РЕШЕНИЕ
№ 283 20.02.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на
шести февруари, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
Й. Б.
прокурор:
Андрей Червеняков
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 49 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от Община Созопол, чрез адв. Л.А. - БАК,
против решение № 1504/05.12.2019 г.
постановено по н.а.х.д. № 4763/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е изменено наказателно постановление (НП) № 60 от 08.10.2019г., издадено
от и.д. кмет на община Созопол, като наложената на „ЕМДИ 98“ ЕООД за нарушение
на чл.116, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ), на основание чл.213, ал.2 от с.з.
имуществена санкция в размер на 2 000 лева е намалена на 500 лв.
В
касационната жалба са изложени възражения за незаконосъобразно изменение на
размера на наложената с НП санкция. Иска се отмяна на решението и потвърждаване
на НП. Претендират се разноски по делото.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. А.,
която поддържа жалбата си по изложените в нея аргументи. Претендира присъждане
на разноски.
Ответникът
„ЕМДИ 98“ ЕООД, редовно уведомен не изпраща процесуален представител. По делото
е постъпил отговор на касационна жалба, в който се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на
съдено-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за две
съдебни инстанции, без да се представят доказателства за заплатено такова.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност на касационната
жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на касатора и прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
оспореното наказателно постановление отговорността на санкционираното дружество
е ангажирана за това, че на 12.06.2019 г., при извършена проверка на обект –
хотел „Понтика“, гр.Черноморец, ул. „Акра“ №4 е установено, че не се води
регистър за настанените туристи в обекта със съдържание на данните, утвърдени
от министъра на туризма, като предоставения при проверката регистър е на руски
език и не е в съответствие с ободрените от министъра данни.
Резултатите
от проверката са обективирани в констативен протокол, а за установеното
нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
връчен на пълномощник на дружеството и подписан от него без възражения.
За да
постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни лица в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според съда са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Прието е, че към момента на
проверката хотел „Понтика“ е стопанисван от „ЕМДИ 98“ ЕООД и е работил. Според
районният съд нарушението е безспорно установено от събраните доказателства и не
са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Едновременно с това, обаче,
отчитайки липсата на доказателства за други нарушения, които да обосновават
определяне на санкция в размер на 2000 лева, съдът е намалил размера на същата
на 500 лева.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящият
съдебен състав намира, че приетата от РС - Бургас фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение,
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. Съдът, в съответствие с
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето
решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с
разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на
обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното
административно наказание.
Нормата
на чл. 213, ал. 2 от Закона за туризма, предвижда санкция за хотелиер, който не
води регистъра чл. 116, ал. 1 от ЗТ, която за едноличните търговци и
юридическите лица е имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева.
В случая,
АНО е определи размера на имуществената санкция на 2000 лева без да е изложил
каквито и да е мотиви за това. В представената пред съда касационна жалба,
поддържана в хода на проведеното съдебно заседание се съдържат твърдения за
наличието на издадено и друго НП, отново за нарушение от 12.06.2019 год., като
не се представят конкретни писмени доказателства за това. Така изложените
твърдения съдът намира от една страна за недоказани, а от друга намира, че
обстоятелството, че на същата дата, в хода на извършената проверка е било
установено и друго нарушение, за което евентуално е била издадено друго НП не
представлява пречка на ответника по касацията да бъде наложена имуществена
санкция в законоустановения минимален размер.
Предвид
констатираното, настоящият съдебен състав намира, че преценката на районния съд
за налагане на наказание в минимален размер напълно би съответствало на
изискванията на чл.27 от ЗАНН и на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание, като възражението на касатора за незаконосъобразност
на изменената от съда санкция се явява неоснователно.
С оглед
на изложеното, постановеното решение от Районен съд - Бургас, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Предвид
изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски за настоящата
инстанция се явява неоснователно. Искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и съдебно деловодни разноски е направено и в отговора по
касационната жалба, към която обаче не са приложени доказателства за направени
такива. В кориците на н.а.х.д. № 4763/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас
се съдържа Договор за правна защита и съдействие, в който също не е посочен
размер на договорено възнаграждение, нито доказателства за изплатено такова,
предвид което и това искане се явява неоснователно.
Ето защо
и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХIX-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1504/05.12.2019 г. постановено по н.а.х.д. № 4763/2019 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.