Р Е Ш Е Н И Е № 475
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 25.08.2020г.
Видинският районен съд, пети
граждански състав, в публично заседание на втори юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1685 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от В.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша” №2.
Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
са: че ищецът работел в МБАЛ „Св.Петка“ – гр.Видин със специалност акушерство и
гинекология, каквато специалност има повече от 30 години и работел в същото
отделение; наличието на повдигнато с постановление по ДП № ЗМ – 1057/2014г. по
описа на РУ – Видин, срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по чл.134,
ал.1, т.1 във вр. с чл.128, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, последвало внасяне на
обвинителен акт от РП – Видин на 29.01.2016г. в РС – Видин, за което били
образувано НОХД № 152/2016г. по описа на РС - Видин и наличието на Присъда №
485/27.09.2017г. по НОХД № 152/2016г. по описа на РС - Видин, с което е признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по по чл.134, ал.1, т.1
във вр. с чл.128, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а предявеният срещу него
граждански иск за заплащане на сумата в размер на 45 000 лева – отхвърлен
изцяло като неоснователен. Поддържа се още, наличието на протест от РП – Видин
против първоинстанционния съдебен акт, и влязло в сила като необжалваемо
Решение № 160/11.01.2018г. постановено по ВНОХД № 310/2017г. по описа на ВОС, с
което е потвърдена присъдата на РС - Видин.
Други обстоятелства, от които произтичат претендираните
права са, че в резултат на незаконното обвинение, ищецът е претърпял
неимуществени вреди следствие на проведените срещу него съдебни производства,
изразяващи се в изпитване на срам и неудобство пред колегите и обществото, тъй
като в досъдебното и в съдебното производство били разпитани множество колеги
на ищеца и вещи лица – специалисти от гр.Плевен; влошаване на здравословното състояние
на ищеца, който имал съпътстващи заболявания – хипертонично сърце, сърдечна
недостатъчност и захарен диабет, като по време на дежурства започнал да изпитва
страх при извършването на съответните гинекологични манипулации и операции, не
можел както през дългогодишния си стаж да изпълнява служебните си задължения на
лекар – специалист по акушерство и гинекология, което наложило да предяви
предизвестие и със Заповед № 184/21.12.2018г., трудовото му правоотношение с
МБАЛ „Св.Петка“ – гр.Видин било прекратено, считано от 28.12.2018г., от когато
ищецът останал без работа.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 25 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 21.06.2019г. до окончателното издължаване. Претендира пресъждане на
разноските в настоящото производство.
Ищецът ангажира писмени доказателства, иска допускане на
трима свидетели за установяване на причинените му неимуществени вреди,
назначаване на съдебно – медицинска експертиза, по която вещото лице, след като
се запознае с материалите по делото и извърши преглед на ищеца, да отговори на
следните въпроси: Възможно ли е, ако е налице психическа нестабилност, същата
да се дължи на преживените от ищеца негативни емоции по време на досъдебните и
съдебните производства? Възможно ли е същата да доведе до ступор и страх при
изпълнение на задълженията на ищеца като лекар в отделение „Акушерство и
гинекология“? Иска се от ищеца прилагане по делото на досъдебното производство,
прокурорската преписка и съдебните производства.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е
оспорил исковете по основание и по размер. Поддържа от своя страна, че искът е
недоказан; че
ищецът не е претърпял неимуществени вреди от проведеното
наказателно производство и че не е останал без работа следствие на това;
оспорва, че след прекратяване на трудовото му правоотношение не работи по
трудов и/или граждански договор. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по
основание и по размер, както и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава
върху главницата. Поддържа се още, че наказателното производство е протекло в
кратки срокове; че спрямо ищеца не е налагана мярка за процесуална принуда в
наказателното производство; че ищецът по собствена инициатива е подал
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение с МБАЛ „Св.Петка“ –
гр.Видин, като липсват доказателства, които да сочат, че това е следствие на
воденото срещу него разследване, още повече, че това е станало почти година
след приключване на процеса. Оспорва размера на претендираното обезщетение като
силно завишено, несъответстващо на принципа за справедливост и съразмерност на
моралните вреди, които трябва да бъдат преодолени. Не възразява да бъде
приложено към материалите по делото НОХД № 152/2016г. по описа на РС - Видин.
Възразява срещу искането за разпит на свидетели и допускане на съдебна
експертиза.
Иска се от ответника, съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Не са налице са обстоятелства, които се признават от
ответника и които не се нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че
тежест на ищеца е да докаже, че спрямо него е повдигнато обвинение в
наказателно производство за извършено престъпление, което е приключило с влязла
в сила присъда, с която е оправдан; че е претъпял твърдяните неимуществени
вреди в претендирания размер; че тези вреди се в пряка връзка и са
непосредствена последица от повдигнатото му обвинение и проведено досъдебно и
съдебно производства следствие на повдигнатото му обвинение.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства,
както и съдебнопсихиатрична експертиза.
Съдът, като разгледа исковата молба и отговора, и след
преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност и по отделно, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от приетите по
делото писмени доказателства, че ищецът В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е
привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем, постановено
на 25.09.2015г. за извършени престъпления по чл.134в, ал.1, т.1 във вр. с
чл.128, ал.2, вр. с ал.1 от НК и по чл.126, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
1. За това, че на 28.07.2014г. в гр.Видин, в лечебно заведение за извънболнична
медицинска помощ „АСМП-АГ-ИП – д-р В.Н.“, кабинет 120, ползван под наем,
находящ се в сградата на „ДКЦ – 1“ гр.Видин ЕООД, с адрес: гр.Видин, ул.“Хан
Аспарух“ № 29, като лекар със специалност „Акушерство и гинекология“, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – „Акушерство и
гинекология“, представляващо източник на повишена опасност, при извършени
манипулации с цел прекъсване на бременността на Соня Петкова Каменова, наранил
маточната й шийка, с което било причинено гнойно възпаление на матката и в
коремната кухина /пелвиоперитонит/, довело на 08.08.2014г. до оперативно
отстраняване на матката и яйчниците на Каменова в „АГО“ при МБАЛ „Св.Петка“ –
гр.Видин, представляващо тежка телесна повреда, изразяващо се в детеродна
неспособност –престъпление по чл.134, ал.1, т.1 във вр. с чл.128, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК, и 2. За това, че в гр.Видин, при условията на продължавано
престъпление, като лекар със специалност „Акушерство и гинекология“, със
съгласието на бременна жена - Соня Петкова Каменова, извън акредитирано лечебно
заведение – лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ „АСМП-АГ-ИП –
д-р. В.Н.“, кабинет № 120, ползван под наем, находящ се в сградата на „ДКЦ – 1“
гр.Видин ЕООД, с адрес: гр.Видин, ул.“Хан Аспарух“ № 29, в нарушение на чл.10,
ал.1 от Наредба № 2 от 01.02.1990г. за условията и реда за изкуствено
прекъсване на бременност: 2.1. На 28.07.2014г., направил опит да умъртви плода
на бременната Соня Петкова Каменова и 2.2. На 07.08.2014г. умъртвил плода на
бременната Соня Петкова Каменова – престъпление по чл.126, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
С постановление от 13.11.2015г. на наблюдаващия прокурор
по досъдебно производство ЗМ-1057/2014г. по описа на РУ – Видин, делото е
върнато на разследващия орган с указания за конкретизиране на обвинителния акт.
С ново постановление от 27.11.2015г., постановено от
разследващия орган /лист 227 от досъдебното производство/, ищецът В.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, е привлечен като обвиняем, съответно – с обвинителен акт по
прокурорска преписка № 2478/2014г. по описа на РП – Видин, е обвинен за
извършено престъпление, в това, че: I. На 28.07.2014г., в
гр.Видин, в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ „АСМП-АГ-ИП –
д-р. В.Н.“, кабинет № 120, ползван под наем, находящ се в сградата на „ДКЦ 1-
гр.Видин“ ЕООД, с адрес: гр.Видин, ул.“Хан Аспарух“ № 29, като лекар със
специалност „Акушерство и гинекология“, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в
нарушение на Наредба № 2 от 01.02.1990г. за условията и реда за изкуствено
прекъсване на бременност, а именно: 1.Не е установил липсата на медицински
противопоказания за извършване на аборт – чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата; 2.Не е
осигурил извършването в 10 – дневен срок на параклинични изследвания на кръв,
урина, кръвна група, фактор, време на кървене и на съсирване, влагалищна
чистота – чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата, следствие на което, при извършени
манипулации с цел прекъсване на бременността на Соня Петкова Каменова, наранил
маточната й шийка, с което било причинено гнойно възпаление на матката и в
коремната й кухина /пелвиоперитонит/, довело на 08.08.2014г. до оперативно
отстраняване на матката и яйчниците на Каменова в „АГО“ при МБАЛ „Св.Петка“ –
гр.Видин, представляващо тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна
неспособност – престъпление по чл.134, ал.1, т.1 във вр. с чл.128, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК
и II.В гр.Видин, в
условията на продължавано престъпление, като лекар със специалност „Акушерство
и гинекология“, със съгласието на бременна жена - Соня Петкова Каменова, извън
акредитирано лечебно заведение, в нарушение на чл.10, ал.1 от Наредба № 2 от
01.02.1990г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност – „аборт
по желание се извършва в специализираните акушеро – гинекологични и
многопрофилните болници, както и в диагостично – консултативните, медицинските
и медико – стоматологичните центрове, към които има разкрити легла за краткосрочно
наблюдение и лечение“, а именно – в лечебно заведение за извънболнична
медицинска помощ „АСМП-АГ-ИП – д-р. В.Н.“, кабинет № 120, ползван под наем,
находящ се в сградата на „ДКЦ 1- гр.Видин“ ЕООД, с адрес: гр.Видин, ул.“Хан
Аспарух“ № 29, 2.1: На 28.07.2014г. направил опит да умъртви плода на
бременната Соня Петкова Каменова и 2.2: На 07.08.2014г., умъртвил плода на
бременната Соня Петкова Каменова – престъпление по чл.126, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Видно от досъдебното производство, както и от
наказателното съдебно производство по НОХД № 152/2016г. по описа на ВРС, срещу
ищеца в качеството му на обвиняем не е вземана мярка за неотклонение.
С присъда, постановена по НОХД № 152/2016г. по описа на
ВРС, подсъдимият В.А.Н. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му от
РП – Видин обвинения.
РП – Видин е протестирала първоинстанционната присъда и с
Решение № 160 от 11.091.2018г., постановено по ВНОХД № 310/2017г. по описа на ВОС,
същата е потвърдена и присъдата е влязла в сила като необжалваема.
Видно от лекарски амбулаторен лист от 12.11.2018г., на
ищеца е поставена диагноза Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност, при придружаващи заболявания: неинсулинозависим захарен диабет
с неврологични усложнения, предсърдно мъждене и треперене, други хронични
тубулиоинтерстициални нефрити и други прояви на хронична бъбречна
недостатъчност, като му е назначена медикаментозна терапия и му е издаден
болничен лист за периода от 02.11.2018г. до 11.11.2018г. общо 10 дни.
Видно от лекарски амбулаторен лист от 21.01.2019г., на
ищеца е поставена диагноза депресивен период, с оплаквания за преживяна
психотравма, нарушен сън, сутрешна дистимея /хронична депресия/, като му е
назначена медикаментозна терапия.
Видно от Заповед № 184/21.12.2018г. на изп. директор на
МБАЛ „Св.Петка“ – гр.Видин, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено,
считано от 28.12.2018г., поради предизвестие от работника.
Разпитаният по делото свидетел Вл.Кирилова установява, че
работела като операционна сестра заедно с ищеца в АГО отделението на видинската
болница, като последният работел като акушер – гинеколог; че й направило
впечатление, че през последните 2 години и повече, ищецът се оплаквал от
нарушено здравословно състояние, основно физическо, както и че имал психически
притеснения следствие на заведено дело, свързано с искове на бивши пациенти,
като преди това нямал тези симптоми; че излязъл в дългосрочен болничен, като
последният такъв бил за кардиологично заболяване с хоспитализация в болницата;
че не се чувствал добре и в работата в операционната зала, като почти на всяка
операция му се случвали епизодични промени в здравословното му състояние:
изпотявал се, пребледнявал, имал нужда от свеж въздух и санитарките се грижели
за него. По средата на една от операциите излязъл, реаниматорите му мерили
кръвното налягане, което било ниско, имал виене на свят. Установява още, че
ищецът напуснал работа и отсъствал 10 – 11 месеца, след което се върнал на
работа, но по повод на това, че екип на негови колеги бил положен на подобен
натиск, отново напуснал работа и понастоящем не работи. Свидетелства, че преди
години ищецът нямал тези симптоми; че има стаж над 30 години и че е чувала само
положителни неща за работата му.
Разпитаният по делото свидетел Б.Василева установява, че работела
като операционна акушерка заедно с ищеца в АГО отделението на видинската
болница през последните 3 години; че по време на работа се случвало на ищеца да
му прилошава, да пребледнява, като в отделението се говорело, че притесненията
у ищеца са следствие на заведено срещу него дело. Установява още, че ищецът бил
видимо притеснен, страхувал се по време на работа, отказвал да извършва някои
манипулации; пребледнявал, молел да се спре ако е възможно, молел санитарката
да го облива с вода, защото му причернявало. Свидетелства за случай, при който
на ищеца му прилошало и се наложило свидетелката да му включи банка. Преди да
му заведат дело ищецът нямал такива здравословни оплаквания. Бил отговорен и с
много години трудов стаж. В края на 2018г. напуснал работа, било го страх да
изпълнява и наглед рутинни манипулации. След около година се върнал на работа,
но започнали други проверки срещу негови колеги по повод лекарски грешки в
отделението и тъй като ищецът се страхувал да не се повторят събитията отпреди,
отново напуснал. Когато свидетелката напуснала работа в началото на 2020г.,
чула, че ищецът е постъпил в кардиологията. Ищецът лично й споделил, че
притесненията му са свързани с делото срещу него и се страхува да работи: по
време на работа виждала, че се чувства зле, че му причернява и след като
приключили работа седнали и си говорили и той й споделил, че следствие на
заведеното срещу него дело, започнал да се страхува да извършва наглед такива
рутинни манипулации, които извършвал ежедневно – да не би да се повтори отново
и да има отново притеснения.
По делото е назначена съдебнопсихиатрична експертиза,
която да даде заключение на въпросите: Възможно ли е описаната в документите и
показанията на свидетелите психическа нестабилност да се дължи на преживяното и
негативни емоции следствие на процеса по воденото срещу него наказателно дело
по време на досъдебното и съдебното производство до приключването му? и
Възможно ли е същата психическа нестабилност да е довела до ступор и страх при
изпълнение на задълженията му като лекар в АГ отделението?
От заключението на вещото лице по приетата по делото
експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът намира за обективно и
компетентно изготвена се установява, че ищецът е роден от нормално протекла
бременност при липса на анамнестични данни за фамилна обремененост с психични
заболявания; че при наличието на придружаващи заболявания: артериална
хипертония от около 10 години и Диабет – тип 2 от около 10 години, през 2016г.
започнал да пълучава чести пристъпи на предсърдно мъждене и треперене, и
започнал постоянна антиаритмична терапия, а от 2018г. пристъпите зачестили- 3-4
пъти седмично с продължителност над 1 час. Консултиран от кардиолози и
хоспитализиран в кардиологията на МБАЛ- гр.Видин. По – късно продължил да
изпада в продължителни депресивни и страхови състояния с интензивна тревожност
и паника. Започнал самолечение с транквилизатори и седативи, без съществено
повлияване на психичното състояние и потърсил консултация с психиатър, който му
поставил диагноза: Депресивен епизод. Започнал лечение с антидепресант и
анксиолитик, които приема и понастояще.От изследване на телесното състояние се
установява: задоволително общо състояние, с дигитална хиперхидроза и данни за
метаболитен синдром. От изследване на неврологичното състояние се установява:
липса на данни за огнища на неврологична симптоматика, с леко изразен дигитален
ситуативен тремор. От психиатрично изследване се установява, че ищецът е видимо
психомоторно напрегнат, тревожен, контактен. Всестранно ориентиран, с
емоционално тревожно – дистемен фон на настроението и волево леко набелязана
хипобулия. Формално критичен към наличието на психичното разстройство и
необходимостта от прием на поддържаща медикаментозна терапия. Мисловен процес –
леко забавен по темп, без структурни нарушения, в съдържанието си – с тревожно
депресивни изживявания, анхедония, идеи за безпреспективност и малоценност.
Памет и интелект съхранени, болестно ангажирани. Приложените тестове за
депресивност и тревожност, и за генерализирана тревожност, са дали резултати за
състояние: депресия – много тежко; тревожност – много тежко и стрес – тежко, а
за генерализирана тревожност - особено значителна, тревожност – завишена и
депресивност – умерена депресия, с индекси над нормата. Заключението на вещото
лице е, че се касае за клинично изявена тревожно – депресивна симптоматика,
отговаряща на критериите, за умерена депресия, появила се като пряк резултата
от преживения протрахиран психологически стрес от преживените негативни емоции
по време на водените срещу освидетелстваното лице съдебни дела на фона на
соматичните му страдания. Заключението на вещото лице е, че при липса на данни
за акцентуации и личностно разстройство /психопатия/, както и зависимост от
алкохол и наркотични субстанции, въз основа на клиничния преглед и щателно
събиране на анамнестични данни и от представените по делото документи,
сведенията на свидетелите и проведените психологични изследвания,
освидетелстваният страда от психично разстройство: депресивен епизод, установен
още на 23.01.2019г. при консултативен преглед от д-р К.Савова с амбулаторен
лист /лист 18 от делото/; че освидетелстваният разгръща протрахирана депресивна
реакция, следствие на продължителни по време 2016г. – 2018г. стресогенни
събития и неблагоприятни обстоятелства /привличане като обвиняем, разпити,
следствие, дела и пр./, свързани с множество негативни емоции и изпитва
дисстрес от симптомите и има сериозни затруднения при изпълнение на обичайните
си трудови и социални дейности. На по – късен етап, клиничната картина се
обогатява и отговаря на критериите за умерено – тежък депресивен епизод с
придружаваща тревожност и симптоматика: трайно потиснато настроение /дистимия/,
загуба на интерес от дейности /анхедония/, загуба на енергия и тонус /астения/,
понижена самооценка и самонеувереност, нарушена концентрация на вниманието,
нарушения на съня, тревожни симптоми на страх, паника и вегетативни симптоми.
Съгласно заключението на вещото лице, описаните в документите и показанията на
свидетелите по делото психическа нестабилност, ступор и страх при изпълнение на
задълженията на ищеца като лекар, са част от симптомите на депресивния период и
белези на тревожност, следствие на преживян стрес и негативни емоции от
воденото срещу него наказателно дело по време на досъдебното и съдебното, до
приключването му.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
предявеният иск е частично основателен.
Съдът
намира за основателно твърдението на ищеца за причинени му неимуществени вреди
от воденото срещу него наказателно производство. Установи се безспорно по
делото, че ищецът е работел в МБАЛ „Св.Петка“ – гр.Видин със специалност
акушерство и гинекология, каквато специалност има повече от 30 години и работел
в същото отделение. Установи се също наличието на повдигнато с обвинителен акт
по ДП № ЗМ – 1057/2014г. по описа на РУ – Видин, срещу ищеца обвинение от
ответника - Прокуратурата на Р.България за извършено престъпление по чл.134,
ал.1, т.1 във вр. с чл.128, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, последвало внасяне на
обвинителен акт от РП – Видин на 29.01.2016г. в РС – Видин, за което били
образувано НОХД № 152/2016г. по описа на РС - Видин и наличието на Присъда №
485/27.09.2017г. по НОХД № 152/2016г. по описа на РС - Видин, с което е признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по по чл.134, ал.1, т.1
във вр. с чл.128, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а предявеният срещу него
граждански иск за заплащане на сумата в размер на 45 000 лева – отхвърлен
изцяло като неоснователен. Установи се още, наличието на протест от РП – Видин
против първоинстанционния съдебен акт, и влязло в сила като необжалваемо
Решение № 160/11.01.2018г. постановено по НОХД № 310/2017г. по описа на ВОС, с
което е потвърдена присъдата на РС - Видин.
В
настоящия казус, съдът приема за установено, че воденото срещу ищеца
наказателно производство за извършено престъпление, е причинило психично
заболяване – умерена депресия, депресивен епизод, умерено – тежък с тревожност,
установено от съдебнопсихиатричната експертиза, като съпътстващите заболявания
на ищеца артериална хипертония и Диабет – тип 2, не са в причинна връзка с
новопоявилото се заболяване, а само са го утежнили. Симптомите и
симптоматичната картина съвпадат по време с наказателното дирене срещу ищеца –
от края на 2015г. с привличането му като обвиняемо лице – на 27.11.2015г. и до
момента на изготвяне на експертизата по настоящото дело – м.06.2020г. и се
установяват от извършените върху освидетелстваното лице психологически тестове,
анамнестични данни през годините и документите по делото.
Съдът дава вяра на разпитаните по делото
свидетели, които са непосредствени свидетели на работата на ищеца, показанията
им са последователни, непротиворечиви, допълват се, както и не се опровергават
от други доказателства по делото. Видно от същите, ищецът е изпитвал
притеснения в работата си от воденото срещу него наказателно производство с
предмет - т.нар. лекарска грешка. Изпитвал
страх и затруднения в извършването на обичайни манипулации; ставало му
лошо по време на операциите, поради което по собствена инициатива напуснал
работа. Установи се още, че след около година, ищецът отново постъпил на работа
на същата длъжност – акушер – гинеколог, но в последствие се отказал отново и
към понастоящем има качеството на безработно лице. Ищецът ползва медикаментозна
терапия, а заболяването му е с перспектива и значителен риск от хронификация и
релапс/ възвръщане на болестните симптоми/ - в биологични, психологични и
социални аспекти, видно от мотивите на заключението на вещото лице.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите причинени на гражданите от действията на нейните органи, в
случая Прокуратурата на РБ, за незаконно обвинение в престъпление, за което
лицето е оправдано в последствие. Отговорността на държавния орган е
безвиновна, а претендираните неимуществени вреди подлежат на доказване с всички
доказателствени средства.
Съдът
отчита, че в настоящия случай, неимуществените вреди са със сравнително висок
интензитет – настъпило психично заболяване у ищеца, довело до отказване от
работа като лекар поради невъзможност да се справя с трудовата си дейност.
Неоснователно
възражението на РП – Видин за това, че наказателното производство, проведено
срещу ищеца е протекло в сравнително кратки срокове, тъй като досъдебното
производство е започнало срещу него през 2014г., привлечен е в качеството на
обвиняемо лице на 27.11.2015г., а наказателното производство е приключило с
постановяване на окончателното решение по делото на 11.01.2018г.
Съдът
намира за основателен доводът на ответника относно завишеност на размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита същото за
прекомерно съобразно тежестта на обвинението; периодът, за който е траело увреждането,
който макар и сравнително продължителен, е бил необходим за наказателното производство, развило както в
досъдебната фаза, така и в две инстанционни съдебни производства, като на ищеца
не била наложена мярка за неотклонение.
Предвид
изложеното и съобразявайки принципа за справедливост при определяне размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира че с оглед характера,
тежестта и продължителността на увреждането, което продължава и понастоящем, следва
да се определи обезщетение в размер на 17 500 лева. В останалата част до пълния
претендиран размер, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При
определяне размерът на обезщетението, съдът взе предвид също, че в
наказателното производство не се е стигнало до осъдително решение по
обвинението, както и че от данните по делото не се установява, че след
приключване на делото, здравословното състояние на ищеца е започнало да се
подобрява, а напротив – същото е влошено
към датата на освидетелстване на лицето – м.06.2020г., а преспективите за
развитието на заболяването са - за наличието на значителен риск от хронификация
и възвръщане на болестните симптоми.
С оглед
частичната основателност на главния иск, основателен е и акцесорния иск за
пресъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска - 21.06.2019г. до окончателното издължаване.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се пресъдят разноски
съразмерно уважената част от иска, а именно 700 лева за платено адвокатско
възнаграждение и 7 лева за платена държавна такса или общо 707 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” №2 да заплати на В.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 17 500 /седемнадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от привличането му като обвиняем по досъдебно производство - ДП № ЗМ – 1057/2014г.
по описа на РУ – Видин, пр.пр. № 2478/2014г. по описа на РП – Видин, и
проведените срещу него НОХД № 152/2016г. по описа на РС - Видин и ВНОХД №
310/2017г. по описа на ВОС, по които е оправдан с влязло в сила решение, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 21.06.2019г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 25
000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” №2 да заплати на В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса съразмерно
уважената част от иска, общо в размер на
707 /седемстотин
и седем/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: