Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 08.12.2017 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 2620
по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са субективно съединени
искове с правно на основание чл. 226 от КЗ (отм.) от Р.Д.Х.,
К.Р.Х. и Д.Р.Х. против ЗК „О.Л.” АД за суми от по 200 000 лв. за всеки ищец, претендирани
като обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на М.П.Х. (съпруга на първия и майка на втория и третия от ищците), настъпила при
ПТП на 29.09.2014
г., ведно със законната лихва от датата на смъртта до
окончателното изплащане на сумите.
Ищците твърдят, че М.П.Х. е пострадала
при ПТП, вина за което изцяло носи водачът на лек
автомобил „Опел Омега” е per. № *******управляван от
С.В.П.,като в следствие на
катастрофата е получила несъвместими с живота травматични увреждания и е
починала. За автомобила е имало застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Твърдят, че са били в близки и топли взаимоотношения с починалата, уважавали се, разчитали на нея морално и материално. Животът
им се променил изцяло, станали затворени, загубили силата си за живот и още не
можели да повярват, че това действително се е случило.
Ищците поддържат
чрез своя пълномощник предявения иск и претендират присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА .
Ответникът ЗК „О.Л.” АД, регистрирана в Н., Кипър и действаща чрез клона си ЗК „О.– К.Б.” КЧТ, ЕИК ******,
гр. София, бул. „******оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валиден
застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ за процесния автомобил
към момента на настъпване на ПТП, но оспорва твърденията за проявено виновно и противоправно поведение от
страна на водача му, което да е довело до настъпването на ПТП,като според
ответника е налице случайно деяние. Евентуално прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата-50% за движението й с превишена скорост
и 50% за непоставен предпазен колан.
Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, претендира разноски.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложения по делото констативен протокол № 24/20.10.2014 год.,
протокол за оглед на местопроизшествие
от 29.09.2014 г. и
постановление на ОП-Благоевград от
20.05.2016 г. за прекратяване на наказателното производство
ДП № 622/2014 год. се
установява, че На
29.09.2014г. около 19,30 часа на път № Е 79 в района на километър 379+800 между пътен възел Симитли и
пътен възел Черниче е настъпило ПТП, при което движещият се от гр. Благоевград към ЕКИП Кулата със скорост от около 170 км.ч. лек автомобил „Опел Омега” е д.к. № *******управляван от С.П.при изпреварване навлязъл в насрещната лента за движение, където се ударил
челно в насрещнодвижещият се лек автомобил „Ланчия Либра” с д.к. № ******,
управляван от М.Х.. Вследствие на силния удар починали водачите и на двата автомобила,като за
М.Х. е представен препис извл. От акт за смърт на
л.27 от делото.
Между страните е прието за безспорно, че за „Опел Омега” е д.к. № *******е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на ПТП.
От представеното удостоверение за наследници се
установява, че ищците са съответно съпруг , дъщеря и син на починалата.
От приетата по делото автотехническа експертиза,възприета
като професионална и безпристрастна и неоспорена от страните, се установи,че на
29.09.2014г. около 19.30 часа лек автомобил Ланча
Либра се е движил път № Е 79 в посока от
ГКПП Кулата към гр. Благоевград . В същото време в посоката от гр. Благоевград
към ГКПП Кулата се е движил неизвестен товарен автомобил - ТИР (по делото няма
никакви данни за дължината на този товарен автомобил), а зад него лек автомобил
Опел. Пред товарния автомобил, но по банкета (с левите гуми по асфалтовата
настилка) се е движила
каруца. Когато ТИР - а се е намирал в района на километър 379+800 изпреварва
каруцата, като най-вероятно е навлязъл в лентата за движение в посока към
Благоевград. След преминаването му водачът на каруцата вероятно решава да
премине през главния път, като отклонява коня на ляво и каруцата навлиза в лентата
за движение към ГКПП Кулата, на около 140,00 м. пред л.а. Опел. В този автомобила
е с висока скорост (около 170 км/ч), вижда отклоняването на ТИР-а към
насрещната лента, навлизането на каруцата и взема решение също да изпревари каруцата,но
без достатъчно видимост напред,тъй като товарния автомобил е пречел. Въпреки,
че успява да изпревари каруцата на около 20 метра след нея Опел-а реализира
челен удар с лекия автомобил Ланча Либра движещ се
срещу него в лентата към град Благоеврад със скорост
от 108 км/ч.
Последвал е удар на двете
МПС в зоната на предните им леви
половини, като големите им кинетични
енергии са причинили тежки деформации на купетата,
както и увреждане на части намиращи
се по предни
и странични повърхнини. След погасяване на голяма част
от кинетичната енергия, с остатъчните стойности Опел-а избутва Ланча-та в посока към с. Кулата.
Едновременно с избутването,
Опел-а се завърта на дясно
и се установява в положението
в което е открит от разследващият орган, а Ланча-та се връщайки се
назад излиза на банкета и с предната си част
се обръща косо в посока към
Кулата, до мястото на което
е открит от разследващите.
При първоначалният удар между МПС настъпва неконтролирано изпускане на газ пропан
- бутан в двигателният отсек на Опел-а.
Газта се възпламенява, като настъпилият пожар обхваща цялото купе на МПС, достига
до задната част, което довежда
до силна експлозия на газовият
резервоар монтиран в багажника.
Според
вещото лице в момента на навлизане на лек автомобил Опел върху лентата на лекия
автомобил Ланча, последният е отстоял от мястото на
удара на разстояние от 47.80м. ,като това разстояние автомобилът би
изминал
за 1.91 сек. И ако този
автомобил се бе движел със скорост от 90 км.ч., може би
водачът
на лек автомобил Опел би извършил маневрата изпреварване и прибиране в неговата
лента за движение без съприкосновение.
Във
всички други случай,вкл. и при аварийно спиране при реалните скорости и от
двата автомобила ударът е категорично непредотвратим.
Според
експерта-медик смъртта на М.Х. е настъпила бързо и вследствие множество тежки
увреждания от удари във вътрешния интериор на автомобила.
По делото е разпитан свидетелят А.М. ,който установява,че
малко преди процесната катастрофа на мястото действително е имало каруца
дърпана от кон,която попречила и на него при управлението на автомобила му и малко
след като се разминал с удар с нея излязъл от пътя и спрял в крайпътна
нива.След слизането от автомобила чул силен удар а малко след него се чул гръм.
Разпитан е
и свидетелят Р. Хараланов, който установява, че първия от
ищците-Р. и съпругата му Марияна били в много добри отношения като
съпрузи,обичали се и работили заедно в Гърция з,за да помагат на двете си
деца.Всички в семейството били свързани с чувство на обич и уважение.И съпругът
и децата били съсипани от смъртта на М.и след смъртта й са различни,тъжни хора.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените
и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях.
Според настоящия
състав произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на „Опел Омега” е д.к. № *******управляван от С.П.. На първо място този автомобил се е движил по пътя със скорост от 172
км.ч.,т.е. с 82 км.ч. над допустимата скорост-фрапиращо нарушение на чл.21,ал.1
от ЗДвП. На второ място горната скорост очевидно не е била съобразена с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост –нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП и и на следващо място водачът е нарушил
почти всички изисквания и забрани регламентиращи маневрата изпреварване - предприел
изпреварване на неразрешено място ,без да се убеди,че няма да създаде
опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по насрещната лента,че ще може своевременно да се прибере в своята лента за
движение и т.н. Движейки се с тази висока скорост по конкретния път/двулентов с по една лента за движение във
всяка посока/ , при интензивност на движението и при изпреварване на
забранено място при ограничена видимост водачът на Опел-а практически водачът
не е действал при условия на непредпазливост,а според съда на евентуален
умисъл,тъй като са били налице всички предпоставки да предизвика тежка
катастрофа,което макар да не е искал водачът е допускал.За горния извод на съда
е без значение хипотезата дадена от вещото лице в заключението за наличието на
тежкотоварен автомобил,тъй като това би променило единствено съждението за
изпреварване при ограничена видимост,но нищо друго,което да повлияе на
окончателната преценка на съда за противоправното поведение на водача на
Опел-а.
Поведението на каруцата очевидно е допринесло за
създалата се ситуация,което се установява и от разпита на св.М.,но ако Опела-се
бе движил с допустимата скорост би могъл адекватно да реагира на
ситуацията/пресичане от страна на каруцата/и да извърши безопасно
изпреварване.По делото има данни ,че водач на каруцата е било малолетно
дете,което първоначално е било призовано,но след това заличено като
свидетел,тъй като според съда с оглед възрастта си не би допринесло до
допълнително изясняване на фактическата обстановка.
С оглед възражението на ответника за съпричиняване ,
съдът намира,че се явява неоснователно, тъй като по делото не се събраха категорични
доказателства,че ако пострадалата бе управлявала автомобила си със скорост от 18
км.ч. по бавно, катастрофата би била избегната. Според експерта тази хипотеза е
най-малкото доста съмнителна, самият е заявил,че „може би“ катастрофата е
можело да се избегне,което според съда не е достатъчно да обоснове възражението
на ответника. Няма категорични доказателства и за второто възражение,че
пострадалата е била без предпазен колан. При това положение и двете възражения
на ответника следва да бъдат отхвърлени.
Категорично доказан е фактът, че причиненият вредоносен
резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Установи се наличие на валидно застрахователно отношение
за процесния автобус при ответното застрахователно дружество.
Ищците са съответно съпруг и деца на починалата и като
такива са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинените им
неимуществени вреди вследствие нейната смърт.
С оглед изложеното предявените искове са основателни.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе
предвид близките отношения на обич и разбирателство между ищците и починалата,
фактът че ищецът Р. е изживял живота си с нея и заедно са създали семейство, деца
които са обичали и за които са се грижили и са разчитали да изживеят заедно
живота си така,както е било досега в обич и разбирателство.
Съдът съобрази, че децата К. и Д. са били в близки
отношения на обич и привързаност със своята майка, разчитали са на нея във
всяко отношение и са обречени да изживеят живота си без най близкия си
човек,каквато е майката за всяко дете,независимо от възрастта му.
Смъртта на починалата е била внезапна и е представлявала
голям шок и за тримата ищци, който те и до днес не могат да преодолеят, не
могат да се върнат към предишния си начин на живот, станали са затворени и
тъжни хора. Предвид изложеното и правилото, че обезщетението следва да служи
единствено за репариране на причинените вреди и да е съобразено със социално
–икономическите условия в страната, съдът намира, че следва да присъди на
ищците обезщетение в размер от по 150 000 лв. на всеки, ведно със
законната лихва от датата на смъртта до окончателното изплащане.
Предвид изложеното исковете се явяват основателни до
размера от по 150 000 лв., като в останалата част до пълния им предявен
размер от по 200 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съобразно този
изход на делото ответникът следва
да заплати на процесуалния представител на ищците адв.В.Н.
по 5030 лв. за всеки или общо 15 090 лв. и тъй като същото се претендира и
присъжда на основание чл. 38 от ЗА по минимума на наредбата за адвокатските
възнаграждения възражението за
прекомерност е неоснователно.
Ответникът следва да заплати и сумата от 18000 лв.
държавна такса по сметка на СГС.
Всеки от ищците следва да заплати на ответника по 35 лв.
деловодни разноски и по 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „О.Л.” АД, регистрирана
в Н., Кипър и действаща чрез клона си
ЗК „О.– К.Б.” КЧТ, ЕИК ******, гр. София, бул. „******да заплати поотделно на Р.Д.Х.
ЕГН: **********,
К.Р.Х. ЕГН: ********** и Д.Р.Х.
ЕГН: **********, всичките със съдебен адрес: *** чрез
адвокат адв. В.Н. - САК на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) суми от
по 150 000 лв. на всеки, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на М.П.Х. (съпруга на първия и майка на втория и третия от ищците), настъпила при
ПТП на 29.09.2014
г., ведно със
законната лихва върху горните суми от 29.09.2014 г. до окончателното им изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до пълния предявен
размер от по 200 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „О.Л.” АД, действаща чрез клона си ЗК „О.– К.Б.” КЧТ, ЕИК ****** да заплати на адвокат В.Н. на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата по 5030 лв. за всеки от ищците или
общо 15 090 лв. , а по сметка на СГС държавна такса в размер
на 18 000 лв.
ОСЪЖДА поотделно Р.Д.Х. ЕГН: **********,
К.Р.Х. ЕГН: ********** и Д.Р.Х.
ЕГН: ********** да заплатят на ЗК „О.Л.” АД, действаща чрез клона си ЗК „О.– К.Б.” КЧТ, ЕИК ****** по 35 лв.
деловодни разноски и по 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: