мотиви
към
присъда № 152/13.07.2015г. по НОХД № 687 от 2014г. по описа на БОС
Съдебното производство е образувано по внесен
обвинителен акт на
Окръжна прокуратура - Бургас срещу П.Г. *** с обвинение за извършено
престъпление по чл.330, ал.З, вр.ал.2,
т.1,т.2, вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт.
Пледира за подс. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и
с оглед многобройните отегчаващи вината обстоятелства и изключително високата
степен на обществена опасност на извършеното да бъде осъден на максималното
предвидено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години лишаване
от свобода, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Намира
предявените от двамата внука граждански
искове за обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на дядо им и
баба им за неоснователни, а тези, с които претендират обезщетения за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на майка им, предлага бъдат уважени изцяло.
За съвместно разглеждане по делото са приети
предявените срещу подсъдимия от Й.М.В. и Т.М.В. граждански искове за суми, общо
в размер на 300 000 лева за всеки от тях, съответно от по 100 000 лева,
претендирани като обезщетение за причинени от
описаното в обвинителния акт деяние неимуществени вреди за смъртта на всеки
един от починалите роднини - Дияна Трифонова Монева - майка, Трифон В. Монев -
дядо и Златка Стоянова Монева-баба, ведно със законната лихва, считано от
15.11.2012 г. и направените по делото разноски. По тяхна молба, те са
конституирани и като частни обвинители. Повереникът им поддържа обвинението,
излага подробни доводи за вината на подсъдимия, споделя преценката на прокурора
наказателната репресия да се осъществи чрез налагането на максималното
предвидено наказание лишаване от свобода. Пледира предявените граждански искове
да бъдат изцяло уважени като доказани по основание и размер.
Подсъдимият отрича извършването на деянието. Моли да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В пледоарията
си неговият защитник излага съображенията си за допуснати според него пропуски
и съществени процесуални нарушения във воденото досъдебно производство,
противоречивост и непълнота на доказателствената съвкупност, които не позволяват
формирането на извод за участието на подсъдимия в престъплението, в което е
обвинен. Пледира съдът да постанови оправдателна присъда, с която да признае
подзащитния му за невинен.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните в
съдебното производство доказателства, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подс. П.Г. *** на ***г. Живее със съпругата - Д.Г. и
сина си Г.Г. в къщата на тъща си - свид С.Х. ***. Пенсионер е по решение на
ТЕЛК.
От средата на м. септември 2010г. до около средата на
м. ноември същата
година свид. Г.Г. и пострадалата Диана Монева живеели под наем в същата къща.
Двамата били във фактическо съжителство и стопанисвали като наематели бирария
„А.“, намираща се в гр. С., ул. „Р.“, №**,собственост на свид.Д.Х.. Поради възникнали спорове за
изчезнали вещи наемателите
напуснали къщата на свид. Х.
без да заплатят дължимия наем от 500лв.
и се преместили в друга квартира в
гр.С. на ул.“К.“.Живеели в близост до подсъдимия и често се срещали. Той винаги питал кога ще бъде изплатен
наема. На 27.11.2011г. потърсил съдействие
от РПУ-Созопол (жалба вх.№194 от същата дата), но на 28.02.2011г. я оттеглил л.л.118,119, т.1 от досъд.п.. С течение
на времето отношенията се
изострили. Дължимата сума не била платена, а подсъдимият
ставал все по-груб в държането си към свид.Г.Г. и Д.М..
През месец юни 2011г., пред заведението, стопанисвано
от свид.Г. и пострадалата Д. М. спрял полицейски автомобил.
Полицая ги уведомил, че е подаден сигнал за палеж на ул. „Р.“ №**. Свид.Г. обяснил,
че това е адреса на бирарията, но те не са подавали такъв сигнал. На въпроса на полицая дали се съмняват в някого,
който би подал такъв сигнал, те
отговорили отрицателно. Полицая предупредил и собственичката на имота - свид. Д.Х.
за анонимния сигнал за палеж.
След около два часа покрай бирария „Ал“ минали подс.Г. съпругата му - свид. Д.Г.. Заставайки пред
входната
врата на заведението, подсъдимият ги попитал: „Дойдоха ли полицаите да ви
предупредят за палежа?“. Свид.Г. го попитал той ли се е обадил да подаде
сигнала, на което подсъдимият отговорил:„Аз бях, сега ще видиш какво ще стане
оттук нататък, ще ви запаля!“. Свид.Д.Г. отвела съпруга си и осуетила опита на
свид.Г. да се саморазправи с него. Същата вечер по молба на свид.Д.Х.
пострадалата Д. М. останала да приспи с
нея.
По-късно през същата година скандал между свид. Г.Г. и пострадалата Д. М. с подсъдимия и съпругата му възникнал в Стоковата борса в гр. С.. Други инциденти между свид.Г. и
пострадалата Д. М. с
подс.Г. е нямало, но те избягвали срещите си с него, защото ги обиждал,
отправяли псувни към тях.
През пролетта на 2012г. свид.Г.Г. и пострадалата Д.
М. наели под наем част от триетажна къща, намираща се в гр. С.,
собственост на „***********“
**, представлявано от
свид.Д.Й.. Сградата се намирала в УПИ ********, кв.** по плана на гр. С.-
Стара част, и била разположена на ъгъла на улиците „А.“ и
„Т.“, с административен
адрес: гр. С., ул. „Т.“ №*. Къщата била
декларирана през 1975г. като недвижим архитектурно-строителен паметник на
културата по смисъла на чл.12, т.2
от отменения ЗПКМ и по ЗКН притежавала
статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност,
именувана „Къща на Х. С. и К. К.“. Тя попадала в
границите на Архитектурно-исторически резерват „Старата част на гр.
С.“, обявен с Решение
на Бюрото на МС № 320 от
07.09.1974г. и в
границите на античния резерват “Античен град А., община С.,
област Бургас“(л.70, τ.ΙΙΙ от досъд.п.).
Къщата била разделена на две части - „източна част“, в
която били
обособени три нива, със самостоятелен вход за достъп от ул. „А.“,
и „западна част“, в която били обособени две нива, със самостоятелен вход за
достъп от ул. „Т.“.
Свид. Г. и
пострадалата М. наели
„западната част“ от къщата,
с вход от ул. „Т.“ като
обитавали втория етаж, състоящ се от четири стаи,
коридор, стълбище и два броя санитарни възли - баня и тоалетна. Заедно със
тях пострадалата Д. М., в къщата се настанили и
родителите на
последната - пострадалите Т.
М. и З. М.. Пострадалата З. М. след преживян инсулт била обездвижена и
за нея се грижели
дъщеря й и съпруга й, които също бил във влошено здравословно състояние
след проболедувана туберколоза. Двамата възрасти не излизали от дома. В
къщата живеел и домашния любимец на Д. - куче от порода хъски. В
квартирата свид. Г. държал 2 бр. легла, на стойност от по 30 лева, на
обща стойност 60 лева; 1 комплект кухненска маса с два стола, на стойност 50
лева; 1бр. телевизор марка „Елит“, на стойност 60 лева; 1 бр. мобилен
климатик, на стойност 100 лева; 1 бр. маслен радиатор „Теси“, на стойност 60
лева; 60 литра домашна ракия, на стойност 360 лева; 1 комплект холова
гарнитура, на стойност 100 лева; 1бр. ъглов диван, на стойност 120 лева; 1бр.
масичка, на стойност 30 лева; 1 бр. цветен телевизор „Филипс“, на стойност
120 лева; 1 бр. лаптоп марка „Дел“, модел „Инспирон-1510“, на стойност 300
лева; 1 бр. мобилен климатик, марка „Елит“, на стойност 80 лева; 1 бр. ютия
марка „Елит“, на стойност 40 лева; 1 бр.дамска чанта, естествена кожа, на
стойност 70 лева; 3 бр. мобилни телефони „Самсунг“, на стойност от по 30
лева, всичко на обща стойност 90 лева; 30 грама сребро, на обща стойност 90
лева; 1 бр. хладилна витрина, на стойност 90 лева; 1бр. бормашина на стойност 40 лева; 1 бр. ъглошлайф,
на стойност 50 лева; 1бр. ъглошлайф голям
„Елтос“, на стойност 50 лева; 1 бр. полуавтоматична перална машина
„Мидея“,
на стойност 50 лева; 1бр. бойлер „Елдом“ /проточен/, на стойност 70 лева; 1бр.
усилвател „Техникс“, на стойност 30 лева; 1 бр. фризер-ракла „Зануси“, на
стойност 100 лева; 4 бр. зимни гуми, марка „Корморан“, на стойност от 50
лева, всичко на обща стойност 200 лева; 4 бр. алуминиеви джанти 15 цола, на
стойност от по 50 лева, на обща стойност 200 лева - всичко на обща стойност 2
680 лева.
Източната част от къщата, с вход откъм ул. „А.“, била наета от свид. О.О., който стопанисвал баничарница в
гр. С. на
ул.“А.“. В наетия от
него имот живеели работници в търговските обекти
на свид. О. - свид.Х.С. обитавал
втория етаж от къщата, а
свид. Р.А. и приятелката му – М. А., обитавали първия
етаж от къщата. В наетите помещения на къщата свидетелите съхранявали лични
вещи:
-О.М.О.: 2 бр. маси, на стойност от по 150 лева всяка; 4
бр. пейки от дърво, на стойност от по 100 лева всяка; 1 бр. грил за дюнер, на
стойност 200 лева; 1 бр. автоматична пералня марка „Бош“, на стойност 100
лева - всичко на обща стойност 1000 лева;
- Х.С.С.: 1 бр. кожен портфейл, на стойност 10 лева; 1 бр. кожена чанта, на стойност 30 лева;
1 бр. „шушляково“ яке, на стойност 20 лева;
1бр. „шушляково“ яке, на стойност 20 лева; 1 бр. „шушляково“ яке, на
стойност 30 лева; 4 бр. панталони, на стойност от по 5 лева всеки; 4 бр.
тениски,
на стойност от по 3 лева, всичко на обща стойност 12 лева; 1 бр. анцуг, горница
и долница, на стойност 20 лева; 1 бр. чадър, на стойност 10 лева; 1 чифт
обувки, на стойност 20 лева; 1 бр. сак от изкуствена материя, на стойност 10
лева; 3 бр. тениски марка „Найк“, на стойност от по 3 лева всяка - всичко на
обща стойност 217 лева;
- Р.О.А.: 1 бр. телевизор марка „Sharp“, на стойност 200 лева; 1бр. таблет 7-инчов екран, на стойност 80 лева
- всичко на обща
стойност 280 лева.
На 15.11.2012г., около 20,00 часа, свид. Х.С. се
прибрал в
квартирата си, легнал и заспал. По същото време М. А. била извън
града, а свид.Р.А. напуснал квартирата около 21 часа, за да
помогне на приятел в с.Ч.. В гр.С. се върнал около 02.30часа.
На същата дата вечерта свид. Г.Г. и пострадалата Д.
М. се прибрали от работа в квартирата си, в която се намирали
пострадалите З. М. и Т. М.. Както всяка вечер Д.
М.обслужила майка си, след което тя и свид.Г. си легнали.
На същата дата - 15.11.2012г„ около 17,30 часа, подс.П.Г.,
съпругата му - свид.Д.Г. и майка й - свид.С.Х. се намирали в дома си и играли
карти и „не се сърди човече“.
Около 19,00 часа вечеряли, след което подсъдимия си легнал и докато гледал телевизия,
заспал. Разбудил се около 20,30 часа, когато съпругата му влязла в стаята, но
след това отново заспал. Около 22,00 часа свид.Д.Г.
отново отишла в спалнята и си легнала, гледала телевизор докъм 22,20 часа, когато
изгасила телевизора и заспала. Около 22,40 часа подс.Г. станал от леглото, взел
втория комплект ключове на лекия си автомобил
„**********“ с рег.№ *********** и отишъл до автомобила. Автомобила
бил паркиран на ул.”П.”,
пред входната врата на съседите, където нямало
улично осветление. Той отворил багажника му и от пластмасова туба, синя на
цвят, с вместимост 4 л., с етикет с надпис „Fairline, Антифриз
концентрат“, с червена на цвят
пластмасова капачка, в която съхранявал бензин, прелял около 500 мл бензин в пластмасова бутилка с вместимост 0,5л., с
етикет с
надпис „Кока Кола“ и черна на цвят пластмасова капачка с надпис „Кока
Кола“. След това подсъдимият взел бутилката и отишъл до къщата, обитавана
от свид.Г.Г.. Приближил се до фасадата откъм ул.“Т.“ и полял
бензин от бутилката в долния десен ъгъл на двукрилната входна врата. С
носената от него запалка той запалил полятия бензин и като видял, че той
пламнал и започнал да гори, тръгнал да се прибира. Приближавайки към дома
си подс.Г. скрил празната пластмасова бутилка в смокинов храст, в
близост до къща, намираща се на адрес ул. „П.“ №**,
след което се
прибрал и си легнал.
Пламъците се разпространили нагоре и настрани към
еднокрилната врата
по външната част от дървената ламперия на фасадата от към ул.“Т.“, както
и навътре в помещението на първия етаж зад двукрилата врата и наляво към
стълбището.
Пострадалата Д. М.
събудила свид.Г.Г. и му казала, че
мирише на нафта и пушек. През прозореца той не видял нищо смущаващо, но
като отворил вратата чул шум и пукот от горене, почувствал мирис на дим и
видял пушек. Казал на пострадалата Д. М. да
изведе родителите си в
крайната стая, а той тръгнал да търси помощ. Слизайки по стълбите към
единичната входна врата, видял че намираща се отляво на нея двукрила врата
гори отвътре. Излязъл през единичната врата на улицата, където забелязал, че
двукрилата врата гори и отвън. Започнал да вика за помощ и притичал до
близко заведение - кафе-клуб „********“,
разположено на ул. „А.“
и ул.
„А.“ . Виковете му :„Т. гори, помагайте...“ били
чути от свид.
А.Д., който заедно със свид.Г. се върнал на ул.“Т. *** Там видял, че огъня е обхванал и двете дървени врати -
еднокрилната и
двукрилната, като последната е горяла по-силно. Свид.Д. отишъл до
отсрещната къща, взел ключовете на автомобила „*****” на братовчедка му,
паркиран на ул. ”Т.” пред горящата сграда и го преместил. След това се
върнал до кафе-клуба и изтеглил маркуча за миене на заведението, за да се
ползва за гасенето на пожара.
Пред горящата къща свид.Г. Г. чул, че Д. М. го вика
отвътре по име, но виждайки , че огънят вече е обхванал и вратата, от която е излязъл и коридора зад останал отвън, като викал на Д.М. да бяга в крайната стая.
Към горящата къща започнали да се събират разбудени
съседи. По
същото време свид. Х.С. се събудил
от улични крясъци и викове.
Почувствал дим, включил осветлението и отворил прозореца към
ул.“А.“. Отвън хората
му викали да скача. Стаята започнала да се
пълни с дим, свидетелят слязъл по стълбите и излязъл през входа на къщата
към ул.“А.“. Отвън
видял, че гори от вътрешната страна
двукрилата врата откъм ул.“Т.“
и стълбите зад единичната врата малката
врата.
Около 23,30 часа, подс.Г. отишъл до тоалетната. На
излизане
събудилата се свид.Д.Г. му казала, че „много мирише на
пушек и някакви хора викат“. Подсъдимият погледнал навън и видял, че на
улицата има гъст дим и откъм ул. „Т.“ хвърчат искри. Взел втория
комплект ключове за автомобила си и го преместил пред къщата на майка му,
намираща се в същия град на ул. „К. и М.“ №**.
След това тръгнал
обратно към дома си и се включил в гасенето на пожара. В този момент видял
свид. Г.Г., който бил бос, по
тениска и слипове и викал: „Изгоря ми
семейството“. Подс. Г. изпратил съпругата си да донесе дрехи на
свид.Г ..
Видно от справката от Районен център 112 - л.115, т.1,
първото
постъпило обаждане е било около 23:38ч, а в 23:46ч и в 23:47ч. са се обадили
съответно свидетелите Г. и Г.Г.. Около 23.50ч. на
местопроизшествието пристигнал пожарен автомобил, в екипажа на който бил
свид. Х.М.. Свидетелят видял, че огъня е обхванал къщата от
страна на ул.“Т.“. Той
повикал подкрепление от РСПБЗН-Бургас и втори
пожарникарски екип от ОПБЗН-С.
и заедно с присъстващите започнали
гасенето на пожара. Още при пристигането си заварил паднала и обгоряла
единичната врата, откъм ул.“Т.“
и горяща стълбищната клетка зад нея,
където били стълбите за помещенията на пострадалите. Горяла и малка тераса
над същата единична входна врата.
Попадайки в обема на стълбището огъня бързо се
разпространил към
втория етаж на къщата, където първоначално обхванал пода на стаята над
еднокрилата входната врата и стълбището, след което продължил по покрива
към останалите помещения на етажа. Поради тази причина пострадалите Д.
М., Т. М. и З. М. не успели да излязат и
останали на
етажа.
Свид.М. узнал от свид. Г., че в къщата са останали
хора.
За да ги евакуира се насочил към горящата стълбищна клетка. При подаване
на водната струя към горящите вътрешни стълби, те паднали и помещенията
станали недостъпни. Снаражен с дихателен апарат и гасителна линия
свид.М. решил да проникне в горящите помещения с хора през входа на
ул.“А.“, където пожара
все още не е бил разпространен.Достигайки до втория етаж се натъкнал на
вътрешна стена, препятстваща
влизането в стаите зад нея. Свид. М.
насочил водната струя към
горящия покрив, а след това излязъл и продължил гасенето отвън. Пламъците
започнали да обхващат цялата къща. След пристигането на пожарникари от
РСПБЗН-Бургас гасенето продължило от всички страни на къщата и
окончателно огъня бил загасен, до 04,45 часа.
Около 02,40 часа на 16.11.2014г. подсъдимият и
съпругата му се
прибрали в жилището си. Същата сутрин около 10,00 часа подс. Г.
взел от дома си полиетиленова торбичка на сини и зелени раета и отишъл до
смокиновия храст, където скрил пластмасовата бутилка. Взел я, сложил я в
торбичката и ги изхвърлил в контейнер за смет, намиращ се на ул.
„А.“ и на около 20
метра от опожарената къща.
При извършения на 16.11.2012г. оглед на запалената
сграда, в западната
част, с вход от ул. „Т.“,
на втория етаж, в помещение с размери 4/5 метра,
вдясно от стълбището, са намерени два овъглени човешки трупа. При
последващия оглед, извършен на 17.11.2012г., в същото помещение, е намерен
още един овъглен човешки труп. Намерен е и трупа на животно.
Чрез ДНК експертиза (Протокол 12/ДНК-164 от
22.12.2012г. -л.74-л.78
,τ.ΙΙ от досъд.п.) въз основа съпоставката на ДНК
профила на свид.Й.В.(син на Д.
В.) и определените ДНК
профили на течната
кръв от трите трупа е установено че те принадлежат съответно на биологична
майка на свид.В. - пострадалата Д. В. и на
биологични баща и
майка на пострадалата В. – Т.
М. и З. М..
Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза
№3 53/2012г.
от 17.11.2012г.(л.135-л. 136, т.П от досъд.п.) при огледа и аутопсията на трупа
на пострадалия Т. М. е установено овъгляване на
меките тъкани по
главата, гръдния кош, корема и крайниците с частично запазена кожа по гърба.
В дълбочина меките тъкани са с ясно червен цвят. Трахеята и бронхите са
зацапани със сажди, а вътрешните органи сварени. Вещото лице д-р П. е
констатирал, че непосредствената причина за смъртта е интоксикация с
въглероден оксид, с последващо пламъково изгаряне и овъгляване на част от
меките тъкани, а по останалите части от меките тъкани, кости и вътрешни
органи не са установени увреждания и признаци за насилие. Според вещото
лице цвета на меките тъкани, на кръвта и зацапванията по трахеята и бронхите
са показател, че пострадалия е бил жив и е дишал по време на пожара, а
запазените части от кожа показват, че пострадалият е бил по гръб по време на
пожара.
Според съдебно-медицинска експертиза №353/2012г. от
17.11.2012г. е
видно, че при огледа и аутопсията на трупа на З. М. са установени
овъгляване на меките тъкани по главата, гръдния кош, корема и крайниците с
частично запазена кожа по гърба. В дълбочина меките тъкани са с ясно червен
цвят. Трахеята и бронхите са зацапани със сажди, а вътрешните органи
сварени. Според констатацията на вещото лице непосредствена причина за смъртта
на пострадалата е интоксикация с въглероден оксид, с последващо пламъково
изгаряне и овъгляване на част от меките тъкани, а по останалите
части от меките тъкани, кости и вътрешни органи не са установени увреждания
и признаци за насилие. Според заключението цвета на меките тъкани, на
кръвта и зацапванията по трахеята и бронхите са показател, че пострадалата е
била жива и е дишала по време на пожара, а запазените части показват, че
пострадалата е било по гръб по време на пожара.
Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза
№ 354/2012г.
от 18.11.2012г. при огледа и аутопсията на трупа на Д. М. са
установени овъгляване на меките тъкани по гърба, гръдния кош и крайниците с
частично запазена кожа по лицето, гърдите, корема и краката по предната
повърхност. В дълбочина меките тъкани са с ясно червен цвят, което е
показател, че пострадалата е била жива и е дишала по време на пожара, а
вътрешните органи сварени. Непосредствена причина за смъртта на
пострадалата е интоксикация с въглероден оксид, с последващо пламъково
изгаряне и овъгляване на част от меките тъкани, като не са установени
увреждания и признаци за насилие по останалите части и вътрешните органи.
Според вещото лице запазените части от кожа показват, че пострадалата е била
по лице по време на пожара.
Физико-химична експертиза № ОХ 12-144 (л.66-л.72, т.ІІ от досъд.п.) е
установила, че в кръвта, иззета от трупните останки на пострадалите .М., З. М. и Д. Г.,
е установено наличие на въглероден
монооксид, свързан като карбоксихемоглобин в количества, съответно 90%,
82% и 100%о, като според направеното уточнение в съдебно заседание над 40%
настъпва смърт.
В резултат на запалването на къщата и последвалия пожар
е била
унищожена /изгоряла/ 1/2 от конструкцията на къщата -171 кв. метра разгъната
застроена площ и била увредена (нагоряла) другата по 1/2 от конструкцията на
сградата, а именно 171 кв. метра разгъната застроена площ половина.
Унищожени са били съхраняваните от свидетелите Г.Г., О.О., Х.С. и Р.А. вещи,
описани по-горе.
Материалните вреди от пожара се оценени от извършената
от вещите
лица арх.В.Д. и И.Д. комплексна архитектурно-оценъчна
експертиза (л.24-л.З0, т.ΙΙΙ
от досъд.п.) и отделната съдебно - оценителна
експертиза на вещото лице Д. за вещите на свид. Р.А. (л.122-
л.124, т.ІІІ от досъд.п.). Видно от комплексна архитектурно-оценъчна
експертиза, запалената сграда, находяща се в гр. Сл, на ъгъла на улиците
„Ал“ и „Тл“ попада в обхвата на Архитектурно- исторически
резерват „Старата част на гр. Сл“, обявен с Решение на Бюрото на МС
№ 320 от 07.09.1974г. и има статут на единична архитектурно-строителна
недвижима културна ценност, наименувана като „Къща на Х. С. и
К. К.“. Преди палежа тя е представлявала масивна сграда, с фасадно
оформление в стила на старата созополска архитектура - приземен етаж, изпълнен
от каменна зидария с дървени сантрачи и частична дървена обшивка, надземни
етажи от тухлени зидове (12 см) с дървени обшивки,
дървен покрив с едноолучни керемиди и дървена дограма. Вътрешните
преградни стени са били изпълнени като дървен скелет и пълнеж от тухли с
дебелина 10 см. Към датата на инкриминираното деяние пазарната стойност на
запалената сграда, собственост на „*****************“ *** е възлизала на
сумата от 1 715 000 лева, а в резултат на пожара са причинени имуществени
вреди на стойност 230 850 лева, от които 153 900 лева е стойността на
изгорялата унищожена част от сградата и 76 950 лева е стойността за
възстановяването на увредената нагоряла част от сградата. Същата експертиза
е оценила стойността на изгорелите при пожара вещи, както следва - вещите ,
собственост на свид. Г.Г. възлизат на обща стойност 2 680 лева;
вещите на свид. О.О. възлизат на обща стойност 1000 лева; вещите на свид. Х.С.
са на обща стойност 217 лева. Според съдебно -
оценителна експертиза на вещото лице Д. общата стойност наунищожените вещи на
свид. Р.А. са на обща стойност 280 лева.
При извършено на 17.11.2012г., претърсване и изземване
в двуетажна
къща в гр. С., ул. „П.“ № **, обитавана от подс. П.Г.,
са били открити и иззети 1 бр. пластмасова бутилка от бира „Загорка“,
съдържаща тъмна на цвят течност, намерена в двора до входната врата към
ул.’’П.” и десетлитрова
ПВЦ бутилка от минерална вода с надпис
„Devin”, съдържаща тъмна на цвят течност,
намерена вдясно от входната врата,
оставена върху паветата на ул.”Р.”
- л.л.98,99, т. от досъд.п.
От заключението на вещото лице В.Б. по изготвената
химическа експертиза - Протокол № ОХ 12-139 от 29.11.2012г. - л.104-л.105,
т. ІІ от досъд.п., е видно, че в пластмасовата бутилка с вместимост 0,5л.,
етикет
с надпис „Кока Кола“ и черна на цвят пластмасова капачка с надпис „Кока
Кола“ /обект №1/, се съдържат наличие на бензин и следи от дизелово гориво.
Според заключението о в другите два обекта за изследване - пластмасова туба,
синя на цвят, с вместимост 4 л., етикет с надпис „Fairline, Антифриз
концентрат“ и червена на цвят пластмасова капачка /обект №2/ и пластмасова
фуния, черна на цвят, с черна цвят гофрирана, пластмасова тръба, облепена със
зелен на цвят изолирбанд /обект №3/, е установено наличие на следи от
петролни продукти - бензин и дизел. Вещото лице в съдебно заседание прави
уточнението, че наличието на следи и от бензин, означава, че в двата
обекта № № 2, 3 е имало дизелово гориво, но последно в тях е наливан бензин,
защото той е много летлив и би се изпарил.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на
свидетелите Г.Г., Х.М., Х.С., А.Д., А.Д., Й.И., К.Г., Н.Г., П.Г., С.Г., О.О., Р.А.,
от приобщените от досъдебното производство обяснения на подсъдимия, от
протоколите за оглед на местопроизшествие, протоколите за
претърсване и изземване (за част от тях са приложени по-четими копия - л.137-
л.148, т.ІІІ от досъд.п.), протоколите за оглед на труп, протокол за вземане на
сравнителни образци, ведно с фотоалбумите към тях, от заключенията на вещите
лица изготвили първоначална и повторна пожаро-техническа експертизи,
химическата, физико-химична и повторната физико-химична експертиза, ДНК
експертиза, съдебно -медицинските, комплексната съдебно - психиатрична и
психологична експертизи, комплексна архитектурно-
оценъчна експертиза и отделната съдебно - оценителна експертиза, от протоколите
за оглед на местопроизшествие, протоколите за претърсване и изземване,
протоколите за оглед на труп, ведно с фотоалбумите към тях, както
и от останалите приобщени в съдебно следствие писмени доказателства.
За обстоятелствата по пожара показанията на свидетелите
Д.Г., Т.А., Щ.Д.. Г.К., А.К., П.П., К.Г., Я.Г., К.К. са относими към делото
дотолкова, доколкото са видели, че е имало такъв в сградата намираща се в гр.С.,
ул.”Т.”, №*, а
показанията на свидетелите М.Ч., П.С., О.О., А.Т., Ж.С.Д., К.Д.Р.,
М.Щ., Д.Т. не съдържат никакви факти, допринасящи за изясняване на извършеното деяние.
От показанията на свидетелите Г.Г., Х.С., С.К., Д.Й., О.О., Р.А. се
установяват обитателите на опожарената сграда и унищожените в резултат на
пожара движими вещи.
Извършеният на 18.11.2012г. оглед на ЦДГ „С.” в гр.С.,
ул.”К. и М.”,№**, при който е бил иззет
обгорял дървен праг е
неотносим към предмета на делото.
При извършеното на 17.11.2012г. между 18.00-18.З0ч.
претърсване и
изземване от дом в гр. С.,
ул.”К. и М.”, № ** - дома на
майката
на подсъдимия, не са били установени вещи, относими към воденото
досъдебно производство.
Видно от проведените химически експертизи (Протокол №1000/19.11.2012г. и Протокол
№1001/19.11.2012г.) в кръвните проби, иззети от трупните останки на пострадалите Д. Г. и Т. М., е
установена концентрация на алкохол съответно 0,27 промила и 0,14 промила.
Извършената дактилоскпона експертиза (Протокол
№354/20.10.2012г.) не е установила годни за идентификационно изследване
дактилоскопни следи по представените
1 бр. полиетиленова торбичка със светло-зелени ивици, 1бр.
бутилка с вместимост 500 мл. с червен етикет и надпис „Кока Кола“.
Следственият експеримент (л.85-л.90, т. от досъд.п.) е проведен на
19.11.2012г въз основа на показания на подс. Г., дадени на същата
дата в качеството му на свидетел, преди да му бъде повдигнато обвинение. Тези
показания не могат да бъдат ползвани при решаване на делото и нямат никаква
доказателствена стойност. Проведеният следствен експеримент,
насочен към проверката на негоден доказателствен източник, не може да бъде
кредитиран и неговите резултати не могат да служат за установяване на
значими за изхода на делото факти. На същото основание е недопустимо
обстоятелства по осъществяването на този следствен експеримент да се
възпроизвеждат чрез разпит на участвалите в него поемни лица, посочени в
обвинителния акт като свидетели - И.Р. и С.М..
Положителния отговор на въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1,2
от НПК съдът
извежда от обсъдените по-долу по пунктове 1, 2 доказателствени източници и
съдържащата се в тях информация по чл. 102 от същия кодекс.
1.) Начина
на възникване на пожара и неговото протичане се установява
от заключенията на приетите първоначални и повторни пожаро-технически
експертизи, както и от отговорите на допълнителни въпроси на вещи лица в
съдебно следствие. Повторната пожаро-технически експертизи е била
назначена след преценка на наблюдаващия прокурор за основателност на
направеното от защитника на подсъдимия искане (л.З, т.ІV от досъд.п.). Между
заключенията на двете експертизи няма противоречие, а заключението на
повторната експертиза допълва и уточнява това на първоначалната.
Според изготвеното от вещото лице инж.К.И. заключение
по първоначална пожаро-техническа експертиза (л.107-л.117, т.ІІ от досъд.п.),пожара
е възникнал в областта на двукрилата врата, след заливане с горима
течност и последващо запалване, като наличието на голямо количество горимо
натоварване (дървесина) е спомогнало за бързото разпространение на огъня.
Отворените входна еднокрилна врата на ул.”Т.” №* (снимка № 4- л.51, т.1 от
досд.п.) и вътрешната междинна врата са способствали за образуването на
т.нар. „коминен ефект“ в стълбището, който е разпространил огъня във
вертикална посока с голяма скорост. Огънят се е движил по дървената
облицовка на стълбището (снимка №№16,№17 - л.53 т.1
от досъд.п.) и е обхванал дървения
под на стаята над него /снимки №№ 32,
34, 35 - гърба на л.55-л.56,т.1 от
досъд.п.), където са намерени трите трупа и впоследствие се е
разпространил към тавана и покривната конструкция на къщата. В резултат на
изгарянето на дървената врата, намираща се от вътрешната страна вдясно на
двукрилната врата (огнището на пожара), огънят се е разпространил в стаята на
първия етаж в другата половина на къщата (снимки №№45, 46, 47, 48 - л.58, т.1
от досъд.п.), където е заварен и загасен. Според вещото лице е имало опасност
пожара да се разпространи към съседните сгради, вследствие на високата
светлинна и топлинна конвергенция, предвид тесните улици в старата част на
гр. С., наличието на
горими покриви и горима облицовка по съседните
къщи и малкото разстояние между тях. Експертизата посочва, че по време на
пожара е съществувала опасност за живота на намиращите се в къщата лица.
Според заключението на повторната пожаро-техническа
експертиза, изготвена от вещото
лице Н.Н.(л.37-л.39, T.IV от досъд.п.), пожара е възникнал в долната част на
голямата двойна врата на къщата, която е
направена от горим дървен материал, вследствие на поднесен външен източник
на запалване с открит пламък. За по-лесно възпламеняване е допринесло и
наличието върху дървената врата на горима течност. От мястото на първоначалното
му възникване пожара
се е разпространил нагоре и настрани към еднокрилата врата по външната част на
фасадата, която е от горима
дървена ламперия, както и навътре в помещението на първия етаж и наляво
към стълбището. Попадайки в обема на стълбището, се е разпространил с
голяма скорост към втория етаж на къщата, като първоначално обхванал стаята
над входната врата и стълбището, след което е продължил по покрива към
останалите помещения на етажа. Според вещото лице е съществувала опасност
пожара да се разпространи към съседни имоти при продължително развитие на
пожара и е съществувала опасност за живота и здравето на лицата, намиращи
се в къщата.
Така установените от двете вещи лица място на
възникване на пожара и
неговото разпространение напълно кореспондира с обективните данни, съдържащи се
в протоколите за оглед на местопроизшествието и албума към тях и показанията на
свидетелите Г.Г., Х.С., А.Д., Х.М., А.Д., Й.И.,
К.Г., П.Г., разказващи за наблюдаваната от тях динамика на развитие на пожара.
Обстоятелството, че първоначално отъня се е придвижвал
от двукрилата
врата ул.”Т.” към
еднокрилата врата на същата фасада, през свързващия ги
проход във вътрешната част на къщата, а разпространението му се е
разрастнало в стълбищната клетка зад единичната входна врата от към
ул.”Т.” и е продължил
във вътрешността на къщата в посока към тавана,
обясняват защо част от свидетелите са възприели от местото, където са се
намирали пламъците вътре в къщата и на покрива й.
Единственият свидетел, който на излизане от запалената
къща е видял
започването на пожара още преди разрастването му, е свид. Г.Г..
Според показанията му именно от долния край на двойната врата пламъците са
нализали във вътрешността на къщата: „Слязох долу и видях, че голямата
входна врата, която е като гаражна, гори.... Слизайки по стълбите, застанах
пред единичната врата и видях, че гори двойната врата, която се пада от лявата
страна. Видях, че гори, отворих малката единичната входна врата, която ми е
изхода и излиза на ул. „Т.“
и видях, че гори цялата двойна врата и отвън.
Преди я видях от вътре. Малката врата не гореше .... Освен голямата врата,
нищо друго не гореше, когато слязох и излязох от къщата. ... Това, което
видях, че под прага на двойната врата влизат пламъци. След като излизам и
поглеждам в ляво, виждам, че двойната врата гори. Не беше огънче, а беше
пламък.”- л.342, л.344
от НОХД № 687/14г.
В съдебно следствие втория напуснал горящата къща -
свид.Х.С., твърди че излизайки от нея там вече е имало противопожарен автомобил
и е видял да гори само нагоре по стълбищната клетка зад
единичната врата към ул.’’Т.”,
а двукрилата врата не е горяла(л.345-л.346
от НОХД№687/14г. Показанията на свидетеля за случилото се през същата
нощ са непоследователни и противоречат на показанията му от досъдебното
производство, където е твърдял, че при излизането си е видял, че огънят е
обхванал голямата порта откъм ул.”Т.” и е горял от вътрешната страна.
Тази непоследователност („Не мога да се концентрирам, защото болезнена ми е
тази тема и треперя в момента. Малко объркано приказвам.”) той обяснява със
състоянието си на шок същата вечер, но след два дни вече е бил добре и всичко
си спомнил. Разпита му в досъдебното производство е проведен на
05.02.2013г. Съдът намира, че тогава спомените му са били значително по-
ясни от настоящо наслагване на възприето и разказано, поради което по отношение
на възприетото от него след излизане от квартирата му и за изгорелите му вещи,
кредитира прочетените на основание чл. 281, ал.4, вр.
ал. 1, т. 1, т.2 от НПК показания от досъдебното производство.
Видно от прочетените на основание чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.5 от НПК
показания на свид. А.Д. (л.32, т.1 от досъд.п.), при
пристигането си пред горящата сграда, той е видял, че огънят е обхванал двете
врати откъм ул.’’Т.”, като двойната е
горяла по-силно.
Тези показания напълно съответстват на посоченото от
същите вещи
лица огнище на пожара - долния край на двукрилата входна врата от към
ул.’’Т.”, установен от тях по степента на разрушаване на фасадата на
горялата сграда и останалите обективни данни, описани в протоколите за
оглед на опожарената сграда.
И двете вещи лица са категорични, че не е възможно
пожара да е
възникнал в резултат на техническа неизправност, късо съединение в
ел.инсталацията или самозапалване на материалите в огнището на пожара.
Разглеждайки условията на средата, в която е възниквал
пожара, вещо
лице Н. в заключението си по повторната пожаро-техническа
експертиза (съобразителната част по в-с №1) и в отговорите на въпроси в
съдебно заседание посочва наличието на горим материал, какъвто е дървото и
наличието на дизел и смазочно минерално масло по изследваните в ЦИЕ към
ГДПБЗН веществени доказателства. В допълнителните отговори на въпроси в
съдебно заседание същото вещо лице Н. уточнява, че дизела и
смазочното масло са съставна част на вещество, което може да подпомогне
възникването разпространението на пожара, но това не изключва
възможността да е имало и друг горим материал , който да е изгорял.
Тук съдът намира за необходимо да направи следното
уточнение:
Обект на тази физико-химическа експертиза (рег.№ ПО-9832/22.11.2012г.
- л.94-л.102,т.П от досъд.п.), извършена от вещото лице Т.С. от
отдел
ЦИЕ към ГДПБЗН, са били представените й 9 броя веществени
доказателства:
1. обект №1 - дървен праг под еднокрилна входна врата
на дом в гр.
С., ул. „Т.“ №*, с
прикрепен към него обект 1.1 - стъклен флакон,
съдържащ диетилов екстракт от прага;
2 обект № 2 - обгорели дървени частици от двукрила входна врата
на
дом в гр. С.,
ул. „Т.“ №*, ляво крило;
3 обект № 3 - обгорели
дървени частици от двукрила входна врата на дом
в гр. С., ул. „Т.“ №*, дясно крило;
4.
обект № 4 - част от фасадна ламперия до еднокрилна
входна врата на
дом в гр. С., ул. „Т.“ №*;
5.
обект № 5 - част от обгоряла летва от двукрила врата
на сграда в гр.
С., ул. „А.“ №*, срещу дом на ул. „Т.“ №*;
6. обект №6 - пясък, иззет под двукрила врата на сграда в гр. С., ул.
„А.“ №*, срещу дом на ул. „Т.“ №2;
7.обект №7 - пластмасова бутилка от бира”Загорка” с
вместимост 1л„
съдържаща тъмнокафява течност, иззетат от гр.С., ул.”П.”, №** ;
8.
обект №8 - пластмасова туба от минерална вода със синя
дружка и
жълта капачка, съдържаща черна на цвят вискозна течност;
9. допълнителни материали - обект №9 - частично
обгоряла дъска и
обект №9.1 -дървесни частици.
За веществени доказателства, представляващи обекти
№1.1, №9, №9.1
липсват изобщо данни кога и как са изземвани, поради което и резултатите от
тяхното изследване са без доказателствено значение. Обектите на изследване
№1, №2, №3, са иззети при проведения оглед на местопроизшествието -
опожарената сграда на 16.11.12г. (л.46-л.49, т.1 от досъд.п.) и фигурират в
протокола като веществени доказателства - обекти с номера съответно
№5,№1,№2. Обектите за изследване №4,№5,№6 са иззети с протокол за оглед
от 17.11.12г.- л.63-л.64,т.1 от досъд.п. Изземването на обект № 4 е извършено
от опожарената сграда(в протокола за оглед вещественото доказателство
фигурира като обект №3), а обекти №№5,6 са иззети от дървена врата на друга,
срещуположна сграда, намираща се в гр.С. , ул.Т.
срещу
опожарената №2 (с адрес ул.„А.”,№5). Обекти за изследване
№№
7,8 са иззети от дома на подсъдимия.
Присъствието в получените хроматограми на някой от
характерните
пикове влизащи в състава на дизела , съответно на смазочните минерални
масла, са позволили на вещото лице С. да констатира , че обекти №№
1,2,3,5,6, са установени следи от дизел и следи от смазочно минерално масло. В
обект №4 е констатирано следи от дизел и наличие на смазочно масло, а в
обект№7 - наличие на дизел, в обект №8-
наличие на смазочно минерално
масло. Според вещото лице се наблюдава идентичност в химическия състав на
установените следи от дизел и от смазочното масло между обекти
№№1,2,3,4,5,6( т.е без пластмасовата бутилка от бира”Загорка” и пластмасовата 10л. туба от минерална
вода) и сходство в химическия състав по
отношение на установените следи от дизел и смазочно минерално масло
между всички предоставени обекти.
На повторната физико-химична експертиза (л.27-л.33,т.ІV от досъд.п.) са
били предоставени същите обекти за изследване, както и на първоначалната
физико-химическа експертиза (рег.№ПО-9832/22.11.2012г.). По изложените по-
горе съображения резултатите от изследването на обекти № 4.9 - опушена
дървена част и малко парче от дърво и за прикрепения към него обект №9.1-
стъклен буркан със стърготини (те не фигурират и в постановленията за
назначаване нито на първоначалната, нито на повторната физико-химически
експертизи, като в заключението на последната за тях се твърди, че са иззети
от дом в гр. С., ул. „Т.“ №*) са също без доказателствено значение.
За тази повторна експертиза са били представени допълнително и
веществените доказателства, иззети при огледа на казаните за смет
(пластмасова бутилка от 500 мл с винтова капачка и етикет с надпис „Соса
Cola“) на ул.”А.” и при огледа на лекия автомобил на
подсъдимия
(празна полиетиленова туба от 4 литра, синя на цвят с червена винтова капачка,
със залепен етикет с надпис „Fairline -антифриз
концентрат“ и черна
пластмасова фуния с гофрирана тръба).
Според заключението на повторната физико-химична
експертиза №
14/ФЗХ-61 от 18.02.2014г., извършена от вещото лице И.В. от
ЦЕКИИ към НИКК- МВР(л.27-л.ЗЗ от t.IV от досъд.п.) по изследваните
веществени доказателства обект 4.1. (дървен праг под единична входна врата
на дом в гр. С., ул. „Т.“ №2), обект 4.2.(овъглена
дървена част от
двукрилна входна врата /ляво крило/ на дом в гр. С., ул. „Т.“ №*),
обект 4.3. (овъглена дървена част от двукрилна входна врата -дясно крило на
дом в гр. С., ул. „Т.“ №*), обект 4.4. (опушена дървена част от
фасадна ламперия, иззета отляво на еднокрилна входна врата на дом в гр.
С., ул. „Т.“ №*), обект 4.5. (обгоряла дървена част от
двукрилна
входна врата от дом в гр. С.,
ул. ,,А.“*), обект №4.9.2.
(стъклен буркан, съдържащ дървени стърготини) и обект №4.11. (празна
полиетиленова туба от 4 литра, синя на цвят с червена винтова капачка, със
залепен етикет с надпис „Fairline -антифриз
концентрат“) не е установено
наличие на нефтопродукти и летливи леснозапалими вещества. По обект №4.6.
(пясък, иззет по двукрилна врата на дом в гр. С., ул. „А.“
№*) и по обект №4.9.1
(опушена дървена част и малко парче от дърво, иззети от
дом в гр. С., ул. „Т.“ №*) е установено наличие на тежки
парафинови въглеводороди , които може да произтичат, както от състава на
дизелово гориво, така и от състава на минерално масло или твърди
парафини. Според вещото лице
течността в обект №4.7. (зелена пластмасова
бутилка от 1 литър с етикет на бира „Загорка“, съдържаща тъмнокафява
течност) е дизелово гориво с добавка от био-дизел с примес на минерално
масло, а в обект №4.8. (пластмасова бутилка от 10 литра със синя дръжка и жълта капачка, съдържаща тъмнокафява
вискозна течност) е минерално масло.
Експертизата посочва, че обект №4.10. - пластмасова бутилка от 500 мл
с винтова капачка и етикет е надпис „Соса Cola“ е
установено наличие на
бензин, а по обект №4.12. - черна пластмасова фуния с гофрирана тръба е
установено наличие на следи от частично изпарено дизелово гориво.
Констатираните вещества по изследваните обекти са били в следови
количества, което е възпрепятствало вещото лице да даде заключение за
идентичност.
В съдебно заседание вещото лице В. пояснява, че
причината да не
се установи наличие на нефтопродукти и летливи леснозапалими вещества в
обектите, които са били изследвани и от вещото лице С., е
използвания в тези експертизи деструктивен метод - газова хроматография, при
който по обработените дървени плоскости (обтрити с тампон, напоен с
диетилов етер) следите са отнети и повторното им изследване е невъзможно.
Същия метод е използван и от вещото лице Б.. Вещото лице В.
уточнява, че по веществените доказателства, където е имало само следи, те са
заличени след предходните експертизата. Освен посочената причина, тук
следва да се отчетат още изпарението на силно летливите вещества, каквито са
леките запалими вещества и нехерметичното съхранение на веществените
доказателства в полиетиленови чували, за които сочи вещото лице С.
в съдебно заседание и директора на НИКК в писмото рег.№6709/09.12.2013г.-
л.58, t.IV от
досъд.п. Трите вещи лица химици - Б.,
С., В.,
посочват, че най-бързо се изпарява бензина, следван от дизела и накрая -
минералните масла.
Повторната физико-химична експертиза потвърждава
химическа
експертиза, изготвена от вещото лице Б.. Отчитайки деструктивността на
използваните методи и по-бързата летливост на бензина е обяснимо защо
вещото лице В. е установила в пластмасовата фуния с гофрираната
тръба само следи от изпарено дизелово гориво, а във вече празната към
момента на изследването й туба от 4л.не е установила петролни продукти.
За настоящия състав не подлежи на съмнение,
установените от вещото
лице С. в отделните обекти следи на дизел и на минерално масло,
както и констатацията й за идентичност и сходство в химическите състави на
следите. Обсъждайки заключенията на трите вещи лица, съда намира, че
действително заключението на повторната физико-химична експертиза е по-
прецизно от това на вещото лице С. по отношение на обектите, върху
които са останали следи за изследване - установено е, че съдържащата се в
зелена пластмасова бутилка от 1 литър с етикет на бира „Загорка“ тъмнокафява
течност представлява не само дизел, а е дизелово гориво с добавка от био-
дизел и с примес на минерално масло; в пясъка, иззет под двукрилна врата на
дом в гр. С., ул. „А.“ №* и по обект №4.9.1 опушената
дървена част и малко парче от дърво, иззети от дом в гр. С., ул. „Т.“
№(обект №4.9.1 е без доказателствена стойност) е установено наличие на тежки парафинови въглеводороди , които
може да произтичат, както от състава
на дизелово гориво, така и от състава на минерално масло, но така и от
твърди парафини. Последното означава, че химическия състав на веществото е
възможно да включва както дизел, така и минерално масло, но може да
включва и трети компонент (обособената от в.л.В. друга група на
тежките парафини). Видно от заключението, вещото лице С. не може
да определи точния физико-химичен състав на веществата, поради отсъствие
на специализирана апаратура(отговори на въпрос №2).
Липсата на специализирана апаратура не е позволило на
вещото лице
С. да отговори и на въпроса (№3) за наличие във веществените
доказателства на вещества за импегриране на дървен материал, а поради
неяснота за какъв импегрант се касае, не е дала отговор и на въпрос №5 -
каква температура може да се развие при горене на сух дървен материал
обработен с вещества за импегриране.
На същите два въпроса не е отговорила и вещото лице В.,
преценявайки, че те не са от компетентността на експертите от НИКК.
Настоящия съд напълно изключва възможността следите от
нефтопродукти (тежки парафинови въглеводороди, установени от в.л.В.
и въглеводороди от състава на дизела и на смазочните минерални масла,
установени от в.л.С.), открити във веществените доказателства от
дървен материал и пясъка под двукрилна врата на дома (гр. С., ул.
„А.“ №*), да са от вещество, използвано като
запалително
средство за предизвикване на запалването на сградата в гр.С.,
ул.”Т.”, №* на 15.11. 2012г. В това
отношение съдът напълно споделя
коментара на подсъдимия в защитната му реч за едно от веществените
доказателства, за което (обект №8 от експертизата) според вещото лице
С. е налице сходство в химическия състав с останалите -
„Предоставих им и другата бутилка, голямата от минерална вода, в която
имаше изгоряло масло, вземато от автосервиз „Брусо“, с такава течност не
може да се подпали, защото то не е бързо запалимо.”
Веществените доказателства с идентичен химически
състав, според
заключението на вещото лице С., са изземвани от различни места на
опожарената сграда - от двете крила на двукрилата врата на ул.”Т.” , прага
на еднокрилата врата на ул.”Т.”, №*, от фасадната ламперия до същата
еднокрила врата, от двукрилата врата на срещуположната къща и пясък под
прага на същата врата. Огнището на пожара обаче, е било само в долната част
на двукрилата врата на ул.”Т.” №*. Единственият очевидец на началото на
пожара - свид.Г. никъде другаде не е видял горене и пламъци отвън и
отвътре на къщата, освен на посочената двукрилата врата. Той не е видял и
следи от течност по дървената обшивка. Такива следи от течност по външната
страна на горящата къща не е видял и втория напуснал я свидетел -Х.С..
Според отговорите в съдебно заседание на вещото лице,
изготвило
първоначалната пожаро-техническа експертиза К.И., бензина и дизела са
горимите течности. Следи от бензина, ако е използван като запалимо вещество,
могат да останат, ако е било загасено мястото преди пълното изгаряне или ако
не се е изпарил или измил от гасителната течност, използвана при гасенето на
пожара и ако от бензинът е пропил в материала. Ако материалът е пропит с
горима течност и е загасен преди да изгори, то по материала остават следи.
Високата температура на пожара допълнително увеличава скоростта на
изпарението на всички течности, които са склонни към изпарения.
В случая, видно от показанията на свид. Хр.М. ***, за
погасяване на пожара е подадено голямо количество вода - седем литра в секунда. Вещото лице В. е
посочила, че предоставените
й за изследване дървени веществени доказателства са с различна степен на
повреждане - двете части от лявото и дясно крила на двукрилата врата на
опожарения дом в гр. С.,
ул. „Т.“ №* са били овъглени; дървения
праг под единична входна врата на същия дом е обгоряла; дървена част от
фасадна ламперия, иззета до еднокрилна входна врата на същия дом е
опушена; дървената част от двукрилна входна врата от дом в гр. С., ул.
„А.“,№* е обгоряла. Тези различни по вид
топлинни увреждания в
посочените веществени доказателства и в пясъка, намерен под последното от
тях, не са попречили на вещото лице С. да констатира идентични по
химически състав следи на дизел и смазочно минерално масло, а последващата
експертиза на вещото лице В. - наличие на тежки парафинови въглероди
в пясъка. Следователно, щом като не е измито, не е изгоряло и не се е
изпарило, остава възможността установените от вещите лица следи да са от
вещество, което е пропило в структурата на изследваните веществени
доказателства. За такова поливане е било необходимо време, но и следва да се
има предвид, че същите веществени доказателства вече са били пропити с
импегриращо ги вещество, видно от показанията на свидетелите И.И. - директор на
Института за паметниците на културата за Бургаския регион и Г. Х. - дърводелец към същия институт. Според последния свидетел
дървената част от фасадата на горялата къща е била обработвана като
паметник на културата чрез впръскване на импегриращ препарат -„една отрова,
която основа беше нафта и още нещо” през 4-5 години ( гърба на л.590 от
НОХД№ 687/14г.) Другият свидетел - Ив. И., си спомня, че дървената
облицовка на процесната къща е била обработвана поне два пъти с
консервиращ разтвор, чиято цел е била да удължи живота на дървените
облицовки и конструкции и да ги предпази от паразити, гниене и червеи.
Веществата, с които са били обработвани дървените фасади са били
подбирани според степента на наситеност на материала - имало е за
обработване на стара дървесина, други за обработване на нова дървесина. Тези
вещества са били на петролна основа и са имали мириса на петрол. В
показанията си свидетелят двукратно заявява, че инпегриращото вещество е на основата на петрола и след изпаряването
попива в дървесината, за да осигури
целта на обработката - „Когато гори дървена част, обработвана с такъв
химикал, разбира се, че се отделя някакъв мирис на петролен продукт, защото
този химикал попива в дървото и съответно при горенето той си дава своя
мирис. Макар и да е летлив този химикал не изчезва, той остава в дървото -
това е целта на обработката, да се създаде такава среда в дървото, в която да
не
могат да се развиват, да функционират тези паразити. Дори и да са летливи
веществата, които се използват в основата, когато те се изпарят основата си
остава, петролът си остава. На практика той не може да изчезне от тази
дървена основа. Няма да изветрее. Това е целта - да остане в дървото.” -
съдебно заседание по НОХД№ 687/14г от 13.07.2015г. Тези показания
обясняват защо при пожара пострадалата Д. М. е
казала на
свид.Г.Г., че й мирише на нафта, и защо подобен мирис ( „подобно на
бензин или на нафта”) е възприел и свид.Хр.С..
Ето защо настоящият състав напълно изключва
установените от вещите
лица С. и В. следи от нефтопродукти във веществените
доказателства от дървен материал, иззети от опожарената сграда, да са от
запалителното средство за предизвикване на запалването й.
2.) Констатациите на
вещите лица, изготвили пожаро-техническите
експертизи, съответстват както на анализираните по-горе свидетелски
показания и данни от огледните протоколи, така и на обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство. Както бе посочено по-горе, вещото
лице Н. в допълнителния отговор на въпрос в съдебно заседание не
изключва възможността да е имало и горим материал, който да е изгорял. На
поставения към повторната пожаро-техническа експертиза в досъдебното
производство допълнителен въпрос №6 дали е възможно пожара да е
възникнал по начина и със средствата, описани от подсъдимия при разпита му
на 19.11.2012г., вещо лице Н. е дал положителен отговор.
В разпита си на
19.11.2012г. пред разследващ орган, в присъствието на
служебния му защитник, подсъдимият е дал обяснения за действията си,
предхождащи деянието, за начина на извършване на запалването и за
последващите си действия. Според тези обяснения след като си легнал, той се
разбудил около 22,40 часа. Докато съпругата му - свид .Д.Г. продължавала да
спи, той взел резервните ключове на лекия
автомобил „*************“
с рег.№ *******
и отишъл до автомобила. Взел
тубата с резервен бензин от багажника на колата и напълнил едно пластмасово
шише от 500мл с бензин. След това подсъдимият взел бутилката и отишъл до
къщата, в която живели свид.Г.Г.. Излял бензина от бутилката в
долния десен ъгъл на двукрилната порта откъм ул.’’Т.”. Имал запалка в
него, с която запалил течността. Видял че тя пламнала и тръгнал да се
прибира към дома си. Приближавайки към дома си подс.Г. скрил
празната пластмасова бутилка в смокинов храст, в близост до къща, намираща се на адрес ул. „П.“ №**, след което се прибрал и си легнал. Около 23,30 часа той отново се събудил, ходил
до тоалетна и на излизане съпругата
му казала, че „много мирише на пушек и някакви хора викат“. Подсъдимият
видял, че на улицата има гъст дим и откъм ул. „Т.“ хвърчат искри.
Преместил автомобила си пред къщата на майка му, намираща се на също в
старата част на града ул. „К. и М.“ №**.
На връщане към дома му
видял, че е пристигнал противопожарен автомобил и се включил в гасенето на
пожара, като разпъвал маркучите до хидратния кран. В този момент видял
свид. Г.Г., който бил бос, по
тениска и слипове и викал: „Изгоря
ми
семейството“. Подс.Г. изпратил съпругата си да му донесе дрехи. Към
02.40ч. двамата с жена си се прибрали и си легнали. На следващата сутрин
около 10,00 часа подс.Г. взел от дома си полиетиленова торбичка и
отишъл до смокиновия храст, където скрил пластмасовата бутилка. Взел я,
сложил я в торбичката и я изхвърлил в контейнер за смет, намиращ се на ул.
,, А.“.
Съобщените в тези
обяснения основни факти за начина на осъществяване
на деянието се потвърждават от събраните по делото доказателства
установените в досъдебното производство прозрачна пластмасовата бутилка с
вместимост 0,5л., етикет с надпис „Кока Кола“, съдържаща на дъното си
бензин; съхраняваната в автомобила синя четири литрова пластмасовата туба
от антифриз, използваната за преливане на горимата течност в бутилката от
„Кока Кола”; мястото на възникване на пожара:
На 18.11.2012г. е бил
извършен оглед на 4 бр. метални контейнера за
смет, намиращи се в гр. С.,
ул. „А.“, срещу дома № *. В
първия от редицата контейнери, намиращ се на около 20 метра от опожарената
къща, била намерена и иззета прозрачна пластмасовата бутилка с вместимост
0,5л„ етикет с надпис „Кока Кола“ и черна на цвят пластмасова капачка с
надпис „Кока Кола“, съдържаща на дъното зеленикава на цвят течност, с мирис
на петролен продукт. Бутилката е била намерена в прозрачна полиетиленова
торбичка със светлозелени и светлосини райета.Огледа е приключил в 10.30ч.
Според
заключението на проведената ДНК експертиза Протокол
№12/ДНК - 168 от 22.12.2012г. - л.82-л.84, том II от досъд.п. по иззетата един
брой бутилка от 500 мл марка „Кока кола“ с червен етикет е установено
наличие на клетъчен материал по гърловината, който произхожда от
подс. П.Г.. В съдебно следствие
вещото лице конкретизира, че
клетъчния материя е намерен по оребрената част от вътрешната страната, на
ръбчето на винтовата част, където се отпива от бутилката.
От заключението на
вещото лице В.Б., извършил химическа
експертиза - Протокол № ОХ 12-139 от 29.11.2012г. -
л.104-л.105, т.ІІ от
досъд.п., е видно, че в пластмасовата бутилка с вместимост 0,5л етикет с
надпис „Кока Кола“ и черна на цвят пластмасова капачка с надпис „Кока Кола“
/обект №1/, с около 50 мл. течност на дъното, е установено наличие на бензин
и следи от дизелово гориво.
Според
обясненията му пред съда при предявяване на вещественото
доказателство (гърба на л.423 от НОХД№687/14г.) подсъдимият бил ударил
картера на колата в намираща се до дома му шахта и го пукал. На 15 ноември
негова братовчедка имала рожден ден и те със съпругата му решили да й
отидат на гости. В периода между 11-12.11.2012г., използвайки бензина от
бутилката за обезмасляване на картера, той го залепил, след което оставил
бутилката в храстите. На 13 или 14 ноември същата година, отивайки към
майка си, както прави всеки ден, го хвърлил в контейнера. На гости на
братовчедка си не отишли, защото тя не приемала, без да е предварително
уведомена за гостуване. По време на разпита му пред съда на 07.04.2015г.
обясненията му за иззетата бутилка са аналогични на предходните, със
съществената разлика, че действията му са изнесени по-късно във времето -
бензина той бил пресипал в бутилката на 13-14.11.2012г, а на 15 същия месец
той вече окончателно бил залепил картера. Същата е причината за ползването на
бензина от бутилката от „Кока Кола” - ремонт на автомобила с цел да
гостува на братовчедка, но не негова, а на съпругата му, подсъдимият сочи и
след прочитане обясненията му от досъдебното производство - л.588 от
НОХД№687/14г. Според обясненията му пред съда, той бил казал на
полицаите за същата бутилка при разпитите му в ОДМВР-Бургас след
изписването му от ОИЛ при МБАЛ-Бургас. Това се е случило на 18.11.2012г.,
4-5 часа след постъпването на новата смяна.
Огледа
на контейнерите за смет е извършен на 18.11.2012г. Започнал е в
09.50ч. и е приключил в 10.30ч.. Видно от показанията на свид. Я. С.-
тогава командир на отделение „ППД” към РУ-С. (л.542 от НОХД№687/14г.),
провеждането му не е било импровизирано или по сигнал, защото е имало
предварителна уговорка с обслужващата фирма да не изхвърля
боклуците от контейнерите, което и обяснява защо изхвърлените на
16.11.2012г. около 10ч прозрачна пластмасовата бутилка и торбичка са били
намерени два дни по-късно.
Потвърждават
се обясненията на поде. Г. и по отношение на
тубата, от която е прелял бензина в бутилката от „Кока Кола”.
При
извършения на 19.11.2012г. оглед (л.69-.л.70,т.1 от досъд.п.) на лек
автомобил „*********“,
модел „К.“, с рег.№*********, бежов на цвят,
намиращ се пред дома на подсъдимия на ул.’’П.”, №**,
са били
намерени и иззети пластмасова туба, синя на цвят, с вместимост 4 л., етикет с
надпис „Fairline, Антифриз концентрат“, с
червена на цвят пластмасова
капачка, и пластмасова фуния, черна на цвят, с разтегателен край на фунията и
залепено от външната страна, до гърлото на фунията, зелено тиксо. Огледа е
извършен между 11.00-11.30ч.. Изземането не извършено с предварително
разрешение или последващо одобрение по реда на чл.161 от НПК. Предвид
изразеното съгласие на свид.Г.Г., в разпита му в досъд.п. и в съдебно
следствие, у съда не възниква съмнение за намерените вещи и местонахождението им по време на
огледа.
Според заключението на вещото лице В.Б. - Протокол за
химическа експертиза №ОХ 12-139 от 29.11.2012г. - л.104-л.105, т. ІІ от
досъд.п., в пластмасовата туба, синя на цвят, с вместимост 4 л., етикет с
надпис „Fairline, Антифриз концентрат“ и червена
на цвят пластмасова капачка
/обект №2/ и пластмасова фуния, черна на цвят, с черна цвят гофрирана,
пластмасова тръба, облепена със зелен на цвят изолирбанд /обект №3/ е
установено наличие на следи от петролни продукти - бензин и дизел. Вещото
лице в съдебно заседание прави уточнението, че наличието на следи и от
бензин, означава, че в двата обекта №№2,3 е имало дизелово гориво, но
последно в тях е наливан бензин , защото в обратната последователност
поОсилно летливия бензин би се изпарил преди дизела.
В досъдебното производство свид.Г.Г. е твърдял, че на 17.11.12г.
като разбрал ,че баща му го разпитват в РУ-С. сам решил да
скрие тубата с бензин, която била в багажника на автомобила. Затова отишъл
по черен път до хотел „Х.“, прелял бензина в резервоара, а празната туба и
фунията скрил. След това, следобед, на връщане към центъра на С.,
баща му позвънил по мобилния му телефон и му казал да махне тубата от
багажника, за да не създаде проблеми (приобщен в с.з. протокол за разпит
проведен на 17.11.20112г. от 9.15ч до 10.30ч. - л.42-л.43, т.1 от досъд.п.). В
съдебно заседание същия свид. Г.Г. твърди, че скриването на тубата е
станало, защото баща му му бил казал, че някакъв цивилен полицай го е
посъветвал баща му да скрие тубата с бензин, която държали в багажника.
Автомобила бил вече проверен от полицаите на 17.11.2012г, но въпреки че
същата 4 литрова туба е била в багажника, те не са я видели. На следващия ден,
когато той върнал тубата, тогава отново полицаите извършили оглед и я
открили. След приобщаване на показанията му от досъдебното производство в
с.з на 10.03.2015г., свидетелят се опитва да верифицира твърдението си за
дадената препоръка от полицай на подсъдимия, чрез ново твърдение за лична
среща с иначе неназования по име полицай - „След седмица разбрах от този
полицай, това е цивилен полицай, че той е казал на баща ми да скрие
тубата. Може първия път когато проверяваха колата, тубата да съм я скрил
вече.”- гърба на л.419 от НОХД№687/14г.
В следващото съдебно заседание на 07.04.15г. при
разпита си
подс. Г. също поддържа тази версия, като изключва възможността за
установяване на сочения неизвестен полицейски служител: „Дори единия от
полицаите, който беше цивилен, ме попита: „Тази кола на кой е?“. Отговорих
му, че е на сина ми. Той има „**********“.
Пита ме: „Има ли резервен
бензин?“, казах: „Да“. Аз казах на сина ми, че този цивилния полицай, не беше
созополски полицай, непознат полицай беше, ми каза да махна колата и по
някакъв начин да изхвърля бензина. Той ме пита: „Тази кола твоята ли е?“,
казах: „Не, на сина ми“, „Има ли в нея резервен бензин в багажника?“, казах:
„Има“, бензиномерът не работеше и винаги си имахме резервен бензин в
багажника. Каза: „Кажи на сина ти да отиде да изсипе и да хвърли бензина, да не вземат да отворят багажника и да го
видят“. В разпита си като обвиняем в досъдебното
производство подсъдимият премълчава факта, че е казвал на сина
си да скрие тубата и бензина в нея.
Предлаганата версия - на непознат и с неустановяема
самоличност
полицейски служител по време на претърсване и изземване за горими продукти
в дома на подсъдимия, му хрумва, че в багажника на близкия автомобил, който
се оказва на сина на подсъдимия, би могло да има конкретно горимо вещество
- резервен бензин и напътства същия подсъдим с какви действия да го укрие -
съдът намира за непълно неправдоподобна.
Показателни в случая са две обстоятелства: 1.) самия
опит, направен от
сина на подсъдимия - свид. Г.Г., да укрие държаната в
багажника на автомобила туба и съдържанието й и 2.) стремежа в това
укриване да се изключи ролята на подсъдимия - първоначално да се представи
за самостоятелно хрумване на сина му, а впоследствие - не като лична
преценка на подсъдимия, а като изпълнение на полицейски съвет.
Установеното от вещите лица, изготвилите двете
пожаро-технически
експертизи въз основа на данните от протоколите за оглед място на възникване
на пожара и фактите за началото на горенето, съобщавани от свид.Г.Г.,
напълно съвпадат с обясненията на подсъдимия за наливане на бензин в
долния десен ъгъл на двукрилата врата откъм ул.”Т.”. Запалването е било
осъществено със запалка, която подсъдимият е носил в себе си, което е
обяснимо, като се има предвид, че ежедневно, след обед и на вечеря пуши по 2-
3 цигари, макар и да твърди, че не пуши - „Аз не пуша от 18.12.1987 г. от 10,15
часа сутринта. Сега само на обяд ще запаля една - две, максимум. Аз пуших по
три кутии, но ги отказах. Сега пуша след обяд и на вечеря пуша по две три
цигари, общо 5-6 цигари на ден.” - гърба на л.514 от НОХД№687/14г.
С определение на БОС от 21.02.2013г.по
НЧД№129/13г.(л.З-л.7, т.ІІІ от
досъд.п.) взетата в досъдебното производство на подсъдимия мярка за
неотклонение задържане под стража е била променена в домашен арест. При
проведения след новото му привличане на 26.08.2013г. разпит в присъствието
на адв.К. подсъдимият се е отрекъл от обясненията си от 19.11.2013г.- л.118, т.ΙΙΙ
от досъд.п. Същото е направил и при следващия
разпит на 04.12.2013г.-л.5-л.7 , t.IV от досъд.п.
В съдебно следствие подсъдимият П.Г. също отрича
извършването на престъплението.
Според обясненията му пред съда на инкриминираната дата
докато
гледал след вечеря телевизия заспал. Съпругата му влязла в стаята да запише
тотото и излязла. Върнала се към 21.150ч., също легнала и към 22.25ч заспали.
Към 22.30ч - 22.35ч. го събудила съпругата му като отивала до тоалетната,
където след нея отишъл и той. Свид. Д.Г. погледнала през
прозорче и му казала и той да дойде да види, че прехвръкват искри над колата.
По слипове и потник той излязъл и видял, че от североизток идва огън.
Съседите му К. и Х.
(свидетелите К. и Х.К.) го попитали „Къде бе
Павка?“, а той им отговорил, че иска да
види какво става._ Видял че от
покрива на къщата на Т.
две излизат
пламъци. Взел ключовете, запалил
колата и я откарал до дома на майка си на
ул.“К. и М.“ , №**. Върнал се пеш и видял, че
пожарната е спряла на
кръстовището на ул.”А.”
и ул.”А.“, помогнал на
пожарникаря Я. да
разпъва маркучите и се включил в гасенето на
пожара. Тогава видял свид.Г.Г. по
къси гащи да търси помощ за
останалите в къщата Д.
М. и родителите й.
Казал на жена си да му
даде някакви дрехи да се облече. Към 02.30ч. приключило прибирането на
пожарникарските шланговете и той се прибра в къщи.
На 17.11.2012г. около 13.20-13.30ч. подсъдимият е отишъл в около
13.30ч. в РУ-С. за да
разкаже какво знаел за пожара, след което се
върнал у дома си. Около 15.30ч.
са дошли полицаи у дома му и извършили
оглед, а след това заедно с него са отишли и в дома на майка му, където
приключили около 19.00ч и го откарали в полицейското управление. Докато
беседвал с полицаите („ту К., ту другите“)
до около 20.00ч. започнало да
му прилошава, защото не му давали да яде и да си пие лекарствата (според
обясненията му той не пиел кафе и не пушел). Не му разрешили да се обади на
жена си и потеглили към Спешния център в гр.Бургас, като му казали, че ще
го арестуват и разпитват. Пред Спешния център ги чакали над 15 полицая.
Поставили му белезници към инвалидна количка, сложили му два абокада на
двете ръце и започнали да му вливат серуми. От единия серум му станало
лошо. Откарали го в реанимацията, където му вързали двата крака и лявата
ръка с бинтове за леглото, а дясната с белезници. Там му сложили памперс и
друг серум. Не му дали да яде и да пие. Състоянието му отново се влошило.
При новата смяна на персонала му сменили памперса, по-късно му сложили
катетър, но не му давали вода. По-късно през деня - 4-5 часа след като му
сложили катетъра, го изписали но полицаите го откарали в килия в
следствения отдел и започнали да го разпитват. Държали го в студена стая на
течение, без да му дават лекарства и го разпитвали през деня и през нощта.
Поставили го на детектор на лъжата, с който му направили над 10 сеанса от по
около 30-40минути, с почивки между тях от около час и половина. След това
мъжът, които извършвал сеансите, му дал да пие „Пепси Кола“ и да пуши
саморъчно свита цигара, от която му залютяло и се замаял. Разпитите му
продължили, но той няма спомен какво е говорил .Спомените му бегло се били
възстановили след 15 дни, когато започнал да си взема лекарствата -
„Нотропил“, 1000мг.
Тези обяснения противоречат на обясненията му, дадени
на
19.11.2012г. пред разследващ орган, в присъствието на служебния му
защитник. След приобщаването им в съдебно заседание от 17.06.2015г. - гърба
на л.587 от НОХД№687/14г., подсъдимият заявява, че обясненията му от
досъдебното производство са били даден под натиск, докато е бил арестуван,
който натиск се е изразявал в държането му гладен, жаден, на студено и без медикаменти, вода пиел от време на
време, докато ходел до тоалетната по две
- три глътки вода на всеки петнадесет - двадесет минути.
Влиянието на силните лекарства и желанието да се отърве
от натиска на
разследващите полицаи за първи път са сочени като причина за
самопризнанията на подсъдимия в жалба на съпругата му до Началника на
МВР- л. 183,т.П от досъд.п.
Твърденията на подсъдимия за липса на спомени, докато е
пребивавал в
ареста, категорично се опровергават от изготвената още на 26.12.2012г.
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и потвърдена от
вещите лица в съдебно следствие на 11.03.2015г.. В проведеното с него
интервю на 18.12.2012г. подсъдимият е заявил пред вещите лица, че помни
всичко, което се е случило вечерта на 15.11.2012г.,
а като причина за
самопризнанията си е заявил въздействието на медикаментите, дадени му в
шокова зала. В писменото си заключение по същата експертиза(л.124-л.129,
т.ІІ от досъд.п.) вещите лица са категорични, че психическата годност на
подсъдимият да участва в досъдебното и съдебно производство е съхранена,
липсват данни за разстройства във възприятно-представната сфера и е в
състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да
дава достоверни обяснения за тях. Както към датата на инкриминираното
деяние, така и по време на изготвянето на експертизата той е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Назначената, изготвена и приета в съдебно следствие на
17.06.2015г.
комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертиза също отхвърля и
двете сочени от подсъдимия причини за твърдяната от него липса на спомени.
Видно от заключението на вещи лица и от отговорите им в съдебно следствие
лечението му с приложените в ОАИЛ МБАЛ-Бургас медикаменти не могат да
окажат влияние на физическото му състояние и върху способността му да
възприема фактите, които имат значение за делото и да съобщава достоверна
информация за тях. Твърдяна от
него последвала липса на медикаментите,
които е приемал у дома си (ноотропил, карзил, коронал, хлофазолин), също не
може да окаже влияние на физическото му състояние, върху способността му
да възприема фактите, които имат значение за делото и да съобщава
достоверна информация за тях, нито пък доведе до загуба на спомени. Освен
това вещите лица поясняват, че при престоя на подсъдимия в ОАИЛ МБАЛ-
Бургас е приложена същата медикаментозна терапия, каквато е приемал у
дома си.
Неверни са и твърденията на подсъдимия за направено
самопризнание
под натиск. След прочитане на протокола за разпит от 19.11.2012г.
подсъдимият не отрича, че записаното в него са негови думи, но заявява, че то
не е верно и е казано под натиск – „Това са мои думи, но това, което пише за
запалването на къщата не е вярно.... Директно мога да кажа, че това съм казал
под натиск, който беше извършен над мен, когато бяха арестуван. Държаха ме
гладен, жаден, на студено и без медикаменти, разрешаваха ми да ходя до тоалетна,
не бях ял, пиех от време на време като ходех до тоалетната по две - три глътки
вода на всеки петнадесет - двадесет минути. Това, което е написано
тук, не е вярно. Това, което е написано за пожара, не е моя измислица, това е
под принуда да го кажа това нещо, само и само да стана нещо като изкупителна
жертва. Принудата се осъществяваше в липсата на медикаменти, непрекъснато
се сменяха цивилните, като ми разказваха какво са видели преди това....Това
казаното е под натиск в следствието. Твърдя го и го казвам, че това е под
сценарий, за да го кажа това нещо на детектора на лъжата, аз не съм го
извършил.“... гърба на л.587 -л.588 от НОХД №687/14г.
Съдът не кредитира твърденията на подсъдимия за
направени под натиск
самопризнания. Данни за твърдяните лишения от храна, топлина, медикаменти,
се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия. Напълно необяснимо
за съдебния състав е как твърдяния натиск е формирал в въображението на
подсъдимия (възприятно-представната сфера) несъществуващи дотогава представи за
използвани средства и за начин на извършване на запалването, след като отрича
каквато и съпричастност към деянието. Самият подсъдим не
казва как тази принуда го е мотивирала да си измисли разказ за неизвършено
от него запалване на опожарената къща и каква е била в крайна сметка
неговата изгодата (обещана, получена, очаквана) от така измисленото
съчинение за своето авторство, за да го разкаже веднъж като свидетел, втори
път да участва в следствен експеримент в това му качество и за трети път да го
преразкаже и като обвиняем.
Съдът намира, че няма основание да не кредитира
дадените
непосредствено след деянието в присъствието на служебния му защитник пред
разследващия полицай на 19.11.2012г. обяснения, прочетени по реда на чл.
чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.З от НПК. В така приобщените обяснения точно и
относително конкретно се съобщават обстоятелствата по подготовката за
извършване на деянието и за самото деяние, които намират потвърждение и в
посочените по-горе доказателства. По изложените по-горе съображения съдът,
за тези обстоятелства не се доверява на обясненията на подсъдимият в съдебно
следствие, които приема за проява на избраната от него при осъществяване
правото му на защита защитна версия.
Тук следва да се посочи, че твърденията на подсъдимия в
съдебно
следствие за действията му на 15.11.2012г. до присъединяването му към
гасящите пожара, намират частично потвърждение единствено в показанията
на сина и съпругата му, но само по основните факти.
Така свид.Д.Г. в показанията си пред съда на два
пъти заявява, че докато е гледала телевизор, през пет минути е ходила в стаята
да види мъжа си, пояснявайки, че пода е гредоред и се чуват стъпките по него,
както и че вратата на стаята, в която са спели и тази на стаята, където спяла
майка й са били отворени. Показанията й пред съда са непоследователни - след
като първоначално е разказала как двамата са легнали по различно време, в
отговор на въпрос на прокурора завява, че двамата си легнали по едно и също време,
като преди това и двамата ходили до тоалетна. При отговорите си на въпроси на
повереника отново уточнява различни часове на лягане, а по
отношение на събуждането си първоначално твърди, че се е събудила към
23.23ч от викове и тогава отишла в тоалетна, а непосредствено след това
заявява, че двамата със съпруга си се събудили случайно и той й казал, че и
той ще посети тоалетната. Не знае защо тубата, която са ходили със сина си да
приберат, се е намирала в храстите. След прочитане на показанията й от
19.11.2012г., дадени в досъдебното производство пред разследващ орган (л.44-
л.45, т.1 от досд.п.), потвърждава верността им и обяснява противоречията с
работата си пред нощта преди заседанието.
В от приобщения протокол за разпит на свид. Г.Г. от
досъдебното производство (л.42-л.43, т. от досъд.п.), той е дал лаконични
показания за случилото се вечерта на 15.11.2012г. в дома му преди да излезе да
помага в гасенето, които съвпадат по отношение на факта, че от баща си
научил че става нещо отвън, чул майка си да звъни от домашния телефон на
тел. 112, а после и той е позвънил на същия номер от мобилния си телефон.
Баща му излязъл минута след него и после се върнал, за да вземе ключовете и
премести автомобила. Според разказаното от свид. Г.Г. в
съдебно заседание на 10.02.2015г. невъзможно е подсъдимият да е излизал от
дома им незабелязано инкриминираната вечер, защото би се чуло скърцане на
стълбите, на бравата на входната врата, вибрациите на стъклата от тоалетката
пред вратата на родителите му, включва се фотоклетка пред входната врата.
Вечерта на 15.11.2012г. баща му и майка му си легнали към 20.30ч. и той
заспал, което обаче противоречи на показанията на Д.Г. и на
подсъдимия. След 23.30ч. на излизане от банята майка му му казала, че е
уведомила на тел. 112, че гори къща в Стария град. Според същите показания
майка му е събудила баща му, който бил току що станал, по слипове и потник и
казал на сина си, че нещо става навън. В допълнение на показанията си същия
свидетел в съд.заседание на 10.03.2015г. съобщава, че баща му се
облякъл (същото го твърди и свид. С.Х.), излязъл след него и
преместил колата им, което пък противоречи на показанията на майка му от
досъдебното производство, че подсъдимият е излязъл по потник и слипове и
комшиите ги попитали какво става. Същото твърдение за излизане бос, по
слипове и потник от дома им преди да премести автомобила ( когато К.
и Х. го попитали „Къде бе Павка?“, а той им отговорил, че иска да види
какво става) се заявява и в обясненията си пред съда на 07.04.2014г. и
подсъдимия.
Свид. К.К. обаче в показанията си пред съда заявява, че
не може да си спомни когато е излязъл да погледне към пожара, да е видял
подсъдимия да минава, което е невъзможно при външния вид по бельо, както и
ако е имало разговор между тях. Същия свидетел отрича съпругата му Х.
К. да е излизала или да е наблюдавала ставащото от дома им, защото
е болна и си е останала легнала.
В показанията на свидетелите Д.Г. , Г.Г. и С.Х., ясно
си проличава и желанието им да
осигурят алиби на подсъдимия, изключвайки каквато и да е вероятност
подсъдимият да е излизал от дома им същата вечер след лягането си до
забелязването на пожара. Несъмнено те са заинтересовани от оневиняването
му, поради което, както и поради взаимното им разногласие и
непотвърждаване от други доказателства, съдът възприема крайно
недоверчиво техните показания за случилото се в дома им до излизането им от
него след забелязване на сажди и дим .
Съдът се доверява на съобщените от свид.Г.Г. в
съдебно заседание на 10.03.2015г. обстоятелства, че автомобила им го паркират
не пред дома им, а на същата улица „П.”, почти пред вратата на съседите
им, които през зимата отсъстват; че на това място нямало улично осветление;
че осветлението имало на 15м. от паркирания автомобил и че ключовете за
автомобила са два чифта - единият е при баща му, другия при него, защото те
намират потвърждение и в обясненията на подсъдимия и в показанията на
свидетелите съседи.
Тук е необходимо да се посочи, че за случилото се
вечерта на пожара
съдът се доверява изцяло на показанията на свид.Г.Г. в съдебно
следствие, като напълно съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства. По отношение на погиналите движими вещи и отправената
заплаха за палеж на заведението „А.”, предвид отминалия период от
време, съдът кредитира прочетените и поддържани от него показания от
досъдебното производство.
В приобщените му показания от 17.11.2012г. л.36-л.38,
т.1 от досъд.п.
свид.Г. разказва за изострянето на отношенията между подсъдимия и
бившите му наематели. Негативното отношение между бивши наематели и
наемодатели не се отрича и в показанията на свид. Д.Г.. За инцидент между тях
свидетелства и свид.Я. С..
Макар и според отговорите на РУ- С. и „Районен център
112“ -
Бургас в регистрите им да липсва сигнал за палеж на търговски обект в
гр.С. ,ул. „Р.”, ** (112
регистирите за 2011г. са били унищожени),
такава заплаха е имало и точно затова е имало полицейско посещение в дома
на свид. Д.Х. и в заведението на същия адрес. Тази заплаха е
предизвикала уплахата у свид. Д.Х. и се е наложило
пострадалата Д. М. да преспи същата вечер при
нея. Пред съда
свид. Д.Х. потвърждава случай, при
които подсъдимият е бил пред прага
на заведението и „на висок глас каза на Д. и Г.: ”Кога ще ми върнете
парите, искам си наема!”, но отрича показанията на свид.Г.Г., че е
присъствала на отправена от подсъдимия заплаха за палеж. Съмнения, че
заплахата е отправена именно от подсъдимия са били изказани пред същата
свидетелка от пострадалата Д.М..
Отказа на свид. Д.Х. да се
яви пред съда като очевидец на отправена от подсъдимия заплаха, е обяснима. След като в палежа е изгоряло лицето, изказало
такова съмнение - пострадала Д.М. и родителите й, които свид.Д.Х. също
познавала и
след като намиращия се под домашен арест подсъдим я срещнал пред тях (на
120м. от местоживеенето му, според неговите обяснения) и й казал: ”Донче,
правил съм нещо добро за вас.”, напълно разбираемо е опасението на тази
свидетелка за участта на имота й, докато тя работи в Австрия.
При обсъждане дадените пред съдебния състав обяснения
на подсъдимия
не може да остане незабелязана проявяваната от него обстоятелственост, но
не по фактите от предмета на делото, за които се води разпита, а за
съпътстващи ги обстоятелства от бита, ежедневието, техническите му разбирания или здравословните му
проблеми. Откроява се също така желанието му да се представи като
порядъчен (както бе посочено, твърди че не
пуши; заявява, че пие „само айрян, и то смесен с минерална вода” - л.511 от
НОХД № 687/14г.), уважаван, заради отзивчивостта си и намиращ
разбиране,
съчувствие от съгражданите си, заради заболяванията си („Включихме се в
гасенето и някои хора, които ме познават много добре, особено К.Г., тя
имаше една малка тераска, тя живее сама и ми викаше: „Павка, недей се
натоварва“. Ние почнахме да гасим с Я..- л.512 от НОХД№687/14г.).
От четиринадесет свидетеля, изказали мнението си за
подсъдимия,
действително на трима - Ж.Д., К.Г., Х.М., е направило впечатление желанието му
да помага, а останалите са
дали неутрални оценки за него като познат им съгражданин, с когото се
поздравяват и за когото нямат информация да е конфликтна личност.
Твърдението на подсъдимия за трезвен начин на живот не
кореспондира
с показанията на съпругата му - „Към настоящия момент употребява бира с
вода. Като всеки мъж си сяда и си пийва като вечеря или като обядва. Пийва си
като всеки нормален човек. Към 150 грама тогава пиеше водка.” - л.421 от
НОХД№687/14г; с препоръката на вещото лице д-р А. за необходимостта, с оглед участието му в съдебното производство,
да поддържа безалкохолен режим,
защото алкохола е една от причините за неврологичното
му заболяване - л.339 от НОХД№687/14г.; с двата полицейски доклада и
протокола за химическа експертиза, съставени по повод двата инцидента на
14.05.2015г. - л.л.576,577,578 от НОХД № 687/14г. и с предходните му
осъждания по чл.343б от НК.
Според съда по делото са налице достатъчно
доказателства, съдържащи
се в обсъдените доказателствени източници, съвкупната преценка на които,
сочи за наличието на такава хармонична потвърждаваща и допълваща се
взаимна връзка помежду им, която разкрива механизма на запалването и води
до единствения несъмнен извод, според критериите по чл.303 от НПК, за
авторството на подсъдимия в извършеното престъпление.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият П.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 330, ал. 3 вр. ал.2, т.1, т.З, вр. ал.1 от НК.
На 15.11.2012г.***, той е запалил триетажна къща,
собственост на „**************“ ** - София,
на стойност 1 715 000 лева, като запаленото имущество има историческа
стойност, пожарът е представлявал опасност за живота на други лица - Г.И.Г., **********
и Х.К.С., ЕГН ********** и са
последвали значителни вреди на обща стойност 235 027 лева, причинени на :
„*************“ ** - София - на стойност 230
850 лева, на Г.И.Г. ЕГН **********- на стойност 2 680 лева, на О.М.О., ЕГН **********-
на стойност 1000 лева, на Х.К.С. ЕГН ********** - на стойност 217 лева, на Р.О.А.
ЕГН
********** на стойност 280 лева, както е последвала и смъртта на три лица -
Д. Т. . ЕГН **********, З. С. М., ЕГН ********** и Т. В. М., ЕГН **********,
като дееца не е искал
и не е допускал това.
Изпълнителното деяние на
подсъдимия се изразява в запалване на
триетажната къща, намираща се в гр.С., на ул.“Т.“, № *.
Изпълнителното деяние е довършено, тъй като обектът на запалване е започнал
да гори със собствен огън.
Запалената сграда,
собственост на „******************“ *, гр.
София, е имала историческа стойност по смисъла на чл.330, ал.2, т.3 от
НК,
поради притежавания статут на единична архитектурно-строителна недвижима
културна ценност, наименувана като „Къща на Х. С. и К.
К.“ и като част от Архитектурно- исторически резерват „Старата част на
гр. С.“ и на античния резерват “Античен град А., община
С., област Бургас“ . Тя е била със значителна стойност - 1 715 000 лева,
а причинените от пожара имуществени вреди възлизат общо на 235 027 лева,
която стойност също далеч надхвърля 14ММРЗ за страната към датата на
извършването на деянието(290лв.).
Налице е пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия съставомерен
резултат по чл.330, ал.З от НК.
В резултат на палежа е
била унищожена 14 от конструкцията на сградата(
171 кв.м. разгъната застроена площ ), на стойност 153 900 лева и повредена
(нагоряла) другата половина от сградата със 171 кв. м.РЗП на стойност 76 950
лева. Унищожено е било цялото съхранявано в помещенията й движимо
имущество на четирима от обитавалите къщата свидетели, съответно:
-
на Г.И.Г. : 2
бр. легла, на стойност от по 30 лева, на
обща стойност 60 лева; 1 комплект кухненска маса с два стола, на стойност 50
лева; 1 бр. телевизор марка „Елит“, на стойност 60 лева; 1 бр. мобилен
климатик, на стойност 100 лева; 1 бр. маслен радиатор „Теси“, на стойност 60
лева; 60 литра домашна ракия, на стойност 360 лева; 1 комплект холова
гарнитура, на стойност 100 лева; 1бр. ъглов диван, на стойност 120 лева; 1 бр.
масичка, на стойност 30 лева; 1 бр. цветен телевизор „Филипс“, на стойност
120 лева; 1 бр. лаптоп марка „Дел“, модел „Инспирон-1510“, на стойност 300
лева; 1 бр. мобилен климатик, марка „Елит“, на стойност 80 лева; 1 бр. ютия
марка „Елит“, на стойност 40 лева; 1 бр.дамска чанта, естествена кожа, на
стойност 70 лева; 3 бр. мобилни телефони „Самсунг“, на стойност от по 30
лева, всичко на обща стойност 90 лева; 30 грама сребро, на обща стойност 90
лева; 1 бр. хладилна витрина, на стойност 90 лева; 1бр. бормашина, на
стойност 40 лева; 1 бр. ъглошлайф, на стойност 50 лева; 1бр. ъглошлайф голям
„Елтос“, на стойност 50 лева; 1бр. полуавтоматична перална машина „Мидея“,
на стойност 50 лева; 1бр. бойлер „Елдом“ /проточен/, на стойност 70 лева; 1бр.
усилвател „Техникс“, на стойност 30 лева; 1 бр. фризер-ракла „Зануси“, на
стойност 100 лева; 4 бр. зимни гуми, марка „Корморан“, на стойност от 50
лева, всичко на обща стойност 200 лева; 4 бр. алуминиеви джанти 15 цола, на
стойност от по 50 лева, на обща стойност 200 лева - всичко на обща стойност 2
680 лева.
-
на О.М.О.: 2 бр.
маси, на стойност от по 150 лева всяка;
4 бр. пейки от дърво, на стойност от по 100 лева всяка; 1 бр. грил за дюнер, на
стойност 200 лева; 1 бр. автоматична пералня марка „Бош“, на стойност 100
лева - всичко на обща стойност 1000 лева.
-
на Х.С.С.: 1 бр.
кожен портфейл, на стойност 10 лева;
1 бр. кожена чанта, на стойност 30 лева; 1 бр. „шушяяково“ яке, на стойност 20
лева; 1 бр. „шушяяково“ яке, на стойност 20 лева; 1 бр. „шушляково“ яке, на
стойност 30 лева;4 бр. панталони, на стойност от по 5 лева всеки; 4 бр.
тениски,
на стойност от по 3 лева, всичко на обща стойност 12 лева;1 бр. анцуг, горница
и долница, на стойност 20 лева; 1 бр. чадър, на стойност 10 лева; 1 чифт
обувки, на стойност 20 лева; 1 бр. сак от изкуствена материя, на стойност 10
лева; 3 бр. тениски марка „Найк“, на стойност от по 3 лева всяка- всичко на
обща стойност 217 лева.
-
на Р.О.А.: 1бр.
телевизор марка „Sharp“, на
стойност 200 лева; 1 бр. таблет 7-инчов екран, на стойност 80 лева - всичко на
обща стойност 280 лева.
Общия размер на последвалите деянието имуществени вреди
достига
235 027 лева. Посочената в обвинителния акт обща стойност на вредите от 236
027 лева, се дължи на сумарна грешка при изчислението им, поради което и
съдът оправда подсъдимия за разликата в размера на вредите над 235 027 лева
до първоначално повдигнатото им обвинение.
Развилите се в резултат на предизвикания от подсъдимия
палеж
химически и физически процеси са причинили по еднообразен начин - чрез
интоксикация с въглероден окис и последващо пламъково изгаряне и
овъгляване на част от меките тъкани, смъртта на три лица – Д. Т.
М., ЕГН **********, З. С. М., ЕГН ********** и Т.
В. М., ЕГН **********.
Независимо от тяхната смърт, със
запалването на сградата е била създадена и реална опасност за живота и на
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт свидетели Г.И.Г. и Х.К.С.,
намиращи се по време на деянието
в помещенията на къщата. Единствено пробуждането им и собствената им
своевременна евакуация от подпалената къща ги е спасило от трагични
последствия.
Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между
противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.
Началото на каузалния процес е било поставено чрез осъщественото от
подсъдимия запалване. Настъпилият съставомерен резултат е закономерно
следствие от неговото деяние и не би настъпил, ако деянието не бе
осъществено. За протичането на причинно-следствения процес е напълно
ирелевантно дали вътрешната реконструкцията на къщата е била извършена с
разрешение на Националния институт за национално недвижимо културно
наследство, гр.София, т.к. това
обстоятелство не може да бъде съпричиняващ
фактор, поради което и искането на защитата за изискване на съответните
строителни книжа от Министерството на културата бе оставено без уважение
от съда.
Пожара е бушувал в район със значителна гъстота на
застрояването. До
горящата сграда е имало паркирани автомобили, което е затруднило
придвижването на пожарния автомобил, а самия подсъдим също е преместил
автомобила си. Опасността пламъците да обхванат и други имущества е била
реална и напълно осъзната, видно от показанията на разпитаните свидетели -
присъстващите при потушаването на пожара съседи. Квалифицираният
елемент от състава на чл. 330, ал.2, т. 2 от НПК е наличието на опасност
пожарът да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност, като
тези, посочени в чл. 330, ал. 1 НК. Такива имоти няма индивидуализирани по
вид и стойност в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което
съдът призна подсъдимият за невинен и го оправда по това обвинение.
От субективна страна деянието е извършено умишлено по
отношение на
запалването на сградата и причинените значителни имуществени вреди, тъй
като подс.Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си
и неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Според
показанията на свид. Х.М. ***, подсъдимият
е ходил да помага на всичките запалвания, които е имало - гърба
на л.414 от НОХД№687/14г. и следователно той е имал представа за
неконтролируемите последиците на предприетото от него запалване на чуждия имот. Запалвайки входната врата на
сградата на ул. „Т.“ №*, той е съзнавал, че запалва цялата сграда и в
резултат на палежа ще бъдат причинени
вреди по запаления имот и намиращото се в него имущество, като е целял да
осъществи горното, с цел да накаже задлъжнялите му преди две години бивши
наематели - свид.Г.Г. и Д.
М., с които към този
момент е
бил във влошени взаимоотношения.
От така събраните доказателства по делото не може да се
направи
категоричен извод, че в момента в който подсъдимият е запалил къщата на ул.
„Т.“ №* или преди това, той е допускал или
желаел, чрез предизвикването
на пожара да причини смъртта на Д. Г., З. М. и Т.
М.. За пребиваването на
последните двама в същата къща не са знаели
както той, така и повечето съседи, живеещи непосредствено до тях. При
запалването на сградата подс.Г. предположил, че свид.Г.Г. и пострадалата Д. М. се намират в стопанисваната от тях
бирария. За останалите обитатели, работещи в закусвалнята - свидетелите
Хр.С. и Р.А. подсъдимият не е знаел, че живеят там
постоянно. След като обаче е знаел, че къщата е обитаема и в нея са настанени
наематели, с оглед късния час на деянието, е могъл и е бил длъжен да
предвиди, че по време на запалването в сградата се намират хора.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.330, ал.З от НК, законодателят е
предвидил
наказание - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Деянието на подсъдимия се отличава с изключително
висока степен на
обществена опасност по сравнение с други от същия вид, която в конкретния
случай се предопределя от присъствието на повече от един квалифициращ
признак при осъществяването на престъплението. Отделните квалифициращи
признаци са взето предвид от закона при определяне на съответното наказание,
но общото им присъствие и конкретиката по тяхното проявление извън
минимално необходимите за квалификацията на деянието, като значителната
стойност на запаленото имущество и на причинените материални вреди,
които многократно надхвърлят дори критерия за особено големи размери
(40600лв. към дата на
осъществяването му), причинената смърт на повече от
едно лице, застрашаване живота на повече от едно лице, увреждането на
цялостния ансамбъл и композиция на един архитектурен резерват от
национално значение, значително завишават степента на обществена опасност
на извършеното от подсъдимия.
Подсъдимия П.Г. е семеен, пенсионер по ТЕЛК. Степента
на обществена опасност на личността му е относително висока. Той е осъждан
седем пъти за различни по вид престъпления
(л.11-..л.14, т.ІІ от досъд.п.).
Налагани са му различни по вид наказания - глоба, пробация и лишаване от свобода,
чиито изпълнение е било отложено за определения изпитателен срок. Реализацията
на настоящото престъпление и неколкократно
извършените престъпления по чл.343б от НК, са показателни за нереализиран
възпиращ или превъзпитателен ефект на вече ангажираната наказателна
репресия. Наличните по делото данни за многократни нарушения на взетата му
мярка за неотклонение домашен арест в настоящото производство, също
сочат за отсъствието на възпиращи нагласи в правосъзнанието му.
Видно от приложените по делото медицински документи
подсъдимият
страда от чернодробна цироза, варици на хранопровода, портална хипертония,
портална гастропатия, латентна енцефалопатия, спленомегалия, епилепсия с
големи епилептични припадъци, с вероятна посттраматична и токсична
етиология. Освен влошеното здравословно състояние, като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени и оказаната помощ за потушаването на пожара,
направените в хода на досъдебното производство самопризнания и
добросъвестното процесуално поведение.
Доказателственият материал не позволява извод за
наличие на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла
на чл.55, ал.1 от НК.
Преценявайки съвкупно изброените по-горе обстоятелства
и
съобразявайки чл.54 от НК, съдът намери, че наказателната репресия спрямо
подсъдимия следва да се реализира при привес на отегчаващите вината
обстоятелства, чрез налагане на наказание лишаване от свобода в размер на 12
години. Така отмереното наказание, по мнението на настоящия състав, се
явява справедливо, напълно достатъчно за самопреоценка на поведението от
подсъдимия, както и за постигане на реализиране на генералната и лична
наказанието по смисъла на чл. 36 от НК. Това наказание на основание чл.
61,т.2, вр. чл. 60,ал.1 от ЗИНЗС подсъдимият следва да изтърпи в затвор при
първоначален строг режим.
В съответствие с чл. 59, ал. 1, вр .ал.2 от НК времето,
през което
подс. Г. е бил задържан по настоящото наказателно производство и
с взета мярка за неотклонение домашен арест, следва да се приспадне от срока
за изпълнение на наложеното му наказание, считано от 19.11.2012г. до влизане
в сила на присъдата.
Деянието по настоящото дело е извършено в тригодишния
изпитателен
срок, определен на подсъдимия с влязло в сила на 14.07.2010г. определение
от 28.06.2010г. по НЧД №2259/10г. на БРС. Със същото определение БРС му е
наложил общо наказание от една година лишаване от свобода между
наказания по НОХД№1060/2007г. и НОХД№2266/2006г., двете по описа на
БРС и на основание чл.25, ал.З от НК е извършил приспадане на отделно
търпяното от групираните наказания. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът
приведе в изпълнение отложеното общо наказание лишаване от свобода, като
определи същото да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим,
предвид предходното
му осъждане на лишаване от свобода по
НОХД№816/2002г., по което подс.Г. не е бил реабилитиран.
ГРАЖДАНСКИ
ИСКОВЕ:
Несъмнено, гражданските ищци Й.В. и Т.В., като синове
на починалата М., търпят болки и страдания от смъртта на
родителя си. От факта че и двамата са пълнолетни, а Т. пребивава и в
друга държава, изобщо не следва, че страданията на децата от загубата на
майка им са по-леко преодолими. От техните и от показанията на свидетелите
Г.Г., Д.Х. и А. Д. се установява, че макар
и живеещи в отделно, те не са прекъсвали връзката с майка си. Тя е била за
тях близък приятел, с който те са споделяли, от когото са получавали житейски
съвети и подкрепа. Родствената връзка между тях е била само част от близките
и сърдечни отношения помежду им. Двамата са били силно травмирани от
случилото се, Й. се е затворил в себе си, а Т. е започнал да
злоупотребява с алкохол. Изживели са невъзвратима загуба, ще търпят болки и
скръб от загубата на родител цял живот, като вредите са пряка и
непосредствена последица от деянието на поде. Г.. С оглед
изложеното, съдът намира исковете за нанесени неимуществени вреди за
основателни и на основание чл.52 от ЗЗД ги уважи по справедливост в
предявения размер на по 100 000лв.
По мнението на съда, така определените по размер
обезщетения, предвид
претендираните с приетите за разглеждане граждански искове, са съобразени
изцяло с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Правопораждащият факт за обезщетенията е извършването
на
престъплението. Ето защо по исканията за заплащане на лихви за забава,
съдът на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД намира, че подсъдимият е изпаднал в
забава от деня на увреждането - 15.11.2012г. и от тази дата следва да бъде
осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка от сумите на уважените граждански искове до окончателното им
изплащане.
Двамата граждански ищци са внуци на починалите вследствие
пожара
техни баба – З. С. М. и дядо – Т. В. М.. В
случая, по силата на презумпцията на чл.10а от ЗН се приема, че починалата
Д. М. е лицето, което има право на обезщетение за смъртта на
родителите си.
Внуците не попадат сред очертания кръг лица, които
могат да
претендират обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на техните баба
и дядо. Задължителната съдебна практика - ППВС№4/61г., ППВС№5/69г.,
ППВС№2/84г., ги изключва от кръга лица, които могат да претендират
обезщетение за неимуществени вреди, включително и когато са отглеждани от дядовци
и баби при живи родители. След като не се дължи обезщетение за неимуществени
вреди на други лица извън най-близките роднини, то и предявените от Й.В. и Т.В.
граждански искове за обезщетения в размер на по 100 000лв. за причинени
неимуществени вреди от
смъртта на всеки от починалите им дядо и баба се явяват неоснователни,
поради което и съдът ги отхвърли.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
За
представените по делото веществени доказателства: праг от малкия
вход на входната врата на сградата в гр. С., ул. „Т.“
№*; частично
овъглени части от двукрила врата на дом в гр. С., ул. „Т.“ №*, /ляво
крило/, иззета на 17.11.2012г.; частично овъглени части от двукрила врата на
дом в гр.С., ул. „Т.“ №*, /дясно крило/, иззета на
17.11.2012г.;
дървена обшивка от дом в гр.С.,
ул. „Т.“ №*, иззета отляво на
малкия вход на ул. „Т.“;
иззета на 17.11.2012; част от летва на двукрила
врата на сграда в гр. С.,
ул. „А.“ №*, срещу сградата на ул.
„Т.“ №*; пясък, иззет под двукрилна врата
/обгоряла/ на сграда в гр.
С., ул. „А.“ №*, срещу сградата на ул. „Т.“ №*; бутилка
ПВЦ пълна 1/3 с черна на цвят течност с надпис „Загорка“, с пробита капачка
на бутилката, иззета на 17.11.2012г; ПВЦ бутилка /туба/ 10 литрова пълна 1/3 с
черна на цвят течност и залепен етикет на бутилката с надпис „DEVIN“;
пластмасова туба, синя на цвят, с обем 4 литра, с червена капачка и
етикет,
залепен на тубата с надпис на латиница „Fairlane“ и
под този надпис, надпис на
кирилица „Антифриз концентрат“; пластмасова бутилка от 500мл с червен
етикет на марка „Кока Кола“ и черна пластмасова капачка; прозрачна
полиетиленова торбичка на светлозелени и светлосини райета; вата; черна
пластмасова фуния; запечатан черен полиетиленов чувал, съдържащ дървен
праг под еднокрилна входна врата на дом в гр.С., ул. „Т.“ №* и
стъклен флакон, съдържащ диетилов екстракт от прага; дървен праг на врата с
височина 5,5 см, дървен, с дължина 78 см, челно овъглен, опушен в най-горния
слой на дървото, с ширина 8 см в горния край 6,5 см в долния край; част от
секретен патрон; 4 бр. спринцовки, пълни с течност, като вещи без стойност,
съдът постанови след влизане в сила на присъдата, да се унищожат.
РАЗНОСКИ
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати
в полза на държавата дължима държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове в размер на 8 000лв., както и направените съдебно
деловодни разноски общо в размер на 5 588,64 лева, , в това число по сметка
на Окръжен съд гр. Бургас сумата от 1 276,92лева, разноски в съдебната фаза и по сметка на ОДМВР-Бургас - сумата от
4 311,72 лева, представляваща разноски
от досъдебното производство.
По делото липсват доказателства за направени от
гражданските ищци и
частни обвинители разноски, включително и за адвокатско възнаграждение
(л.9,л.10, т.ΙΙΙ от досъд.п.), поради което съдът остави без
уважение искането за
присъждането им.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
