РЕШЕНИЕ
№……..
гр.София, 24.06.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, TO, VI, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и
двадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маджев ч. гр. д. № 5441 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника в изпълнителното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу
разпореждане на частен съдебен изпълнител Н.К.от 08.05.2020 г. по изп. дело №
20207890400034, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да
бъдат намалени приетите с изготвеното постановление за разноски от 16.03.2020
г. разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес /300,00./,
както и такива за начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ /145,51 лв./.
Жалбоподателят
твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 300,00 лв. били неправилно изчислени от съдебния изпълнител, защото
надвишавали сумата в размер от 200,00 лв., каквато се следвала в полза на Б.А.Ц.
за оказаната му адвокатска защита във връзка с образуването на изпълнителното
дело, по което длъжник се явява „Т.С.“ ЕАД – чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Нямало
основание Ц.да получава репариране на
разноски за заплатено от негова страна възнаграждение по т. 2 от чл. 10 към
НМРАВ, защото същото се отнася до извършено процесуално представителство в
изпълнителния процес, което следва да се реализира чрез предприемане на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, което е допуснато до
принудително изпълнение. Подобни действия обаче реално не били извършени от
страна на ангажирания от Б.А.Ц. адвокат,
доколкото към момента на изпращане на ПДИ е било предприето единствено
действието по образуване на изпълнителния процес, респективно след получаване
на поканата, длъжника по изпълнението е осъществил плащане на всички дължими
суми отразени в нея, като е направил това в срока предоставен за доброволно
изпълнение. Необосновано били длъжникът да носи отговорност за разноски относно
изпълнителни способи, които не са приложени спрямо него, съответно не са
допринесли за удовлетворяване на вземането, което е било заявено за събиране в
изпълнителен процес. Това изключвало възможността взискателя да получи
присъждане на хонорар имащ характера на такъв по т. 2 на чл. 10 НМРАВ. На второ
място в ЧЖ се поддържа, че определения адвокатски хонорар от 300,00 лв. се
явява прекомерен предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй
като в изпълнителното производство не били предприети никакви изпълнителни
действия. Настоява се за постановяване на съдебен акт, с които съдът да отмени
обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител, имащо за предмет отказ да се
редуцира определеното в изпълнителния процес адвокатско възнаграждение, и да
разреши по същество въпросът със следващите се в полза на взискателя – Б.Ц.разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес, както и този свързан с
формираната пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ, която е възложена за
плащане в тежест на жалбоподателя.
С депозираното
на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, процесуалния представител на
взискателя – адвокат М., възразява по
жалбата намирайки я за неоснователна, като оценява оплакванията направени от
длъжника по изпълнението, като некореспондиращи на събраните в изпълнителния
процес доказателства. Поддържа се, че процесуалния представител на субекта инициирал
изпълнителното дело е бил ангажиран наред с възлагане на действията по
образуване на изпълнителното производство срещу длъжника и с процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя – Ц., предвид което същия
разполагал с правото да търси репариране и на хонорар определен по смисъла на
чл. 10, т. 2 от НМРАВ, чиито размер възлизал на сумата от 150 лв., като наред с
този полагащ се за образуването на изпълнителния процес в размер на 200 лв. се
формирал съвкупен размер от 350 лв., което означавало, че дори е налице
по-нисък възможния по НМРАВ хонорар който се търси от длъжника по изпълнението
– 300 лв. Обръща се внимание, че в молбата от 11.03.2020 г. процесуалния
представител на Б.Ц.освен искане за образуване на изпълнително дело е
манифестирал и желание за извършване на действия по принудително изпълнение
спрямо длъжника, като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е делегирал на ЧСИ да
проучи имущественото състояние на длъжника, в т.ч. да извърши нужните справки,
да набави документи и книжа, респективно е назован и конкретен способ за
изпълнение – запор на банкови сметки на длъжника. Ръководен от тези си
съображения ответникът по жалбата е поискал от СГС да я остави без уважение след
като се увери, че тя е неоснователна, а обжалвания отказ на ЧСИ съответен на
процесуалните правила свързани с разпределението на отговорността за разноски
носена в изпълнителния процес.
В мотиви на
ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност
на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес на носителите на изпъляемото
право търсеният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, като било невъзможно
същият да бъде намален. Посочено е и това, че размерът на възнаграждението е
последица от свободното договаряне осъществено от клиент и адвокат въз основа
на сключен между тях договор за правна защита и съдействие.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното:
Съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания
случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е
оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя –
Б.А.Ц., поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и за изменение в размер на начислената такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, поради ползването на погрешна база за неговото
изчисление.
Съгласно чл.
78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото
се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този
негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно,
жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на
съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на съдебен
изпълнител Н.К., с peг. № 789, с което
искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за намаляване на определеното в
полза на взискателя адвокатско възнаграждение, съответно на начислените такси
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е оставено без уважение.
От приложените
преписи на документите, съдържащи се в изпълнително дело № 20207890400034, се
установява че изпълнителното производство е образувано срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
по молба на Б.А.Ц., депозирана чрез ангажирания процесуален представител - адв. К.М.,
въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2020 г., издаден по гр. дело №
65451/2017 г. провело се пред СРС, ГО, 63 състав, за принудително събиране на
сумата от 465,81 лв. - присъдено адвокатско възнаграждение, както и сумата от
500,00 лв. – присъдени съдебни разноски във въззивното производство. В молбата
за образуване на изпълнителното производство присъства изрично искане за
пристъпване към действия по принудително изпълнение по отношение на длъжника,
чрез налагане запор върху банковите му сметки, а така също на ЧСИ е възложено
по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника, в т.ч. да определи начина на изпълнение. Формулирано е и изрично
искане за присъждане на разноските, които Б.А.Ц. извършва в изпълнителния
процес. Молбата се придружава от пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, сключен между Б.А.Ц. и К.Й.М. – адвокат. Съобразно изразената в
него воля, страните са се съгласили за заплащане на хонорар за адвокатска
защита в иницииран изпълнителен процес в размер на сумата от 300,00 лв., за
която е отразено, че е била заплатена в брой на датата на сключване на договора
– 20.02.2020 г.
До длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която същия е
приканен да осъществи доброволно изпълнение на задълженията си по изпълнително
дело № 20207890400034, съставляващи, както следва : 965,81 лв. – неолихвяема
сума, 300 лв. – адвокатски хонорар, 103,20 лв. – такси и разноски по
изпълнителното дело, 145,51 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Поканата е получена от длъжника по изпълнението на 18.03.2020 г. Считано от
този момент за него е започнал да тече срокът за доброволно плащане на дълга по
образуваното изпълнително производство.
Междувременно
на 16.03.2020 г. съдебния изпълнител, комуто е поверено изпълнителното дело е
изпратил съобщение за налагане на запор до „Общинска банка“ АД върху
поддържаната от „Т.С.“ ЕАД банкова сметка, ***о размера на визираните в
съобщението суми.
Запорът е бил
наложен, като вследствие на него от сметката на „Т.С.“ ЕАД на 19.03.2020 г. е
била удържана сумата в размер от 1 514,52 лв., която е била преведена по
сметка на ЧСИ-Н. Ковачева, при посочено основание - изпълнително дело № 20207890400034.
Своевременно
още на 25.03.2020 г. длъжникът по изпълнението се е възползвал от процесуалната
му възможност да подаде възражение срещу определеното като дължимо адвокатско
възнаграждение с искане за неговото намаляване до размера от 200 лева, както и
срещу определения размер на такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС. В
отговор на така упражненото възражение чрез разпореждане от 18.05.2020 г. ЧСИ –
Н. Ковачева е оставила искането без уважение, което обуславя процесуалната
допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи адресат на искане за
намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е
съдебният изпълнител.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, като атакуваното произнасяне на съдебния
изпълнител относно отговорността за разноските е неправилно.
Съгласно
решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС
и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод
за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва
техния размер.
В молбата за
образуване на изпълнително дело процесуалния представител на взискателя е
делегирал на съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ определянето на
начина и предмета на изпълнението, но същевременно е посочил и конкретен
изпълнителен способ, който да бъде приложен във връзка със събиране то на
допуснатата до принудително изпълнение парична сума. Съобразявайки се с така
манифестираната воля СИ е изпратил съобщение за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД. Обстоятелството, че в
молбата си за образуване на изпълнителното дело, процесуалния представител на
носителя на правото на принудително изпълнение е манифестирал изрично искане за
налагане на запор, всъщност представлява необходим реквизит от съдържанието на
молбата по чл. 426 ГПК, и не може да се разглежда, като предприемане на
допълнително действие насочено към удовлетворяване на вземането. Такова
действие би било налице ако първоначално поисканото не е дало очаквания
позитивен резултат във връзка със събирането на вземането, което е предмет на
принудително изпълнение. Следователно в пределите на провелия се изпълнителен
процес отсъстват самостоятелни действия по процесуално представителство, което
да обуславя пораждане на право на допълнително адвокатско възнаграждение по смисъла
на чл. 10. т. 2 от НМРАВ.
Констатира се, че дългът по
изпълнителният лист е бил погасен изцяло в срока на доброволно изпълнение - на
19.03.2020 г./ден след получаване от длъжника на поканата за доброволно
изпълнение/, поради което в тежест на длъжника по изпълнението трябва да се
възложи репарирането на разноските за адвокатско възнаграждение единствено за
действието по образуване на изпълнителното дело, защото дългът е погасен в
срока за доброволно изпълнение, а не в резултат на осъществени след изтичане на
срока за доброволно изпълнение изпълнителни способи. Преди да изтече срокът за
доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител не е длъжен
да предприема извършване на действия по принудително изпълнение, а длъжникът не
може да бъде лишен от възможността да изпълни задължението в срока за
доброволно изпълнение, с което да се освободи от отговорност за заплащане на
съдебни разноски по чл. 10, т. 2 НМАВ. Обстоятелството, че съдебния изпълнител
е предприел действия по налагане на запор, вследствие на които е постигнато
удовлетворяване на дълга, но в пределите на срока за доброволно изпълнение не
може да се разглежда, като такова пораждащо носенето на отговорност за разноски
извън тези за образувания изпълнителен процес. Да се приеме обратното, означава
да се изпразни от съдържание института на доброволното изпълнение при иницииран
изпълнителен процес.
В този смисъл в
производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1
НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* следва да се възложи единствено минималното адвокатско
възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените
по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за
начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Правото на допълнително
възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ не е обусловено по никакъв начин от
начина на уговаряне на адвокатската услуга в договора за правна защита и
съдействие. Съдържанието на мандатното правоотношение за представителство от
адвокат в изпълнителния процес, както и размера на уговореното по него
възнаграждение, в т.ч. диференцирането му за конкретни правни действия не
обуславя автоматично възникване на отговорност за длъжника по изпълнението да
репарира разходите за заплатения адвокатски хонорар за договорените услуги.
Отговорността за длъжника за възмездяване на заплатено възнаграждение по чл.
10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се поражда само, тогава когато в изпълнителния процес
недвусмислено се установи, че ангажирания адвокат е осъществявал допълнителни
процесуални действия свързани с постигане на преследвания резултат –
удовлетворяване на подложеното на принудително събиране вземане. В този
контекст адвокатското възнаграждение, което подлежи на репариране от длъжника
по изпълнението е единствено това заплатено във връзка с действието по
образуване на изпълнителния процес, чиито минимален размер е установен на
сумата от 200 лв., като това трябва да бъде и границата, до която да се
ангажира отговорността на „Т.С.“ ЕАД, а за горницата до 300,00 лв. разноските
трябва да бъдат редуцирани.
Що се касае до
начислените разноски по т. 26, б. "б" ТТРЗЧСИ и разписаната методика
за тяхното формиране, настоящият състав намира следното :
Така
изпълняемото право по процесното изпълнително производство е в размер на сумата
965,81 лева – присъдени суми по изпълнителния лист, както и 200,00 лева –
адвокатско възнаграждение следващо се за изпълнителното производство.
Следователно, основата, върху която трябва да се изчислява таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, е в размер на сумата 1 165,81 лева и съгласно разпоредбата на т.
26, б. "в" ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на 113,26 лева,
без ДДС или 135,91 лева с включен ДДС,
което означава, че определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на сумата от
145,51 лв. трябва да бъдат редуцирани до възприетия размер от 135,91 лв.
По изложените
съображения, разпореждането на съдебния изпълнител датиращо от 18.05.2020 г. с
което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени
приетите с изготвеното постановление за разноски от 16.03.2020 г., а именно
такива за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес /300,00 лв./, както
и такива за начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ /145,51 лв./, следва да се
отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до
сумата от 200,00 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл.
10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, респективно начислената такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ
в размер на сумата от 145,51 лв. трябва да бъдат редуцирана до възприетия
размер от 135,91 лв.
При този изход
на спора в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* следва да се присъдят разноските за
настоящото производство, които възлизат на сумата 123,00 лева, формирана от
заплатени държавни такси в общ размер от 73,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. С оглед неблагоприятния изход на
произнасянето по жалбата по отношение на ответника по нея право на разноски не
се поражда.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, разпореждане на частен съдебен
изпълнител Н.К.от 18.05.2020 г. по изп. дело № 20207890400034, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите с
изготвеното постановление от 16.03.2020 г. разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителния процес, както и такива за начислена такса по т.
26 от ТТР по ЗЧСИ, както следва : за сумата над 200,00 лв. до 300,00 лв.
присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита;
за сумата над 135,91 до 145,51 лв., съставляваща начислена такса по т. 26 от
ТТР по ЗЧСИ, и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите разноски в
изпълнителния процес, които са възложени в тежест на длъжника по изпълнението -
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* по образуваното изпълнително дело № 20207890400034,
както следва : за адвокатско възнаграждение на взискателя Б.А.Ц. до сумата от
200,00 лв.; и за начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ до сумата от 135,91
лв.
ОСЪЖДА Б.А. Ц., с ЕГН ********** и
адрес *** да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 123,00 лева
– разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.