицето и по униформата. В тази насока са
напълно споделими аргументите в първоинстанционния съдебен акт относно
обективната и субективна съставомерност на осъществените от подсъдимата
престъпления.
Подсъдимата Д. е съзнавала, че управлява автомобил след употреба на
алкохол, но това не я е възпряло да осъществи намисленото. Съзнавала е също
така, че действията й спрямо полицейските служители по време на проверката
и след това в полицейското управление са укорими, че употребените от нея
думи и изрази могат да накърнят честта и достойнството на полицейските
служители, още повече, че са били съчетани и с употреба на сила спрямо тях.
Била е наясно, че с поведението си демонстрира грубо незачитане на
установения в страната правов ред. Съзнавала е, че извършените от нея
действия и използвани думи и изрази са непристойни, че те грубо нарушават
обществения ред и с тях се изразява явно неуважение към обществото като
цяло и към полицията в частност. Това обаче не я е спряло и в противовес на
добрите нрави и обществения ред тя е обиждала и буйствала за един
сравнително дълъг период от време. С поведението си е хвърлила голямо
срамно петно върху пагоните, които е носела до този момент с чест като част
от Българската армия.
Предвид казаното правилно първоинстанционният съд е счел, че
подсъдимата е осъществила и двете деяния, за които е била призната за
виновна, при пряк умисъл, поради което в тази част настоящата инстанция
напълно се солидаризира с мотивите на ВС – Сливен и не намира за нужно
отново да ги преповтаря. Тя е съзнавала общественоопасния характер на
деянията, предвиждала е техните общественоопасни последици, както вече бе
посочено по-горе, и е искала тяхното настъпване.
В контекста на дължимата за въззивна инстанция служебна проверка,
трябва да се отбележи видимото обстоятелство при воденото от
първоинстанциониня съд разглеждане на делото, че е пристъпвано към
прочит на депозирани на досъдебното производство показания на свидетели
поради липса на спомен директно при прилагане разпоредбата на чл. 281, ал.
4 от НПК, без страните да са били приканвани да вземат отношение по силата
на нормата на ал. 5 на цитирания законов текст. Няма и данни да им е
разясняван смисълът на разпоредбите на чл. 281, ал. 7 и ал. 8 НПК, чието
съдържание е относимо към третирания прочит. Това не е толкова същностен
порок, водещ до извод за задължителна отмяна на първоинстанционната
присъда или необходимост от заместване на действията на ВС - Сливен от
ВоАС, най-малко защото от съдебния протокол не личи някоя от страните да
е била лишена от възможност да се противопостави на огласяване
8
показанията на свидетели, дадени пред орган на досъдебното производство,
чрез изричен отказ да се констатира нейното несъгласие с това. Въпреки това
настоящият съдебен състав намери за нужно да го отбележи най-малко заради
прецизност.
При определянето на вида и размера на наложените наказания първата
инстанция е отчела като смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства чистото й съдебно минало, добрите й характеристични данни и
обстоятелството, че полага грижи за малолетното си дете. Като отегчаващи
обстоятелства е приела проявената престъпна упоритост и значителната
степен на алкохолна концентрация. Допълнително, без това да се отразява на
размера на наложените наказания, въззивният съдебен състав приема като
смекчаващо обстоятелство и това, че подсъдимата е полагала
общественополезен труд и стореното от нея се явява една инцидентна проява.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът правилно е определил за престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК
наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 200лв., а за престъплението по чл. 325, ал.1 вр.
чл. 54 от НК наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода и
обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез публично обявяване на
присъдата пред военнослужещите от в.ф. ..... - Б.. На осн. чл. 343г вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК подсъдимата е била лишена и от правото да управлява МПС
за срок от една година, считано от датата на отнемане на свидетелството за
правоуправление.
Видно от присъдата, след като ВС - Сливен е наложил наказание по
всяко отделно престъпление, вменено в престъпната деятелност на
подсъдимата с обвинителния акт, се е произнасял отделно за всяко
престъпление относно прилагане разпоредбата на чл. 66 от НК. След това е
приложил разпоредбата на чл. 23 от НК и наново се е произнесъл по начина
на изтърпяване на определеното общо наказание. Това не е правилно.
Прочитът на разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от НПК установява, че законът
изисква, след обмисляне на намереното за налично престъпно деяние и
неговата квалификация, да се прецени какво наказание да се определи в
случаите на чл. 23 от НК и едва след това да се реши как да се изтърпява
наказанието - т. 3, т. 5 и т. 6 от цитираната разпоредба. Така че, отделното
произнасяне по всяко наложено наказание по неговото изтърпяване е
незаконосъобразно. Единствено липсата на допуснати други нарушения на
закона в случая възпря въззивната инстанция да прибегне до упражняване на
правомощията й по чл. 334, т.1 от НПК. (в този смисъл вж Р № 151 от
24.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 751/2022 г., II н. о., НК).
В крайна сметка правилно е била приложена разпоредбата на чл. 23, ал.
1 от НК, като за двете осъществени престъпни деяния на подсъдимата е било
наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване
от свобода и глоба в размер на 200лв., като на основание чл. 23, ал. 2 от НК
към това наказание са били присъединени и наказанията обществено
порицание и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
Въззивната инстанция констатира, че ВС – Сливен е пропуснал с
9
присъдата си да се произнесе по приложението на чл. 59, ал. 2 от НК, тъй като
по делото има данни, че подсъдимата е била задържана от органите на МВР
със Заповед № 4....-.../13.11.21г. Този пропуск на първата инстанция може и
следва да бъде взет предвид от прокурора при осъществяване на
правомощията му по чл. 417 от НПК.
Предвид изложеното, като не констатира основания за отмяна или
изменение на обжалвания съдебен акт, настоящият състав на ВоАС намери, че
присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от
НПК Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4 от 07.07.2022 г. по НОХД 23/2022 г. на
Военен съд - Сливен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС на Република
България в петнадесетдневен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10