№ 91340
гр. София, 26.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110134251 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на ***, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед срещу О. В. К., ЕГН **,
за сумата в размер на 566,69 лева.
От една страна, когато паричното задължение произтича от запис на заповед, за да издаде
заповед за незабавно изпълнение заповедният съд следва да провери дали менителничният
ефект е редовен от външна страна. Приемаше се, че съдът проверява за валидността и
изпълнението на каузалното правоотношение само при въведено възражение в исковото
производство по чл. 422 ГПК (т. 17 от Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. по тълк. дело №
1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС), но не и в рамките на заповедното производство.
От друга страна обаче, съгласно влезлите в сила впоследствие законодателни изменения,
когато паричните задължения произтичат от договори, сключени с потребител, договорите
ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което
заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или
противоречие със закона или добрите нрави.
При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано
предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля
изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл.
413, ал. 2 ГПК. Те са конкретизация на по-общия принцип на гражданския процес за
служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи (чл. 7, ал. 3 ГПК).
При това положение, когато във връзка с договор за потребителски кредит е бил издаден
запис на заповед, според разбирането на настоящия съдебен състав заповедният съд трябва
и служебно да провери за неравноправни, противозаконни или/и аморални клаузи каузалния
договор.
Към заявлението са приложени оригиналът на записа на заповед, както и заверени преписи
1
от индивидуален договор за заем Код: 90229 от 25.07. 2023 г., договор за предоставяне на
допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код:
90229/25.07.2023, приложение № 1 към дог. № 90229/25.07.2023 (погасителен план),
разписка № 90229/25.07.2023 за получени суми в брой и декларация относно проведени
преговори за сключване на договор.
От тях се установява, че длъжникът сключил договор за заем със заявителя, по силата на
който заявителят му предоставил сумата в размер на 400 лева (паричната равностойност на
204 евро и 52 евроцента), а длъжникът се задължил да върне заетата сума на заявителя,
както и да му заплати фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40,00 % на
седемнадесет двуседмични вноски. Общият размер на главницата и възнаградителната лихва
бил 233 евро и 99 евроцента, равностойни на 457,64 лева.
Страните декларирали също така, че длъжникът доброволно иска да ползува допълнителни
услуги („участие в допълнителни томболи и промоции“, „комфорт“ ), а с отделен договор и
уговорили ползването на още допълнителни услуги („избягване на предсрочна изискуемост“
и „възможна промяна на погасителен план“). Длъжникът трябвало да заплати и стойността
на така уговорените допълнителни услуги. Стойността на първите две била в размер на
общо 328,06 лева.
Що се отнася до вторите две, стойността на услугата „избягване на предсрочна
изискуемост“ страните уговорили в размер на 10 лева за всеки тридесетневен период,
предхождан от продължителна забава на длъжника, но не повече от 70 лева, а стойността на
услугата „възможна промяна на погасителен план“ уговорили в размер на 1 % от стойността
на главницата по договора за паричен заем за всеки календарен ден, с който се изменява
падежа на вноска по кредита.
При това положение страните посочили в договора за заем годишен процент на разходите в
размер на 40, 87 %.
В договора за допълнителни услуги страните са декларирали, че длъжникът предложил на
заявителя да издаде в негова полза запис на заповед, който да послужи като обезпечение на
паричните му задължения както по договора за допълнителни услуги, така и по договора за
паричен заем (чл. 7, ал. 1 от договора за допълнителни услуги).
При това положение длъжникът издал на 25.07. 2023 г. запис на заповед в полза на
заявителя за сумата в размер на общо 794,67 лева.
Самият запис на заповед съдържа всички изискуеми от чл. 535 от Търговския закон
реквизити, в това число и необходимите, както и някои допълнителни клаузи. Няма
твърдения за извършвани плащания по договора за кредит, нито са направени съответни
отбелязвания по лицето и гърба на записа на заповед, поради което и на настоящия етап не
би могло да се приеме нарушение на чл. 34, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
При това положение заповедният съд приема записа на заповед за редовен от външна
страна.
Длъжникът се е подписал върху лицето на ценната книга, че тя му е била предявена за
2
плащане на 14.03.2024 г. (т.е. преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение).
Заповедният съд приема, че сключеният договор за заем има характеристиката на договор за
потребителски кредит. Няма каквито и да било твърдения или данни длъжникът да е
сключил този договор във връзка с търговска или друга професионална дейност, поради
което той следва да се приеме за потребител по смисъла на пар. 1, т. 13 от Допълнителните
разпоредби към Закона за защита на потребителите. Допълнителна индикация в тази полза е
и позоваването на ЗПК, което са направили самите страни в договора за заем (чл. 7, т. 3).
Каузалните договори, въз основа на които е бил издаден процесният запис на заповед, са
договорът за потребителски кредит и свързаният с него договор за допълнителни услуги.
Според императивните правила на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и
косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така определеният
годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва
по просрочени задължения, определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК).
Под общи разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по
кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко
свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат
заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК).
По отношение на допълнителните услуги заповедният съд приема следното. От една страна,
допълнителните услуги „участие в допълнителни томболи и промоции“, „избягване на
предсрочна изискуемост“ и „възможна промяна на погасителния план“ предвиждат
безусловни парични задължения, които потребителят да заплати в полза на търговеца,
докато възможността да възникне насрещно задължение на търговеца в полза на
потребителя е хипотетична. Що се отнася до допълнителната услуга „комфорт“, тя
действително предвижда реална полза за потребителя – отклонение от общото правило на
чл. 68, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите, което облекчава изпълнението на
паричните задължения на длъжника. Стойността на тази допълнителна услуга обаче е
непропорционално голяма спрямо облагата, която получава потребителят.
При това положение заповедният съд намира, че е налице обосновано предположение за
неравноправността на съответните уговорки за допълнителни услуги – те вероятно
установяват съществено неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца
във вреда на потребителя, което противоречи на добросъвестността. Действително, по
отношение на всички допълнителни услуги страните са декларирали в двата договора, че са
плод на индивидуални преговори, което би могло да изключи вероятната им
неравноправност с оглед на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Тук обаче
става въпрос за извънсъдебно признание на факти от страна на длъжника, което не обвързва
заповедния съд, а следва да бъде внимателно преценявано с оглед и на останалите писмено
3
документи, приложени към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. От
съвкупната анализа на въпросните документи и съобразявайки фактическата и
икономическа неравнопоставеност на страните, заповедният съд избира да не кредитира
така направеното извънсъдебно признание на факти. Ето защо е налице вероятна
неравноправност на уговорките за допълнителни услуги.
Отделен въпрос е, че уговорката за допълнителната услуга „комфорт“ противоречи и на
добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.
Отделен въпрос е също така, че уговорката за допълнителната услуга „участие в
допълнителни томболи и промоции“ противоречи на чл. 36, ал. 3 от Закона за защита на
конкуренцията (цената на договора за потребителски кредит е възнаградителната му лихва).
Освен всички тези недостатъци е налице и още един много съществен порок, който обуславя
цялостната недействителност на договора за потребителски кредит и свързания с него
договор за допълнителни услуги.
Заповедният съд приема допълнителните услуги „комфорт“ и „участие в допълнителни
томболи и промоции“ и тяхното заплащане за задължително условие на търговеца за
сключването на договора за потребителски кредит.
Действително, по отношение на тези допълнителни услуги длъжникът е декларирал, че сам е
поискал му бъдат предоставени, че те не са задължителни и представляват условие за
подписване на договора за потребителски кредит (чл. 1 от договора за паричен заем). Това
извънсъдебно признание на факт обаче също не следва да бъде кредитирано от заповедния
съд.
Икономическата неравнопоставеност на страните в съчетание с обстоятелството, че тези
допълнителни услуги са били предвидени в самия договор за потребителски кредит и че
изпълнението на паричните задължения за стойността им е било разсрочено успоредно с
вноските по договора за потребителски кредит са достатъчни косвени доказателства, че
заповедният съд да дискредитира извънсъдебното признание на факт от длъжника и да
приеме, че съответните допълнителни услуги са били задължително условие за сключването
на договора за потребителски кредит. Ако разходите за тях бяха предвидени от страните при
изчисляването на годишния процент на разходите, той щеше да е в значително по-голям
размер от посочения в договора за потребителски кредит. Пропускът на страните да посочат
действителния размер на годишния процент на разходите в договора за потребителски
кредит обуславя недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
При това положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи
лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).
Поради цялостната недействителност на договора за потребителски кредит е недействителен
и принадлежащия към него договор за допълнителни услуги. А тъй като страните са
уговорили записа на заповед като своеобразно обезпечение на договорните задължения на
потребителя, то той също има акцесорен характер спрямо двата договора и тяхната
4
недействителност влече и неговата недействителност.
По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 185506/06.06.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс на заявителя ***, ЕИК ***, срещу длъжника
О. В. К., ЕГН **, свързано със запис на заповед от 25.07.2023 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронен препис от разпореждането да се връчи на ***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5