Р Е Ш Е Н И Е
№ 327
град Пловдив, 17.02.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р.А. и участието на прокурор Светослава
Пенчева като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 2613 описа за 2022 година, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава Единадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от Р.Х.Б., ЕГН **********,***,
предявена чрез адв. В.С. против срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение
в размер на 50000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се
в обида, възмущение, стрес, болки и страдания, причинени от нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация във връзка изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ за периода от 01.01.2020г. до 10.10.2022г. /датата на
подаване на исковата молба/ в Затвора град Пловдив, ведно със законната лихва
от датата на постъпване на ищеца в Затвора-Пловдив, до окончателното изплащане
на сумата.
Излага обстоятелства, че неимуществени вреди се изразяват
в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3
кв. м. нетна площ на човек“); липса на достатъчно светлина и свеж въздух; липса
на санитарен възел и течаща топла вода за лична хигиена; в стаята има влага и
мухъл; липса на престой на открито; липса на медицинско обслужване; лоша,
еднообразна и бедна на хранителни вещества храна; лоша хигиена и битови
условия; наличие на дървеници; липса на подходяща работа; в цеха, в който
работил ищеца било силно запрашено, не се отоплява през зимата, а през лятото е
много горещо; липса на творчески, физически и културни дейности; неспазване на
правилата за свиждане; нарушаване на правото на лишените от свобода да подават
жалби и молби; нарушаване на правата на лиш.св., в частност неспазване на реда
за налагане на дисциплинарни наказания. Ищецът твърди, че с горното са му
нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Редовно призован в съдебното заседание, ищецът се явява
лично и с пълномощника адв.С., която поддържа изцяло исковата претенция и
ангажира доказателства. По същество на спора с писмени бележки излага
допълнителни съображения, като счита иска за доказан по основание и размер и
моли да бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и ДТ.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция
по основание и размер, като ангажира доказателства. По същество на спора счита,
че изска е изцяло неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения
иск. Алтернативно счита, че следва да бъде присъдено обезщетение в по-малък
размер.
От фактическа страна съдът прие следното:
В постъпили по делото становища и справка относно
правното положение на Р.Б., се установява, че същият е търпял наказание
„лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив в периода от 08.04.2021г. и към 10.10.2022г.
/датата на депозиране на исковата молба/ все още се намира там. В становища на
Затвора-Пловдив /л.34-36 и л.65-66/ е подробно описана наличната информация за
спалните помещения, в които е настаняван ищецът, а именно ОП-3, стая №74, №82,
№73 и №72 на пост 2, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението,
квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя
настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.
В становище вх.№ 8279/23.10.2022г. се посочва, че в ОП-3 санитарният
възел разполагат с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност
за вентилация. Помещението разполага с осветително тяло и достатъчно дневна
светлина. Отопляват се посредством централно-локално парно отопление. ДДД
обработките се извършват редовно от външна лицензирана фирма. При постъпване в
Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек, възглавница и спално
бельо, осигурена е и възможност лишените от свобода да ползват и лично спално
бельо. Хигиената в помещенията, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на
лиш.св. В становището се посочва, че при престоя си в ПО-3, Б. не е подавал
молби или жалби, свързани с условията в Затвора-Пловдив. Посочено е, че всяко
спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от лиш.св. Във
всяко помещение има санитарен възел и течаща студена вода. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством
централно-локално парно отопление. Спалните помеущения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаята е по
желание, чрез отваряне на прозорците. Всички работещи лиш.св. имат осигурена
възможност да използват баня след приключване на работния ден. За неработещите е
осигурена възможност да използват банята два пъти сдмично по утвърден график. В
становище рег.№ 8279/25.10.2022г./л.49/ се посочва, че през 2017г. в
Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено е
боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на
лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна
на лишените от свобода домакинът им
осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да
ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и
ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Във всяка стая в
Затвора-Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, освен в случаите на
остстраняване но ВиК аварии. Дрехите се сушат в сушилна машина, а когато се
перат от лиш.св. се сушат на пригодени простори в общото помещение на поста или
отвън на карето. В становището се посочва още, че ГД „ИН” има сключен централен
договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите. Дезинсекцията и
дератизацията се извършва по утвърден график. По делото са приложени протоколи
за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки, за м.02.2021г., м.05.2021г.,
м.06.2021г., м.08.2021г., м.11.2021г., м.12.2021г., м.02.2022г., м.03.2022г.,
м.05.2022г., м.06.2022г., м.08.2022г. и м.09.2022г..
В становище рег.№ 5193/25.10.2022г./л.34-37/ се посочва,
че Б. е устройван на работа като работник по дезинфекцията на пети пост от
11.05.2021г., на 6-дневна работна седмица и като ръчник в „Обособено производство“
6-дневна работна седмица от 05.07.2021г. до 10.10.2022г. И за двете работни
позициие е подавал молба и е потвърждавал желанието си за работа пред
разпределителната комисия. В становището се посочва, че корекционната дейност е
доброволна и няма задължителен характер. Ищецът е участвал в корекционни
програми: специализирана групова програма „Умение за мислене“, специализирана
групова програма „Истината за наркотиците“, културно-информационно творческо
ателие за изработване на мартеници и образователна програма „Как да
преодоляваме тревогата и стреса“. Посочено е още, че за всички свои молби и жалби
Б. е получавал съответните регистрационни и/или изходящи номера, както и
отговор. В тази връзка по делото е приложена таблица, съдържаща информация за подаваните
от Б. и регистрирани молби, жалби и сигнали. Приложени са и копия от същите. Изхранването
на лиш.св. е съобразено по калории и състав. Има изготвени основно и диетично
меню, свързано със заболявания от диабет, чернодробни заболявания, язвени болести,
а също така меню за вегетарианци и мюсюлмани. В менюто пет пъти седмично е включено
месо, в събота всеки получава по две консерви риба, два пъти седмично на лиш.
св. се предоставя прясна салата, три пъти седмично се предоставя влечен продукт
и един път седмично-прясно мляко.Три пъти в седмицата е предвидено
предоставянето на сезонен плод. Посочва се и че лиш. св. имат право да
получават до 5 кг. хранителни продукти и до 5кг. плодове и зелечуци. Отделно
магазина в корпуса на Затвора-Пловдив е отлично зареден с месни и млечни
продукти, както и плодове и зеленчуци. По делото са представени и дневни
листове за получените и вложени продукти за приготовлението на храна за
лишените от свобода в Затвора-Пловдив, за техния грамаж и калориен състав.
В становище 8279/25.10.2022г. /л.64/ е посочено, че в
Затвора-Пловдив никога не е липсвало медицинско лице. През м.март 2022г. д-р Р.Д.е
освободена като служител на Затвора-Пловдив, като нейните функции са поети от
д-р П.С.и фелдшер К.Ш., които са посещавали лиш.св. в затвора по предварително
изготвен график. От м.септември 2022г. Затвора-Пловдив се обслужва от общо
практикуващи лекари. Лиш. св. Б. е преглеждан неколокократно. Представена е
медицинската документация на б., а именно: епикриза, резултати от извършени
амбулаторни изследвания, амбулаторни листи, листи за преглед на пациент и др.
По делото е разпитан като свидетел С.К.Г., който заявява,
че е от месец октомври 2021 г. в
затвора, където се запознал с Б., но не са в една килия. Работят на едно и също
място. В килия № 73, в която е ищецът са 5 човека, а тя е 4 метра на 3.50. Има
тоалетна, леглата са на един ред, не е много угледно, не е боядисвано скоро.
Условията не са много хубави за живеене. Въздухът не е много свеж. Има един
прозорец. Осветлението е сравнително добро. Мазилката е разрушена, стените на
места са изронени, не е боядисвано от доста време. Има дървеници и хлебарки.
Свидетелят сочи, че Б. е пребивавал и в други килии приблизително като тази, в
която е сага. Двамата работят заедно, обработват пластмасови изделия. Работното
им място е много запрашено, не може да се диша. Когато поискат ни дават маски.
Ръкавици имат. Мястото може да се каже, че не е много лошо. Най-лошото е, че се
отделя пластмасов прах, който дишат. Твърди, че престоя на открито не се спазва.
Могат да излезат на каре само един час и това е за цялата седмица. През другото
време са на работа. Топлата вода е достатъчна. Много продължително време нямало
лекар. От Б. чул, че си е счупил ръката
и възстановяването му е било много трудно и че не е получил достатъчно помощ.
Свидетелят твърди, че храната като количество е достатъчно, но не като
качество. Постоянно се готвят едни и същи манджи. Цените в павилиона са високи.
Молбите и жалбите се пускат в кутия, но се придвижват доста трудно. Отговор се
получава след доста време. Свижданията са много трудни, не повече от 20 минути
са. Кашкавал, домати, сготвени храни не можеш да си вкараш. Има само един
салон, в който фитнес да упражняваш, но там също е пренаселено. Това е една
стая с щанги, гири. Не се провеждат културни мероприятия. Чул от Б. че през
последните месеци има наказание и че е отстранен от работа. В спалните си чистят
сами. Твърди, че само веднъж са пръскали за хлебарки и дървеници. Сочи, че условията
се отразяват на Б. доста депресиращо. Затворя се в себе си, не разговаря с
хората.
Съдът, при така изяснената фактическа обстановка и
събразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от правна страна:
Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв., за периода от 01.01.2020г. до 10.10.2022г.
/датата на подаване на исковата молба/ в Затвора град Пловдив, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на ищеца в Затвора-Пловдив, до
окончателното изплащане на сумата, пряка последица от допуснатото от страна на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата
на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно
чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че
установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за
успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или
бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с
административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до
доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо,
че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според
Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на
Шахънов срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда
всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен
въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата
на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от
2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е
указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени
от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния
период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен
иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43
ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална
дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите
правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални
конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна
площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да
извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат.
Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от
свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C
(XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на
българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д.
№15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г.,
решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от
22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС
по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева
светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е
отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи
минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии,
на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има
предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по
дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода /решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов срещу
България,, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/.
С оглед представените от ответника и неоспорени доказателства
съдът констатира, че ищецът е търпял наказание „лишаване от свобода“ в периода
от 08.04.2021г. до 12.10.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ в
Затвор-Пловдив, поради което исковата претенция по отношение периода от 01.01.2020г.
до 07.04.2021г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така
посочения период, лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив.
С оглед събраните писмени доказателства по делото и
възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, следва да се отбележи,
че искът следва да бъде разгледан по същество за периодите: от 08.04.2021г. до
12.10.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив.
Това е така, тъй като с оглед доказателствената тежест в
процеса, съдът констатира, че ответникът не е представил доказателства за
осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора - Пловдив от 14.04.2021г. до 17.06.2021г., който
период попада в посочения в петитума на исковата молба искови период, през
който се твърди, че Б. търпи вреди.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението,
цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се
приеме, че: за посочения исков период в Затвора-Пловдив, от събраните и описани
по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.
Изключение правят
периодите: от 17.09.2021г. до 02.10.2021г., от 09.10.2021г. до 19.10.2021г., от
21.06.2022г. до 23.06.2022г., от 19.07.2022г. до 10.10.2022г., в
Затвора-Пловдив.
По отношение оплакването относно пренаселеността на
местата, в които е бил настаняван, претенцията на Б. е частично доказана,
доколкото става ясно от приложените справки за помещенията по настаняване на
ищеца и техният капацитет, както и броя настанени лица, че е била налице
действителна пренаселеност в Затвора Пловдив, за периодите: от 08.04.2021г. до
13.04.2021г., от 18.06.2021г. до 17.09.2021г., от 02.10.2021г. до 09.10.2021г.,
от 19.10.2021г. до 21.06.2022г. и от 23.06.202г. до 19.07.2022г.
За посочените периоди, ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.
Горните обстоятелства, съгласно практиката на Съда по
правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
През исковия период не се установява нарушение на чл.20
ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Видно от
приложените докладни, прозорците в помещенията, в които е пребивавал Б. са били
по два за всяко помещение. По делото няма нито данни, нито са представени
доказателства ищецът да е страдал от твърдяните задух, липса на сън, чувство на
нервност, умора, нетрудоспособност и депресия. Нещо повече по делото се представиха
доказателства, че ищецът е работил, за което самият той е подавал молби и е
изразявал съгласие. Няма данни поради твърдяните липса на сън, чувство на
нервност, умора, нетрудоспособност и депресия да е поискал устно или писмено да
бъде спрян от работа.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във
всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Б. са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието
на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в
Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а на него
като работещ е осигуряван ежедневен достъп до баня след приключване на работния
ден.
Неоснователни са твърденията по отношение на липсата на
санитерен възел, доколкото от страна на ответника се представиха доказателства,
че във всяко спално помещение има обособен санитерен възел.
Недоказани останаха и твърденията, за влага и мухъл в
„стаята“, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно стая става
въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази
връзка. Според постъпилите по делото доказателства големината и разположението
на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на
помещенията. Сушенето на дрехите става или в сушилни машини, когато се перат в
пералното на затвора или на пригодени простори в общото помещение на поста или
на карето, когато се перат от лиш.св.
По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно,
че докато е работел не е воден на каре, е необходимо да се посочи, че от
събраните по делото и неспорени доказателства се установява, че в този исков
период ищецът е бил назначен на работа и като работещ следва да спазва
разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите. Така, съгласно чл.16а т.1
ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не се разрешава да напускат
определените от администрацията работни места. Т.е. дори и същият, съгласно
чл.86 ал.1 ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от един час на
ден, с приемането да упражнява трудова дейност, доброволно се отказва от това
си право. В този смисъл, и в тази ѝ част, съдът намира претенцията на
ищеца за неоснователна.
Съдът намира за неоснователни и оплакванията по отношение
на лисата на медицинско обслужване по отношение на ищеца и осигуряване на
лекарства. По делото се събраха доказателства, че същият е имал нужда от
медицинско обслужване и същото му е осигурено в пълен обем. Тук е мястото да се
посочи, че в приложено по делото становище е посочено, че в Затвора-Пловдив
никога не е липсвало медицинско лице. През м.март 2022г. д-р Р.Д.е освободена
като служител на Затвора-Пловдив, като нейните функции са поети от д-р П.С.и
фелдшер К.Ш., които са посещавали лиш.св. в затвора по предварително изготвен
график. От м.септември 2022г. Затвора-Пловдив се обслужва от общо практикуващи
лекари. Лиш. св. Б. е преглеждан неколокократно. Представена е медицинската
документация на б., а именно: епикриза, резултати от извършени амбулаторни
изследвания, амбулаторни листи, листи за
преглед на пациент и др.
Съдът намира оплакванията на Б. за лоша, еднообразна и
бедна на хранителни вещества храна за неоснователни. По делото се събраха безспорни
доказателства, че в Затвора-Пловдив изхранването на лиш.св. е съобразено по
калории и състав. Има изготвени основно и диетично меню, свързано със заболявания
от диабет, чернодробни заболявания и язвени болести. В менюто пет пъти седмично
е вслючено месо, в събота всеки получава по две консерви риба, два пъти
седмично на лиш. св. се предоставя прясна салата, три пъти седмично се
предоставя влечен продукт и един път седмично-прясно мляко. Три пъти в
седмицата е предвидено предоставянето на сезонен плод. Лиш. св. имат право да
получават до 5 кг. хранителни продукти и до 5кг. плодове и зелечуци. Магазина в
корпуса на Затвора-Пловдив е зареден с месни и млечни продукти, както и плодове
и зеленчуци. В този смисъл са и представените по делото дневни листове за
получените и вложени продукти за приготовлението на храна за лишените от
свобода в Затвора-Пловдив, за техния грамаж и калориен състав.
Неоснователни са оплакванията по отношение липсата на
хигиена в Затвора-Пловдив. Видно от справка и становище по делото, изпирането
на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на
лишения от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените
лиш.св. в тях. В тази насока са и показания на разпитания по делото свидетел.
Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници и
бълхи през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на
ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки. В справка се сочи,
че Затвора-Пловдив е имал и към настоящият момент има сключен договор за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация. По делото се представиха протоколи за
извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация за м.02.2021г.,
м.05.2021г., м.06.2021г., м.08.2021г., м.11.2021г., м.12.2021г., м.02.2022г.,
м.03.2022г., м.05.2022г., м.06.2022г., м.08.2022г. и м.09.2022г..
По отношение на твърдението на ищеца, а именно, че не му
е давана подходяща работа следва да се отбележи, че и за двете работни позиции,
на които е е устройван на работа, Б. е подавал молба, а не е задължаван от
затворническата администрация, а също така е и потвърждавал желанието си за
работа пред разпределителната комисия. В този смисъл, и в тази ѝ част,
съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна.
Основателно е оплакането на Б., за това че в цеха, в
който е работил било силно запрашено, не се отоплява през зимата, а през лятото
е много горещо за периода от 05.07.2021г. до 26.10.2022г., когато е бил устроен
на работа там, доколкото от страна на ответника не се представиха никакви
доказателства за обратното.
Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно
липсата на творчески, културн и физически дейности. Това е така, защото
съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са
основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към
подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и
способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода
включват: 1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за
въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование,
обучение и квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни
дейности и религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от
свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна
работа. Видно от становище от Затвора-Пловдив ищецът е участвал в корекционни
програми, а именно специализирана групова програма „Умение за мислене“,
специализирана групова програма „Истината за наркотиците“,
културно-информационно творческо ателие за изработване на мартеници и
образователна програма „Как да преодоляваме тревогата и стреса“, както и по
негова молба е стройван на работа.
Съдът намира за основателни оплакванията по отношение
липсата на свиждане в Затвора-Пловдив. Това е така тъй като от страна на
затворническата администрация не се представиха доказателства за честотата и
продължителността на свижданията, както и дали същите изобщо се провеждат.
По отношение на твърдението на ищеца за нарушаване на
правото на лишените от свобода да подават жалби и молби, следва да се посочи,
че за всички свои молби и жалби Б. е получавал съответните регистрационни и/или
изходящи номера, както и отговор. В тази връзка по делото е приложена таблица,
съдържаща информация за подаваните от Б. и регистрирани молби, жалби и сигнали.
Приложени са и копия на част от молбите. В този смисъл, и в тази ѝ част,
съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна.
Неоснователни
са оплакванията за нарушаване на правата на лиш.св., в частност неспазване на
реда за налагане на дисциплинарни наказания. Това е така, тъй като по делото
липсват данни на ищецът да са налагани дисциплинарни наказания, още по-малко с
цел да бъде спрян от работа. Следва да се посочи, че в исковата молба изрично
се твърди, че Б. изобщо не е получавал заповед за налагане на наказание. За
м.09.2022г., когато ищецът твърди, че е бил наказан, в приложената по делото
таблица, съдържаща информация за подаваните от Б. и регистрирани молби, жалби и
сигнали е посочена една заповед за наказание, като в пояснението от страни е
отбелязано „чернова“, което е и вероятната причина на Б. да не бъде връчен
екземпляр. Съдът счита, че няма достатъчно данни, от които да се направи извод,
че ищецът е наказан при неспазване на реда за налагане на дисциплинарни
наказания.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти
по делото, а именно: за това че в цеха, в който е работил в периода от
05.07.2021г. до 26.10.2022г. било силно запрашено, не се отоплява през зимата,
а през лятото е много горещо, по отношение липсата на свиждане за периода от 08.04.2021г.
до 10.10.2022 в Затвора-Пловдив и че за периодите от 08.04.2021г. до
13.04.2021г., от 18.06.2021г. до 17.09.2021г., от 02.10.2021г. до 09.10.2021г.,
от 19.10.2021г. до 21.06.2022г. и от 23.06.202г. до 19.07.2022г. при престоя в
Затвора-Пловдив Б. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство
не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от
Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.. Горното, води до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които
водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на психическото
здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото
им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен,
необходима за спокойното му биологично съществуване, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено
пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът са предизвикали такова ниво на страдание за Б., което надвишава
това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на
изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние
или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание
при престой в затвора.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка
с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Б. е претърпял посочените по-горе
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на
претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял
неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора-Пловдив, според настоящия състав, обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в общ размер на 3 552 лв. /три
хиляди петстотин петдесет и два/ лева.
При съобразяване на съдебната практика по идентични дела,
според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 3 552 лева до пълния
предявен размер от 50 000 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив,
искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че ще следва да се уважи и направеното от
ищеца искане за присъждане на законната лихва към така определеното
обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане сумата.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286
ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
В представения договор за правна защита и съдействие,
сключен с ищеца и неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на
безплатно представителство за него на конкретно основание – чл.38 от Закона за
адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на
основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на
ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 614,50 лева.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника,
съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид
разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по
отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат
присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата
претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., XXVIII състав :
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул.
„Н. Столетов” № 21, да заплати на от Р.Х.Б., ЕГН **********,*** сумата от 3 552 лв. /три хиляди петстотин петдесет и
два/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в Затвора гр.Пловдив в конкретните периоди, ведно със
законна лихва, считано от 10.10.2022г., до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен
размер от 50 000 лв., както и за останалите периоди в обхвата на
претендираните.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от Закона за адвокатурата Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв. В.Л.С.,***, сумата от 614.50 /шестстотин и четеринадесет лева и 50 ст./ адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
СЪДИЯ: