МОТИВИ АНД № 89/19 г. на ГОРС, ПЕТИ СЪСТАВ
Районна прокуратура гр. Горна Оряховица е внесла
мотивирано постановление по реда на чл. 375 НПК против Т.М.Х. за извършено от него престъпление по чл. 345 ал.2 от НК за
това че: На 15.07.2018
г. в с.Камен, общ. Стражица, ул.” Васил Априлов”, управлявал МПС – мотоциклет
„DAELIM NS 125 DLX” с рама № ***, нерегистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 2 ,
чл. 3 ал. 1, чл. 4 ал. 1, чл. 5 ал. 1, чл. 10 ал. 1 и ал. 7 от Наредба № І-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните превозни средства.
В
съдебно заседание не се яви представител на ГОРП.
Деецът Т.М.Х. даде
обяснения по реда на съдебното следствие, съобразно които се призна за виновен
в извършеното от него деяние.
Защитникът - адв. Р.И. от ВТАК заяви, че започването и
провеждането на досъдебното производство било опорочено предвид на факта, че
против подзащитния му едновременно с настоящото, било провеждано и
административнонаказателно производство за извършено нарушение по чл. 150А ал.
1 ЗДП. Недопустимо било провеждането на паралелни производства при наличие на
пълна идентичност между фактическа обстановка и извършител.
Полицейските
служители извършили проверката на Х. и чиито действия станали причина за
започване на бързото производство нямали компетентност в тази връзка, тъй като
съставеният АУАН по ЗДП бил за нарушение, извършено на територия извън тази, на която осъществявали
служебните си задължения. Последните били изпратени в с. Камен по повод охрана
и опазване на обществения ред, а не във връзка с установяване на нарушения по
ЗДП.
По делото били
събрани доказателства, установяващи ниска степен на увреждане на обществените
отношения свързани с транспорта. Налице било еднократно управление на
нерегистрирано МПС и то извън населено място; не били поставени в опасност
трети лица; не бил застрашен обект на посегателство, както и не били увредени
каквито да и било вещи. Извършеното от подзащитния му било с изключително ниска степен на обществена опасност, поради
което приложението на чл. 345 ал. 2 НК се явявало неоправдано строго и необосновано.
Предложи на
съда да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК, тъй като криминализирането на нарушението било единствено
с цел дисциплиниращ ефект върху водачите – собственици на МПС. Деянието
извършено от Х. формално осъществявало признаците на престъплението, но то не
се явявало престъпно, тъй като не се вписвало в целите заложени от
законодателя. Обществената опасност на
деянието се явявала явно незначителна.
На последно
място изрази становище, че извършеното
деяние осъществявало признаците на административно нарушение, а не на
престъпление, за което подзащитният му следвало да понесе административнонаказателна
отговорност, в която връзка щели да се
реализират целите на административното наказание.
Съдът, след като обсъди,
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл.13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Св. К. и деецът се познавали, тъй като живеели в едно
населено място. Св. К. притежавал МПС - мотоциклет
марка „DAELIM NS 125 DLX“, № на рама ***,
без регистрация в Република България и
поставени регистрационни табели, който придобил от свой роднина. По документи
превозното средство е собственост на Д.Л.,
роден в Швейцария, а самото свидетелство е издадено от Служба за движение по
пътищата - Дирекция по безопасността на кантон Цюрих (л.57-60).
На
15.07.2018 г. се
провеждал традиционен ежегоден панаир в с. Камен. В тази връзка за осигуряване
на охрана и сигурност на обществения ред в населеното място били изпратени св. Н.
- мл. експерт КО в конвой Горна
Оряховица и Т.Г. - полицейски инспектор в Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново.
Около 16:00 часа те се намирали на ул.”Васил Априлов” в с. Камен.
В
същото време св. К. решил да се
придвижи до мястото, където бил организиран панаира в с. Камен,
посредством нерегистрираното превозно
средство - мотоциклет марка „DAELIM NS 125
DLX“,
№ на рама ***. По пътя от с. Нова Върбовка към с. Камен срещнал дееца,
който вървял пеша в посока с. Камен, заедно със сина си. Деецът проявил интерес
към покупка на превозното средство, след което решил да го изпробва. На мотоциклета
са качили деецът Х. като негов водач, непълнолетният му син и св. К., като
деецът привел в движение превозното средство
в посока с. Камен.
В населеното място на
ул.”Васил Априлов”, полицейските служители Г. и Н. забелязали движещият се
мотоциклет, заедно с водача му и
возещите се на него без поставени каски, следствие на което решили да го спрат
и да вземат отношение във връзка с извършеното
и установено нарушение. При подаден сигнал със стоп-палка по образец деецът отбил и спрял, като при извършената проверка на
вида на превозното средство било установено, че Х. като негов водач не
притежавал СУМПС за съответната категория управлявано превозно средство, както
и че мотоциклет марка „DAELIM NS 125 DLX“, № рама ***
не е регистрирано по съответния ред в Република България, съобразно Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните превозни средства. Последното
било видно, предвид липсата на поставени регистрационни табели, както и в
резултат на извършена справка в масивите на МВР
от оперативен дежурен в РУ Стражица – св. Д.. В тази връзка е изготвена и писмена
справка № 350р-7395/31.08.2018г. на РУ Стражица (л.35).
Установеното нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП дало повод за
образуване на бързо производство против Т.Х. за престъпление по чл. 345 ал. 2
вр. ал. 1 НК, започнало с разпит на Т.Г.,
Н.Н. и М.Д. в качеството на свидетели (л.1).
Тъй като св.К.
заявил, че е
собственик на мотоциклета, доброволно предал същия с протокол за доброволно предаване на св. Г. (л.11).
При оглед на превозното средство
е установено, че същият
е с номер на рама *** (л.16-21).
Съгласно писмо изх. №
А-37552/27.12.2018г. на Началник Отдел „Интерпол и ММО” в Дирекция „МОС” - МВР, на 11.05.2015 г., регистрацията на
превозното средство е била прекратена (л.63).
Деецът Х. е правоспособен водач на МПС с множество налагани наказания по ЗДП.
Съобразно заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза двуколесното пътно превозно средство марка
„DAELIM NS 125 DLX“ е моторно превозно
средство - мотоциклет от тип L3e-A1, което е с работен обем на
двигателя 124.90 см³ и мощност 9 kW. В тази връзка подлежи на регистрация в Пътна
полиция и се управлява със СУМПС категория А1. Заключението е прието от съда
като пълно, компетентно и обосновано, след което е приобщено към доказателствата
по делото – неоспорено от страните.
Описаната
фактическа обстановка се доказа от обясненията на дееца, показанията на св. Н., Д. и К., съобщение за започнало БП - л.1,
постановление за привличане на обвиняем и вземане на МНО - л.2, декларация за
семейно и материално положение, справка за съдимост, Акт № 584089 от 15.07.2018
г. - л.7, докладна записка - л.9, протокол за доброволно предаване - л.11,
протокол за разпит на свидетел - л.12, протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум - л.16-21, писмо от 17.07.2018 г. - л.28, справка за нарушител по
ЗДвП - л.29-32, справка за собственост на МПС - л.33, писмо от 31.08.2018 г.,
ведно със справка - л.35-36, писмо от 27.08.2018 г., ведно със справка -
л.38-39, писмо от 21.08.2018 г. - л.41, писмо от 21.09.2018 г. - л.43,
постановление за преобразуване на БП - л.46, постановление за удължаване на срок
- л.48-51, справка за дължими задължения от дееца - л.52, свидетелство за
превозно средство в оригинал и превод на бълг.език - л.57-60, писмо от
27.12.2018 г. - л.63, постановление за удължаване на срок - л.66; от съдебното производство: справка за
съдимост, ведно с бюлетини за съдимост и 2 бр. разпореждания по ИД 24960 -
л.9-12, платежно нареждане от 21.03.2019 г., НП № 18-1275-001303/31.07.2018 г.
Правни изводи:
Безспорно се
установи, че с действията си Т.М.Х., е осъществил от обективна страна състава на нарушение на 175 ал. 3 вр. чл. 140 ал. 1 ЗДП -
На 15.07.2018 г. в с.Камен, общ.
Стражица,
ул.” Васил Априлов” (път, отворен за обществено ползване), управлявал
МПС – мотоциклет „DAELIM NS 125 DLX” с рама № ***, не регистриран по надлежния ред.
Надлежният ред
е предвиден в Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните превозни средства, тъй като
превозното средство е моторно превозно
средство и е предназначено за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.
Административното
нарушение, осъществяващо от обективна страна състава на чл.175 ал. 3 ЗДП вр. 140 ал. 1 ЗДП като
описание на изпълнителното деяние, е изцяло идентично със състава на чл. 345
ал. 2 НК, описващ престъпление от общ
характер. В случая нарушението се съдържа в санкционната разпоредба на чл. 175
ал. 3 ЗДП, която се прилага във връзка с разпоредбата на чл. 140 ал. 1 ЗДП, която
въвежда едно от задълженията на водачите на
МПС. Със започване на бързо производство против Х. разследващият полицай
е приел, че извършеното на 15.07.2018 г.
от дееца е престъпление по чл. 345 ал. 2 НК, което е възприето и от наблюдаващия
прокурор, видно от подписа върху постановлението за привличане на обвиняем (л.2) и последващото
изготвяне на постановление по чл. 375 НПК, внесено в ГОРС и послужило като основание за образуване на АНД № 89/19 г.
по описа на ГОРС. Липсват изложени мотиви в постановлението на ГОРП защо се
приема, че извършеното е престъпление, а не административно нарушение.
Разликата
между престъплението и административното нарушение е наличната обществена
опасност на деянието. Престъплението съобразно чл. 9 ал. 1 НК е общественоопасно деяние (действие или бездействие),
което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Общественоопасно е
деянието (чл. 10 от НК), което уврежда или застрашава
обществения, или
държавния строй на републиката, личността, политическите, трудовите,
имуществените и други права на гражданите, стопанската система, собствеността
или други интереси, защитени от установения правов ред.
Престъпленията
са правонарушения
с най-висока степен на обществена опасност и като такива се съпътстват с налагането на
най-тежкия вид санкции, в сравнение с другите видове наказание, като санкциите предвиждат най-значимите неблагоприятни
последици за личността, или имуществото на дееца.
Административнонаказателната отговорност произтича
от административното правонарушение, което е неправомерно виновно деяние,
забранено от закона, свързано с неспазване на административноправните норми.
Административните
правонарушения имат по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията и се наказват
с по-леки наказания. Административнонаказателната отговорност е свързана с
нарушаване на нормите на административното, финансовото и др. отрасли на
правото и
изключва наказателната отговорност. Не може да се прилага едновременно административнонаказателната и наказателна отговорност за едно и също нарушение.
Регистрацията на превозното средство, съобразно Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. е задължение на собственика на превозното средство,
което в случая означава, че деецът към
момента на деянието не е могъл да я
извърши, тъй като негов фактически собственик е
бил св. К.. Деянието, което Х. е извършил е управление на нерегистрирано
МПС, като управлението е извършено с намерение да се изпробва превозното
средство, във връзка с проявен от деецът
интерес за закупуване на вещта. За да се
прецени дали е налице престъпление, или
административно нарушение, значение има единствено обществената опасност на деянието, а не на дееца. Настоящият съдебен
състав прецени, че обществената опасност на извършеното деяние е ниска и тя не
обуславя признаците на извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 НК,
визирано в специалната част на НК. С
извършеното от Х. управление на нерегистрирано по съответния ред МПС
еднократно, инцидентно, с цел да се изпробва вещ във връзка с реализиране на
евентуална покупко-продажба, в присъствието на собственика му и за съвсем
кратък интервал от време, не се разкриват признаците на престъпление с висока
обществена опасност, изискуема съобразно чл. 9 ал. 1 и чл. 10 НК.
Поради
изложените съображения съдебният състав прие, че извършеното от Х. на
15.07.2018 г. в с. Камен разкрива признаците на административно нарушение по
чл. 175 ал. 3 вр. чл. 140 ал. 1 НК.
Не са налице
обаче предпоставките на чл. 9 ал. 2 НК относно извършеното от Х. деяние, тъй
като макар и ниска – обществена опасност на извършеното е налице. За да се
приложи цитираната разпоредба следва да липсва каквато и да било обществена
опасност, или тя да е незначителна. Съзнателното управление на нерегистрирано
МПС – мотоциклет не изключва обществената опасност на извършеното. Въпреки
инцидентността на случая, следва да се отчете факта, че е налице управление на
нерегистрирано МПС в населено място, част от общинска пътна мрежа, в която
връзка не може да се изключи обществената опасност на извършеното изобщо. Тя се
обуславя от съзнателно извършеното правонарушение на задължението на Х. като
водач на МПС, визирано в чл. 140 ал. 1 ЗДП.
При извършване
на нарушение на чл. 175 ал. 3 вр. чл. 140 ал.1 ЗДП, Х. е извършил и друго
такова – по чл. 150 А ал.1 ЗДП – като е управлявал МПС - мотоциклет „DAELIM NS 125 DLX” с рама № ***, без да
притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада превозното средство, а
именно – А1. За това нарушение спрямо Х. е издадено НП № 18-1275-001303/31.07.2018 г. на Началник
сектор към ОДМВР Велико Търново, сектор ПП, с което му е наложено наказание
Глоба в размер от 300.00 лв. Касае се за две
различни нарушения на правилата
за движение по пътищата, визирани в ЗДП, които се санкционират отделно със
съответните наказания, предвидени в санкционните разпоредби, при спазване принципа на
законоустановеност на наказанието. В този смисъл възраженията на защитата, че
деецът вече е бил наказан за нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДП с НП № 18-1275-001303/31.07.2018 г. на Началник
сектор към ОДМВР Велико Търново, сектор ПП, е неоснователно. Едновременното развитие на две производства – административнонаказателно
и наказателно е допустимо, когато става
въпрос за извършване на две отделни,
различни нарушения на правилата за движение по пътищата. Недопустимо би било,
ако и двете производства касаят едно и също нарушение. Вярно е, че фактическата
обстановка при извършване на нарушенията и нарушителят са идентични, но не са
идентични нарушенията, тъй като в единия
случай деецът е управлявал МПС, за което не е притежавал съответната категория
СУМПС, а в другия случай е управлявал нерегистрирано МПС.
Не съществува
пречка полицейските служители като очевидци
да установят извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, в
която връзка са депозирали показания по образуваното БП № 118/18 г. на РУ
Стражица. Съставеният от св. Г. АУАН № 584089
в образуваното БП № 118/18 г. на РУ Стражица има значение и се преценява
в процеса като писмено доказателство и служи за оценка на доказателства,
събрани с разпита му в качеството на свидетел. В образуваното наказателно
производство съставеният акт от св. Г. №
584089/15.07.2018 г. не следва да бъде проверяван за законосъобразност по правилата на
ЗАНН, каквато се извършва в различно
съдебно производство, провеждащо се по правилата на чл. 59 и следващи ЗАНН. Поради
изложените съображения, възраженията на защитника за липса на компетентност от
страна на св. Г. да извърши проверка и да състави акт на Х. са неоснователни.
На 15.07.2018 г. св. Г. в качеството му на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Велико
Търново се е намирал на мястото на нарушението, където е бил изпратен за охрана
на обществения ред относно провеждащ се панаир в с. Камен. Същият на основание
чл. 189 ал. 1 ЗДП и чл.165 ал. 1 т. 1, ал. 2 т. 1 ЗДП, в качеството си на полицейски инспектор
в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
Велико Търново има правомощие да контролира спазването на
правилата за движение от участниците в движението; има право да спира пътните
превозни средства, да проверява документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство и не на последно място
да съставя актове, с които се установяват нарушенията по ЗДП.
Правомощията си св. Г., като част от службите за контрол визирани в ЗДП, има
право да упражнява на територията на цялата страна, като липсва създадено
ограничение в закона те да бъдат осъществявани
по определен териториален признак.
Въз основа на
изложеното в настоящия съдебен акт съдът призна Т.М.Х. за невинен в това да е
извършил престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 378 ал. 4
т. 2 вр. чл. 304 НПК го оправда по повдигнато обвинение за извършено престъпление
от общ характер.
Със ЗИД НПК ДВ
бр. 63 от 04.08.2017 г. в сила от 05.11.2017 г. беше приета разпоредбата на чл. 301 ал. 4 НПК съобразно
която, при решаване на въпроса по чл.
301 ал. 1 т. 2 НПК съдът следва да се произнесе и дали извършеното деяние съставлява
административно нарушение. Съобразно чл. 378 ал. 4 т. 1 НПК
съдът може при постановяване на решението си да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, след което да му наложи административно наказание. В този случай
съдът признава дееца за виновен в извършеното престъпление, за което е внесено постановлението от прокурора по реда на чл. 375 НПК, както и
несъмнено обсъжда въпросите по чл. 301 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК относно извършеното деяние. Ако се установи, че
има извършено виновно деяние от подсъдимия (чл. 301 ал. 1
т. 1 НПК), съдът следва да премине към т. 2 и да обсъди въпроса дали извършеното
съставлява престъпление и каква е правната му квалификация. В този случай, ако
са налице предпоставките на чл. 375 НПК вр. чл. 78 А НК, въпреки, че деянието
съставлява престъпление, съдът на основание чл. 378 ал. 2 т. 1 НПК
освобождава дееца от наказателна отговорност
и му налага административно наказание. Ако обаче съдът при преценка на въпросите по чл. 301 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК,
в производство по чл. 375 НПК установи, че деянието не е престъпление и оправдае
дееца, следва да съобрази новата ал. 4 на чл. 301 НПК и да се обсъди дали
извършеното деяние не представлява административно нарушение. Съдът не
разполага с възможност да оправдае
дееца за извършеното престъпление
от общ характер и да изпрати делото на административнонаказващия орган за
налагане на наказание, ако установи, че извършеното представлява
административно нарушение След 05.11.2017 г., при установяване, че извършеното
деяние съставлява административно нарушение, на основание чл. 305 ал. 6 НПК вр.
чл. 301 ал. 4 НПК съдът следва да наложи административно наказание, когато
извършеното съставлява административно
нарушение, предвидено в закон,
или указ. Наказание за извършеното от дееца е предвидено в чл. 175 ал. 3 ЗДП –
наказание глоба от 200.00 до 500.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок
от 6 до 12 месеца.
За разлика
от наказателноправните норми,
наказателнопроцесуалните се прилагат по аналогия при условие, че е налице
празнина в НПК, случаите са еднородни и се изхожда от основните начала на наказателния
процес(да не се накърняват процесуалните права и да не се създават нови
задължения за участниците в процеса, не се включват в процеса нови участници,
извън предвидените в НПК и т.н.). Такова е становището на доктрината, развито
от Стефан Павлов (Наказателен процес на Република България, изд. СиБи
1996 г.,
стр. 58).
В настоящия
случай е налице празнина в чл. 378 ал. 4 НПК, относно възможността за съда да
наложи на дееца административно наказание, след като го оправдае по обвинението
за извършено престъпление от общ характер. По аналогия, от съда беше приложена разпоредбата на чл.
305 ал. 6 вр. чл. 301 ал. 4 НПК, като на Х. беше наложено административно
наказание Глоба в размер от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, на основание чл. 175 ал. 3 ЗДП за извършено нарушение на чл.
175 ал. 3 вр. чл. 140 ал. 1 ЗДП. Решението, постановено по реда на чл. 378 ал.
4 т. 1 и присъдата, постановена по реда на чл. 301 НПК имат еднаква тежест, тъй
като при всички случаи от съда се обсъждат и се разрешават въпросите по чл. 301
ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК с окончателен съдебен акт. В тази връзка съдът прие, че
случаите на осъждане с присъда и с налагане
на наказание по реда на чл. 378 ал. 4 т. 1 НПК са еднородни, поради което не
съществува пречка за приложението по аналогия
на разпоредбата на чл. 305 ал. 6 вр. чл. 301 ал. 4 НПК.
Съобразно духа
на измененията в НПК с ДВ бр. 63/2017 г.
в сила от 05.11.2017 г., в случаите, когато съдът намери, че едно лице не е
извършило престъпление, но когато от доказателства събрани по реда на съдебното следствие се установи,
че деянието е административно нарушение с характер на наказателно обвинение, следва да може да се премине към реализирането
на административнонаказателна отговорност. Това се налага именно поради последиците
на принципа non bis in idem, защото когато едно лице е обвинено в извършването
на престъпление, но съдът намери, че това лице не е виновно, той следва да може
да накаже лицето за административното нарушение. Това се налага, защото при постановяване
на решение, с което лицето бъде признато за невиновно и оправдано по
обвинението, за което е внесено постановлението по чл. 375 НПК, то е налице окончателно
произнасяне по това наказателно обвинение и поради принципа non bis in idem (
виж ТР № 3/15 г. на ОСНК на ВКС) административнонаказателна отговорност, в
административно производство, за административно нарушение за същото деяние,
повече не може да бъде реализирана. Когато съдът е събирал всички доказателства
по обвинението, но е счел, че няма извършено престъпление, признал е за
невиновен дееца, но счита, че е извършено административно нарушение с характер
на наказателно обвинение, може да реализира със съдебния акт административнонаказателната
отговорност, когато нарушението е предвидено в норми на закон, или указ. Ако деецът
бъде оправдан и влезе в сила решението, приравнено по последици на влязла в
сила присъда, то поради принципа non bis in idem, този деец не може да понесе и
административнонаказателна отговорност за извършеното от него деяние.
Наказанията по
чл. 175 ал. 3 ЗДП бяха наложени на дееца в минимален размер, предвид ниската
степен на обществена опасност на деянието, за която бяха изложени мотиви в
настоящия съдебен акт; причините за извършване на деянието(ниска правна
култура, изпробване на вещта с цел реализирана на бъдеща покупко- продажба) и
ниската обществена опасност на дееца. Като смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства бяха отчетени съдействие на контролните органи и такова в хода на
провеждане на наказателното производство, самопризнания. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства бяха отчетени
наложените наказания за извършени нарушения по ЗДП.
От субективна
страна деецът е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред – мотоциклет „DAELIM NS 125 DLX” с рама № ***, в която връзка е предвиждал
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Беше
постановено вещественото доказателство по делото - мотоциклет „DAELIM NS 125 DLX” с рама № *** да се върне на
правоимащия Т. М.Х. след влизане на решението в сила. В настоящото производство
с разпита на св. К. се събраха
доказателства, че Х. му е заплатил превозното
средство, в която връзка е станал негов фактически собственик.
На основание
чл. 189 ал. 3 НПК Т.М.Х., беше
осъден да заплати в полза на ОДМВР Велико Търново сумата от 92.88 лева
(деветдесет и два лева и осемдесет и осем ст.) лв. - направени по делото
разноски в хода на досъдебното производство, както и 5.00 (пет) лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание
чл. 189 ал.3 НПК Т.М.Х., беше осъден да
заплати в полза на Държавата, по сметка на РС-Горна Оряховица сумата от 50.00
лева (петдесет) лв. - направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице,
както и 5.00 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът постанови
акта си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: