№ 456
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100507883 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 01.06.2021 г. на ответника Й. СП. С., чрез
особен представител адв. С., против решение от 20.04.2021 г. по гр. дело № 7627/2020
г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено, че Й.С. дължи на
Райфайзенбанк България ЕАД сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53841/2019г. по описа на СРС, 32 състав: 17280,08лв. –
главница по договор за кредит № 1812122464997126/21.12.2018г., ведно със законната
лихва от 20.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането; 435,46 лв. –
възнаградителна лихва в размер на за периода от 05.03.2019г. до 04.09.2019г., ведно със
законната лихва от 20.09.2019г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за
наказателна лихва в размер на 150,05лв. за периода 05.03.2019г. до 19.09.2019г..
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, в частта, с която исковете са уважени. Твърди се, че
предявените искове не са доказани. Оспорва се наличието на валидно облигационно
отношение. Поддържа се, че ищецът не е спазил процедурата по обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. Твърди се още, че не е доказано, че сумата по договора е
усвоена, тъй като не били издадени съответните удостоверения. Изложени са
съображения, че съдът не е обсъдил всички възражения относно нищожността на
договора за кредит, както и, че решението страда от липса на мотиви. Иска се от
1
въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
в първоинстанционното производство, чрез упълномощен процесуален представител, с
който оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения за правилност и
обоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че е доказано наличие на
облигационно отношение между страните, както и че е доказано усвояването на
кредита със заверяване на сметката, като не е необходимо издаване на нарочен
документ. Твърди се, че ответницата макар да не е бил открита, с исковата молба е
обявена предсрочната изискуемост. На следващо място се поддържа, че не са налице
неравноправни клаузи. Иска от въззивния съд да остави без уважение подадената
въззивна жалба. Претендира разноски.
Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на
процесуалния закон.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва
да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 430 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. В това производство ищецът следва да докаже кумулативно
следните предпоставки: наличие на валиден договор за кредит, по който ищецът е
кредитодател, а ответникът - кредитополучател; уговорена възнаградителна лихва в
договора за кредит; надлежно изпълнение от страна на ищеца на задължението му за
реално предоставяне за ползване на уговорената парична сума по кредита, при
задължение на ответника да издължи главницата и лихвите по заема, съгласно
договора и погасителния план; настъпване на падежа на задължението за връщане на
сумата; размера на претендираните вземания по отделни пера към момента на
предявяване на иска. При оспорване на предявения иск в тежест на ответника е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора, или наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Според разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
2
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът
е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или
се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С други думи - постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ се
установява, че между Райфайзенбанк България ЕАД, като кредитодател и Й. СП. С.
като кредитополучател е сключен договор за кредит № 1812122464997126/21.12.2018г.
Не може да бъде споделено твърдението на въззивника, че сумата по договора
не било доказано да е усвоена, тъй като банката не е издала съответни удостоверения.
За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по
кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на
банката. Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита,
последната следва да се счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В
действащата към момента нормативна уредба, вкл. и в Закона за платежните услуги и
платежните системи /ЗПУПС/, липсва изискване за предоставяне, от страна на банката,
на нарочен писмен документ/разписка/, доказващ осъществяването на банковата
операция, съответно изпълнението на поетото с договора задължение на банката. В
случаят от приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ безспорно се
установява, че на 27.12.2018г. сумата от 17535,50 лв. по отпуснатия кредит е
преведена/усвоена по сметка на Й.С..
Не се споделя и възражението на въззивника, че предсрочната изискуемост не
била надлежно обявена на длъжника. Настоящият състав споделя извода на
първостепенния съд, че това уведомление е надлежно връчено, предвид уговорената в
3
чл. 6.2 и чл. 11. 8 от договора за кредит фикция в този смисъл.
Необходимост от уведомяване на длъжника за обявената от банката предсрочна
изискуемост на кредита преди завеждане на съдебно производство има само при
заповедното производство, но не и при предприета от кредитора защита чрез
осъдителен иск, поради което предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с
връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на
основание чл.47, ал.6 ГПК. Това обстоятелство води до извода, че изявлението за
настъпила предсрочна изискуемост е надлежно извършено.
На следващо място не е налице каквото и да е разминаване по отношение на
периода, от който ответникът е изпаднал в забава, като е налице идентичност между
заявлението по реда на чл. 410 ГПК и исковата молба.
По оплакването за наличие на нищожност на договора за кредит, въззивният съд
намира, че е бланкетно заявено във въззивната жалба. Не се посочени конкретни
клауза от самия договор, нито в какво се изразява твърдения порок, поради което
въззивният съд не дължи произнасяне.
По отношение на възражението за наличие на неравноправни клаузи, съдът не
констатира тяхното наличие.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да се потвърди, в обжалваната част.
По разноските:
Тъй като ответната страна е юридическо лице, то съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК в нейна полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако е била защитавана от юрисконсулт. В случая, безспорно Райфайзенбанк
България ЕАД е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил и подал отговор на
въззивна жалба. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което
страната се е представлявала.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК, размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от
ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на МС. Въз основа на тази разпоредба е приета и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Следователно размерът на юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в размерите,
определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на
чл.25, ал. 1 от НПП, съобразявайки характера на иска и процесуалните действия на
пълномощника на ответната страна, в т.ч. съдържание на отговора на въззивната жалба
4
и основателност на наведените възражения, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер към минимума, определен в чл.25 от НПП
размер, а именно - 100 лв. Следва да се присъди и сумата от 530,73 лв. – депозит за
особен представител.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА от 20.04.2021 г. по гр. дело № 7627/2020 г. на Софийския
районен съд, с което е признато за установено, че Й. СП. С., ЕГН: ********** дължи на
Райфайзенбанк България ЕАД, ЕИК: **** сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53841/2019г. по описа на СРС, 32 състав:
17280,08лв. – главница по договор за кредит № 1812122464997126/21.12.2018г., ведно
със законната лихва от 20.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането; 435,46
лв. – възнаградителна лихва в размер на за периода от 05.03.2019г. до 04.09.2019г.,
ведно със законната лихва от 20.09.2019г. до изплащане на вземането.
Решението, в частта, с което искът е отхвърлен за наказателна лихва в размер на
150,05лв. за периода 05.03.2019г. до 19.09.2019г., не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Й. СП. С., ЕГН: ********** да заплати на Райфайзенбанк България
АД, ЕИК: **** сумата от 630,73 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5