№ 415
гр. Шумен, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200550 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №ЗЖ-54 от 09.12.2021 год. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на Н. Б. Н., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.449а, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/за нарушение по чл.51, ал.1, предл.второ, във вр. с
чл.137 от ЗВМД, “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.420а, ал.1 от ЗВД за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1, предл.първо от ЗВМД и “глоба” в размер на 300 /триста/ лева
на основание чл.420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.139, ал.1, т.1, предл.второ от ЗВД.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание същият не се явява лично. За него се явява упълномощен
процесуален представител – адв.Т. Я. от ШАК, като поддържа жалбата, а в пледоарията си
и в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви и съображения в
подкрепа на исканията си.
Процесуалният представител на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2021 год. била извършена проверка в Стопански двор в с.К., община
Хитрино, област Шумен в сгради, собственост на жалбоподателя Н. Б. Н.. В една от
сградите било установено наличие на 5 /пет/ броя свине – една свиня майка и четири угоени
прасета. В същото време било констатирано, че животновъдния обект, в който се отглеждат
животните не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД, че свинете не са идентифицирани и
не са изпълнени мерките по чл.46з, чл.46и и чл.118, ал.1 от ЗВД. Животните се намирали в
добро здравословно състояние, като на същите било осигурено редовно хранене и поене,
както и достатъчна площ за отглеждането им. Резултатите от извършената проверка били
обективирани в Констативен протокол за извършена проверка на основание чл.129 и чл.130
от ЗВД. На същата дата бил издаден и Акт за възбрана №1/01.12.2021 год., с който на
основание разпоредбата на чл.117, ал.1, т.7 от ЗВД са възбранени продажбата, клането,
замяната и претранспортирането на 5 броя свине, собственост на Н. Б. Н., намиращи се в
сгради в Стопански двор в с.К., община Хитрино, област Шумен.
На нарушителя бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение
№********** от 01.12.2021 год. Актосъставителят е посочил, че с описаните деяния от
страна на Н. Б. Н. са нарушени разпоредбите на чл.51, т.1 и чл.139, ал.1, т.1, като не е
посочено от кой нормативен акт за посочените разпоредби. Актът бил подписан от
жалбоподателя, като същият е изложил под формата на възражения, че ще регистрира
обекта, като заден двор и ще изпълни разпорежданията на ветеринарните власти.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт,
съобразявайки и материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №ЗЖ-54 от 09.12.2021 год. на Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните - Шумен, с което на Н. Б. Н., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 300
/триста/ лева на основание чл.449а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВД/за нарушение по чл.51, ал.1, предл.второ, във вр. с чл.137 от ЗВМД, “глоба” в размер
на 300 /триста/ лева на основание чл.420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.139, ал.1, т.1,
предл.първо от ЗВМД и “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.420а, ал.1 от
ЗВД за нарушение на чл.139, ал.1, т.1, предл.второ от ЗВД.
Наказателното постановление не било редовно връчено на жалбоподателя, но поради
преценка, че същото е влязло в сила от страна на наказващият орган било образувано
изпълнително производство за събиране на наложените със същото санкции на лицето.
2
Видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение изх.
№7419/21.03.2022 год. същото било прекратено, тъй като след направена справка в НБД
Население е било установено, ме не съществува лице с посочения в наказателното
постановление единен граждански номер. Постановлението за прекратяване не е било
обжалвано и е влязло в сила.
Впоследствие въз основа на издадено Разпореждане за регистрация на животновъден
обект по реда на чл.137 от ЗВД и/или идентификация на животни №22/15.12.2021 год.
жалбоподателят подал Заявление вх.№6/10.01.2022 год. за регистрация на животновъден
обект-лично стопанство. Въз основа на същото бил регистриран животновъден обект –
лично стопанство с капацитет – до 3 броя прасета за угояване, различни от свине майки и
некастрирани нерези с ветеринарен регистрационен №9783-0061. В същото време по делото
като писмено доказателство е представен Договор №2/10.01.2022 год. за предоставяне на
ветеринарномедицински услуги, сключен между жалбоподателя, в качеството му на
собственик на животновъден обект с рег.№9783-0061 и д-р С.П.П., регистриран лекар за
осъществяване на ветеринарномедицинска дейност.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Е. Т. М., на свидетелката Т. Й. В. - К., както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Е. Т.
М. и Т. Й. В. - К.. Същите лично са участвали в извършената проверка на жалбоподателя и
пряко са възприели фактите, за които свидетелстват, като показанията им са еднопосочни,
последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, предл.второ от ЗВД, която е посочена като нарушена
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отглеждал 5 броя свине – 1 свиня майка и 4 броя угоени прасета в Стопански двор, намиращ се в с.К., община Хитрино, област Шумен. Не се спори между страните по делото и че
Видно от представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства посочения животновъден обект е бил регистриран като „лично стопанство“ по посочения в разпоредбата на чл.137 от ЗВД ред едва на 16.02.2022 год., с оглед на което се налага извода, че към момента на извършване на проверката обектът не е имал регистрация.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят като е отглеждал
селскостопански животни в нерегистриран по съответния ред обект действително е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, посочено в
разпоредбата на чл.51, ал.1, предл.второ от ЗВД, във вр. с чл.137 от ЗВД. За посоченото
нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.449а, ал.1 от ЗВД предвижда за
лице, което отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл.137 от ЗВД
животновъден обект наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лева – при първо нарушение.
3
Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон, като правилно е индивидуализирал наказанието,
налагайки на жалбоподателя наказание в неговия законоустановен минимум, съобразявайки
обществената опасност на деянието и дееца.
По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1, предл.първо от ЗВД забранява отглеждането на
животни, на които не е извършена официална идентификация. Съгласно нормата на чл.51,
ал.2 и 3 от ЗВД Българската агенция по безопасност на храните е компетентният орган за
контрол по официалната идентификация на животните, като поддържа Интегрирана
информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните
обекти.
От материалите по делото се установява, а и не се спори от страна на жалбоподателя,
че намиращите се в обекта на жалбоподателя селскостопански животни не са били
идентифицирани, като същите не са имали контролни ушни марки. В подкрепа на
изложеното са и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Е. Т. М. и Т. Й. В. – К., които по време на извършване на проверката лично са
възприели животните и свидетелстват, че същите не са имали поставени контролни ушни
марки, което е пречка същите да бъде индивидуализирани.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1,
предл.първо от ЗВД. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба
на чл.420а, ал.1 от ЗВД предвижда за лице, което наруши забрана по чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП наказание „глоба“ в размер от 300 до 500 лева. Съдът намира, че и по отношение на
това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки на жалбоподателя наказание в
неговия законоустановен минимум, съобразявайки обществената опасност на деянието и
дееца.
По отношение на нарушението, визирано в пункт трети на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1, предл.второ от ЗВД забранява отглеждането на
животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл.46з, 46и и
чл.118, ал.1 от ЗВД.
Разпоредбата на чл.46з, ал.1 от ЗВД визира конкретно Националната програма за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози със
значение за Европейския съюз, която съдържа данни по чл.12, параграф 2 от Регламент (ЕС)
№652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 год. за установяване на
разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването
на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния
4
репродуктивен материал, за изменение на директиви 98/56/ЕО, 2000/29/ЕО и 2008/90/ЕО на
Съвета, на регламенти (ЕО) №178/2002, (ЕО) №882/2004 и (ЕО) №396/2005 на Европейския
парламент и на Съвета, на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и
на Регламент (ЕО) №1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО на Съвета (OB, L 189/1 от 27 юни 2014
год.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №652/2014". В същото време съгласно нормата
на чл.46и от същия закон Българската агенция по безопасност на храните изготвя програма
за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози с
национално значение, която се одобрява по реда на чл.46з, ал.2 от закона, като мерките по
програмите но чл.46з и 46и се включват в програмата по чл.118, ал.1 от ЗВД. Последната се
изготвя от Българската агенция по безопасност на храните и обхваща период от три години,
като същата съдържа: списък на болестите, срещу които БАБХ провежда мерки за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози; видовете
и броя на животните, за които се прилагат мерките, предвидени в нея; видовете мерки по
т.1, схемите за тяхното прилагане и сроковете за изпълнението им и необходимите средства
за нейното изпълнение.
Както става ясно от изложеното посочените програми по трите законови разпоредби
съдържат конкретни мерки, съобразени с различните животни и редица други обстоятелства.
В тази връзка съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт трети се
явява неправилно и необосновано, поради постановяването му в нарушение на
административно-производствените правила, визирани в разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Цитираните разпоредби изискват както в акта за установяване
на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление да се съдържа описание на нарушението, както и кои са нарушените
санкционни разпоредби. Както бе посочено и по-горе в пункт трети на наказателното
постановление жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.139, ал.1, т.1,
предл.второ от ЗВД, предвиждащ забрана за отглеждане на животни, по отношение на които
не са изпълнени мерките по програмите по чл.46з, 46и и чл.118, ал.1 от ЗВД.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така също и
наказателното постановление не е посочено кои конкретни мерки по кои конкретни
програми измежду посочените в чл.46з, 46и и чл.118, ал.1 от ЗВД не са спазени от
нарушителя, нито е цитиран подзаконовият нормативен акт, който ги регламентира. Към
датата на извършване на нарушението е действала Национална програма за профилактика,
надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България 2019-
2021 год., в която са посочени конкретните мерки за профилактика, надзор, контрол и
ликвидиране на болестите по животните. В тази връзка е следвало както актосъставителят,
така също и наказващият орган да посочи кои конкретни мерки от коя програма са
нарушени. Допуснатите нарушения на административно-производствените правила
безусловно са нарушили правото на защита на жалбоподателя, доколкото липсата на яснота
във възведените обвинения са го лишили от възможността да разбере какви конкретни
5
нарушения се твърди, че е извършил и да организира защитата си в пълен обем, поради
което наказателното постановление по пункт трети се явява необосновано и
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
В подкрепа на изложеното е и практиката на ШАС и по-конкретно Решение №256 от
08.12.2020 год. на АДмС – Шумен по КАНД №224/2020 год. на ШАС, Решение №110 от
02.06.2022 год. на АДмС – Шумен по КАНД №88/2022 год. на ШАС и др.
В същото време съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление
намира, че същото страда и от други пороци, които са нарушили правото на защита на
жалбоподателя и които не могат да бъдат санирани в хода на настоящото съдебно
производство. В тази връзка съдът напълно споделя наведените от страна на жалбоподателя
доводи в тази насока, касаещи неправилно посочен единен граждански номер на
жалбоподателя в наказателното постановление. Както става ясно от текста на наказателното
постановление в същото като единен граждански номер на жалбоподателя Н. Б. Н. е посочен
**********. В същото време от представеното като писмено доказателство по делото
ксерокопие на лична карта на жалбоподателя се установява, че действителния ЕГН на
лицето е **********. Съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1, т.5 от Закона за гражданската
регистрация единния граждански номер на лицето е сред основните данни за неговата
гражданската регистрация, като съгласно чл.11, ал.1 от същия закон единния граждански
номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически
лица, съгласно чл.3, ал.2, който е уникален номер, чрез който физическите лица се определят
еднозначно.
При положение, че е възможно дублиране на имена на различни лица, то именно
единният граждански номер на всеки от тях обуславя пълната и правилната им
идентификацията като физически лица, носители на права и задължения (по аргумент от
разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗГР). В същото време съдът намира, че разпоредбите на
ЗАНН не съдържат процесуален ред за саниране на този порок в хода на съдебното
производство, доколкото такава не е предвидена, а процесуалната възможност на чл.63, ал.2,
т.4 ЗАНН е допустима единствено досежно изрично предвидените хипотези в нормата на
чл.63, ал.7 от ЗАНН, които категорично не са приложими в настоящия казус. И тъй като се
касае за задължителен реквизит, съгласно чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, безспорно допусната
грешка, като формален недостатък следва да се квалифицира за съществено процесуално
нарушение. Отделно от това, чрез подобно грешно изписване на ЕГН няма как да се приеме,
че е безспорно установена самоличността на нарушителя. Още повече, след като последното
е факт, както в съдържанието на констативно-съобразителната част на НП, така и в неговия
диспозитив, което обстоятелството изключва вероятността за допусната техническа грешка.
Нещо повече, дублирането й, за пореден път потвърждава, че АНО е имал предвид др.
самоличност на нарушителя и именно него наказва, но последният е различен и не съвпада с
правосубектното физическо лице привлечено към административно-наказателна
отговорност за конкретните нарушения.
В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че именно неправилно
6
посоченият ЕГН в наказателното постановление е направил невъзможно изпълнението
спрямо посоченото лице, поради което и образуваното срещу жалбоподателя изпълнително
производство е било прекратено.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че допуснатото съществено процесуално
нарушение с оглед на липсата на процесуална възможност същото да бъде санирано е
причина за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.
При преценка на същото съдът намира, че е била допусната и друга нередовност при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Видно от текста на
същия при изписване на нарушените правни разпоредби е посочено чл.51, т.1, чл.139, ал.1,
т.1, но не е посочено от кой нормативен акт са посочените правни норми. В същото време
разпоредбата на чл.51 от ЗВД, която вероятно е имал предвид актосъставителя съдържа 12
алинеи, като само една от тях съдържа точка 1, но същата е неприложима към настоящия
казус.
Въпреки, че това нарушение впоследствие е било отстранено от наказващият орган,
същото е довело до невъзможност жалбоподателят в хода на образуваното
административно-наказателно производство във фазата на съставена на акта за установяване
на административно нарушение да разбере какво конкретно нарушение се твърди, че е
извършил и кои са конкретно нарушените с него законови разпоредби, а от тук и да
организира защитата си по един адекватен начин.
В тази връзка съдът намира, че наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 350 лева, включващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ наказателно постановление №ЗЖ-54 от 09.12.2021 год. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на Н. Б. Н., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.449а, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ за нарушение по чл.51, ал.1, предл.второ, във вр. с
чл.137 от ЗВМД, “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.420а, ал.1 от ЗВД за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1, предл.първо от ЗВМД и “глоба” в размер на 300 /триста/ лева
на основание чл.420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.139, ал.1, т.1, предл.второ от ЗВД.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен да заплати на Н.
Б. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8