Р Е Ш Е Н И
Е № 260310
гр. Пловдив, 03.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6826 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Г. В. М. против С.А.Т..
Ищцата твърди, че с ответника
сключили два договора за заем, както следва: С първия договор за заем, сключен
на 14.01.2019 г. ищцата предоставила в заем на ответника сумата от 1500 лв.,
която следвало да се върне в срок до края на месец май 2019 г., а с втория
договор, сключен на 29.01.2019 г. му предоставила в заем сумата от 2000 лв.,
която следвало да се върне при поискване. И двата договора били сключени устно,
в присъствие на свидетели. На падежа – края на месец май 2019 г. ответникът не
изпълнил задължението си да върне на заемодателя заемната сума в размер на 1500
лв., поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в размер на
172,08 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 17.06.2020 г. Ищцата твърди, че на
01.03.2019 г. отправила покана до ответника да върне заетата сума в размер на
2000 лв., но изпълнение не последвало. Поради това претендира обезщетение за
забавено плащане в размер на 210,42 лв. за периода от 01.03.2019 г. до
17.06.2020 г. Моли за уважаване на предявените искове за главница и лихва за
забава, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът С.А.Т. е депозирал
възражение, с което взема становище за неоснователност на предявените искове и
моли за тяхното отхвърляне. Постъпило
е и становище по реда на чл.143 ГПК от ответната страна, в което оспорва
изложените от ищцата фактически твърдения в исковата молба. Заявява, че не е
ходил на процесните дати в дома на ищцата, за да получава суми в заем,
доколкото нямал нужда от финансови средства. Моли за отхвърляне на исковете и
за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата
основава претенциите си на два договора за заем съответното от 14.01.2019 г. и
от 30.01.2019 г. За основателността на главните искови претенции следва да са се
проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по
договори за заем от 14.01.2019 г. и от 30.01.2019 г., сключени между страните,
по които на ответника са предоставени сумата в размер на 1500 лв. със
задължението за връщането й до 31.05.2019 г., както и сумата от 2000 лв., която
следвало да се върне след покана; заемодателят да е изправна страна по
договора, т.е. процесните суми да са предоставени и усвоени от ответника; да е
настъпил падежът на вземането по първия договор, както и ищцата да е отправила
покана за плащане по втория договор. По правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес съгласно чл.154, ал.1 ГПК ищцата
следва да установи посочените обстоятелствата при условията на пълно и главно
доказване. За установяването им са допустими всички доказателства и
доказателствени средства, в това число и свидетелски, доколкото в случая,
предвид размера на твърдените да са предоставени суми в заем (1500 лв. и 2000
лв.), не е налице ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
Последователно
се приема в съдебната практика и правната теория, че договорът за заем за потребление
се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото
единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият
елемент – съгласието за връщане на паричната сума, респективно родово
определени вещи. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако
липсва вторият – няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент –
получаването, се удостоверява от заемодателя с поемането на задължението на
заемателя „да върне”, а не „да даде” нещо. В този смисъл решение №
235/27.09.2016 г., постановено по гр.д. № 1362 по описа за 2016 г. на ВКС, IV г.о.
За
доказване на исковите си претенции ищцата ангажира гласни доказателства.
Свидетелят Г. М. П., **** на мъжа, с който ищцата живее на семейни начала,
изяснява, че на 13.01.2016 г. или 2017 г. ответникът се обадил на ищцата, като
на 16.01. вечерта дошъл в дома и и тя му предала сумата от 1500 лв., тъй като
последната му трябвала във връзка с черешите, които отглеждал. Пояснява, че на
29.01.2016 г. или 2017 г. ищцата пак му дала пари, като на 30.01 той дошъл с ****
си и тогава Г. събрала пари от съседи и роднини, за да му даде 2000 лв. При
предаването и на двете суми ответникът заявил, че ще ги върне на ищцата, като
свидетелят лично присъствал при броенето на парите. Изяснява, че страните се
познавали от дълго време, доколкото ищцата работила при ответника при беритбата
на череши. По делото е разпитан и свидетелят М. П., живее на семейни начала с
ищцата. Последният пресъздава обстоятелства, за които сведения му е дала
ищцата, а именно, че тя е дала пари в заем на ответника общо 3500 лв. По време
на предаване на сумите свидетелят бил в ****и не бил пряк очевидец на
предаването им, но след като излязъл от ****лично се обадил на ответника и той
му казал, че щял да върне парите, защото получил сума от продажба на имот.
Когато ответникът отишъл да иска пари от ищцата, той бил казал, че щял да
изкара свидетеля от ****пет-шест месеца по-рано и ищцата му дала пари, за да си
върши услуга - да си купи кола или апартамент. Свидетелят изяснява, че ищцата е
изпитвала трудности при отглеждането на децата им, заради предоставените пари в
заем на ответника.
Съдът
дискредитира показанията на разпитаните на ищцата свидетели с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, като се взеха предвид роднинските отношения между
свидетелите и ищцата, както и възможната тяхна интересуваност от изхода на
спора. Отделно от това показанията на двамата свидетели са вътрешно
противоречиви. Свидетелят Г. П. заявява дати на сключване на договора за заем,
различни от твърдените от ищцата. Г. П. посочва, че договорите са сключени 2016
или 2017 г., като посочва и различни дати, а именно 13, 16 януари, както и 29
януари. Противоречия са налице между показанията на двамата свидетели,
доколкото Г. П. изяснява, че получените от ответника суми му били необходими за
череши, за разлика от свидетеля М. П., който пояснява, че сумите били
необходими за закупуване на кола или апартамент, както и че ищцата предала
процесните суми за това, че ответникът обещал, че ще извади *****на ищцата от ****по-рано
с пет-шест месеца. От своя страна, ответникът чрез ангажираните доказателства
разколеба допълнително установяването на релевантните факти от страна на
ищцата. Свидетелката К. Ю. П., изяснява, че през 2018 г. - 2019 г. ответникът не
е изпитвал финансови затруднения, доколкото работел, както във фирма ****, така
и в притежавания от него автосервиз. Самата свидетелка, която била ****на *****на
ответника, имала стабилни постоянни доходи и при необходимост можела да помогне
с парични средства на ответника. Свидетелката изяснява, че страните по спора не
били в близки отношения, а се познавали единствено заради това, че ищцата и
семейството и работили при ответника в притежаваните от него черешови градини,
което било сезонна работа.
Ищцата
не доказа също така, че на 01.03.2019 г. е отправила покана до ответника да и
върне втората заета сума в размер на 2000 лв. Представените снимки от телефон,
видно от които са извършвани телефонни разговори с телефонен номер, за който не
е ясно на кого е, по никакъв начин не доказват отправена до ответника на 01.03.2019
г. покана за връщане на заета сума.
Предвид така изложените съображения
ищцата не доказа при условията на пълно и главно доказване, както изисква
нормата на чл. 154 ГПК, наличието на валидни облигационни правоотношения по
двата процесни договора за заем, като не установи нито предаването на сумите,
нито уговорката същите да бъдат върнати, тоест основанието за тяхното предаване
да е именно заемно правоотношение. От своя страна, ответникът проведе надлежно
насрещно доказване, което по никакъв начин не е необходимо да е пълно и главно,
с което допълнително разколеба тезата на ищцата. Поради това предявените главни
и акцесорни искове подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответната страна. Ответникът претендира разноски в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
21.09.2020 г. – л. 39 от делото. Видно от съдържанието на договора при
подписването му ответникът е заплатил на упълномощения адвокат сумата от 100
лв. и е уговорено сумата от 500 лв. да се заплати по банков път в срок от
02.10.2020 г. По делото не се ангажираха доказателства за заплащане
допълнително на сумата от 500 лв., както се изисква с оглед задължителните
постановки на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Затова в полза на
ответната страна ще се присъди само сумата от 100 лв. Поради това съдът не
дължи произнасяне по наведеното от ищцата възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. М., ЕГН: **********, адрес: ***
против С.А.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника за заплати на ищцата сумата от 1500 лв., дължима по договор за заем от 14.01.2019 г., както и
лихва за забава върху тази сума за периода от 01.06.2019 г. до 17.06.2020 г. в
размер на 172,08 лв.; сумата от 2000 лв., дължима по договор за заем от
30.01.2019 г., както и лихва за забава върху тази сума за периода от 01.03.2019
г. до 17.06.2020 г. в размер на 210,42
лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на С.А.Т., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата от общо 100 лв. (сто лева) – разноски в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.