№ 3684
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Виктория Недева
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100504745 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4745/2024 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивни жалби на Н. И. Ц. ЕГН ********** от гр.Долна Митрополия и Й. И. Ц. ЕГН
********** от гр.Плевен срещу решение №20084454 от 23.03.2023 г постановено по гр.д.
№27951/2020 г на СРС , 57 състав ; поправено и изменено в частта за разноските с решение
№20090070 от 09.05.2023 г по същото дело и с определение №20104327 от 22.09.2023 г по
същото дело в частта , с която всеки от въззивниците е осъден да заплати на основание
чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* ,
гр.София суми от по 100,95 лева цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №39 в
гр.София ж.к.**** за периода 01.05.2017 г – 30.04.2019 г ; ведно със законната лихва върху
посочената главница от 01.07.2020 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от
6,28 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2017 г – 04.06.2020 г ;
както и Н. И. Ц. ЕГН ********** от гр.Долна Митрополия е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 88,60 лева разноски пред
СРС ; и Й. И. Ц. ЕГН ********** от гр.Плевен е осъден да заплати на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 148,42 лева разноски пред СРС;
-и по частна жалба на Й. И. Ц. ЕГН ********** от гр.Плевен срещу определение
№20104327 от 22.09.2023 г по гр.д.№27951/2020 г на СРС , 57 състав , в отхвърлителната му
част .
1
Въззивникът Н. Ц. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от
него част . Въззивникът не е ползвател на имота и не дължи претендираните суми , а
ползвател е била Д. Р. . Неправилно не са допуснати обяснения от Д. Р. и свидетелски
показания на Б.П. . СРС не е взел предвид извършените плащания от Й. Ц. и К. Ц. общо за
1680,06 лева , които надхвърлят претендираните от тях суми , включително и от Н. Ц. .
Въззивникът Й. Ц. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от
него част . В исковата молба Й. Ц. е посочен с друго ЕГН т.е. водено е дело срещу различен
ответник и исковата молба е нередовна . Ищецът не е представил по делото ОУ /2016 г/ ,
които са относими . Въззивникът не дължи процесните суми , защото Д. Р. си е открила
партида за имота и е поела задължение да заплати старите задължения за имота според
нотар.акт от 11.02.2020 г и споразумение от 11.02.2020 г . Липсва писмен договор по чл.149
ал.1 т.6 ЗЕ между ищеца и въззивника , а чл.153 ЗЕ има субсидиарно приложение по
отношение на сумите за сградна инсталация . Налице е непоискана доставка , защото ЕС не
може да поръчва стоки от името на въззивника . Ищецът не е представил фактури въпреки
че е бил задължен от съда . Ищецът има агресивна и заблуждаваща търговска практика .
Въззивникът не е собственик или ползвател на процесния имот , а такива са били П.З. и И.Т.
. Процесните задължения на въззивника са платени от трето лице , като надплатените суми
не погасяват задължения на други съсобственици .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивните жалби и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
В частната си жалба Й. Ц. излага доводи за неправилност на определението по чл.248 ГПК в
отхвърлителната му част . Не следва да бъде осъждан на разноски пред СРС , защото е
заплатил на ищеца всички суми , включително и съдебните разноски .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на частната жалба .
Въззивната жалба и частната жалба са допустими . Решението на СРС е връчено на
въззивниците на 05.04.2023 г и на 12.04.2023 г , поради което въззивните жалби от
18.04.2023 г и от 27.04.2023 г са подадени в срок .
Определението по чл.248 ГПК е връчено на Й. Ц. на 24.10.2023 г и е обжалвано в срок на
07.11.2023 г /по ел.поща/.
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на
СРС , респ. на Й. Ц. за обжалване на определението по чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
2
По въззивната жалба на Н. Ц.
Законосъобразно СРС е приел , че Н. Ц. е бил съсобственик на имота за процесния период и
потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . С оглед тази разпоредба е без значение дали
Н. Ц. е ползвал лично имота или имотът е бил ползван само от съсобственика Д. Р. .
Евентуални обяснения /признания/ от Д. Р. и/или свидетелски показания на Б.П. , че имотът
е ползван само от Р. , са без правно значение . Факт са извършени плащания от Й. Ц. и К. Ц.
, но същите ползват само тази лица , а не и Н. Ц. . Другите съсобственици са
платили/надплатили собствени задължения , които се дължат разделно , като липсват данни
да са изявили воля за заплащане на задължения на Н. Ц. .
По въззивната жалба на Й. Ц.
По указания на настоящия съд ищецът е отстранил нередовности на исковата молба по
отношение на точното ЕГН на Й. Ц. , както и е представил ОУ /2016 г /.
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ. Й. Ц. е бил съсобственик на имота за процесния период ,
което е доказано с представените по делото нотариални актове и решение за делба на л.22-31
от делото пред СРС. На 10.09.2019 г Й. Ц. е продал идеалната си част на съсобственика Д. Р.
. Евентуални споразумения между страните Р. да плати стари задължения за имота не
обвързват ищеца , а откриването на партида от последната е след изкупуване на идеалните
части на другите съсобственици т.е. след процесния период .
. С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
3
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответника . Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим и касае взаимоотношения с друг вид страна –
доставчик на топлинна енергия . Липсват законоустановени специални изисквания за
реквизити на процесния договор за доставка на топлинна енергия . Задължението на ищеца е
да доставя топлинна енергия съгласно нормативните изисквания , а задължението на
ответника е да заплаща тази топлинна енергия по установените цени и в сроковете посочени
в ОУ .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на
ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция
за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени
съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ установява
извършване на дялово разпределение , като няма данни етажната собственост да се е
противопоставила на извършването на същото .
По доводът за непоисканата доставка е налице задължителна практика на ВКС . Според
Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по тълк.дело №2/2016 г на ОСГК на ВКС за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗП във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП .
Съгласно чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО) в сметките следва да се включва само
реално потребена енергия /става въпрос за окончателните сметки / . Според чл.155 ал.1 т. 2
ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски , за които са издавани „фактури“ , като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение . Съдът счита , че в случая нарушение не е налице,
защото начина на начисляване и плащане съответства на тази разпоредба. Ежемесечните
прогнозни сметки не се определят произволно , а според показания на общите уреди за
4
измерване . С изравнителната сметка взаимоотношенията между страните се уреждат точно
и справедливо ; и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия
отчетен период.
Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е
битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя . Предмет на
делото са доставки на топлинна енергия , а не неистинност на частни документи – фактури ,
известия , извлечения от сметки .
Основателен е доводът , че първоинстанционния съд не е съобразил представените по
делото писмени доказателства /платежни нареждания/ , че трето лице е заплатило – след
образуване на делото на 01.03.2022 г - процесните задължения на Й. Ц. . Този факт се
потвърждава и от заключението на приетата пред СРС ССЕ , като са заплатени общо 840,03
лева , включително и разноски по делото пред СРС , които все още не са били изискуеми.
Тези плащания обосновават отхвърляне на процесните претенции , а евентуални надплатени
суми не са предмет на настоящото производство .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва :
- да бъде потвърдено в обжалваната част по отношение на Н. Ц. . Същият дължи на ищеца
разноски пред СГС /юрисконсултско възнаграждение /
-да се отмени в обжалваната част по отношение на Й. Ц. и исковете да се отхвърлят . Й. Ц.
дължи разноски пред СРС , защото е дал повод за образуване на делото и плащането е след
образуване на делото . Й. Ц. не дължи разноски пред СГС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20084454 от 23.03.2023 г постановено по гр.д.№27951/2020 г
на СРС , 57 състав ; поправено и изменено в частта за разноските с решение №20090070 от
09.05.2023 г по същото дело и с определение №20104327 от 22.09.2023 г по същото дело в
частта , с която Н. И. Ц. ЕГН ********** от гр.Долна Митрополия е осъден да заплати на
основание чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* , гр.София сумата от 100,95 лева цена на незаплатена топлинна енергия за
апартамент №39 в гр.София ж.к.**** за периода 01.05.2017 г – 30.04.2019 г ; ведно със
законната лихва върху посочената главница от 01.07.2020 г до окончателното изплащане на
сумата ; сумата от 6,28 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
14.09.2017 г – 04.06.2020 г ; и сумата от 88,60 лева разноски пред СРС .
ОТМЕНЯ решение №20084454 от 23.03.2023 г постановено по гр.д.№27951/2020 г на СРС ,
57 състав ; поправено и изменено в частта за разноските с решение №20090070 от 09.05.2023
г по същото дело и с определение №20104327 от 22.09.2023 г по същото дело в частта , с
която Й. И. Ц. ЕГН ********** от гр.Плевен е осъден да заплати на основание чл.150 ЗЕ,
5
чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София
сумата от 100,95 лева цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №39 в гр.София
ж.к.**** за периода 01.05.2017 г – 30.04.2019 г ; ведно със законната лихва върху посочената
главница от 01.07.2020 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 6,28 лева
лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2017 г – 04.06.2020 г ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София да се
осъди Й. И. Ц. ЕГН ********** от гр.Плевен да заплати на основание чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 100,95 лева цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№39 в гр.София ж.к.**** за периода 01.05.2017 г – 30.04.2019 г ; ведно със законната лихва
върху посочената главница от 01.07.2020 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата
от 6,28 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2017 г – 04.06.2020
г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20084454 от 23.03.2023 г постановено по гр.д.№27951/2020 г
на СРС , 57 състав ; поправено и изменено в частта за разноските с решение №20090070 от
09.05.2023 г по същото дело и с определение №20104327 от 22.09.2023 г по същото дело в
частта , с която Й. И. Ц. ЕГН ********** от гр.Плевен е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 148,42 лева разноски
пред СРС .
ОСЪЖДА Н. И. Ц. ЕГН ********** от гр.Долна Митрополия да заплати на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6