Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т.,
7.04.2010г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Т., в публично
заседание проведено на двадесет и девети март две хиляди и десета година в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря М.Д. …………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия АНХД. дело №00334 по описа за 2009г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производството е по жалба от А.Д.Д. ЕГН ********** *** срещу наказателно
постановление №945/30.09.2009 г. на РУ
на МВР Г. Т., с което са наложени административни наказания на основание чл. 174,ал.ІІІ от ЗДвП
“глоба” в размер на 500 лв. и лишаване от правоуправление на МПС
за срок от 18 месеца.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.І ЗАНН.
Представителят на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е постъпила
в съда в законовоустановения седемдневен срок и е процесуално допустима.
В нея се твърди, че наказателното постановление било незаконосъобразно, поради несъставомерност
на деянието, за което жалбоподателят е санкциониран.
От приложените по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
С акт за
установяване на административно нарушение
№ 945/ Серия Б, сериен номер 284416 е констатирано, че на 11.09.09г., в
16, 50 ч., жалбоподателят е управлявал МПС в гр. Г. Т. по ул. “Хр. С.” в посока ул.
“Ив. К.”, като при извършена полицейска проверка пред дом №18
и след надлежно направени указания и демонстрации на начина на проверка
за употреба на алкохол с техническо средство
“Алкомер 931” с фабр.№ 0145342 за установяване на употреба на алкохол, същият
осуетява проверката като вдишва въздух в техническото средство в продължение на
една секунда, въпреки указаните му 10-12 секунди. Водачът е във видимо нетрезво
състояние. Издаден е талон за медицинско
изследване №206890, който е връчен на
жалбоподателя.
Посочено е, че деянието е нарушена разпоредбата на чл.103
от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който отказал
да го подпише. Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен с подписа
на свидетел на това обстоятелство.
В показанията си свидетелите Г., К. и Л. са категорични, че в момента на проверката жалбоподателят
управлявал автомобила на посоченото в акта място. След като му била разпоредена
проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, жалбоподателят започнал да симулира вдишване на въздух в
техническото средство. След като на няколко пъти актосъставителят Г. подробно
му разяснявал и указвал начина на извършване
на проверката с техническото средство,
жалбоподателят продължавал симулациите
си, като по този начин явно
демонстрирал отказа си да бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с посоченото в акта техническо средство.
Според показанията на свидетеля Р., посочен от защитата и
без родствена връзка с жалбоподателя, същият ден последният бил употребил
различни видове алкохол. След това управлявал автомобила, когато бил спрян за
проверка. Свидетелят бил на около 15 метра от мястото на проверката и чул
“някаква кавга”. Полицаите “ искали да
изпробват жалбопоподателя за алкохол”, но последният “не можал да окаже съдействие, поради дефект в
челюстта”.
След като бил съставен талон за изпращане на медицинско
изследване жалбоподателят бил отведен във ФСМП гр. Г. Т.
Там отначало жалбоподателят декларирал, че ще даде кръвна проба за изследване, поради което
бил съставен съответния протокол, данните за личността му били вписани в страницата на амбулаторния журнал на ФСМП и
бил попълнен фиш за спешна медицинска
помощ за вземане на кръвна проба. След като били съставени тези документи,
жалбоподателят категорично отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване. Свидетел на тези
обстоятелства бил и медицинският фелдшер Х., който попълнил посочената
медицинска документация и след отказа на жалбоподателя да даде кръвна проба удостоверил в посочените документи със собствения си подпис и с подписа на жалбоподателя отказът му да даде кръвна проба за медицинско
изследване. Показанията на свидетелите
са в резултат на лични и непосредствени
впечатления. Същите
са еднопосочни, взаимно допълващи се,
без никакво вътрешно противоречие,
поради което следва да бъдат кредитирани. Поради и това абсолютни неоснователни
са обясненията на жалбоподателя, че бил
дал кръвна проба за изследване, тъй като били съставени необходимите медицински
документи за това.
Показанията на
свид. Р. са бегли, повърхностни и
непоследователни, тъй като не е
присъствал във ФСМП. Според собствените му показания същият бил нает на
работа от жалбоподателя, което издава материална зависимост от последния в отношенията им.
Въпреки това неговите показанията потвърждават другите свидетелски показания по отношение на
извършената проверка.
Актът за установяване на административно нарушение е
издаден по предвидения в ЗАНН административно процесуален ред и съгласно
разпоредбата на чл.189,ал.ІІ от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното..
В атакуваното с
жалбата наказателно постановление е възпроизведена
установената в акта фактическа
обстановка с точно описание на извършеното нарушение и са
наложени посочените наказания : “глоба “ в минималния размер и “лишаване от
правоуправление на МПС” в максималния размер.
Всички доказателства по делото потвърждават фактическата
обстановка, изложена в акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че наказателното
постановление било незаконосъобразно, тъй като посоченото нарушение не било
извършено от жалбоподателя.
От приложените по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че симулирайки извършването на проверка с техническото средство
и с отказа си да даде кръвна проба за
медицинско изследване, жалбоподателят е
осъществил фактическия състав на
административно нарушение по чл.174,ал.ІІІ от ЗДвП.
С издаденото наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена кумулативната санкция по чл.174,ал.ІІІ от ЗДвП в максималния размер по
отношение на наказанието “лишаване от правоуправление на МПС и в минималния
размер за наказанието “глоба”.
Съгласно чл.27,ал.ІІ ЗАНН при определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства., както и имотното състояние на нарушителя.
По делото липсва справка от сектор КАТ относно наличието на други наказания
на водача на МПС по Закона за движение по пътищата.
При определяне на наказанието наказващия орган е длъжен да прецени всички тези обстоятелства, които
имат значение за превантивната и възпираща футкция на наказанието.
Но обосноваността
на наложеното наказание се подкрепя от
доказателства и за личността на
нарушителя. Такива по делото са
приложени в следните насоки: Съгласно
показанията на свидетелите К., Л. и актосъставителя Г. при проверката
жалбоподателят се е държал брутално и арогантно към полицейските служители.
Това поведение продължило и във ФСМП.
От материалите по приложеното
НАХД № 00246/09г. настоящият
жалбоподател е санкциониран за проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1
от УБДХ, по повод на извършената
полицейска проверка.
Тези доказателства обуславят грубото и цинично лично отношение на жалбоподателя както към институциите, така и към установения в страната нормативен ред.
Преценявайки тези обстоятелства и доказателства относно
личността на жалбоподателя, съдът приема
за справедливо наложеното наказание
“лишаване от правоуправление от МПС ” в максималния размер.
С оглед основния принцип да не се утежнява положението на жалбоподателя, следва да се приеме за справедливо и
наложеното наказание “глоба” в минималния размер, въпреки изложените негативни данни за личността на
жалбоподателя.
Като съобрази изложеното и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът
:
Р Е Ш И :
Потвърждава наказателно постановление №945/30.09.2009 г.
на РУ на МВР Г. Т., с което на А.Д.Д.
ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания на основание чл. 174,ал.ІІІ от ЗДвП “глоба” в размер на 500 лв. и лишаване от правоуправление на МПС
за срок от 18 месеца
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Д. в четиринадесет дневен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :