Определение по дело №1078/2020 на Районен съд - Пазарджик

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

на

съдията-докладчик по АНД № 1078/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик

ЕЛИ КАМЕНОВА

 

         Днес, 10.08.2020 г., след като се запознах с внесеното от Районна прокуратура- гр. Пазарджик постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК на В.И.С. *** за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и с материалите от проведеното досъдебно производство и като обсъдих въпросите, предмет на проверка от съдията-докладчик съгласно  чл. 377, ал. 1 от НПК, намирам, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, тъй като на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.

Спрямо обвиняемата В.С. е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това, че за времето от 25.11.2016 г. до 24.07.2017 г. в гр. Пазарджик пред Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие“ и пред Окръжен съд – Пазарджик по търговско дело № 79/2017 г. по описа на ПОС, съзнателно се е ползвала от неистински частен документ в частта на положен подпис от съдружника Васил Кръстев – протокол от общото събрание на дружеството „Еко Агро Дар“ ООД от 12.05.2016 г. – употребен, за да докаже, че съществува право – представителна власт да представлява упоменатото по-горе дружество да кандидатства по мярка 4.1 към ПРСР 2014-2020 за изграждане и оборудване на птицеферма, както й оправомощаването й със задача да подготвя и представлява дружеството пред ДФ „Земеделие“ и навсякъде, където е необходимо при искането, подаването и подписването на документи във връзка с кандидатстване по м. 4.1 към ПРСР 2014-2020, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

На първо място съдът намира, че с оглед твърденията, изложени в обстоятелствената част на внесеното постановление, а именно че обвиняемата, се е ползвала от неистинския документ – протокол от общото събрание на дружеството „Еко Агро Дар“ ООД от 12.05.2016 г., като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, правилната правна квалификация на извършеното с оглед посочените факти и повдигнатото обвинение следва да бъде по чл. 316 във вр. чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, а не както е посочено в постановлението - по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С това – от една страна, е налице противоречие в текстовото изписване и правната квалификация, а от друга – е допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемото лице да научи точно в извършването на какво престъпление е ангажирана неговата отговорност.

Освен това съдът намира, че е налице непълнота при описанието на всички съставомерни признаци на процесното деяние. Макар, че НПК не урежда подробно какво трябва да съдържа Постановлението по чл. 375 от НПК, не е правилно да се приеме, че изискванията към неговото съдържание са занижени в сравнение с изрично предвидените в чл. 246 от НПК реквизити на обвинителния акт. Напротив, след като делото трябва да бъде решено в неподлежащите на изменение фактически рамки, очертани с внесения в съда прокурорски акт, в същия деянието следва да бъде описано с всички свои обективни и субективни признаци, така както законодателят го е визирал в съответната правна норма, като липсата им съществено нарушава процесуалните права на бъдещите страни в наказателния процес.

В обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на постановлението по чл. 375 от НПК, следва да се изчерпят твърденията, описващи състава на извършено престъпление, т.е. не само извършването му от обективна, но и от субективна страна, доколкото в наказателния процес субективната страна също подлежи на доказване, а доказателствената тежест отново се носи от държавното обвинение. В конкретния случай от словесното изписване на повдигнатото обвинение във внесеното постановление се твърди, че обвиняемата съзнателно се е ползвала от неистински документ на две отделни дати, за съставянето на който не може да й се търси наказателна отговорност, като същевременно от фактическа страна не е посочено, че при първото ползване на документа обвиняемата е знаела, че същият е неистински. Знанието на определени обстоятелства е факт от обективната действителност, тоест за него се дължи съответно фактическо твърдение и в случая съдът намира, че това обстоятелство се включва в предмета на доказване по делото, но същевременно в постановлението липсва твърдение на прокурора относно това обстоятелство. Без да има такова твърдение означава съдът да е поставен в положение да извършва преценка относно съставомерността на едно деяние по факти, които не са надлежно предявени на обвиняемата, тъй като съдът би следвало с крайния си акт по същество да вземе становище дали обвиняемата в случая, ако се установи да е използвала този документ и той да е неистински, е съзнавала този факт към момента на използването му. Недопустимо е да се приеме, че факти, описващи съставомерен елемент, могат да се извеждат по предположение.

Също така съдът констатира, че при описание на престъплението от правна страна по отношение на деянието, извършено на 24.07.2017 г., е посочено, че обвиняемата се е ползвала от неистинския документ пред ОС – Пазарджик, за да докаже правото си, представлявайки дружеството, да сключи на 12.06.2016 г. договор за проучване на техническа осъществимост на инвестиционен проект за „строителство и оборудване за подово отглеждане пилета - бройлери“, като това обстоятелството, свързано с причината за използване на документа, е въведено за пръв път при изводите на прокурора от правна страна. При изложение на фактическата обстановка в постановлението е посочено единствено, че обвиняемата се е легитимирала с копие от процесния протокол с твърдения, че същият й давал право да подписва договори, свързани с проекта по мярка 4.1 и за по-големи суми от 15 000 лв., без да е посочено, че се касае за посочения по-горе договор от 12.06.2016 г. Тоест от правна страна са приети за осъществени факти, които в изложението на обстоятелствената част не са описани и посочени, което затруднява обвиняемата да разбере какви са в крайна сметка рамките на т.нар. „фактическо обвинение“ и срещу какви факти следва да се защитава.

Предвид всичко изложено съдът намира, че посочените процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемата по чл. 249, ал. 4, т. 1 – правото на защита на обвиняемия – да научи в какво е обвинен, които нарушения по своя характер са отстраними, но на фазата, на която са допуснати. Поради изложеното делото следва да се върне на прокуратурата за отстраняване на констатираните пропуски, а съдебното производство да бъде прекратено на основание  чл. 377, ал. 1 от НПК.

Ето защо и на основание  чл. 377, ал. 1, вр. чл. чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК,

 

РАЗПОРЕЖДАМ:

 

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по АНД № 1078/2020 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

 ВРЪЩАМ делото на Районна прокуратура - Пазарджик за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, изложени в мотивната част на настоящото разпореждане.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от разпореждането за прекратяване на съдебното производство на прокурора, защитника и обвиняемата.

 Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Пазарджик по реда на гл. 22 от НПК в 7-дневен срок от получаването му.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: