МОТИВИ към присъда по НОХД №1912/2018г. по описа на КРС
Районна прокуратура - гр.Кюстендил е внесла
за разглеждане обвинителен акт против О.Б.Д. от гр.Бобов дол за престъпление по
чл.212, ал.1, пр.2 НК.
В обвинителния акт се твърди, че
подсъдимият Д. *** чрез използване на неистински официален документ
(Удостоверение за осигурителен доход УП15 с изх.№ К-08-2276#1-427/05.01.2012г.,
приложен към Заявление с вх.№ПП-015158/29.03.2012г. по описа на ТП на НОИ –
Кюстендил за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, привидно
издадено от ТП на НОИ София, удостоверяващо, че е работил в Мина „Антрацит“ЕАД
– гр.Своге на длъжност „подземен работник“ за времето от 01.01.1989г. до
31.12.1991г.), представен пред служител на ТП на НОИ – гр.Кюстендил – К.К.Д., е
получил без правно основание за периода от 02.03.2012г. до 31.03.2017г. чуждо
движимо имущество – парични средства за лична пенсия, на обща стойност 16
270.41 лева (изплатена сума за пенсия), собственост на ТП на НОИ –
гр.Кюстендил, с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1, пр.2 НК.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението срещу подсъдимия и предлага същият да бъде признат за
виновен, като му се наложи наказание в минимален размер.
Ощетеното юридическо лице НОИ е предявил граждански иск срещу подсъдимия,
но доколкото това е сторено след даване под на разпоредителното заседание,
съдът е отказал да го приеме за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Подсъдимият Д. е дал обяснения. В тях
сочи, че през 2012г. му дошло време за пенсиониране. Събрал необходимите
документи и ги подал в НОИ Кюстендил. Допуска, че е възможно преди да ги подаде
някой да е взел, съответно поставил в набора от документи конкретен такъв, тъй
като в дома му влизали различни хора. Твърди, че е работил в мина „Антрацит“,
но не помни в кой точно период. Заявява, че съжалява за случилото се, но няма
обяснение как е станало това. Желае да бъде оправдан.
Защитниците – адвокатите Й. *** и С.
*** пледират за оправдаване на подзащитния им. Излагат съображения, за това че
обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства при условията
на чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият О.Б.Д. е роден на ***г***,
живущ ***, българин,*** гражданин, женен,
председател на читалище „Просвета“ – гр.Бобов дол, със средно специално
образование, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д. се снабдил с
удостоверение за осигурителен доход УП-15 с изх.№ К-08-2276#1-427/05.01.2012г.
На посоченият документ бил придаден вид, че е изхожда от ТП на НОИ, гр.София. Същият
не бил подписан от лицата П. В. Р. и М.Е.П., посочени
като негов „издател“ и „проверил“, а отпечатъкът от кръгъл печат, който бил
положен в него, не бил идентичен с тези, използвани в НОИ. В документа било
отразено, че Д. е работил в мина „Антрацит", гр.Своге на длъжност
„подземен работник" за времето от 01.01.1989г. до 31.12.1991г. В
действителност обаче Д. не е работил там.
На 29.03.2012г. подсъдимият Д. *** и
представил заявление с вх.№ ПП-01-5158/29.03.2012г. по описа на ТП на НОИ
за отпускане
на лична пенсия пред служителя – свидетеля Д., към което приложил редица
документи, в това число и посоченото по-горе удостоверение.
В резултат у длъжностното лице по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил било създадена невярна представа,
че за Д. са налице основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, съответно била отпусната такава, като за периода от
02.03.2012г. до 31.03.2017г. той е получил сумата 16 270, 41 лева.
На 10.03.2017г. в ТП на НОИ, гр.Кюстендил
постъпил сигнал от анонимно лице за това, че се Д. получава неправомерно
пенсия, тъй като никога не е работил при специфични условия на труд и е
използвал документ с невярно съдържание, за да се възползва от възможността за
ранно пенсиониране. На база полученото сведение била разпоредена проверка от директора
на ТП на НОИ, гр.Кюстендил - св.П.М..
Била извършена кореспонденция с ТП
на НОИ, гр.София област, от която се установило, че О.Б.Д. никога не бил
подавал заявление за издаване на удостоверения за пенсиониране, респ. че през
2012г. ТП на НОИ - София област не е издало процесното удостоверение УП-15 с №К-08-2276#1-427/05.01.2012г.
При извършената проверка в
разплащателната документация на осигурителя мина „Антрацит", видно от
писмо изх.№ 1042-09-115У#1 от 08.06.2017г. на ТП на НОИ, гр.Кюстендил - отдел
„ООА" за периода от 01.11.1988г. до 13.07.1992г. липсват каквито и да било
данни, че Д. е работил там. За времето от 01.12.1988г. до 13.07.1992г. имало открити
данни, че Д. е заведен във ведомостите и е работил в МБАЛ "Д-р Стоян
Сантев", гр.Бобов дол.
С разпореждане от 30.03.2017г. на ТП
на НОИ, гр.Кюстендил е отменено предходно такова, с което е отпусната пенсията
на Д. и е отказано отпускане на такава. Това разпореждане е оспорено и не е
влязло в сила.
Получените по този
начин суми от Д. не са възстановени.
Изложените фактически положения
съдът прие за безспорно установени на базата на: отчасти обясненията на
подсъдимия; показанията на свидетелите М., Г., С., П.; заключенията на
графологическата и техническата експертиза; писма и справки от НОИ, в това число
за получена пенсия, разпореждания на НОИ, цитираните писмени доказателства и
справка за съдимост на подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия в частта
им, с която сочи, че е подал заявление за отпускане на пенсия пред ТП на НОИ,
гр.Кюстендил се подкрепят от кредитирани доказателства по делото. В останалата
им част обясненията са изолирани, същевременно нелогични и противоречат на
житейската логика, поради което не са кредитирани от съда.
Съдът е кредитирал показанията на
посочените свидетели, приемайки че същите са логични, последователни и
непротиворечиви.
Показанията на свидетелите Стоилков
и К.Д. и останалите писмени доказателства не са кредитирани, доколкото съдът е
приел, че същите са неотносими към предмета на доказване.
Експертизите са компетентно
изготвени и заключенията им са кредитирани изцяло.
Между събраните по
делото доказателства не са налице съществени противоречия, които следва да се
обсъждат.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие, че подсъдимият О.Д. виновно е осъществил състава на
престъплението „документна измама“ по чл.212, ал.1 НК. По тази правна
квалификация съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
За да е налице състава на
престъплението чл.212, ал.1 НК, от обективна страна следва да са изпълнени две
основни изисквания: на първо място – да се използва неистински документ, такъв с
невярно съдържание или преправен документ, и на второ място – да е налице
намерение полученото без основание чуждо движимо имущество да се присвои от
подсъдимия. Също така е необходимо този документ, който се използва, да е
съставен с цел да бъде заблудено пострадалото лице, пред което ще бъде
използван, за да се получи без правно основание чуждото движимо имущество. Този
документ с невярно съдържание, неистински или преправен трябва да бъде
използван преди да се получи чуждото движимо имущество, като лицето го присвои
и то без правно основание. Не на последно място документната измама е
резултатно престъпление и за да е довършена, следва да са нанесени щети, като е
необходимо субектът на престъплението, реално да получи чуждото движимо
имущество, т.е. да установи своята фактическа власт върху него или да има
възможност по друг начин да се разпореди с него. От субективна страна деянието се
извършва само с пряк умисъл поради специфичната користна цел. Достатъчно е
този, който използва документа, да съзнава, че е с невярно съдържание,
неистински или преправен, и че няма правно основание въз основа на което да
получи чуждото имущество.
В конкретния случай са налице всички
елементи от състава на това престъпление.
Това е така защото, подсъдимия Д. ***
е използвал неистински документ - УП-15 с изх.№ К-08-2276#1-427/05.01.2012г.,
който е представил заедно със заявление за отпускане на пенсия пред служители
на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, в резултат на което е получил без правно основание в
периода 02.03.2012г. до 31.03.2017г. чуждо движимо имущество - пенсия за
осигурителен стаж и възраст в общ размер 16 270, 41 лева, с намерение да го
присвои.
Неистинността на документа се
изразява в обстоятелството, че на същият е придаден вид, че е издаден от
служител на ТП на НОИ, гр.София, а в действителност посочените като негови
автори такива не са го подписали, т.е. на документът е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило (по смисъла на чл.93, т.6 НК).
Подсъдимият е използвал неистинския официален
документ - процесното УП-15, представяйки го пред служители на ТП на НОИ,
гр.Кюстендил. На базата на този документ, сочещ наличието на определен стаж и
доход, у служителите на НОИ били създадени неверни представи, че Д. има правото
да получи съответна пенсия, т.е. служителите на НОИ придобили убеждение, че
отпускането на пенсията е законосъобразно. Така се е стигнало до разпореждане
от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимия на
парични средства под формата на лична пенсия. Вследствие на акта на имуществено
разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични
средства без за това да е налице действително правно основание.
Субект на престъплението е
подсъдимият Д., който
е пълнолетен и вменяем.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл и с користна цел. У подсъдимия са били налице
представи относно всички съществени елементи от обективна страна на
престъплението. Той е съзнавал, че използва инкриминирания документ, доколкото
лично го е представил в НОИ. Налице е интелектуалният момент и досежно
неистинността на документа, доколкото подсъдимият е знаел, че той не е издаден
от лицата, посочени като негови автори. Тъй като не бил работил във въпросната
мина през посочения период, той знаел, че няма посочения осигурителен стаж и
съответно няма правно основание за пенсиониране. Подсъдимият съзнавал и че чрез
използвания документ, изискван от НОИ, ще бъдат изградени неверни представи за
осигурителния му стаж и доход. В съзнанието на същия били изградени представи,
че въз основа на издадено разпореждане му се превеждат посочените пенсионни
плащания. Бил наясно и с източника на средствата, към който се бил обърнал - НОИ.
Деянието е извършено с пряк умисъл, доколкото характерът на престъпната
деятелност изключва възможността документът да е подаден случайно. Нещо повече,
очевидно е, че той е целенасочено съставен. Подсъдимият е искал да подаде
неистинския документ и по този начин да заблуди длъжностните лица, с което
целял да му бъдат отпуснати средства от имуществото на НОИ. Посочената цел
реализира и нарочно посоченото в чл.212, ал.1 НК субективно отношение на дееца.
Макар осъществяването на целта да не е необходимо, в случая усвояването на
сумите и невъзстановяването им недвусмислено доказва тъкмо користната,
присвоителна цел.
Поради изложените съображения, не бе
споделена защитната теза на подсъдимия, развита от защитниците му. От събраните
по делото доказателства по един несъмнен начин бе установено виновното
извършване на деянието от страна на подсъдимия, както и че съставлява
престъпление по предложената правна квалификация.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.212, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода от две до осем години и факултативно - конфискация до една втора от
имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.
За да определи вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, на
дееца, подбудите за извършването на деянието, както и другите смекчаващи и
отегчаващи вината и отговорността като цяло обстоятелства.
Степента на обществената опасност на
деянието е завишена. Горната преценка е направена, с оглед вида на засегнатите
обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и обстановка на
извършване на престъплението. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
е засегната имуществената сфера на Националния осигурителен институт.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия е ниска. Същият е с чисто съдебно минало и притежава добри
характеристични данни.
При условията на чл.54 НК, съдът
определи на Д. наказание - лишаване от свобода за срок от три години.
По отношение подсъдимия са налице
материално-правните предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието при
условията на чл.66, ал.1 НК, а именно – наложено е наказание лишаване от
свобода за срок до три години, същият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и най-вече за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
Съдът прие за подходящ и определи изпитателен срок в размер на пет години.
Съдът прие, че за постигане целите
на наказанието не е необходимо да се налагат факултативно предвидените такива.
На основание
чл.189, ал.1 във вр. с ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на
ОСлО при ОП-гр.Кюстендил сторените по делото разноски в размер на 174, 52 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: