Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 11 323 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба на П.Б.И. се твърди, че на 04.04.2017 г., около 16.55
часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Студен кладенец“ и ул. „С.П.“ е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел Корса” с рег. №*******,
управляван от И.Л.Д., която при извършване на маневра „ляв завой“ отнема
предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ****и в резултат на това пострадал
ищецът, водач на мотоциклета. Твърди се, че в резултат на ПТП-то ищецът получил
политравма, фрактури на двете гривнени стави, изразяващи се във фрактура на
костите на ляв антебрахиум дистално, фрактура на десен радиус дистално,
компресионна фрактура на Тхб, рана на дорзалната повърхст на ляв антебрахиум в
дистална 1/3 с размери 2/1 см по дорзалната повърхност. Проведено било болнично
лечение и била извършена по спешност операция на лява гривнена става с
поставяне на циркулярна гипсова имобилизация, поставяне на външно фиксиращо
устройство за стабилизация на ляв радиус. Била извършена и открита репозиция на
фрактурите на ляв антебрахиум и вътрешна фиксация с 2 плаки, дебридман на
местата на откритата фрактура, направена била и кожна сутура и стерилна
превръзка. След изписване от болничното заведение лечението продължило в
домашни условия, с предписание за постелен режим за 20 дни и носене на
лумбостад колан за период от 6 месеца с назначено медикаментозно лечение.
Твърди се, че травмите му причинили множество неудобства в ежедневието, нужда
от чужда помощ, преживял стрес и безпокойство. Твърди се, че сторил и разходи по лечението си
в размер на 1 424, 50 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел Корса”, да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания
и сумата от 1 424, 50 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, който
е извън срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения,
включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. В..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Л..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали № 379/77 на
ОД на МВР - Русе, от който се установява, че на 04.04.2017 г., в 17.30 часа, на кръстовището на ул. „Студен
кладенец“ с ул. „С.П.“ в гр. Русе е осъществено ПТП между лек автомобил „Опел
Корса” с рег. №*******, управляван от И.Л.Д. и мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ******, управляван от П.Б.И., от което е
пострадал мотоциклетистът с диагноза „фрактура на двете ръце“. Посочено в
протокола е, че причините за настъпване на ПТП са в процес на изясняване.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че мотоциклетът се е
движил по ул. „Студен кладенец“ със скорост от около 65 км/ч като в същото
време и в противоположна посока се е движил лек автомобил „Опел Корса“ със
скорост от около 23 км/ч и на кръстовището с ул. „С.П.“, когато мотоциклетът се
е намирал на разстояние от 19,25 метра от мястото на удара, водачът на
автомобила е предприел маневра „завиване наляво“ по ул. „С.П.“ като
траекториите на движение на двете МПС-та се пресичат и е настъпил удар между
тях. Вещото лице е посочило, че произшествието е настъпило в светлата част от
денонощието, суха пътна настилка, ясно време, нормална видимост. Посочено е, че
няма данни за технически причини за настъпване на ПТП, а от техническа гледна точка
причината е навлизане на лек автомобил „Опел“ в лентата за движение на
мотоциклет „Сузуки“ на разстояние, по-малко от опасната зона за спиране.
Посочено е, че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да
възприеме насрещно движещия се направо мотоциклет „Сузуки“, да спре и да
пропусне преминаването му.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то П.Б.И. е получил „открито счупване на двете кости на лява
предмишница в долния им край, счупване на дясната лъчева кост в долния й край,
счупване на 6-ти гръден прешлен“. Посочено е, че уврежданията са получени
вследствие на ПТП. Обоснован е извод за приложено оперативно лечение,
изразяващо се в наместване на счупването на лява предмишница и фиксиране на
фрагментите с плаки и винтов, а по отношение на счупването на дясната лъчева
става е проведено консервативно лечение, изразяващо се в наместване на
счупването и поставяне на гипсова имобилизация за 45 дни. Обоснован е и извод
за проведено консервативно лечение по отношение на счупването на 6-ти гръден
прешлен с поставяне на лумбостат за 6
месеца. Вещото лице е посочило, че общо възстановителният период е продължил
около 1 година. Посочено е, че при преглед на пострадалия се установява
ограничен обем на движение в двете гривнени стави и оперативни белези по лявата
предмишница. Посочено е, че направените разходи от ищеца по приложените финансови
документи са били необходими за правилното провеждане на лечението му.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Янислав Венциславов Пименов.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 30.05.2017 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявените искове са процесуално
допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни. Доколкото
понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените
му тежки травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет
и продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа му на живот, претърпените
хирургически интервенции, продължителният възстановителен период / 1 година/,
констатираните от вещото лице по СМЕ ограничен обем на
движение в двете гривнени стави и оперативни белези по лявата предмишница справедливо би било да се присъди сума от 80 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Заявеното възражение
за съпричиняване от страна на ответното дружество е релевирано след изтичане на
преклузивния по ГПК срок, но само с оглед на пълнота на изложението, настоящият
съдебен състав като взе предвид изводите на САТЕ намира, че с поведението си
ищецът по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
С оглед изводите на
вещото лице по СМЕ, настоящият съдебен състав намира за основателен и доказан изцяло
заявеният иск за репарация на имуществените увреди.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 31.08.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 21.05.2018 г. процесуалният му представител е заявил искане да му
се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане
е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представеното по делото пълномощно
обаче/стр. 68/ не е отбелязано, че процесуалното представителство е на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което искането е неоснователно.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенцията. Направено е искане в списъка по
чл. 80 от ГПК за присъждане на сумата от 8400 лв. – адвокатско възнаграждение,
от които 1 400 лв. – ДДС. По делото няма данни процесуалният представител
на ответника да е лице, регистрирано по ЗДДС респ. този факт не е посочен и в адвокатското
пълномощно /стр. 87/, поради което ДДС не се следва. По отношение на размера на
адвокатското възнаграждение /7000 лв./ е заявено своевременно възражение по смисъла
на чл. 78 ал.5 от ГПК. С оглед цената на
заявените искове, съобразени с Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата 3 830 лв., която с оглед фактическата и правна сложност
на делото и извършените по него процесуални действия е адекватното такова. По
тези съображения, настоящият съдебен състав намира заявеното възражение за
основателно. Припадащата се част от него, съобразно отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата от 755, 24 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 3 656, 98 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на П.Б.И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** 11-13, офис 5 – адв. Ц.В. сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 04.04.2017 г.
в гр. Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.08.2017
год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 1 424,
50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
закупени имплант и медикаменти, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 04.04.2017
г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.08.2017
год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 3 656, 98 лв. – дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА П.Б.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 11-13, офис 5 – адв. Ц.В. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 755, 24 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: