Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 179
Гр. Перник, 10.10.2022
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария
Христова КАНД № 152/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“,
ул. „***“ № 2, ***, представлявано от адвокат Е.Д., пълномощник на управителя
на дружеството Д.-С.Т. и прокуриста Е.У., срещу съдебно решение № 210 от
18.03.2022 г., постановено по АНД №
2004/2021 г. по описа на Районен съд –
Перник.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП)
№ 613125-F626136 от 24.11.2021
година, издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ (ДОД), ГД „Фискален контрол“ (ГДФК), в Централно
управление на Националната агенция за приходите“ (ЦУ на НАП), с което на „***“
ООД, гр. София, на основание 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 на Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за три
нарушения, съставляващи неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г.)
във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, са наложени три имуществени
санкции, всяка в размер на по 500 лв. (петстотин лева).
Касаторът, по подробно изложени доводи твърди, че решението е
незаконосъобразно поради неправила преценка относно наличието на съществено
противоречие на издаденото наказателно постановление с процесуалните правила поради
неизпълнение на задължението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и поради издаването
му за деяние, което не съставлява нарушение, тъй като не е извършено, както и е
незаконосъобразно поради неправилна преценка относно наличие на основания за
маловажност на административното нарушение и поради нарушение на принципа на
пропорционалност. Касаторът моли съда да отмени решението на районния съд, като
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и да реши делото по
същество, като отмени процесното наказателно постановление. Претендира присъждане
на съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба – ЦУ на НАП, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал.
4 от АПК депозира отговор чрез юрисконсулт Петър Петков – пълномощник на
изпълнителния директор на НАП. Счита жалбата за неоснователна, недоказана и
бланкетна по подробно изложени доводи, моли съда да остави в сила решението на
районния съд. В условието на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година касаторът, редовно призован,
не се явява и не се представлява. С постъпила молба вх. № 2693/09.09.2022
година, от процесуалния представител на касатора, адвокат В.А., същият заявява,
че поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
присъждане на разноски, съобразно приложен списък.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от главен
юрисконсулт М.К., която оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли
съда да остави в сила първоистанционното решение, като правилно, мотивирано и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание
на 28.09.2022 година представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
С
НП № 613125-F626136 от 24.11.2021 година, началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София, ДОД, ГДФК в ЦУ на НАП, наложил на „***“ ООД, гр. София, на
основание 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 на ЗДДС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, три
имуществени санкции, всяка в размер на по 500 лв. (петстотин лева), за това, че
на 16.08.2021 г., в търговски обект – бензиностанция ОМВ Д., находяща се на АМ
„Люлин“, 17 км+150, ляво, на територията на Община Перник, стопанисвана от „***“
ООД, оборудван с монтирани и въведени в експлоатация общо четири фискални
устройства (ФУ), свързани с НАП и работещи, при извършена от контролни органи
на НАП проверка е установено, както следва:
-
по отношение на ФУ Epson TM T810F,
с инвентарен номер (ИН) на ФУ № RE003814 и
фискална памет (ФП) № 55006006, с потвърждение в НАП № 45000837/24.06.2021 г., притежаващо
функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени суми“: установено е, че търговецът
не е изпълнил задължението си по чл. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС – извън случаите на продажби да отбележи всяка
промяна в касовата наличност на ФУ посредством функцията „служебно изведени
суми“, тъй като към 15:53 часа на 16.08.2021 г., съгласно отпечатан от това ФУ
дневен финансов отчет № 0013937/16.08.2021 г., е разчетена касова наличност на
ФУ в размер на 1325.84 лв., регистрирани са „служебно въведени“ суми във ФУ в
размер на 200.00 лв. и „служебно изведени“ суми от ФУ в размер на 861.61 лв., при
фактическа касова наличност в търговския обект, съгласно изготвен опис на
паричните средства в касата, с дата 16.08.2021 г., съставен от присъствалото на
проверката лице З. Велинова на длъжност „управител“, в размер на 1113.54 лв., поради
което е констатирана отрицателна разлика на паричните средства в размер на 212.30
лв., представляваща промяна в касовата наличност;
-
по отношение на ФУ Epson TM T810F, с ИН
на ФУ № RE003815 и ФП № 45006007, с потвърждение в НАП № 4500833/24.06.2021 г.,
притежаващо функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми:
установено е, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл. чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр.
с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС – извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна в касовата наличност на ФУ посредством функцията „служебно изведени
суми“, тъй като към 16:13 часа на 16.08.2021 г., съгласно отпечатан от това ФУ
дневен финансов отчет № 003232/16.08.2021 г., е разчетена касова наличност на
ФУ в размер на 1046.15 лв., регистрирани са „служебно въведени“ суми във ФУ в
размер на 200.00 лв. и „служебно изведени“ суми от ФУ в размер на 4 691.88 лв.,
при фактическа касова наличност в търговския обект, съгласно изготвен опис на
паричните средства в касата, с дата 16.08.2021 г., съставен от присъствалото на
проверката лице Д. Крумова на длъжност „касиер“, в размер на 710.60 лв., поради
което е констатирана отрицателна разлика на паричните средства в размер на 482.20
лв., представляваща промяна в касовата наличност;
-
по отношение на ФУ Epson TM T810F, с ИН
на ФУ № RE003793 и ФП № 45005985, с потвърждение в НАП № 4500832/24.06.2021 г.,
притежаващо функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми:
установено е, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл. чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС – извън
случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност на ФУ
посредством функцията „служебно изведени суми“, тъй като към 16:23 часа на 16.08.2021
г., съгласно отпечатан от това ФУ дневен финансов отчет № 0023714/16.08.2021
г., е разчетена касова наличност на ФУ в размер на 771.44 лв., регистрирани са
„служебно въведени“ суми във ФУ в размер на 100.00 лв. и „служебно изведени“
суми от ФУ в размер на 2 700.00 лв., при фактическа касова наличност в
търговския обект, съгласно изготвен опис на паричните средства в касата, с дата
16.08.2021 г., съставен от присъствалото на проверката лице Т. Петрова на
длъжност „касиер“, в размер на 289.24 лв., поради което е констатирана
отрицателна разлика на паричните средства в размер на 335.55 лв.,
представляваща промяна в касовата наличност.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението по АНД № 2004/2021 г.,
предмет на настоящия касационен контрол, го е потвърдил като законосъобразно.
За
да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, въз основа на извършената,
дължима служебно цялостна проверка за законосъобразност на проведеното
производство по издаване на процесното наказателно постановление, приел от
правна страна, че в хода на проведеното административнонаказателно производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното дружество, съставеният за процесните
нарушения акт (АУАН) е съобразен с изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН,
а издаденото НП съдържа фактическите обстоятелства,
предявени на наказаното дружество със съставения АУАН и отговаря на
императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН към неговото съдържание.
Разгледал
спора по същество, съдът приел жалбата за неоснователна.
За
да постанови този резултат районният съд, на база приобщените по делото писмени
и гласни доказателства приел от фактическа страна за безспорно установена и изцяло, отразената в АУАН и
възприета от наказващия орган в НП фактическа обстановка, както и приел, че
така отразените факти са релевантни към съставите именно на вменените на
дружеството нарушения, съставляващи три отделни неизпълнени задължения, визирани
в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, за които е и ангажирана административнонаказателната
отговорност на „***“ ООД, гр. София на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1
от ЗДДС, без да са налице предпоставки, установяващи маловажност на нарушението
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Видът
и размерът на наложените имуществени санкции са преценени от районния съд за наложени
съобразно предвиждането на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от ЗДДС и съобразено с правилото на чл. 18 от ЗАНН.
Решението
е правилно.
Съгласно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По
доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на закона от районния съд:
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема фактите, установени от Районен
съд – Перник в обжалваното решение, както и счита същите за изцяло кореспондиращи
с доказателствата по делото. Първоинстанционният съдебен състав е съобразил в
хода на делото принципа, залегнал в чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН,
съобразил е правилото на чл. 14, ал. 2 от НПК, събрал е доказателства и по свой
почин, съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от НПК и във вр. с чл. 303 от НПК. Като резултат, установената по делото фактическа обстановка е основана в
достатъчност и относимост на доказателствата, същата е възприета след обсъждане
както на релевантните факти и обстоятелства, така и на доводите на страните, а
съдебният акт е постановен след пълен, точен и обективен анализ на приобщените доказателства.
При извършената касационна проверка не се установи в хода на производството
пред районния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения и в някоя от
останалите хипотези на чл. 348, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Предвид това
без основание са бланкетните доводи в жалбата,
че решението е постановено „в противоречие с процесуалния закон“.
Във
връзка с горното настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените
от районния съд правни изводи:
Без
основание са изложените в жалбата доводи за неправилност на решението на
районния съд поради неустановено наличие
на противоречие в НП с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Правилен е
изводът в решението, че липсват предпоставки за отмяна на наказателното
постановление на процесуално и формално основание. При реализирането на
административнонаказателната отговорност на „***“ ООД, гр. София, в
производството по издаване на процесното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Изцяло се споделя изводът на
районния съд, че НП съдържа фактическите обстоятелства, предявени на наказаното
дружество със съставения АУАН и отговаря на императивните изисквания на чл. 57
от ЗАНН към неговото съдържание. Жалбата в тази й част визира съдържанието на
НП, но по същество доводи (идентични на доводите в
жалбата до районния съд) са изложени касателно съдържанието на
съставения по повод извършената проверка протокол и несъответствие на неговото съдържание с обстоятелствената
част на НП. Районният съд правилно е отхвърлил тези доводи на жалбоподателя. На
първо място с мотив, че в изготвения във връзка с проверката протокол
нарушенията са квалифицирани, действията на изготвилия го служител са вписани,
посочени са писмените доказателства и изрично са посочени приложенията към
протокола, от които по безспорен начин се установява отрицателната разлика
между разчетената касова наличност на процесните ФУ и фактическата такава. На
следващо място с мотив, основан в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН –
административнонаказателното производство се счита за образувано със съставяне
на АУАН. Съответно в обстоятелствената част на процесния акт се съдържа ясно
описание на нарушенията и обстоятелствата по тяхното извършване, като съответно
описана е и точната сума, явяваща се отрицателна разлика, неотразена във всяко
от трите ФУ като „служебно изведена“, както и е извършено описание на три
отделни нарушения на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, предвид факта на налични в обекта,
регистрирани в НАП, работещи в нормален режим три ФУ, при извършената проверка
на чиято касова наличност са установени разлики с фактическата такава, по
причина нерегистриране на промяна в касовата наличност на ФУ посредством
функцията „служебно изведени“ суми. Тези обстоятелства са и предявени на
наказаното дружество със съставения АУАН, който именно дава началото на
административнонаказателното производство, и от който момент процесуалният
закон гарантира правото на защита на лицето, срещу което производството се
води. Идентична на така предявените с АУАН факти е и обстоятелствената част на
процесното НП, поради което напълно неоснователни са доводите, както че е
опорочена формата на НП, така и че е нарушено правото на защита на наказаното
лице.
Без
основание са и доводите на касатора за неправилност на решението на районния
съд заради неустановено наличие на съществено противоречие на издаденото НП с
процесуалните правила, поради издаването му
за деяние, което не е извършено и не съставлява нарушение. Установеното
по делото от фактическа страна сочи друго. В цялост се споделят мотивите на
решаващия първоинстанционен състав, че установените по делото факти са напълно релевантни
към приложения административнонаказателен състав. Наведените, включително и
пред настоящата съдебна инстанция твърдения, че в касите на ФУ е имало
чуждестранна валута, чиято сума представлява установените и посочени отрицателни
касови разлики не се подкрепят от доказателствата по делото. Действително, сочените
в жалбата писмени обяснения съдържат твърдения, че в касата на обекта (ако се
приеме, че соченият в едно от обясненията сейф, намиращ се в търговския обект
може да бъде отнесен по безспорен начин към касата на ФУ (липсва легална
дефиниция на понятието е „каса“ и „касова наличност“) има и чуждестранна
валута. Същата обаче не е част от изготвените описи на паричните средства в
касата на обекта, отнесено към всяко от процесните ФУ, извършени от съответните
служители на наказаното дружество, присъствали във време на проверката. При
това положение, независимо че не съществува законова забрана паричните
средства, с които оперира търговският обект да се съхраняват на надеждно и
сигурно място, технически отделено от ФУ, стига същото да е отнесено по
безспорен начин към съответното фискално устройство като негова каса, то по
делото не е установено, такива средства, съставляващи установените съответни отрицателни
касови разлики да са били налични в касата на обекта на касатора към момента на
проверката.
По
приложимия материален закон и по доводите в жалбата, изложени в тази насока:
Правилно
установената по делото фактическа обстановка е довела районния съд и до
съответни на приложимия материален закон правни изводи. Установеното по делото
неизпълнение от страна на касатора на правно дължимото действие за регистриране,
извън случаите на продажби, на всяка промяна в касовата на наличност на всяко
от процесните три ФУ,
регистрирани
в НАП и функциониращи в обекта, стопанисван от жалбоподателя, притежаващи
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, покрива приложения
от наказващия орган административнонаказателен състав – чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл.
185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДД във вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН, и за три
отделни административни нарушения, съобразно правилото на чл. 18 от ЗАНН.
Без
основание са доводите за маловажност на процесните неизпълнени задължения.
Мотивите, с които районният съд е отхвърлил пледираната малозначителност на неизпълнените
задължения към държавата също се споделят изцяло от касационния състав. Предвид
формалния характер на процесните нарушения, чиято съставомерност не е
обусловена от настъпването на вреди, тъй като такива не са предвидени в техния
състав, извършени, същите не подлежат на преценка за наличие или не на вредоносен
резултат. Същевременно липсват доказателства по делото за наличие на смекчаващи
отговорността на касатора обстоятелства, такива, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност, спрямо обичайната за този вид
„деятелност“.
Горното
обосновава извод за липса на основание за отмяна на решението на Районен съд –
Перник и в хипотезата на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха част от доводите в касационната
жалба.
Предвид
изложеното решението на Районен съд – Перник, валидно и допустимо, постановено
в производство без допуснати съществени процесуални нарушения и съобразено с приложимия материален закон, ще
се остави в сила.
С оглед изхода на делото и
съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ЗАНН основателно
е искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на
юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че в
полза на ЦУ на НАП София, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 52 следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, съобразно предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Перник, в
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно решение № 210 от 18.03.2022 г., постановено по АНД № 2004/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „***“ № 2, *** представлявано от управителя
Д.-С.Т. и прокуриста Е.У. да заплати на Централно управление на Национална
агенция по приходите гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 съдебни разноски в размер на 80,00 /осемдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/