РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20241880100271 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Я. В. П.,
ЕГН **********, с адрес: *****, против Община Своге, представлявана от
кмета. Към исковата молба е представена от ищцата и уточнителна молба Вх.
№ 1920 от 28.05.2024 г. В исковата молба, съобразно уточненията, се твърди,
че ищцата е собственик по давност на поземлен имот с идентификатор
78481.5.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Церово,
общ. Своге, Софийска област, местност „Гламек“, одобрени със Заповед №
РД-18-131/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Церово, общ. Своге, местност „Гламек“, с площ от 300 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
ливада, номер по предходен план: 005026, при граници и съседи на имота по
кадастрална карта и кадастралните регистри: имоти с идентификатори
78481.5.27, 78481.5.28 и 78481.5.25, индивидуализиран в приложената към
исковата молба скица, в която процесният имот е отразен като земи по чл. 19
от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Ищцата излага, че същият е идентичен с поземлен имот с площ от 300 кв.м.,
находящ се в с. Церово, общ. Своге, м. „Драгов дол“, описан в Декларация от
02.07.1991 г. за разпределение на имоти по емлячния регистър на с. Церово, с
която наследниците на В. Г. В., ЕГН **********, са декларирали, че
последният имот се разпределя на Т. В. Г., ЕГН **********, починал на ***г. –
дядо на ищцата. За установяване на тези твърдения с исковата молба са
представени посочената декларация, Удостоверение за идентичност на
поземлен имот от м.10.2021 г. и 2 броя удостоверения за наследници. Ищцата
твърди още, че от 10.04.2010 г. до момента осъществява владението върху
целия имот. Поради това се позовава да е придобила процесния имот по
1
силата на изтекла придобивна давност. Иска се от съда да приеме за
установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на процесния имот по
давностно владение, което е започнало на 10.04.2010 г.
От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. –
пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба,
което възражение съдът намира за неоснователно, доколкото с уточнителната
молба е посочено придобивното основание, на което се позовава ищцата,
както и началото на осъществяваното от нея давностно владение. Евентуално,
по съществото на спора се заявява, че ищцата не е придобила правото на
собственост върху имота на заявеното от нея основание (по давност), тъй като
поземлен имот с площ от 300 кв.м., находящ се в с. Церово, общ. Своге, м.
„Драгов дол“, описан в декларацията от 02.07.1991 г. не е идентичен с
процесния, ищцата не е владяла имота продължителен период от време, за да
го придобие по давност. От своя страна, пълномощникът на ответника твърди,
че Община Своге е придобила правото на собственост поради това, че
земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съответно
по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и евентуално, че общината е придобила
имота по давност за периода от 10.04.1997 г. (датата на одобряване на картата
на съществуващи или възстановими стари реални граници) до 10.04.2007 г. С
оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
В производството са събрани писмени доказателства, представени от
страните, и са разпитани двама свидетели, показанията на които съдът
кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и
убедителни, а и липсват данни, които да ги оборват.
В открито съдебно заседание, както и с писмени защити, процесуалните
представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената от ответника извадка от емлячния регистър на с.
Церово, стр. 25 с имоти на В. Г. В. – прадядо на ищцата, се установява, че под
№ ** е записана „зеленчукова градина“ в м. „Драгов дол“, с площ от 300 кв.м.
От представената с исковата молба Декларация от 02.07.1991 г. за
разпределение на имоти по емлячния регистър на с. Церово е видно, че
наследниците на В. Г. В., ЕГН **********, са декларирали, че последният
имот се разпределя на Т. В. Г. – дядо на ищцата.
От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се
установява, че е налице пълна идентичност между поземлен имот,
представляващ зеленчукова градина с площ от 300 кв.м., находящ се в с.
Церово, общ. Своге, м. „Драгов дол“, описан в представената по делото
Декларация от 02.07.1991 г. и имот с идентификатор 78481.5.26, находящ се в
с. Церово, общ. Своге, м. „Гламек“, с площ от 300 кв.м., като в съдебно
заседание вещото лице отново потвърди, че „По кадастралната карта имотът
на ищцата напълно съответства по граници и площ с имот с идентификатор
2
78481.5.26“. В заключението си вещото лице е посочило, че м. „Драгов дол“ е
част от м. „Гламек“, която в ЕТК е записана като м. „Гламеч“. Същият
съгласно ЕТК попада в строителните граници на последната (в о.с.з. е
уточнено – по средата на урбанизираната територия), а в КВС и в
изработената въз основа на нея кадастрална карта е допусната грешка, тъй
като не са вярно отразени границите на околовръстния строителен полигон и
оттук съгласно КВС, а и съгласно КККР имот с идентификатор 78481.5.26
попада в земеделска територия. Вещото лице сочи още, че видно от
ортофотопллана, към 2002 г. имотът се обработва – почистен и необрасъл с
растителност, но към момента на огледа през пролетта на 2025 г. все още не е
бил окосен, като същият е ограден, а оградата се вижда ясно на една от
представените сателитни снимки от зимен сезон.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
процесният поземлен имот с идентификатор 78481.5.26 е ограден и в
последните почти петнадесет години той е владян от ищцата в настоящото
производство, която го владее и до настоящия момент, а преди 2010 г. същият
е владян от родителите на ищцата – от 1995 г., откогато още и понастоящем в
имота се отглеждат овощни дръвчета. През целия този период от време никой
не е оспорвал владението й, като то е било непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост и условие за
допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв
интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от
приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства, имотът,
на който ищцата твърди, че е собственик, е отразен в кадастралната карта като
земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита, че
ищцата е придобила правото на собственост по давност за периода след 2010
г., по-точно през 2020 г., тъй като са били налице обективният и субективният
елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна
на ищцата на изтекла в нейна полза придобивна давност, същата следва да
установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички
елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по
настоящото дело това е доказан факт.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез
лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките
по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното
поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване
правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС,
ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото
3
на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е неприложим,
тъй като имотът няма земеделски характер, а и да имаше такъв – не е бил
обобществяван, съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за
земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Ако
имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да
придобие правото на собственост на соченото основание. Не са ангажирани
по делото никакви доказателства и за другото сочено от ответника
придобивно основание, а именно, че ответната община е придобила правото
на собственост върху процесния имот по давност. Следва да се има предвид и,
че смисълът на чл. 6, предл. 2 от ЗС (в редакция към 1951 г.) е да се актуват за
държавни безстопанствени имоти, поради което не стават държавни имотите,
които се владеят от някого преди да е изтекъл законоустановеният срок на
придобивната давност. Твърдението, че имотът е бил безстопанствен не може
да бъде споделено, доколкото от представената от ответника извадка от
емлячния регистър на с. Церово, стр. 25 с имоти на В. Г. В. – прадядо на
ищцата, се установява, че под № ** е записана „зеленчукова градина“ в м.
„Драгов дол“, с площ от 300 кв.м., идентична с процесния имот. След като по
делото липсват доказателства последният да е частна държавна или общинска
собственост, то неотносимо е възражението, че на 31.05.2006 г. течението на
давностния срок е спряно с § 1 от ДР на ЗС и спирането е продължило до
04.03.2022 г.
При това положение искът следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът трябва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер общ размер на 560 лева – за
държавни такси и възнаграждение на адвокат.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, предявен от Я. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Община
Своге, с адрес: гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски“ № 7, представлявана от
кмета Е. К. И., че Я. В. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор
78481.5.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Церово,
общ. Своге, Софийска област, местност „Гламек“, одобрени със Заповед №
РД-18-131/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Церово, общ. Своге, местност „Гламек“, с площ от 300 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
ливада, номер по предходен план: 005026, при граници и съседи на имота по
кадастрална карта и кадастралните регистри: имот с идентификатор
78481.5.27, имот с идентификатор 78481.5.28 и имот с идентификатор
78481.5.25.
ОСЪЖДА Община Своге, с адрес: гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски“ №
7, БУЛСТАТ: *********, представлявана от кмета Е. К. И., да заплати на Я. В.
П., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на
560 лева.
4
На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила
решение подлежи на вписване.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение,
съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5