№ 165664
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110116501 по описа за 2024 година
Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Х. П. и Ц. П..
За Ц. П. е била изготвената справка за адресна регистрация, от която е
видно, че като настоящ и постоянен адрес от 12.07.2005г. е вписан: гр.София,
ж.к. Сердика № 22, вх.Г, ет. 5, ап. 86. Служебно е изискана справка за
трудовата ангажираност на задълженото лице, от която е видно, че няма
вписани действащи трудови договори. В съобщение от 06.11.2024г. се
посочва, че лицето към настоящия момент живее и работи в чужбина.
Правните изводи, до които достигна настоящата съдебна инстанция са
следните:
Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са посочени в
чл.411, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК пречка
за издаване на заповед за изпълнение е липсата на обичайно
местопребиваване на длъжника на територията на Република България. На
основание чл. 48, ал. 7 от КМЧП обичайното местопребиваване на физическо
лице представлява мястото, в което се е установило преимуществено да живее,
без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване. За определянето на обичайно
местопребиваване на физическо лице следва да бъдат съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, произтичащи от трайни
1
връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
връзки. В съдебната практика се приема, че обичайното местопребиваване на
физическото лице представлява изцяло фактическа връзка на лицето с
територията на съответната държава, предопределена от интеграцията му в
социалната и семейната среда.
В процесния случай има информация в насока, че длъжникът живее
постоянно извън границите на Република България. Не са налице данни за
трудова ангажираност на лицето на територията на страната. Не е установено
лицето на вписаните адреси в гр. София. С оглед на горното следва да се
приеме, че задълженото лице няма обичайното местопребиваване на
територията на Република България. По тези причини и на осн. чл. 411, ал. 2,
т. 5 ГПК заповедта следва да бъде обезсилена. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК от 05.06.2024г. В ЧАСТТА срещу Ц. В. П., ЕГН:
**********.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 16501 по описа за 2024г. на
СРС, 57-ми състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2