РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Перник , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от БИСЕР Ц. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600036 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 2600013/ 21.10.2020 г., постановена по НОХД № 956/2020 год. по
описа на районен съд Перник е признат подсъдимият Х. Л. Х., със снета самоличност и
ЕГН, за ВИНОВЕН в това, че:
1.На *** г. в ***, по ПП *** /***/ си служил /ползвал на мотоциклет марка
„Ямаха ИЗФ1000”,с рама № ***/ с табела с регистрационен номер ***, издадена за друго
моторно превозно средство - мотоциклет марка „БМВ С 1000 РР” с рама ***, поради което
на основание чл.345, ал.1, пр.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.1, вр.чл.58а, ал.5 от НК, го ОСЪДИЛ
на наказание „ГЛОБА” в размер на 500/петстотин/ лева.
2.На *** г. в ***, по ПП *** /***/ управлявал моторно превозно средство -
мотоциклет марка „Ямаха ИЗФ1000”,с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния
ред, предвиден в Закона за движението по пътищата и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, изд. от Министъра на вътрешните работи, поради което на основание чл.
1
345, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.1, вр. чл.58а, ал.5 от НК, го ОСЪДИЛ на
наказание „ГЛОБА” в размер на 500/петстотин/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК районния съд ОПРЕДЕЛИЛ И НАЛОЖИЛ на
подсъдимия едно общо най-тежко наказание измежду наложените с настоящата присъда, а
именно „ГЛОБА” в размер на 500/петстотин/ лева.
Със същата присъда съдът се произнесъл и по веществените доказателства.
Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от адв.П.,
като защитник на подсъдимия. В жалбата обстойно се навеждат доводи за това, че е
допуснато съществено нарушение на материалния закон. Твърди се, че двете деяния
извършени от подсъдимия са в условията на чл.26 НК, поради което се иска прилагане на
тази разпоредба и освобождаване от наказателна отговорност с приложение на чл.78а НК.
Алтернативно се иска съдът да приеме наличие на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК и на това
основание да оправдае подсъдимия.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма,
като Х. е признал изцяло фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Тези факти са следните:
Подсъдимият Х.Х. е роден на *** г. в ***, но живее в ***. Има средно
образование. Не е осъждан. От *** г. е правоспособен водач на моторно превозно средство,
категория „В”. В това му качество е бил наказван по административен ред за извършени от
него нарушения на установените правила за движение. Същият е състезател и участвува в
Републиканския шампионат по мотоциклетизъм на писта на РБ.
На *** г. подсъдимият закупил мотоциклет „Ямаха ИЗФ1000”, с рама № *** от
„Мотодинамикс” ЕООД, официален представител в страната на посочената марка.
Моторното превозно средство не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи.
Въпреки това, няколко дни след закупуване на мотоциклета, Х. решил да го
2
приведе в движение, за да натрупа километри необходими за участие в предстоящия
Европейски шампионат. Той знаел, че не можел за го управлява без табела с регистрационен
номер, поради което взел такава с регистрационен номер ***, която била издадена за
мотоциклет марка „БМВ С 1000 РР”, собственост на неговия приятел- свидетеля С. Т..
Табелата с посочения регистрационен номер подсъдимият монтирал на своя мотоциклет
„Ямаха ИЗФ1000”, като я закрепил с така наречените „свински опашки” на определеното за
това място от производителя.
На *** г. подсъдимия потеглил с управлявания от него мотоциклет „Ямаха
ИЗФ1000”, с поставена табела с регистрационен номер *** от *** към ***.
По същото време свидетелите Ц. Б. и Д. К., изпълнявали служебните си
задължения като мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П., като се
намирали на кръстовището на път *** (***) и ул. *** в ***. Около 13:50 часа полицейските
служители възприели управлявания от подсъдимия мотоциклет, който преминал на червен
сигнал на светофарната уредба, създавайки реална предпоставка за пътнотранспортно
произшествие, за което подали сигнал към намиращ се на пътен възел *** полицейски екип
за спиране и установяване на водача на мотоциклета. Подсъдимият възприел автопатрула и
предприел обратен завой. Отправил се към паркинг ***, намиращ се на път ***, в района на
***, където паркирал мотоциклета в близост до автокъща „***”, след което се укрил между
паркираните в близост автомобили. На това място пристигнали свидетелите Б. и К., които
направили справка, при която установили, че мотоциклета „Ямаха ИЗФ1000”, с рама № ***
не е регистриран, като поставената на него табела с регистрационен номер *** е била
издадена за друг мотоциклет - марка „БМВ С 1000 РР”, собственост на св. С. Т.. Докато
извършвали проверката при тях дошъл подсъдимият Х., който признал, че той е управлявал
мотоциклета, който е негова собственост, както и че същият към този момент не е
регистриран, като поставената от него табела с регистрационен номер *** е издадена за друг
мотоциклет. Свидетеля К., в присъствието на дееца, съставил акт за установяване на
административно нарушение бл. № *** г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
На мястото, където било паркирано инкриминираното моторно превозно
средство, бил извършен оглед на местопроизшествие, при който била иззета като
веществено доказателство поставената на него 1 брой регистрационна табела.
На *** г. подсъдимият регистрирал на свое име закупения мотоциклет „Ямаха
ИЗФ1000”, за което му била предоставена табела с регистрационен номер ***.
Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото
доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд
е установил точно фактите. Последните на са и спорни с оглед самопризнанието на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 НПК.
Спорни по делото са направените правни изводи относно квалификацията на
3
инкриминираните деяния и съответно на това реда за налагане на наказание.
Според защитата двете деяния осъществени от дееца и квалифицирани като
престъпления по чл.345, ал.1 и чл.345, ал.2 НК следва да бъдат тълкувани във връзка с чл.26
НК, като едно продължавано деяние. И след като това е така, Х. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание по реда на чл.78а
НК.
Първия съд не е споделил това становище и е намерил, че не следва да прилага
особените правила за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по чл. 78а от НК, тъй като е налице забраната на чл. 78а, ал.7
от НК, която изключва тази възможност при множество престъпления, какъвто бил
настоящия случай.
Според районната инстанция не е спорно, че съобразно обвързващото тълкуване,
дадено с Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. по тълк.дело № 2/2010 г. на ОСНК на
ВКС множество престъпления е такава особена форма на престъпна дейност, при която
деецът извършва едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления,
при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са
възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда
за нито едно от тях (т.нар. съвкупност), или новото престъпление да е извършено след като
деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление (т.нар.
рецидив). В настоящия случай е била налице именно първата хипотеза - подсъдимият е
извършил деянията в условията на реална съвкупност, преди за което и да е от тях да е била
налице влязла в сила присъда.
По-нататък са изложени мотиви за това, че ограничението на чл. 78а, ал.7 от НК
досежно множество престъпления не се отнася до продължаваните престъпления по смисъла
на чл.26 от НК, тъй като продължаваното престъпление е форма на усложнена престъпна
дейност, а не множество престъпления, но в процесния случай, според районния съд,
подсъдимият е осъществил състава на две отделни престъпления, извършването на които е
свързано с взето решение на дееца, което е насочено към самостоятелен непосредствен
обект на престъпно посегателство, поради което деянията не губят своята характеристика
като част от множеството престъпления.
Тези правни доводи са изложени в пълно съответствие с правилното приложение
на материалния закон. Възраженията на защитата се дължат на неправилно тълкуване на
разпоредбата на чл.26 НК, съотнесена към престъпленията по чл.345, ал.1 и ал.2 НК. В
правната доктрина и константната съдебна практика няма никакво съмнение, че макар и
предвидени в един текст деянията по чл.345, ал.1 и ал.2 НК осъществяват съставите на две
различни от обективна страна престъпления /вж. Решение № 197 от 13.12.2019 г. на ВКС по
н. д. № 731/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Б. Я./.
4
По тази причина двете инкриминирани деяния не могат да осъществят „…един
или различни състави на едно и също престъпление…“. Щом това е така, то на основание
чл.78а, ал.7 НК, приложението на ал.1 на същия текст е изключено.
По съществени са възраженията на защитата за приложение на разпоредбата на
чл.9, ал.2 НК. Те се обосновават изключително на данни свързани с личността на дееца-
чисто съдебно минало, качеството му на състезател по мотоциклетизъм, представлявал
Република България на международни състезания, обстоятелството, че движещ мотив при
осъществяване на деянията е не умисъла за нарушаване на обществените отношения, а
страстта към този спорт.
Наличието на горните обстоятелства е несъмнено, макар и последните две от тях
да не могат да се преценят точно като характеризиращи дееца като личност със занижена
обществена опасност. Те вярно са оценени от първия съд като смекчаващи и са формирали
вътрешното му убеждение при отмерване на наказанието. Тези обстоятелства обаче, не
могат да заместят или подменят наличните отегчаващи такива и цялостната характеристика
от обективна страна на инкриминираните деяния. Тук следва да се има предвид, че за
разлика от маловажността по чл.93, т.9 от НК, при която съдебната практика константно
приема, че необходимата преценка обхваща не само обществената опасност на деянието, но
и тази на дееца (вж. Р. № 233 от 26.04.1971 г. по н. д. № 196/71 г., на ВС на РБ, I н. о., Р. №
464 от 11.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1414/2013 г., на ВКС, III н. о.), за изключващата
обществената опасност, а от там и престъпния характер на деянието малозначителност
личността на дееца не е от решаващо значение (вж. Р. № 157/1.08.2016 г. по н. д. № 490/2016
г., на ВКС, III н. о). Водеща в случая е преценката за конкретната обществена опасност на
самото деяние, защото малозначителността по начало е свързана с обективните му
характеристики и представлява негово неюридическо, обществено- исторически обусловено
качество (вж. л. 41, № 369, уч. Наказателно право, Обща част, проф. д-р. И. Н., изд. 1992 г.)
В последната насока въззивният съд отчете следното. Предвиденият в чл.3, ал.1
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет... на МПС (Изд. от министъра на
вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г.) едномесечен срок
за регистрация от придобиване на собствеността или оформянето на вноса не може да се
третира като гратисен период, в който е възможно по пътищата на РБългария да се
извършва движение с нерегистрирано МПС, а регламентира разумен и обективно
достатъчен времеви период, предоставен от държавата, в който съответното МПС да се
приведе в съответствие с националния регистрационен режим. Заключението следва от
съдържанието на нормата по чл.140 от ЗДвП, съгласно която: "По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места". В обобщение може да се заключи, че конкретният случай – управление на
нерегистрирано МПС, при отсъствие на налагаща ползването му причина, свързана с
опазване на висше благо, като живота или здравето например, не разкрива различие от
5
типичните случаи на извършване на това престъпление и в този смисъл не позволява извод
за някаква особеност, предполагаща характеризирането му като малозначително (по въпроса
за сравнителния критерий вж. и Р. № 85/2.05.2012 г. по н. д. № 17/2012 г. III н. о. на ВКС).
На подсъдимия са били необходими четири дни, след деянията, за да регистрира закупеният
от него мотор. Този срок съотнесен към желанието му по- бързо да разработи последния е
твърде незначителен. От обективна страна Х. е допуснал и редица тежки нарушения на
правилата за движение по пътищата- преминаване на червен сигнал на светофара, избягване
на полицейска проверка и укриване от органите на реда.
При всичко това, контролираният съд е преценил правилно, че извършените
деяния притежават степента на обществена опасност, която да ги квалифицира като
престъпления и те не носят различие от типичните случаи за тези престъпления. Извършена
е внимателна преценка на всички елементи от състава на престъплението. В нея са
включени характеристиките на начина, времето и мястото на извършване на деянието, както
и данните за личността на дееца, макар последните да не са от решаващо значение,
доколкото водещото са неговите обективни характеристики.
Направените правни изводи са правилни.
При така изяснената фактическа обстановка, районен съд е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера
на наказанията глоба.
Квалификацията на извършените от подсъдимия престъпления е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване
или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за
виновен по предявеното му обвинение.
При определяне на наказанията, районен съд Перник е отчел всички
обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, при което е приел равновесие между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложените
наказания са справедливи, поради което липсват основания за нейното изменяване или
отменяване.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2600013/ 21.10.2020 г., постановена по НОХД №
6
956/2020 год. по описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7