Р Е
Ш Е Н И Е
номер 5 04.02.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и първи януари 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при участието на секретаря
Живка Манолова като разгледа докладваното от съдията
Вълчанова, гражданско
дело № 673 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ, във вр. чл. 225 КТ.
Производството е образувано
по искова молба на Г.Т.К. срещу Рудник „Трояново – север”, с. Ковачево, клон на
„Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във
вр. чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение на длъжност
„Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”, било прекратено
със заповед № 003 от 21.08.2019 г. на управителя на рудника, считано от
получаване на заповедта за уволнение – 21.08.2019г, с която му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, поради допуснато нарушение на трудовата
дисциплина – наличие на алкохол – 1,23 промила, отчетено на 13.02.2018г. в
15:20 часа, с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155, както и предприети
неправилни и неадекватни мерки при загасяне на пожар. Твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като счита, че дисциплинарното нарушение е ненадлежно
установено, като извършената проверка с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus”
ARWA-0155 е некачествена и невалидна. Твърди, че проверката е извършена след
като ищецът е вдишал алкохолни пари от възпламенилата се бутилка, която е
обгорила краката му, както и след жабурене с две пластмасови опаковки,
съдържащи етилов спирт за дезинфекция, разтворени в половин бутилка минерална
вода. Твърди, че именно вдишаните пари и жабуренето е довело до положително
алкохолно съдържание в кръвта, а не употребата на алкохол през работно време,
както е приел работодателя му. Твърди, че работодателят му незаконосъобразно е
отказал извършване на кръвен тест за определяне съдържанието на алкохол в
кръвта му, въпреки че ищецът е бил настанен в болнично заведение в гр. Раднево,
където били налице достатъчен брой специалисти, които биха извършили
манипулацията, без да създаде допълнителни трудности, а би било единствено в
интерес за установяване на обективната истина. Твърди, че при постъпването му
на работа е преминал през проверка за съдържанието на алкохол в дъха, която не
е отчела алкохолно съдържание. Твърди, че няма никакви данни да е употребил
алкохол през работното време, като поддържа твърдението си, че вдишаните пари и
жабуренето е довело до положително алкохолно съдържание в кръвта, както и че до
настъпване на инцидента той съвестно е изпълнявал служебните си задължения. На
следващо място твърди, че работодателят му неправилно е приел предприетите от
ищеца действия при гасенето на горящата пластмасова бутилка за неправилни и
неадекватни. Въпреки, че е преминал през инструктаж, същият заявява, че не е
пожарникар или лице с професионални умения и специална квалификация за загасяне
на огън и, че е съвсем нормално неподготвен за това човек, в ситуация изискваща
незабавни мерки за предприеме действия по гасене на огън с подръчни средства. Твърди, че е нелогично
работодателят да очаква, работникът, който не е професионалист да прецени кое
действие е най-адекватно и правилно във възникналата ситуация. Поради това иска
от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му,
да отмени издадената заповед № 3/21.08.2019г. на Управителя на рудник „Трояново-север” с. Ковачево, клон
на „Мини Марица Изток” ЕАД, да бъде възстановен на заеманата до уволнението
длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”, и да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 13000 лв.
за срок от 6 месеца, считано от 21.08.2019г. – датата на връчване на заповедта
за уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2019 г.
– датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново – север”, с. Ковачево, клон на
„Мини Марица - изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими,
но неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения
безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжност „Механошлосер-ТПРМС
II група” в цех „Механична работилница”. Не оспорва обстоятелството, че
трудовия договор с ищеца е прекратен със заповед № 003 от 21.08.2019 г. на
управителя на рудника чрез дисциплинарно уволнение, считано от 21.08.2019 г. Твърди,
че ищецът е отказал да получи заповедта, видно от подписите на двама свидетели,
като същата се счита за връчена на 21.08.2019 г. и че заповедта на управителя
на рудника е правилна, законосъобразна и връчена при спазване на всички норми
на КТ. Твърди, че оспорва изцяло
изложения довод от ищеца относно ненадлежно извършената с апарат „Dreger
Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155 проверка за алкохол и я определя като
некачествена и невалидна. Твърди, че видно от протокол от 13.01.2019 г.,
проверката е извършена от лекарска комисия
и е установено наличие на 1.23 промила алкохолно съдържание в кръвта и
че техническото средство апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155 е било в годно състояние – със знак на
последваща проверка 10301, валиден до месец
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С
протоколно определение от 17.12.2019г. е обявен за окончателен доклада по
делото, обективиран в определението от 02.12.2019г., с който на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от
доказване следните факти: сключения между страните безсрочен трудов договор за
изпълнение на длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична
работилница”; извършената проверка за определяне на съдържанието на алкохол в
дъха на ищеца на 13.01.2019г. в 15:20 часа, при която е установено съдържание
на 1,23 промила алкохол в дъха му и неспазване на правилата и изискванията за
безопасна работа; връчената на ищеца на 21.08.2019г. заповед № 003 от
21.08.2019г. на управителя на рудника за прекратяване на трудовото правоотношение,
чрез дисциплинарно уволнение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За
да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за
незаконно и като такова да бъде отменено е необходимо, ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е било прекратено с
оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от
доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от
компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната
власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна
е съдебната практика, постановена в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение № 86/**.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №
7424/2013 г. III г.о./, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на
въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на
делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса, като част от
обстоятелствената част на исковата молба. Тъй като трудовите спорове се разглеждат по реда на ГПК,
като всички останали гражданскоправни спорове, то няма причина за неприлагане
на диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/. Поради това съдът ще разгледа
единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да
се групират както следва: липса на извършени тежки нарушения на трудовата
дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и липса на мотиви досежно избора на
дисциплинарно наказание и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на
нарушенията / чл. 195 КТ и чл. 189 КТ/.
В
оспорената заповед на управителя на ответния рудник изрично е посочено, че
дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за това, че на 13.01.2019 г.
ищецът е употребил алкохол през работно време, като в допълнителни мотиви в
заповедта е посочено, че с техническо средство било констатирано наличието на
положителен резултат за алкохол 1,23 промила алкохол в дъха, проба взета от
ищеца на 13.01.2019г. в 15.20 часа във
ФСМЦ гр. Раднево и предприети неправилни и неадекватни действия при
гасенето на горяща пластмасова бутилка, оставена да гори на пътеката в цех
„Механична работилница” в клон рудник „Трояново-север” с. Ковачево, като е
започнал гасене на огъня с помощта на метла, а не с наличните годни
пожарогасителни средства. Изложено е, че с това си деяние ищецът е нарушил чл.
187, т. 5 и т. 10, пр. 2 от КТ, „Правилник за безопасност на труда при разработване
на находища по открит начин, изд. На МТСГ-ГИТ”, София 1996 год., „Инструкция за
общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в
Мини Марица изток ЕАД гр. Раднево”, всички указващи задължение на работника да
се явява на работа в състояние, което позволява да изпълнява възложените му
задачи и да не употребява през работно време алкохол или други упойващи
вещества, и да се спазват правилата за безопасност при работа с пожарогасители.
В уводната част на заповедта е посочено като основание за издаването ѝ и
други разпоредби: раздел VII,
т. 8, б. „е“ от „Правилника за вътрешния трудов ред”; чл. 17, ал. 1 на „Правилника
по безопасността на труда при разработване на находища по открит начин”; чл.
32, ал. 3 от „Инструкция за общите
правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд”. Основен
момент във всички посочени нормативни текстове /вътрешни на работодателя или
общи нормативни актове/ е явяване на работа на служителя в състояние, което не
му позволява да изпълнява възложените му задачи, вследствие на употребата на
упойващо вещество, точно както е конкретното вменено на ищеца тежко нарушение
на трудовата дисциплина.
Принципно
разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ не съдържа състав на дисциплинарно
нарушение, а препраща към общите критерии за избор на дисциплинарното наказание
по чл. 189, ал. 1 КТ. Следователно не само за примерно посочените в чл. 190 КТ
нарушения на трудовата дисциплина, но и за други нарушения на трудовата
дисциплина, ако са тежки, може да се наложи дисциплинарно уволнение – Решение №
1624/13.10.2005 г. по гр.д. № **53/03 г. ВКС, III г.о. В обжалваната заповед не
е посочен текст по чл. 190 КТ, а само текстове на чл. 187, ал. 1 КТ, които
работодателят очевидно е счел за тежки нарушения на трудовата дисциплина, с
оглед установеното наличие на алкохол във взетата проба от ищеца и предприетите
неправилни и неадекватни действия при гасенето на горяща пластмасова бутилка,
оставена да гори на пътека. Независимо от цитираните в заповедта цифрово и словом
вътрешни нормативни актове и общи нормативни актове, в нея не е посочено моментът, в който ищецът е употребил алкохол,
т.е. е извършил нарушението, като на това обстоятелство не е отдадено значение.
Значение е отдадено на обстоятелството, че ищецът не е бил в състояние да
изпълнява възложените му задачи, което е вследствие на употребата на алкохол. В
заповедта не е посочено никъде ищецът да е употребил алкохол точно по време на
работа тъй като пробата е била извършена едва около 5 или 6 часа след инцидента
със запалването, а и е извършена извън работното място на ищеца.
В
решение № 198 от 02.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1480/2019 г., IV г. о., са
изложени съображения, че нарушения на трудовата дисциплина може да е виновното
неизпълнение на трудови задължения (чл. 186 КТ). С трудов договор страните
поемат права и задължения, свързани с престиране на работна сила срещу
заплащане, както и допълнителни условия във връзка с основните права и
задължения, но не и задължения, несвързани с трудовия процес. Затова
нарушение на трудовата дисциплина би било явяването на работника на работа под
влияние на наркотични вещества или приемът на такива в работно време, но не
може да е нарушение на трудовата дисциплина приемът на наркотични вещества в
извънработно време, ако не влияе на способността на работника да престира това,
за което се е задължил с договора.
Относно
употребата на алкохол, следва да се приравни и други упойващи вещества като
различни видове наркотични вещества, в това число и канабис /марихуана/, ВКС приема,
че тя може да се доказва с всички доказателствени средства, включително с
признания и свидетелски показания, а при определяне тежестта на нарушението
следва да се отчита значението на употребата на алкохол или друго упойващо
вещество за безопасността на условията на труд – Решение № 551/15.07.2010 г. по
гр.д. № 64/2009 г. IV г.о. ВКС, характера на дейността и статута на
учреждението – работодател, – Решение № 516/2010 г. по гр.д. № 94/2009 г. III
г.о.
В
тая връзка ответното дружество не твърди да е осъществен приемът на алкохол /независимо
по какъв начин/ по време на работа, а и такива доказателства няма събрани по
делото. Ответното дружество въобще дори не навежда доводи кога е приет алкохола, което е и
логично, тъй като трудно би могло да събере и изясни това обстоятелство,
особено пък ако приемът е в извън работно време. Ищецът оспорва въобще да е
приел алкохол, а твърди, че в шкафа си е имал превързочен пакет за рани, етанол
за дезинфекция, като смесил етанол с вода, с което си е облял получени рани по
ръцете и краката вследствие на изгарянето, както и си е промил устата, тъй като
имал затруднение с дишането. По делото е разпитан като свидетел лицето И.А.К.,
чиито показания непротиворечиво насочват, че с негов колега са изгасили ищеца,
както и че към 17.30ч. при проверката за алкохол, положителна проба е отчела на
лицата Н и Д, но за ищеца не знае. От приетото заключение на СМЕ, което съдът
кредитира като компетентно, се установява, че само от вдишаните изпарения при
пожара не е възможно да се получи тази концентрация на алкохол в кръвта. Но
евентуалното промиване на хранопровода със изпит спирт не е изследван от вещото
лице.
Както
е изяснила съдебната практика ще следва да се установи с всички доказателствени
средства дали наличието на алкохол на ищеца е повлияла на способността му да
престира това, за което се е задължил с трудовия договор. Тоест важен и
съществен по делото момент е дали констатираното наличие на алкохол на ищеца на
13.01.2019 г. прави ищеца, явяващ се на работа в състояние, което не му
позволява да изпълнява възложените му задачи, както е вменено на ищеца в
уволнителната заповед. Няма данни по делото поведението на ищеца да е било
компрометирано от въздействието на алкохол, тоест да е имал неадекватно или
несъответстващо поведение на това на човек, неупотребил алкохол. Впрочем в нито
един съставен документ в ответното дружество във връзка с конкретната
констатация на алкохол на ищеца не е посочено ищецът да е имал неадекватно
поведение. Единствено се отбелязва наличието на констатирано наличие на алкохол
на ищеца, което както се посочи по-горе в съдебната практика е изяснено, че не
представлява нарушение на трудовата дисциплина, след като няма данни да е
употребено по време на работа и да се е отразила на способността на служителя
да престира труд /Решение № 198 от 02.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1480/2019
г., IV г. о./. Следва да се отбележи, че в тоя смисъл са и всички посочени в
заповедта за уволнение разпоредби от общите нормативни актове и вътрешните нормативни
актове при работодателя, които акцентират върху способността на работника да
изпълнява трудовите си задължения, или употребата на упойващи вещества по време
на работа /което в случая въобще не се установява/. Съдът изрично е указал на
работодателя, че негова е доказателствената тежест относно установяване на
нарушението на трудовата дисциплина. Такива доказателства не се събраха в хода
на съдебното следствие, а и никой не твърди, че от момента на инцидента до
момента на вземане на пробата за алкохол, която е извършена извън територията
на рудника не е наблюдавал ищеца за да потвърди, че употребата на алкохол е
била извършена преди инцидента и то виновно на работното място и го е направила
неадекватен по време на пожара.
Не
на последно място, вземайки предвид приложената на лист 51 от делото „Справка
за събития”, съдът следва да отбележи, че ищецът е допуснат да изпълнява
служебните си задължения на 13.01.2019г. в 06:45:33 часа абсолютно трезвен.
От
протокол за проверка за определяне на съдържанието на алкохол в дъха на ищеца
от 13.01.2019г. /л.80 от делото/ се установява, че пробата е взета в ЦСМП гр.
Раднево, от който не става ясно за съда в колко точно часа е взета пробата, тъй
като часът е коригиран, без отбелязване на извършена поправка – 14:20 часа или
15:20часа. В допълнение съдът следва да отбележи, че пробата за определяне
съдържанието на алкохол в дъха е взета в ЦСМП гр. Раднево, а не на работното му
място, непосредствено след констатираното нарушение. И още нещо- не е ясно
какви са били съображенията на работодателя да откаже да вземе кръвна проба на
ищеца, за да се осъществи по-точна преценка на наличието на алкохол в кръвта.
Прилагайки по аналогия чл.27, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и или наркотични вещества или техни
аналози-в седемдневен срок от връчването
на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за
престъпление по чл.343б от НК изследваното
лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по
производството, ако не е изтекъл срокът по чл.26, ал.4 от Наредбата. Тук са
налице данни за поискана кръвна проба в момента на вземане на пробата за
алкохол с дрегера, според обясненията на ищеца,
и отказа да се извърши такава е компрометирал взетата проба с дрегера.
Още повече, че пробата е взета в болницата в град Раднево и е имало реална
възможност за навременно вземане на такава. Същото се потвърждава и от
приложеното писмо с изх. № РД-17-665/20.06.2019г. от ответника в което също е посочено,
че пробата за наличие на алкохол в дъха на ищеца е взета в ЦСМП гр. Раднево, а
не на работното му място в Рудник Трояново север”, както е взета на другите му двама колеги.
При
така установеното по делото е видно, че ответното дружество не установи
съгласно разпределената доказателствена тежест и съгласно чл. 154 ГПК ищецът К.
да е бил на 13.01.2019 г. в състояние, което да го възпрепятства да изпълнява
служебните си задължения, както е посочено в уволнителната заповед и както
повеляват общите нормативни актове и вътрешните нормативни актове на
работодателя.
С
оглед на така установените по делото факти е видно, че в случая не се установи
да е налице „тежко нарушение на трудовата дисциплина“, осъществено от ищеца на
13.01.2019 г. Единствено е налице констатация за наличие на алкохол в дъха му,
но по никакъв начин не се установи това да е било така по време на изпълняване
на трудовите му задължения, както и това
да е повлияло на способността му да изпълнява трудовите си задължения и да са
настъпили или да е било възможно да настъпят каквито и да било вредни последици
за ответното дружество. Липсват конкретни доказателства наличието у работника на
алкохол в дъха по време на работа или до степен да затруднява или да прави
невъзможно осъществяването на задълженията му, обхванати от характеристиката на
длъжността му „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница” по
съответен на изискуемите обем и качество начин и при спазването на изискванията
за това, включително за здравословни и безопасни условия на труда. На това
основание уволнителната заповед се явява незаконосъобразна и следва да се
отмени наложеното с нея дисциплинарно наказване на ищеца с „уволнение“.
Тази
констатация прави безпредметно изследване на критериите по чл. 189 КТ за налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, по отношение на което в
заповедта няма изложени конкретни мотиви, макар и такива да не са необходими
съобразно изискванията на закона.
Поради
изложените съображения съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение” е незаконосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е основателен и следва да се уважи.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Този иск е
обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
ще следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична
работилница”
в рудника, от която е бил уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността на иска
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи
да е основателен.
Съдът изрично е указал в доклада по делото, че
доказателствената тежест е за ищеца. В хода на съдебното дирене обаче ищеца пропусна
напълно тази своя възможност, като не представи нито едно доказателство, установяващо
отрицателния факт, че няма сключен друг трудов договор след момента на влизане
в сила на заповедта му .
Относно
разноските и дължимата държавна такса:
При този
изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са
установени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по договор
за правна помощ и защита от 15.10.2019 г., приложен към исковата молба.
Следва на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати по
сметка на РС-Раднево държавната такса за производството, която съдът определя в
размер на 60.00 лв. съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), и
заплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещите лица в размер общо на
579.40 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно по предявения иск от Г.Т.К., ЕГН **********, с адрес гр. ****, кв.
„****” № **, вх. „*”, ет.*, ап.**, срещу
Рудник „Трояново – север”, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в
търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село
Ковачево, община Раднево, дисциплинарното наказание „Уволнение”, наложено на Г.Т.К.,
изпълняващ длъжността „механошлосер – ТПРМС 2-ра група”, и ОТМЕНЯ заповед № 003 от 21.08.2019 г. на управителя на Рудник
„Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД за налагане на
дисциплинарното наказание „Уволнение” и прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Т.К., ЕГН **********,
с адрес гр. ****, кв. „****” № **, вх.
„А”, ет.5, ап.33, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „механошлосер – ТПРМС 2-ра група” в цех
„Механична работилница“ в Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини Марица
изток” ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ИСКА НА Г.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес гр. ****, кв. „****”
№ **, вх. „*”, ет.*, ап.**, срещу
Рудник „Трояново – север”, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в
търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село
Ковачево, община Раднево ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА сумата от 13 000/ тринадесет хиляди/ лева представляваща обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ за периода от 21.08.2019 г. до
21.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска – 21.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Рудник
„Трояново – север”, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в
търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село
Ковачево, община Раднево, да заплати
на Г.Т.К., със снета от горе самоличност на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с
адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, държавна такса за
производството в размер на 60.00 лв. (шестдесет лева) и сумата от 579.40 лв. (петстотин
седемдесет и девет лева 40ст.) заплатени от бюджета на съда възнаграждение на
вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – ****
в двуседмичен срок от 04.02.2020 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: