Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059 / 17.5.2021г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и втори април две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....429....по описа за............2020…...............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба
на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
гр. Пловдив с която това
дружество чрез неговия пълномощник е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
против А.А.А. , с който моли съда да постанови решение с
което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия
му дължи следните суми, а именно:
1.сумата от 276 , 88 лв. –неплатена главница представляваща стойността на консумираната от обекта на същия потребител електрическа енергия за периода от 19.10.2019 г. до 18.12.2019
г. 2. Мораторна лихва / обезщетение
за забава / в размер на сумата от
5, 59 лв. дължима се за периода
от 05.12.2019 г. до 09.03.2020г., както и законната лихва върху главницата
считано от датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 10.03. 2020 г.
до окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по-
горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в
съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и
осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от
него съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр. д. № 268 / 2020 г.
по описа на КРС .
В съдебно
заседание ищецът редовно призован не се явява негов законен или процесуален представител, като същото дружество чрез
подадени от него нарочни молби заявява , че поддържа предявените от него искове
и моли тяхното уважаване изцяло така както са предявени , ведно с всички законни последици от
това .
Ответникът в
преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез назначеният му особен процесуален
представител по чл. 46 ал.6 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която
са предявени горепосочените установителни
искове срещу него , като в нея оспорва така предявените искове като
неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива по съображения изложени в същия отговор.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като чрез назначеният
му особен процесуален представител оспорва същите
искове като неоснователни и моли съдът да постанови съдебен акт по
делото въз основа на събраните по делото доказателства с които да ги отхвърли
изцяло .
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца ЕВН България Електроснабдяване ЕАД гр.Пловдив иск се
явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника А. съществуването
в полза на ищеца ЕВН България Електроснабдяване ЕАД на
твърдяните от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция
, установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното
наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по
настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно
правоотношение обективирано в получаването на твърдените от
страните доставка на електрическа енергия , ищецът като страна по това валидно
правоотношение – доставчик – продавач на ел. енергия да е изпълнил поетите от
него задължения – да е предоставил твърдяната от него ел. енергия по договора сключен между тях за предоставяне
на същата на ответника в качеството му на потребител – купувач на ел.енергия ,
ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно
т.е. да не е извършил задължителните плащания за същата получена и доставена му
ел. енергия от ищеца и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
Не се спори
между страните по делото , че ищцовото
дружество ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД гр. Пловдив е
краен снабдител съгласно чл. 98 а от
Закона за енергетиката и като такъв продава
електрическа енергия на клиентите
си при публично известни Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД , които
са влезли в законна сила на 27.6.2008 г. поради одобряването им от ДКЕВР с решение № ОУ – 013 от 10.5.2008 г. , а
ответника А. А. притежава имот находящ се в село Чубра , Община Сунгурларе. Не се спори между
страните и факта , че по силата на чл.
7 т.1 от Общите условия ищцовото дружество е поело да снабдява с ел. енергия горепосочения обект на ответника който е
получил клиентски номер № ********** и
ИТ № 2584866, монтиран му е на съответно табло
еднофазен двутарифен статичен / електронен / , пломбиран електромер марка Актарис
АСЕ 2000 5 / 60 А 230 V с фабричен № ********* , като затова
същият ответник е имал и открита партида
през процесния периода от 19.10.2019 г. до
18.12.2019 г. което показва , че същият е бил клиент на ищцовото дружество което в
качеството му на доставчик на ел. енергия
е доставяло такава на ответника в качеството му на купувач- потребител
на такава . По този начин се доказа по делото , че през горепосочения период същият
ответник е ползвал посочените от
ищцовото дружество услуги – доставка на ел. енергия като по
този начин ищцовото дружество е
изпълнило изцяло задълженията си по договора за предоставяне на ел. енергия на
ответника , посочен по- горе.По този
начин ответната страна е консумирала ел. енергия в имота си през горепосочения период съгласно монтирано
устройство - еднофазен двутарифен статичен / електронен / , пломбиран електромер
марка Актарис АСЕ 2000 5 / 60 А
230 V с фабричен № *********. Видно от заключението на вещото
лице С.Л. по назначената по делото
съдебно – техническа експертиза което като неоспорено от страните по делото
съдът е приел като абсолютно доказателство е че през процесния период ищцовото
дружество е доставяло ел. енергия на
процесния обект на ответника , като е извършван ежемесечен отчет на доставената електроенергия за същия период , като дружеството е
издавало редовно фактури приложени по делото за консумираната ел.
енергия от ответника. Същото вещо лице посочва , че електромера който е отчитал
доставената ел. енергия е електронен, монофазен респ. еднофазен , работел е нормално и няма регистрирани данни за неговата повреда през процесния
период като е преминал през всички
изискуеми се проверки и през същия
период е отчитан дистанционно директно в
централата на дружеството в гр. Пловдив. По този начин през процесния
период – 19.10.2019 г. до 18.12.2019 г.
който включва два месечни периода вещото
лице посочва , че ответника е консумирал в имота си ел. енергия, както следва : 1. За периода
19.10.2019 г. до 18.11.2019 г. ответника
е консумирал 181 k WH по тарифа 1 и 310 k WH по тарифа 2 или общо за този период на
ответника е била доставена електроенергия в общо количество от 491 k WH и 2. За периода от 18.11.2019 г. до
18.12.2019 г. на ответника е била
доставена електроенергия в размер на 340
k WH по тарифа 1 и 639 k WH по тарифа 2 , като по този начин за
този втори период му е била доставена общо количество
електроенергия в размер на 979 k WH Същото вещо лице посочва , че по този начин ответника реално е консумирал
електроенергията описана в представените по делото фактури за процесния
период и отнасяща се за двата
едномесечни периода и данните посочени в същите 2 броя фактури №№
********** и ********** за ползвана от
ответника ел. енергия съвпадат изцяло с
данните отчетени от електромера на
ответника . Видно от заключението на вещото лице К.А. по назначената по делото
съдебно – счетоводна експертиза , което заключение също като неоспорено от
страните по делото съдът е приел като абсолютно доказателство , е че за същия
отчетен период ищцовото дружество е издало
фактури 2 на брой за отчетеното потребление на ел. енергия от ответника , като
същите са тези приложени като доказателства по делото и по които правилно е
изчислено формиралото се задължение на ответника за плащане на консумираната от
него и доставена му от дружеството ел. енергия в размер на същата процесна сума
от 276, 88 лв. за
които се дължи и претендираната лихва за периода от 05.12.2019 г. до 10.03.2020
г. в размер на сумата от 5, 59 лв. По този начин съдът намира, че ответника дължи
на ищцовото дружество процесната сума от 276, 88 лв. и
мораторна лихва от 5,59 лв. съгласно заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза. По този начин твърденията
на ищеца не само , че не са оспорени от страните по делото , но се и
потвърждават от издадените горепосочени фактури за предоставена ел. енергия пред процесния период , като същите се
потвърждават и от заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно-
счетоводна и съдебно- техническа експертизи , които като неоспорени от страните
по делото съдът е приел като абсолютни доказателства по делото. Тука следва да
се посочи, че са налице и доказателства , че ответника не е заплатил на ищцовото дружество горепосочената
сума от 276, 88 лв. представляваща
консумирана от тях и незаплатено цена на доставената му ел. енергия .
Следователно съдът намира, че дотук са налице първите три предпоставки
касаещи основателността на така
предявения иск.
С оглед осъществяването на правата си по
процесния договор за предоставяне на ел. енергия с оглед получаването на съответното заплащане на същата , с подаване на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми респ. сума ищецът
е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 268 /
2020 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 154 от 11.3. 2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника А.А.А. явяваща
се длъжник да заплати на кредиторът – ищецът по делото ЕВН България Електроснабдяване ЕАД гр.
Пловдив дължимите
се от същият суми посочени в диспозитива
на исковата молба , а именно: : 1. парична сума
в размер на 276, 88 лв. – главница по неизплатени фактури за ползвана ел. енергия и 2 . сумата от 5, 59 лв. представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата респ. мораторна лихва , както и 3. законната лихва върху
главницата от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 268 / 2020 г. по описа на КРС – 10.03.2020
г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 75 лв. / от която сумата от
25 лв. представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение / представляваща всички
направени по заповедното производство
съдебни разноски. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице и
четвъртата от императивните кумулативни
предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано
заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника.
Тъй като ответника не е бил намерен за да има
възможност да възрази против така
издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение , то съдът с нарочно
разпореждане по същото ч.гр.д. № 268 / 2020 г. по описа на КРС е указал на кредитора на
основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може
да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу
ответника , което с настоящата си искова
молба сегашния ищецът е сторил, тъй
като по силата на горепосочения договор същото има горепосочените вземания
срещу ответника . Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се
оспорват от страните по делото, като се
подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
Ответникът по
делото никога не е оспорил , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на които е получил посочената за
процесния период ел. енергия , което
се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства. По настоящото
дело не се приложиха писмени или каквито и да е други доказателства
опровергаващи твърденията на ищеца в тази им част , като същите доказателства като неоспорени от страните по
делото удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния
му извод , че страните по делото през процесния
период са били в правоотношения уредени
по силата на сключен договор за предоставяне на ел. енергия , както и че той ответника е получил ел.
енергия в размер на процесната сума от 276,
88 лв. , както и че дължи за процесния
период мораторна лихва в размер на 5 , 59 лв. .По този начин съдът намира, че
предявените искове се явяват напълно основателни и доказани за горепосочените
суми и като такива следва да бъдат уважени изцяло .Освен това ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцовото дружество направените от същото съдебни разноски в
настоящото съдебно производство съразмерно уважения иск респ. искове . Същият следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество и направените от същото разноски по заповедното
производство.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** , че същият дължи
на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив ул. Христо Г.
Данов № 37 , същото дружество с адрес на
призоваване – гр. Пловдив ул. Христо Г.
Данов № 37 чрез юрк. С.П. следните суми , а именно : 1.
парична сума в размер на 276, 88 лв. – главница представляваща задължение за неплатена
стойност на консумирана от обекта му находящ се в село
Чубра Община Сунгурларе като
потребител електрическа енергия
за периода от 19.10.2019 г. до
18.12.2019 г. , както и 2. Сумата от 5, 59 лв. представляваща обезщетение за забавено
плащане респ. лихва за забава за периода от 05.12.2019 г. до 09.03.2020 г.
, както и законната лихва върху
главницата , считано от датата на подаването
на заявлението за издаването на
съответната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в районен съд Карнобат – 10.03.2020 г. до
окончателното им изплащане , за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
154 от 11.3.2020 г. по ч. гр.д.
№ 268 / 2020 година по описа на Районен
съд Карнобат.
ОСЪЖДА А.А. А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив ул. Христо Г. Данов № 37 , същото дружество с адрес на
призоваване – гр. Пловдив ул. Христо Г.
Данов № 37 чрез юрк. С.П. сумата от 982 лв./ включваща и сумата от 100 лв. юр.
възнаграждение / представляваща
направените съдебни разноски по настоящото гр.д. № 429 / 2020 г. по описа на
КРС на основание чл. 78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив ул. Христо Г. Данов № 37 , същото дружество с адрес на
призоваване – гр. Пловдив ул. Христо Г.
Данов № 37 чрез юрк. С.П. сумата от 75
лв. представляваща направените съдебни разноски по заповедното
производство по ч. гр.д. № 268 / 2020 г. по описа на КРС.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: