Определение по дело №260/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 април 2009 г.
Съдия: София Икономова
Дело: 20091200500260
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер

43

Година

06.04.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.08

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Николина Александрова

Веселина Атанасова Кашикова Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Светлозар Лазаров

като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Касационно наказателно административен характер дело

номер

20075100600049

по описа за

2007

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС /отм./.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, против Решение № 2/10.01.2007 год. по Н.а.х.дело № 603/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 09-**********/26.07.2006 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Лифат Хълми Мустафа от с.Черноочене, с ЕГН **********, в качеството му на управител на „Пчела 2002” ЕООД – с.Черноочене, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ, е наложена „глоба” в размер на 1 000 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не е доказано по безспорен начин, че управителят на „Пчела 2002” ЕООД – с.Черноочене е допуснал до работа Рамадан Идриз Реджеб, и че същият не бил престирал реално труд, като в тази насока е игнорирал писмените и гласните доказателства в подкрепа на така извършеното нарушение – списък от датата на проверката, писменото обяснение на самият работник, справката за изпратени уведомления по чл. 62 ал.3 и 4 от КТ, протокола за извършената проверка и самият трудов договор на работника, в който като дата на започване на работа била отразена 26.06.2006 год. Пренебрегнати били също и идентификационна карта, от която ставало ясно колко са работниците към момента на проверката на обекта, както и списъка за раздаденото работно облекло и лични предпазни средства на работниците на обекта. В справката за подадени уведомления по чл. 63 ал.2 от КТ липсвал подпис на работника, което доказвало, че такова не му е връчвано; както и не били взети предвид показанията на свидетелите по констатиране на нарушението, от което ставало ясно, че по време на извършване на проверката Рамадан Реджеб бил заварен да полага мазилка в провереният обект. От изложеното прави извода, че първоинстанционният съд не бил изследвал пълно, обективно и всестранно обстоятелствата, имащи отношение към извършеното нарушение. Счита, че представените доказателства сочели на данни, обосноваващи крайният извод на административния орган за наличие на реално трудово правоотношение, възникнало на 26.06.2006 год. между „Пчела 2002” ЕООД – с.Черноочене и Рамадан Идриз Реджеб, по силата на което последния осъществявал трудова дейност, чрез полагане на мазилка срещу възнаграждение. Сочи, че необосновано съдът е дал превес на показанията на св.Рамадан Реджеб, без да анализира възраженията на административния орган, което довело до едностранчиво мотивиране на съдебното решение, което страдало поради това от поддържания в касационната жалба порок, налагащ неговата отмяна. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като бъде потвърдено изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд намира за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Не сочи нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното :

Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС /отм./ и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима.

Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

По същество същата е неоснователна.

Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е отменил Наказателно постановление № 09- **********/26.07.2006 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Лифат Хълми Мустафа от с.Черноочене, с ЕГН **********, в качеството му на управител на „Пчела 2002” ЕООД – с.Черноочене, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ, е наложена „глоба” в размер на 1 000 лв. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се доказва по несъмнен начин осъществяването на състава на чл. 63 ал.2 от КТ от работодателя – жалбодател пред първоинстанционния съд, а именно: да е допуснал до работа св.Рамадан Реджеб на строителна площадка, представляваща „реконструкция на ресторант „Роза”, зала, бюфет и санитарни възли”, находящ се в с.Черноочене, стопанисван от „Пчела 2002” ЕООД – с.Черноочене, без преди това да му е връчено копие от уведомлението по чл. 62 от КТ. Този извод съдът е направил след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, въз основа на които е приел за установено, че действително към момента на проверката св.Рамадан Реджеб е бил на строителния обект, но не работел, а заедно с останалите работници изчаквали да пристигнат уведомленията им, без да е установено по несъмнен начин, че е осъществявал трудова функция без връчено заверено от НАП уведомление. Съдът е кредитирал показанията на св.Реджеб, съгласно които същият обяснил на проверяващите, че е назначен предния ден, но още не изпълнявал трудовите си задължения, като уведомлението му било връчено на 27.06.2006 год. в 14.00 часа, едва след което започнал работа. Поради изложеното е намерил, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което го е отменил изцяло.

Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и необоснованост.

Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство на 27.06.2006 год. в 09.30 часа на строителна площадка, представляваща обект: „реконструкция на ресторант „Роза", зала, бюфет и санитарни възли", находящ се в с.Черноочене, стопанисван и експлоатиран от „Пчела - 2002" ЕООД с.Черноочене, служителите на Дирекция „Областна инспекция по труда” – Кърджали заварили на обекта няколко лица, между които и св.Рамадан Идриз Реджеб, на когото и на другите присъствуващи лица връчили да попълнят данни в Списък на работниците и служителите в обекта: дали работят в заведението, откога и с каква заплата. Св. Реджеб се вписал в списъка, като посочил, че работи като общ работник от същата дата – 27.06.2006 год., със 160 лв. месечна заплата. От това обстоятелство, а и от представената по делото справка за изпратени уведомления по чл. 62 ал.4 от КТ, от която се установява, че за лицето Рамадан Идриз Реджеб такова уведомление до ТД на НАП е подадено от „Пчела 2002” ЕООД – с.Черноочене на 27.06.2006 год., в 11.16 часа, проверяващите органи са направили извода, че към момента на извършване на проверката посоченото лице е било допуснато до работа, без работодателя да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Проверяващите са направили извода, че с посоченото, управителят на дружеството е нарушил разпоредбите на чл. 63 ал.2 от КТ, за което и след допълнителна проверка по документи, на 03.07.2006 год. съставили на жалбодателя пред първоинстанцонния съд – управител на „Пчела 2002” ЕООД – с.Черноочене, акт за установяване на административно нарушение, в който посочили, че на посочените дата и място е допуснал до работа като строителен работник Рамадан Идриз Реджеб, без преди това да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от НАП – гр.Кърджали. Директорът на Дирекция на "ОИТ"-Кърджали, след като разгледал административно наказателната преписка по посоченият акт за установяване на административно нарушение, е издал обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което е изложил аналогична фактическа обстановка, като е наложил на Лифат Хълми Мустфа административно наказание „гроба” в размер на 1000 лв., на основание чл.416 ал.2 от КТ, във вр. с чл.414 ал.З от КТ. Видно е от приетите по делото писмени доказателства - трудов договор, справка за изпратени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ от ТД на НАП-Кърджали от 27.06.2006 год. и приети уведомления за сключени след 01.01.2003 год. договори с "Пчела 2002" ЕООД – с.Черночене, списък на раздаденото работно облекло и протокол за извършена проверка, че на 26.06.2006 год. дружеството е сключило трудов договор с Рамадан Идриз Реджеб, съгласно който последният е поел задължението да изпълнява длъжността „строителен работник" на пълно работно време, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 220 лв. месечно, като в договора е посочено, че работникът се задължава да постъпи на работа на 26.06.2006 год. или в двуседмичен срок от връчването на екземпляр от този договор, подписан и от двете страни; на 26.06.2006 год. на Рамадан Реджеб е било раздадено работно облекло, каска, обувки и ръкавици; както и че на същата дата /27.06.2006 год./ „Пчела- 2002" ЕООД - с.Черноочене е изпратило до ТД на НАП - Кърджали уведомление по чл.62 ал.4 от КТ за сключения трудов договор с Реджеб, като в 11.16 часа уведомлението е било заверено в НАП. Същевременно, от показанията на самото посочено в НП лице, за което се твърди от наказващият орган, че е допуснато до работа в нарушение на изискванията на КТ – св.Рамадан Реджеб, се установява, че на 26.06.2007 год. сключил с „Пчела 2002” – с.Черноочене трудов договор, като на същата дата само се запознал с работата, която ще върши, и им връчили работни дрехи, каски и обувки; а на 27.06.2006 год. само присъствували на обекта, без да работят, като изчаквали да пристигнат уведомленията от НАП, за да почнат работа. Установява се също, че завереното от НАП уведомление му било връчено в 14.00 часа, едва след което започнал ефективно работа. Показанията на посочения свидетел се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе - трудов договор и списък на работниците и служителите в обекта към момента на извършване на проверката, като в последния св.Реджеб е посочил, че работи в дружеството именно от 27.06.2006 год. /което е нормално именно с оглед обстоятелството, че същият е изчаквал да му бъде връчено завереното уведомление от ТД на НАП, за да започне да осъществява трудовата си функция непосредствено след това/, както и е видно от трудовия договор, че не е попълнена графата за дата на постъпване на работника на работа /което опровергава твърденията на касатора, изложени в касационната жалба в тази връзка – че извършването на нарушението се доказвало и от обстоятелството, че в трудовият договор била посочена като дата на постъпване на работа на работника 26.06.2006 год./. От друга страна, от показанията на св.Лафчиева, Чирпанлиев и Христов – актосъставител и свидетели по акта, извършили проверката,се установява, че при проверката констатирали присъствието на няколко лица /работници/ на строителния обект, на които пуснали списък, в който същите се записали, като в момента не им били представени уведомления по чл. 62 от КТ, а такива им били донесени по-късно същият следобед, при което установили, че уведомленията са заверени от ТД на НАП на същата дата, но в по-късен час от този на проверката. Всъщност, от показанията на посочените свидетели не може да бъде установено по никакъв начин дали към момента на проверката заварените на обекта лица действително са полагали труд, като какви и дали са осъществявали трудовата си функция, съгласно сключените трудови договори, вкл. и св.Рамадан Идриз Реджеб, т.е. по същество свидетелските показания на посочените свидетели се основават изключително върху данните, които са получени чрез коментираният по-горе списък, без същите да установяват с необходимата за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по касация несъмненост факта на осъществяване на каквато и да било трудова функция /респ. престиране на труд срещу заплащане/ от св.Реджеб към момента на извършване на проверката. В тази връзка следва да се отбележи, че е изцяло неоснователно изложеното от касатора в жалбата му обстоятелство - че проверяващите заварили св.Рамадан Реджеб на обекта да полага мазилка, тъй като такива данни не съществуват по делото. С други думи, по делото не е установено по безспорен начин св.Рамадан Реджеб да е бил допуснат от управителя на „Пчела 2002” ЕООД – с.Черноочене до работа като строителен работник, без преди това да му е било връчено уведомлението по чл. 62 от КТ, поради което като е приел, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин от административноказващият орган, първоинстанционният съд е направил обоснован и съобразен с материалния закон извод. В тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи още, че фактическите констатации, описани в АУАН не се считат за установени до доказване на противното, поради което тежестта за доказване на административното нарушение е на органа, издал НП. При това положение, отменяйки обжалваното пред него наказателно постановление, първоинстанционния съд е приложил правилно материалния закон, т.е. не е налице възведеното от касатора касационно основание – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон.

Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Напротив, установената от съда фактическа обстановка и направените правни изводи се подкрепят изцяло от доказателствата, посочени и обсъдени по-горе в мотивите, които са били предмет на подробен анализ и оценка от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост.

С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС/отм./, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/10.01.2007 год. по Н.а.х.дело № 603/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.