МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.В.Б., роден на *** ***, е предявено обвинение за
престъпление, което е инкриминирано чрез норма на Глава X-та от Особената част на НК. Той е
предаден на съд за това, че на 16.06.2020 година, в град Габрово, в условията на продължавано престъпление с две деяния и при
опасен рецидив в заведение за бързо хранене „Вики”, находящо се на улица
„Николаевска” № 45 и в перално стопанство на улица „Ванче Михайлов” № 25,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - в заведение „Вики” крещял на висок глас,
заканвал се и обиждал свид. Д. с думите: „ще те счупя……...; набарам ли те навън, ще те счупя; върви ме съди колкото искаш; искаш ли сега да те счупя, не ми пука бе, брат; ще те смачкам………; жена
ти я ебах и теб ще еба…..;
мършо, ей мършо, ще те изям”, и в перално стопанство на „Еврохим груп” ООД
псувал „Ще ви еба майката”, обиждал и се заканвал с думите „педераст”, „мърша”,
„ела ще те убия”, „ей мършо, ще те заколя”, „какво ме гледаш, ще те пребия”,
ударил и счупил две стъкла на помещението - престъпление чл.
325, ал. 5 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б” във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият заявява, че е получил препис
от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение.
Същият е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на надлежно
отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, свързани с това
обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал самите обстоятелства, свързани с осъществяването на
съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него. С оглед на
самопризнанията, изразени от подс. С.Б. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в
проведеното на 21.09.2020 г. разпоредително заседание по делото във връзка с
тези факти и насрочването на последното за разглеждане на тази дата съобразно
диференцираната процедура, регламентирана в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на
съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с установяването
на конкретните факти, отразени в обстоятелствената и диспозитивна част на
внесения обвинителен акт. Поради изложената причина при постановяването на
присъдата и решаването на онези въпроси, които са посочени в нормата на чл.
301, ал. 1 от НПК, са били използвани само доказателствени материали, събрани
при състоялото се разследване по досъдебното производство, както и направените
от подсъдимият самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на
указаното в чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради императивния характер на изискването,
предвидено в разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на производството
по НОХД № 789/2020 година на Районен съд - Габрово интересите на подсъдимия С.Б.
са били отстоявани от служебен защитник, предходно назначен от разследващия
орган по досъдебното производство, който е продължил да осъществява
задължително процесуално представителство спрямо него и пред съда не само
поради вида на проведеното (съкратено) съдебно следствие, но и въз основа на установените с чл. 94, ал. 1, т. 6,
пр. 2-ро от НПК предпоставки за това.
От извършената цялостна преценка на събраните
по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с изразените от
подсъдимия С.Б. самопризнания по отношение на обстоятелствата, които са изложени
във внесения обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С Присъда № 528, постановена на
06.10.2016 годна по НОХД № 1154/2016 г. на РС Габрово и влязла в законна сила
на 22.10.2016 година, подсъдимия С.Б. е бил признат за виновен в извършено (на 25.12.2015 г.) престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание в размер на „Четири месеца лишаване от
свобода” при „Първоначален общ режим” за неговото изтърпяване. От данните,
които се съдържат в приложената справка за съдимост по досъдебното
производство, е видно, че същото е било изтърпяно на 06.02.2017 година.
С Присъда № 346, постановена на
01.07.2019 година по НОХД № 581/2019 г. на Районен съд Габрово и влязла в
законна сила на 17.07.2019 година, подс. С.Б. е признат за виновен в
осъществено (на 07.04.2019 г.) престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1-во и т. 12, пр. 1-во във вр. с
чл. 130, ал. 1 от НК, за което е осъден на „Една година лишаване от свобода”
при „Първоначален строг режим” за неговото изтърпяване. При изпълнението на
това наказание е било приспаднато времето за предварителното задържане на Б.
във връзка с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и
периода, през който той е бил задържан за срок от 72 часа (въз основа на чл. 64, ал. 1 от НПК), със зачитане на един ден задържане
за един ден лишаване от свобода, съгласно чл. 59, ал. 2 и чл. 59, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от НК. Справката за съдимост от досъдебното производство сочи, че
наказанието по тази присъда е изтърпяно от подсъдимия на 17.03.2020 година.
След като бил освободен от Затвора в
гр. Ловеч на посочената по-горе дата, подсъдимият се прибрал в гр. Габрово.
Около 14,50 часа на 16.06.2020
година подс. С.Б. и свидетеля Н. А. посетили заведение за бързо хранене „Вики”
на улица „Николаевска” № 45 в град Габрово, в което по това време имало клиенти
на две маси. В същото бил свидетеля В.Д., който към този момент се намирал на
място в близост до хладилните витрини във вътрешността на заведението, както и
св. М.Д. и М.Т., които били в кухнята на обекта.
След като влязъл във вътрешността на
заведението, подсъдимия Б. се отправил към свид. В.Д.. Тъй като видимо личало,
че е употребил алкохол и знаел, че в това състояние ставал агресивен, този
свидетел му заявил, че няма да му сервира, както и че не е добре дошъл в
заведението. Когато чул това, подс. Б. се приближил заплашително към него и
започнал да му крещи на висок глас, като се заканвал и обиждал Д. с думите „ще те
счупя……..;
набарам ли те навън, ще те счупя; върви
ме съди колкото искаш; искаш
ли сега да те счупя, не ми пука бе, брат; ще те
смачкам…..; жена
ти я ебах и теб ще еба…...;
мършо, ей мършо, ще те изям”. Докато отправял тези думи, св. Д.
застанала между него и Д., за да не се стигне до физическа саморазправа, и се
опитвала да успокои Б.. Св. Н. А. също направил няколко опита да го успокои,
като го дърпал за ръката, за да си тръгват. Св. А. и подс. С.Б. напуснали
заведението, като последният продължавал да крещи. Свид. Д. натиснал
паник-бутона и се обадил на телефон 112. Описаните по-горе действия и изречените
от Б. изрази били записани от камера за видеонабюдение в заведението. В рамките
на разследването записа от нея е бил прехвърлен върху оптичен носител на
информация (от вид CD-R марка „Verbatim” с
капацитет 700 МВ, приложен в плик на л. 18 от досъдебното
производство), който след неговото доброволно предаване от Д. е оставен на съхранение като
веществено доказателство по делото.
Поради отправените изрази по адрес на Д. и тъй като заради вече възникнал
предишен инцидент (по повод на който Б. е бил осъден по НОХД № 581/2019 г. на РС Габрово за причинена лека телесна повреда на неговата съпруга - Ивелина Илиева,
нанесена на същата като длъжностно лице – продавач в описаното заведение, при
изпълнение на службата й като такава) изпитвал основателен страх от изречените заплахи към него, на 19.06.2020
година св. Д. подал сигнал за случилото се в РУ Габрово. С оглед на този сигнал
и въз основа на осъществения на тази дата разпит на Д. в качеството на
свидетел, на 19.06.2020 година при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в това
полицейско управление е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-305/2020
г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1
от НК.
След като напуснали заведението за бързо хранене „Вики”, подс. Б. и свид. Н.
А. посетили друго заведение в града. В него консумирали алкохол, след което се
разделили.
Около 16,30 часа на същата дата – 16.06.2020 година, Б. отишъл до
обществена пералня в сграда, разположена на територията на бившия завод „Добри
Карталов” в град Габрово, в която семейно живущата с него св. Галина Спасова
работела като гладач. Насочил се към централния вход на пералнята, на който била
монтирана двукрила входна врата от алуминиева дограма със стъклопакет в горната
част, чието ляво крило се отваряло и служело за достъп до вътрешността на помещението.
По това време пред вратата на пералнята бил паркиран бус на стопанисващо същата
дружество - „Еврохим груп” ООД Габрово, а свид. И.Л.,
Г.Ц. и Н. К. товарели в него. В помещението бил един от съдружниците в това дружество
– св. Н.К., както и множество други служители, които изпълнявали служебните си
задължения.
Подсъдимият поискал да влезе в помещението, като викал силно и псувал „ще
ви еба майката”. Не успял, тъй като намиращите се пред същото свидетели, които
товарели буса, му попречили да влезе в него. Тогава подс. Б. започнал да вика,
като отправил към св. К. думите „педераст” и „мърша”, както и заканите „ела, ще
те убия” и „ей мършо, ще те заколя”. К. отишъл до Б. и се опитал да го успокои,
но последният продължил да се държи арогантно и агресивно с него, като му заявил
„няма да ми казваш какво да правя”. След като К. му съобщил, че ще извика
полиция, подс. Б. нанесъл удар с юмрук по стъклопакета към лявото крило на
вратата и го счупил. Работещите в помещението се уплашили, а К. и Лиловски
влезли в пералнята, след което затиснали вратата, за да попречат на Б. да влезе
в него. Заедно с това св. К. се обадил на телефон 112. Подс. Б. се опитал да ги
избута, но когато видял, че няма да влезе, ударил с юмрук стъклопакета на
дясното крило на вратата и го счупил. Парчета от стъклото полетели към К. и Лиловски.
При това действие подсъдимият наранил дясната си ръка, като се порязал на
счупеното стъкло. Започнала да тече кръв, а същият (след като паднал назад през отворената странична
врата на МПС) се озовал във вътрешността на спрелия пред помещението бус. В резултат на
това агресията от страна на Б. била прекратена, а той седнал на една пейка
наблизо. Малко по-късно на мястото пристигнали екип на РУ Габрово и такъв на
ЦСМП, който откарал подсъдимия в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в гр.Габрово. След
първоначално оказаната медицинска помощ в посочената болница, още на 16.06.2020
година Б. бил транспортиран до друго болнично заведение (МБАЛ „Сърце и мозък”) в гр. Плевен. Там (след като претърпял хирургична
интервенция заради порезната рана на дясната предмишница) той бил оставен на лечение, което
продължило до 23.06.2020 година – датата за изписването му от него.
Описаните по-горе събития са били записани от две камери за видеонабюдение,
монтирани в пералното помещение, стопанисвано от посоченото дружество. В
рамките на разследването записите от тях са били прехвърлени върху оптичен
носител на информация (от вид CD-R марка „Omega” с
капацитет 700 МВ, приложен в плик на л. 17 от ДП), който след неговото доброволно
предаване от свид. Н.К. е оставен на съхранение като веществено доказателство
по делото.
За времето от 18,10 до 18,50 часа на 16.06.2020 година е бил извършен оглед
в двора на завод „Добри Карталов”, находящ се на ул. „Ванче Михайлов” № 25 в
гр. Габрово. Едновременно с проведеното процесуално-следствено действие по чл. 161 от НПК, на същата дата в РУ Габрово е
образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-300/2020 г., с разследване,
започнало за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Чрез постановление от 19.06.2020 година на прокурор при РП Габрово,
образуваните досъдебни производства в РУ Габрово са били обединени в едно – ДП
№ ЗМ-300/2020 г., с разследване, за което е разпоредено да се води за
престъпления с посочената по-горе правна квалификация по чл. 325, ал. 1 и чл.
144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. В рамките на същото С.Б. е привлечен в
качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление по чл. 325,
ал. 5 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б” във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед на данните за осъщественото
престъпление, предмет на разследване по обединеното досъдебно производство,
след неговото изписване от МБАЛ „Сърце и мозък” в град Плевен Б.
е бил задържан за срок до 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР чрез Заповед с Рег.
№ 3391зз-157/23.06.2020 г., издадена от полицейски орган при 2-ро РУ Плевен въз
основа на постановление Рег. № 1752р-12954/22.06.2020 г. от разследващия орган по него. Тя е приложена
на л. 9 от досъдебното производство, като от нея е видно, че задържането е
продължило за периода от 12,00 до 15,50 часа на 23.06.2020 година.
В рамките на съответния период
за неговото първоначално 72 часово задържане по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК с начало от 20,00 часа на 23.06.2020 г. (постановление
от същата дата на
прокурор при РП Габрово, приложено на л. 30 от ДП), въз основа на внесено искане от страна на Районна прокуратура
Габрово чрез Определение
№ 257, постановено на 24.06.2020 г. по ЧНД № 589 за 2020 г. на Районен съд – Габрово и влязло в законна сила на 28.06.2020
година, спрямо
подс. С.Б. е била взета постоянна мярка за
неотклонение "Задържане под стража". Тя е останала непроменена до края на производството, образувано пред
първоинстанционния съд.
След приключване на разследването,
проведено по посоченото досъдебно производство, чрез обвинителен акт събраните при същото доказателствени
материали са внесени за разглеждане в Районен съд Габрово, при който въз основа
на тях е образувано и производството по настоящото НОХД № 789 по описа за 2020
година.
Изложената фактическа обстановка не
е предмет на оспорване от подсъдимия С.Б. и неговия служебен защитник, като се
приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на
нея самопризнание от страна на Б.; съпоставката на последното със събраните писмени и гласни доказателствени
материали по досъдебното производство (постановление от 19.06.2020 година на прокурор при Районна прокуратура
Габрово за обединяване на досъдебни призводства – л. 3; уведомителни писма относно образуването на ДП № 1752 ЗМ-300/2020 г. и ДП №
1752 ЗМ-305/2020 г. на РУ - Габрово
– л. 6-7; заповед за задържане на лице с Рег.
№ 3391зз-157/23.06.2020 г. и епикриза от клиника по съдова хирургия – л. 9-11; писмо с Рег. № 1752р-12954 от
22.06.2020 г. на ВПД Началник на Отдел „Разследване” при ОД на МВР Габрово до
ОД на МВР Плевен заедно с постановление от 22.06.2020 г. на разследващ орган за
възлагане на действия по разследването по ДП № 1752 ЗМ-300/2020 г. на РУ
Габрово – л. 15-16; протоколи за доброволно предаване – л. 17-18; докладна записка – л. 19; жалба – л. 22; постановление за привличане на
обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 27; протокол за разпит на обвиням – л.
28; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 29; постановление на прокурор при РП
Габрово за задържане на обвиняем до 72 часа – л. 30; Определение № 257/24.06.2020 г. по ЧНД № 589/2020 г. на Районен съд – Габрово – л. 31-32; справка за съдимост – л. 35-38; протоколи за разпит на свидетели –
л. 39-43 и л. 45-51; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него – л.52-58; протоколи за предявяване на
разследване – л. 66, 68-69), както и от информацията в съхраняваните веществени доказателства, посочени
по-горе, всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по
делото и на тези от предмета на доказване по него.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намери, че подс. С.Б. е осъществил състава на престъплението по
предявеното му обвинение, доколкото този извод кореспондира не само на
направеното от него самопризнание, но и на данните от всички описани по-горе писмени и гласни материали и тези в съхраняваните веществени
доказателства, които са
събрани при разследването по
досъдебното производство. Осъществените действия и изречените от него обидни думи и закани на
инкриминираната дата в заведението за бързо хранене „Вики” и пералното
помещение на ул. „Ванче Михайлов” в гр. Габрово не са предмет на спор. С оглед
на техния характер и естеството на останалите
обстоятелства, при които те са извършени – на публични места, в присъствието на
хора, на които са станали достояние и които са възприели тяхната очевидна антиобществена
насоченост, следва да се приеме, че посредством същите той действително е
нарушил обществения ред и е изразил в една висока степен своето явно неуважение към обществото. Нарушаването
на този ред е в груба форма, тъй като не само е накърнило личните интереси на
тези от лицата, към които са били отправени обидните думи и изречените заплахи,
но и съществено е засегнало нормите на нравствеността. Казаното се отнася
напълно и за действията, довели до счупването на стъклата от входната врата на
пералното помещение на ул. „Ванче Михайлов”, които също са довели до настъпване
на такъв негативен резултат. Въз основа на изложеното може да се заключи, че
подс. С.Б. е осъществил и състава на престъплението „хулиганство” от обективна
страна. Включените в предявеното против него обвинение два отделни случая на
хулигански действия са били извършени през непродължителен период от време – в
рамките на един ден, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената
(умишлена) от него форма на вина. Доколкото това е така, а заради изложеното
всяко едно от свързаните с тях отделни деяния може да се счита за продължение
на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва
да се приеме, че осъщественото действително съставлява само едно продължавано
престъпление според понятието за такова, дадено в нормата на чл. 26, ал. 1 от НК. При извършване на това престъпление той
е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал съставомерните последици от
своите постъпки и е целял тяхното настъпване. Действията са били извършени по-малко от пет години след съответните дати (06.02.2017 г. и 17.03.2020 година), на които е приключило не само
изпълнението на наказанието в размер на „Четири месеца
лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 1154/2016 г. на РС Габрово, но и това
на другото наказание в размер на „Една година лишаване от свобода”, което е
било определено на Б. с Присъда № 346/01.07.2019 г. по НОХД № 581/2019 г. на РС
Габрово. Този факт (заради липсата на настъпила реабилитация по отношение на
последиците, произтичащи от двете отделни осъждания с посочените присъди за
умишлени престъпления от общ характер и размерите на наложените за същите наказания,
изпълненията на които след тяхното определяне не са били отлагани чрез приложението на чл. 66 ал.1 от НК) налага извод, че извършеното (по арг. за противното от предвиденото в чл. 30, ал. 1 от НК) следва да се квалифицира и като
престъпление по смисъла на чл. 325, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като се явява осъществено при условията на опасен рецидив от съответния вид, предвиден в разпоредбата на чл.
29, ал. 1, б. „Б” от НК.
При установената фактическа
обстановка, както и въз основа на изложените и произтичащи от нея съображения,
съдът намери за безспорно от правна страна, че след като на
16.06.2020 година, при условията на продължавано престъпление и на опасен
рецидив, в заведение за бързо хранене „Вики”, находящо се на ул. „Николаевска” № 45 в гр. Габрово и в перално стопанство на
„Еврохим груп” ООД на улица „Ванче Михайлов” № 25 в същия град, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - в заведение „Вики” крещял на
висок глас, заканвал се и обиждал св. В.Д.Д. с думите: „ще те счупя……...; набарам ли те навън, ще те счупя; върви ме съди колкото искаш; искаш ли сега да те счупя, не ми пука бе, брат; ще те смачкам………; жена
ти я ебах и теб ще еба…..;
мършо, ей мършо, ще те изям”, и в перално стопанство на „Еврохим груп” ООД -
псувал „Ще ви еба майката”, обиждал и се заканвал с думите „педераст”, „мърша”,
„ела ще те убия”, „ей мършо, ще те заколя”, „какво ме гледаш, ще те пребия”,
ударил и счупил две стъкла на помещението, подс. С.В.Б. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.
325, ал. 5 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б” във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за
виновен.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за
осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
дадените обяснения от Илиев в рамките на проведеното разследване по досъдебното
производство и наличието на две непълнолетни деца, за които се грижи и доставя
издръжка. От отегчаващите вината такива на първо място следва да се посочи
високата степен на обществена опасност, определяща подс. Б. в качеството на
деец, тъй като до месец юни 2020
г. той е бил осъждан с 9 влезли в сила присъди, четири
от които (по НОХД №
30/2015 г. на РС Дряново, както и тези по НОХД
№ 1154/2016 г., НОХД 1506/2018 г. и НОХД № 581/2019 г. – последните три на РС
Габрово) са свързани с различни по вид телесни повреди, нанесени по хулигански,
които сочат, че у него са налице изградени трайни
престъпни навици и начин на живот. Като отегчаващо вината обстоятелства следва
да бъде отчетен немалкия период на наказанията "Лишаване от свобода",
ефективно изтърпявани заради тях, както и краткия период от време (по-малко от три месеца), изтекъл между края на последното
наложено наказание от този вид и инкриминираната дата, който също води до
заключение, че независимо от принудителното изолиране на Б. от обществото за
един немалък срок от „Една година”, това наказание не е могло да постигне своя
предупредителен и превъзпитаващ ефект, щом като той отново е изправен на съд
заради друго престъпление от общ характер, свързано с осъществено хулиганство
по смисъла на закона.
Преценявайки изложените по-горе
данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на
отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния
конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да
се наложи наказание към средния размер на установеното в нормата на чл. 325,
ал. 5 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Три години лишаване от
свобода”. Заедно с това обаче, при наличието на изразеното от подс. Б. самопризнание
с породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и
вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че
заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при
определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ бр. 26/2010г., действала към датата за
извършване на престъплението. По тези съображения и чрез приложението на
указаното в чл. 58а, ал. 1 от НК, намери за необходимо да намали така
индивидуализираното по реда на чл. 54, ал. 1 от НК наказание с 1/3, налагайки
на подс. С.Б. оставащата част в размер на “Две години лишаване от свобода”, като
прие, че по този начин, само с една така определена по отношение на нейната завишена по продължителност санкция, би било
възможно да се създадат условия за ефективното постигане на две (отнемане на възможността за извършване
на престъпления от подсъдимия за по-дълъг период от време и оказване на
възпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите членове
на обществото) от законоустановените цели на наказателната репресия, посочени в нормата на
чл. 36 от НК. Наказанието в така определения завишен размер положително би
допринесло и за възможната корекция на поведението на Б. в личен план, макар че
заради естеството на множеството осъществени престъпления и издадените до
момента присъди по отношение на него, вероятността за трайното му поправяне и
превъзпитание да не може да се счита за голяма.
Поради липсата на предвидените от закона условия, които биха
позволили отлагане на неговото изпълнение чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и след като отчете съответния период от време, изтекъл от края на последното
изтърпявано наказание “Лишаване от свобода” до инкриминираната дата, съдът
постанови наложеното наказание да се изтърпи от подс. С.Б. ефективно, при
определен “Първоначален строг режим”, съгласно
предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от ЗИНЗПС.
При изпълнението на наложеното наказание от „Две години
лишаване от свобода” съдът постанови да се приспадне периода за предварителното задържане на подсъдимия С.Б. във връзка с
взетата по отношение на последният мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 20,00 часа на 23.06.2020 година до датата за неговото
привеждане в изпълнение след влизане на присъдата в сила, със зачитане на един
ден от това задържане за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал.
1, т. 1, пр. 1-во от НК.
При изпълнението на така наложеното по-горе наказание съдът разпореди да се приспадне и
времето, през което подс. С.Б. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР във връзка с престъплението, за което е предаден на съд по настоящото
дело, отнасящо се за периода от 12,00 часа на 23.06.2020 година до 15,50 часа на същата дата, като един от него да се зачита за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, пр.
1-во от НК.
В рамките на разследването по досъдебното производство са
били приобщени веществени доказателства, които не подлежат на унищожаване или
отнемане в полза на държавата по смисъла на съответните хипотези, предвидени
хипотези в нормите на чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на това и след
като отчете значението на същите за обстоятелствата, които спадат към предмета
на доказване по делото, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила тези
веществени доказателства, представляващи 2 броя оптични носители на информация
от вид CD-R: марка „Verbatim” с капацитет 700 МВ и марка „Omega” със същия
капацитет, приложени в пликове към л. 17 и л. 18 от Досъдебно производство №
1752 ЗМ-300/2020г. на РУ Габрово, да останат на съхранение към материалите по
него.
Предвид естеството на постановената присъда
съдът осъди подсъдимия С.Б. да заплати
по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 13,70 лева дължима за възстановяване на направените
разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл.189 ал.3 от НПК.
В този смисъл е и постановения съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................…