Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр.Варна, 21.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при секретар Геновева
Ненчева
и в присъствието на
прокурор Владимир Чавдаров
изслуша докладваното
от съдия Янков внохд №434/2019г. на ВАС
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предмет на настоящата въззивна
проверка е присъда №60/02.10.2019г. по нохд №971/2019г. на Варненски окръжен
съд, с която подсъдимият Г.Б.Р. е бил признат за виновен в това, че на 06.02.2019
г. на километър 9+700 на ГП 11-29 Варна-Добрич, в района на общ.Аксаково,
обл.Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди
А 4“, с peг. №К В 7134 ВТ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20
ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на
Н.Т.Г., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б. „в“ от НК и чл. 54 от НК му
наложил наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил с една
трета и му определил наказание лишаване
от свобода в размер на две години, чието изтърпяване на основание чл.66
ал.1 НК било отложено за срок от четири години. За срок от шест месеца съдът
постановил подсъдимият да изпълнява и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител. На основание чл.343г НК
съдът лишил подс.Р. от право да управлява МПС за срок от четири години, считано
от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия са възложени и
разноските по делото. Налице е произнасяне и по веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адв.Ю.Г. в качеството му на защитник на подс.Г.Р.,
в която се възразява единствено срещу явната несправедливост на наложените на
жалбоподателя наказания. Иска се тяхното намаляне и отмяна на определената
пробационна мярка.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.
Представителят на Апелативна прокуратура счита въззивната жалба за неоснователна,
а присъдата – за правилна и законосъобразна. Поради това и настоява за нейното
потвърждаване.
Частните обвинители чрез повереника си /а някои и лично/ настояват за
потвърждаване на обжалваната присъда.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на атакуваната присъда и
като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Подадената въззивна жалба е неоснователна.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
Подсъдимият Г.Б.Р. е роден на *** ***, обл. Варна. Завършил средно
образование, неженен, трудово ангажиран - общ работник в „Хидрострой" АД.
Правоспособен шофьор е от 01.06.2018 год. и притежава СУМПС №*********, категории
„АМ", „В1" и „В".
В края на 2018 год. си закупил лек автомобил марка „Ауди А4" с per. № В 7134 ВТ. Тъй като автомобилът не бил прехвърлен на негово име, той го
управлявал с документите на предишния му собственик - М.Н.К., който бил негов
далечен роднина.
В началото на февруари 2019 год. подс. Р. спукал предна лява гума и я
сменил с резервна, която освен, че била с различна марка от останалите три
гуми, била и негодна за експлоатация, тъй като била произведена през м. април
1999 год. Той знаел, че не може да управлява автомобила с такава гума, тъй като
сцеплението му с пътя не било достатъчно добро, но постоянно отлагал смяната й
във времето, като се надявал, че през това време автомобилът му няма да поднесе
на пътя или ако това се случи, ще успее на овладее ситуацията.
На 06.02.2019 год. Подсъдимият Р., братовчед му - свид. И.СТ. И. и Н. Т.Г.,***,
решили да отидат с автомобила до гр. Аксаково, обл. Варна, за да пазаруват в
магазините „СВА" и „Си ди". Автомобилът бил управляван от подс. Р.,
като до него седнал братовчед му - свид. И., на когото в селото викали „М.",
а зад него седнала Н. Г.. След като си напазарували храна и безалкохолно, около
19.00 часа тримата потеглили обратно от гр. Аксаково към с. Изворско по ГП
11-29, в лентата за движение към гр. Добрич. Пътната настилка била изградена от
дребнозърнест асфалт, без неравности и дупки. Валяло лек дъжд и настилката била
мокра. Движението точно в този момент не било интензивно, като автомобилите се
движили на фарове, тъй като се било стъмнило.
Подс. Р. наближил участък от пътя /км.9+700/, на който следвал завой
надясно, с наклон на изкачване към гр. Добрич и с две ленти в неговата посока и
една към гр. Варна. Въпреки че автомобилът му не бил много стабилен на
хлъзгавата настилка, подсъдимият предприел изпреварване на друг лек автомобил,
който се движил по-бавно в дясната лента за движение и навлязъл с около 90
км/ч. в завоя.
По това време, в този
участък на пътя, с около 46 км/ч. срещу него, в своята лента се движил
специален автомобил марка „Мерцедес Арокс" с per. № В 2277 ВК, управляван от свид. А. Н.Х.. Вследствие преминаването на
по-ниска предавка и повишаване оборотите на двигателя, при водещите колела на
автомобила на подс. Р. се получил по-голям въртящ момент. Тъй като предната лява
гума нямала добро сцепление автомобилът започнал да се завърта около своята
вертикална ос по посока на часовниковата стрелка. При това завъртане задната
лява част на автомобила навлязла в лентата за насрещно движение, по която в
момента се движил т.а. марка „Мерцедес Арокс" с per. № В 2277 ВК. Последвал удар между двете превозни средства, и като последица
от него и под действието на ударния импулс, породил се от значително
по-голямата маса на товарния автомобил, автомобилът на подсъдимия се завъртял
по посока обратна на часовниковата стрелка и преустановил своето движение след
определено разстояние до дясната мантинела, почти перпендикулярно на пътното
платно. При този удар, купето в задната част се деформирало в такава степен, че
ламарините притиснали седящата на задната седалка Н.Т.Г. и тя получила травми,
несъвместими с живота.
Водачът на товарния автомобил, който нямал никаква възможност за реакция
при създалата се ситуация, веднага задействал спирачния механизъм на автомобила
си и същият преустановил своето движение след определено разстояние.
Непосредствено след удара, до мястото на катастрофата спрели няколко
автомобила. Водачите им се притекли на помощ на пострадалите. Сред тях били и
свидетелите А.Т. и З.Б.. Последният помогнал последователно на подс. Р. и на
свид. И.СТ. И. да излязат от автомобила, позвънил на тел.112 и на кмета на с. Изворско
- свид. И. Р.И., и останал до пристигането на полицейския екип и на екип на
ЦСМП.
След получен сигнал в ОДЧ на РУ - Аксаково за настъпило ПТП, на
местопроизшествието били изпратени полицейски служители от екип „454" на
РУ - Аксаково, които запазили местопроизшествието, установили водачите на
участвалите в ПТП автомобили и самоличността на свидетелите.
Пристигналият екип на ЦСМП - Варна констатирал смъртта на Н.Т.Г. /на 29
год./ и откарал с линейка свид. И.СТ. И. и подс. Г.Б.Р. до спешния център към
МБАЛ „Св. Анна" - Варна.
Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по
категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия,
направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК. Правилна по съществото си
и ответна на доказателствената съвкупност по делото е преценката на съда, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. В тази
насока са :-обясненията на подсъдимия; - показанията на свидетелите М.С., А.А.,
Е.Р., А. Х., А.Т., И. И., З.Б., И. Р.И.; - протокол за оглед на
местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум към него; - различни по своя
характер експертизи – съдебномедицински, автотехническа, химически,; - писмени
доказателства – свидетелство за съдимост, удостоверения, характеристика,
справка за наложени административни наказания по ЗДвП.
Всички тези доказателствени средства/вкл. и самопризнанието на подсъдимото
лице/, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите
, включени в предмета на доказване като не оставят никакво съмнение по
отношение авторството на деянието. Затова и по фактите спор от страните
понастоящем не се повдига, не се е повдигал и пред първоинстанционния съд.
Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите – направеното
от защитата възражение е за явна несправедливост на наложените на подс.Г.Р. наказания,
поради което и на него ще спре вниманието се въззивният съдебен състав.
Твърди се от страна на защитата, че са налице условията за приложение на
чл.55 НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Това
именно виждане мотивира защитника да иска намаляне на наложените наказания и
отмяна на постановената за изтърпяване през изпитателния срок пробационна мярка.
Както вече се спомена производството по настоящото дело е протекло по реда
на чл.371 т.2 НПК, в рамките на което първостепенният съд е определил наказанието
на подсъдимия при превес на смекчаващите вината обстоятелства. При това
положение и при граници на предвиденото наказание лишаване от свобода от две до
шест години, съдът е отмерил наказание от три години лишаване от свобода на подс.Р., което е било
редуцирано по реда на чл.58а ал.1 НК с една трета – до размера на две години
лишаване от свобода. Доколкото въпросната редукция е резултат от приложението
на императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК, и представлява елементарно аритметично действие,
то тя няма как да попада в обсега на въззивната проверка. Единственото условие
за нейната приложимост е финализиране на първоинстанционното съдебно производство
по реда на чл.371 т.2 НПК, а това условие в случая несъмнено е налице. Затова
вниманието на въззивния съд следва да бъде насочено към проверка
законосъобразността на оценъчната дейност на съда, извършвана в рамките на
Глава 5 от Общата част на НК/ в случая на чл.54 и чл.57 НК/. В конкретния
случай окръжният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства необремененото
съдебно минало на подсъдимия, изразените от него разкаяние и критичност,
добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност. От друга страна
като отегчаващо е прието единствено наличието на административни наказания за
извършени от Р. нарушения на правилата за движение по пътищата.
При това положение съдът е приел превес
на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, но не и наличие на многобройни
по смисъла на чл.55 НК смекчаващи обстоятелства. Извод, с който настоящата
инстанция напълно се солидаризира. Извън изложените не съществуват нито
смекчаващи, нито отегчаващи вината фактори. И при наличния превес на
смекчаващите вината обстоятелства, то размерът на наказанието се явява правилно
отмерен. А е така, защото така или иначе определеното наказание от три години
лишаване от свобода /при предвидени граници от две до шест/ клони към минимума,
в който диапазон следва да бъде отнесен размера на едно наказание при наличие
на превес на смекчаващите вината факти. Затова и определеното на подсъдимия
наказание се явява адекватно на степента на обществена опасност на дееца /която
не е висока/ и на деянието /която пък е висока – включително и поради
изключително зачестилите напоследък престъпления по транспорта/. Липсват
основания за неговото намаляне дори до минимума предвиден от закона, още повече
пък за приложението на чл.55 НК. Не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства /или пък изключителни такива/, които да обусловят определяне на
наказание под най-ниския предвиден от закона предел.
Не е налице и съпричиняване от страна на починалата Н. Г.– при наличните
доказателства това твърдение на защитата е чисто хипотетично. За да е налице
такова следва да се установи по безспорен начин, че при поставен предпазен колан не би се стигнало
до смъртта на пострадалата. В настоящия случай предвид деформациите по
автомобила е очевидно и без експертно мнение, че предпазния колан не би изиграл
роля в посока спасяване на пътника, тъй като задната част на автомобила е
тотално деформирана. Затова и правилна по съществото си е преценката на
първостепенния съд, че не е налице причинноследствена връзка между нарушението
на чл.137а ЗДвП от страна на пострадалата, и настъпилия общественоопасен
резултат. Последният е породен единствено от виновното поведение на подсъдимия.
Поради това и в крайна сметка въззивният съдебен състав не намира основания
за уважаване жалбата на защитата на подсъдимия и защитата – констатираният
превес на смекчаващите вината обстоятелства /и при липсата на други извън
посочените вече/ не предполага в случая намаляне на наложеното наказание.
Изложеното в пълна степен касае и наказанието лишаване от правоуправление,
наложено в изпълнение на императивната норма на чл.343г НК. В този размер
определено то :-първо – е в законовите рамки;
и второ – в съвкупност с наказанието лишаване от свобода напълно
отговарят на изискванията на чл.57 ал.2 НК, поради което пък са в състояние да
изпълнят целите на закона, предвидени в текста на чл.36 НК.
Що се касае за наложената пробационна мярка – тя не е наказание по смисъла
на закона /въпреки че съдът е приел че е така/, и поради това и нейната цел е
съвсем друга – да се проведе корекционна работа с подсъдимия, която да спомогне
постигането на целите на същинските наказания. В този смисъл тя се явява
съпътстваща наказанието мярка и не е излишна в случая. Изпълнението й пък
/предвид същината й и честота на срещите/ едва ли би попречило на подсъдимия да
изпълнява трудовите си задължения.
При
извършената служебна проверка не бяха установени процесуални нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваната присъда, на основание
чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №60/02.10.2019г. по нохд №971/2019г. на Варненски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: