Определение по дело №879/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по искова молба с посочено правно основание чл.128 ал.2 от АПК от „Борей“ ЕООД – Варна, представлявано от управителя В.А.А>чрез пълномощника й адв.А.Пот АК – Бургас, с искане да бъде прието за установено по отношение на „Златни пясъци“ АД – Варна, представлявано от управителя К.Ки по отношение на РДНСК – Варна, представлявана от началника инж.К.М.че „Павилион с метална конструкция и бар-плот“, находящ се в УПИ V-100 „за плажни атракции, търговски обекти и озеленяване“ (ПИ с идентификатор стар ***/ нов ***) по КККР, кв.68 по плана на КК „Златни пясъци“, гр.Варна, е собственост на „Борей“ ЕООД и не е преместваем обект по см.чл.56 и сл. от ЗУТ, а представлява строеж по см.§5 т.36 от ДР на ЗУТ.

Твърди се, че ищцовото дружество е собственик на плажен клуб „Мираж“ в КК „Златни пясъци“, обхващащ: ресторант, снек-бар, медицински център, санитарен възел и обслужващи помещения, и павилион с метална конструкция и бар-плот, находящ се в УПИ V-100 „за плажни атракции, търговски обекти и озеленяване“. Легитимират се с Договор от 08.09.1999г за продажба на ресторант „Мираж“, обособена част от „Златни пясъци“ АД – Варна, и нотариален акт от 21.12.2001г №6 о, том 4, рег. №6708, дело №596/2001г; представят и Разрешение за ползване №151/24.04.1998г, според което строежът е изпълнен в съответствие с Акт за узаконяване №1/25.02.1998г и с одобрени проекти. Твърди се също, че със Заповед №ДК-02-ВН-10/16.03.2023г на началника на РДНСК – Варна е разпоредено премахването на павилиона с метална конструкция и бар-плот, намиращ се на територията на ресторант „Мираж“. По отношение на претенцията, че процесният павилион е тяхна собственост поддържат, че описанието му в Заповедта за премахване на обекта е неточно и неправилно, липсва индивидуализация на обектите, тяхното разположение в имота и спрямо Плажен клуб „Мираж“, липсва квадратура на т.нар. павилион, тяхното предназначение, граници и др., като се твърди, че същият е свързан с основното тяло и е част от Плажен клуб „Мираж“ – предмет на легитимиращия ги н.а. По отношение на претенцията, че павилионът не е преместваем обект, а строеж на първо място твърдят порочност (под формата на незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон) на Заповед №ДК-02-ВН-10/16.03.2023г относно квалификацията на павилиона като преместваем обект, отказа да бъде квалифициран като търпим строеж с мотивирани съображения в подкрепа на тезата си; поддържат и допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на заповедта като постановена при неизясняване на релевантни факти за произнасяне по същество на издателя й, и като цяло излагат подробно мотивирани съображения за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Формулирани са доказателствени искания, както и особено такова – за обезпечаване на предявения иск по реда на чл.389 и сл. от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК, чрез спиране на образуваното производство по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на обекта „павилион с метална конструкция и бар-плот“, с мотиви за допустимост на предявения иск по чл.128 ал.2 от АПК и за вероятната му основателност, и наличие на обезпечителна нужда предвид значителните и непоправими финансови вреди, които дружеството би претърпяло от изпълнението на заповедта.

От справката в деловодната система на Административен съд – Варна се установява, че по жалбата на „Борей“ ЕООД против горецитираната Заповед №ДК-02-ВН-10/16.03.2023г на началника на РДНСК – Варна е образувано адм.д. № 834/2023г. С определение №1049/13.04.2023г жалбата им, заедно с обективираното в нея искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, е оставена без разглеждане на осн.чл.159 т.4 от АПК – поради липса на ангажирани от „Борей“ ЕООД доказателства, че е собственик на разпоредения за премахване „павилион с метална конструкция и бар-плот“ от имота – собственост на „Златни пясъци“ АД. Към настоящия момент не е изтекъл срокът за касационно обжалване на цитираното прекратително определение.

Съдът в настоящия си състав намира така предявената искова молба за процесуално недопустима.

Съгл.чл.128 ал.2 от АПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.

В аспекта на процесуалната норма, на която се позовават ищците, на първо място следва да бъде посочено, че между двете частни ЮЛ „Борей“ ЕООД и „Златни пясъци“ АД е обективно невъзможно възникването и съществуването на административно правоотношение, доколкото никой от тях не е административен орган по смисъла на легалната дефиниция на §1 т.1 от ДР на АПК, и отношенията им са на равнопоставени субекти, а не такива на власт и подчинение. Нещо повече – от доказателствата по делото е несъмнено ясно, че „Златни пясъци“ АД не оспорва правото на собственост на „Борей“ ЕООД върху обекта по Заповед №ДК-02-ВН-10/16.03.2023г, напротив – именно собственикът на имота е препратил заповедта на собственика на обекта, разпореден за премахване, признавайки с писмо изх.№РД-01-093/21.03.2023г, че павилионът не е поставен и не се ползва от тях. Поради това съдът в този си състав приема, че в случая липсва заявен спор по чл.108 от ЗС, респективно – липсва и основание за квалифициране на тази част от иска на „Борей“ ЕООД по чл.124 ал.1 от ГПК, съответно – и за изпращане на делото за разглеждане от компетентния граждански съд. От друга страна за „Борей“ ЕООД не е налице правен интерес да бъде прието за установено по отношение на „Златни пясъци“ АД, че павилионът е строеж, а не преместваем обект по см.чл.56 от ЗУТ – такова установяване не би предизвикало никакви промени в правните сфери и на двете ЮЛ и не би породило права за ищцовото дружество. Поради изложените съображения предявеният от „Борей“ ЕООД установителен иск по чл.128 ал.2 от АПК против „Златни пясъци“ АД е процесуално недопустим на осн.чл.159 т.4 от АПК, което налага оставянето му без разглеждане и прекратяване на образуваното по него съдебно производство по настоящото дело.

По отношение на предявения против РДНСК–Варна установителен иск за собственост са приложими гореизложените мотиви за липса на правен интерес – по делото липсват данни и твърдения РДНСК да оспорва по какъвто и да било начин правото на собственост на „Борей“ ЕООД върху обекта – предмет на Заповед №ДК-02-ВН-10/16.03.2023г. Напротив – в самата заповед е посочено, че според информацията от „Златни пясъци“ АД същият е поставен от „Борей“ ЕООД, но липсата на доказателства и документи за собствеността и ползването на павилиона от това ЮЛ е препятствало възможността именно то да бъде посочено като адресат на заповедта за премахване. Тук е приложим и доводът, че приемането за установено спрямо РДНСК, че „Борей“ ЕООД е собственик на павилиона, не би предизвикало никакви промени в правната сфера и не би породило права за ищцовото дружество, което обуславя извод за липса на правен интерес от предявения иск в тази му част.

В останалата си част – относно приемането, че павилионът е строеж, евентуално търпим такъв, а не преместваем обект по см.чл.56 от ЗУТ, предявеният установителен иск против РДНСК е процесуално недопустим по аргумент за противното от чл.128 ал.2 от АПК – тъй като дружеството разполага с друг ред за защита на правото да продължава да ползва павилиона като част от правото им на собственост върху него. Това е общият ред по чл.146 и сл. от АПК – чрез обжалване на Заповед №ДК-02-ВН-10/16.03.2023г. за премахването му, издадена от началника на РДНСК – Варна. Вярно е, че „Борей“ ЕОД не са адресат на тази заповед, но те безспорно са организация, чиито права и законни интереси са нарушени от заповедта, и за които тя поражда задължения, т.е. за тях е налице правен интерес по см.чл.147 ал.1 от АПК, респективно – и право да оспорят пред съда неблагоприятния за тях ИАА. В производството за проверка на законосъобразността на заповедта за премахване „Борей“ ЕООД може и следва да изчерпи всичките си възражения за незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при издаването й, които са изложени в настоящата недопустима искова молба, вкл. и на първо място – относно вида на разпоредения за премахване обект и неговата собственост. Действително образуваното по жалбата им против заповедта адм.д. № 834/2023г. на настоящия административен съд е прекратено, но не поради недопустимост на жалбата, а поради липса на надлежно проведено доказване на правото им на собственост върху павилиона – предмет на оспорения ИАА. За „Борей“ ЕООД понастоящем остава открита възможността да обжалва прекратителното определение пред касационната инстанция, като ангажира надлежни и достатъчни доказателства за правото си на собственост, респективно – за наличието на правен интерес да оспори заповедта, и да постигне възстановяване на висящността на инициирания спор за законосъобразност на същата пред първата съдебна инстанция. Наличието на тази законоустановена възможност квалифицира търсената по реда на чл.128 ал.2 от АПК защитата като недопустима.

Изложеното квалифицира така предявените искове като недопустими, безалтернативно налага оставянето им без разглеждане и прекратяване на образуваното по тях съдебно производство.

При този изход на делото съдът намира, че не дължи произнасяне по искането за обезпечаване на исковете.

Така мотивиран и на осн.чл.159 т.1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустими предявените от „Борей“ ЕООД – Варна искове с пр.осн.чл.128 ал.2 от АПК да бъде прието за установено по отношение на „Златни пясъци“ АД – Варна и по отношение на РДНСК – Варна, че „Павилион с метална конструкция и бар-плот“, находящ се в УПИ V-100 „за плажни атракции, търговски обекти и озеленяване“ (ПИ с идентификатор стар ***/ нов ***) по КККР, кв.68 по плана на КК „Златни пясъци“, гр.Варна, е собственост на „Борей“ ЕООД и не е преместваем обект по см.чл.56 и сл. от ЗУТ, а представлява строеж по см.§5 т.36 от ДР на ЗУТ, и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по недопустимите искове производство по адм.д № 879/2023г. по описа на Административен съд – Варна, ХХVІ състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ.

Препис от определението да се връчи само на дружеството-ищец чрез адв.Панайотова.

	Съдия: