МОТИВИ
на присъда по НОХД №285/2019 г. по описа на ВПРС
На
18.10.2019 г. ведно с ДП №389/2016 г. по описа на РУ-В.Преслав, Районна
прокуратура град Шумен Териториално Отделение град Велики Преслав е внесла
обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу: Ж.Ж.Ж.
– роден на *** ***, български гражданин, неженен, със средно
образование, с постоянен адрес:***, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на
04.11.2016 г. в гр.Смядово, обл.Шумен, причинил на С.С. Р. с ЕГН ********** ***, средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота,
обусловено от субдутурален хематом в дясна хемисфера тилно, вътремозъчни
хематоми в лявото мозъчно полукълбо слепоочно и на страничните мозъчни
стомахчета, субрахноидален кръвоизлив в лявото мозъчно полукълбо, поради което
и на основание чл.129, ал.1 и ал.2 от НК.
Предявения
в разпоредителното заседание граждански иск е оттеглен и производството по
делото в тази му част е прекратено.
В съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на ШРП ТО-В.Преслав
поддържа повдигнатото обвинение. Намира същото за доказано по несъмнен начин.
Предлага на подсъдимия за престъплението по чл. 129, ал.1 от НК да бъде наложено
наказание три месеца“лишаване от свобода”, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от три години, като алтернативно предлага налагане на
наказание при условията на чл.55 от НК.
Защитникът
на подсъдимия намира, че обвинението
спрямо подзащитния му не е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Според защитата от събраните по делото
доказателства не се установява нанасяне на удар от страна на подсъдимия, както
и причинна връзка между поведение на подсъдимия и получените травматични
увреждания. Подсъдимият не е искал, нито допускал причиняване на телесна
повреда на пострадалия, поради което следва да бъде оправдан.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие
дава обяснения в своя защита. Не признава вината си, солидаризира се със
изложеното от защитника да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди всички доказателства,
събрани по делото – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, приетата експертиза и
приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
На
04.11.2016г., около 17,30-18,30 часа, постр. С.Р. ***
бил заедно със св. Р.М. от с. гр. пред търговски обект - магазин за хранителни
стоки, намиращ се в гр.Смядово на ул.“Юрий Гагарин“ № 18А, стопанисван от св. Ж.Ж..
Пострадалият Р. бил в нетрезво състояние, но продължил да пие бира, с която го
почерпил св.М.. Докато били отвън Р. пускал силна музика от телефона си. По
това време при компанията дошла св.Е.С., която съжителствала с пострадалия.
Двама започнали да се карат и да се обиждат. Свадата им се чувала и вътре в
магазина. Това шумно поведение на С. и на Р., което не било инцидентен случай,
за пореден път изнервило св.Ж., която по това време била на смяна в магазина.
По този повод тя се обадила по телефона на сина си -подс.Ж.Ж., с молба да дойде
и да усмири шумната компания. След получаване на обаждането от страна на своята
майка и като му било известно какво е обичайното неприемливо за гражданите поведение
на постр. Р., подсъдимия пристигнал пред магазина на св.Ж., с намерение да го
изгони от там. При слизане от автомобила, с който пристигнал, Ж. се насочил
рязко към пострадалия Р. и св.С. с думите „вие какви панаири сте правили пак в
магазина“. Р. и С. не му отговорили,
но не предприели действия за да напуснат мястото. Поради което подсъдимият
започнал да дърпа първо св.С., а впоследствие се насочил към стола на
пострадалия, на който седял Р. и започнал да дърпа и него. Бутнал масата и на
пода паднала бутилка, която се счупила. Едва тогава пострадалият станал и се
насочил към циментовата пътека. В този момент подсъдимия Ж. му нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето. В следствие на удара С.Р.
паднал на земята по гръб. Поради алкохолното си опиване и влошеното
здравословно състояние отпреди, паднал в цял ръст на земята, без да се опита да
се предпази по какъвто и да е начин, при падането главата му се ударила в
дясната тилна област в земята, при което получил субдурален хематом в дясна
хемисфера тилно. Вътремозъчни хематоми в лявото мозъчно полукълбо слепоочно и
челно-теменно с оток около описаните огнища и компресия на челните рога на
страничните мозъчни стомахчета. Субарахноидален кръвоизлив в лявото мозъчно
полукълбо. След като паднал пострадалия първоначално не реагирал, при което
подс.Ж. се изплашил. Започнал да го потупва по бузата и да му говори “приятел,
какво ти стана“. На помощ се притекъл и св. Р.М., който в това време се връщал
от тоалетната. Св. С. влязла в магазина и поискала от св. Ж. чаша с вода, с
която да напръска лицето на пострадалия. Подсъдимият също влязъл в магазина и
казал на майка си да повика Спешна помощ. Междувременно, живеещият в близост
св. Б.Б. - племенник на пострадалия чул шума от чупене на стъкла, който идвал
откъм магазина. Тъй като се усъмнил, че може да се възникнал конфликт между Р.
и М., веднага отишъл до търговския обект. Там видял падналия на земята Р. и св.
М., който му правел изкуствено дишане. Около тях бил и подс.Ж.. Свидетелят Б.
попитал кой е ударил вуйчо му, при което подсъдимия, който бил видимо притеснен
отговорил „Аз го ударих“.
До
пристигането на екип на ЦСМП пострадалият започнал да показва жизнени реакции и
с помощта на присъстващите бил настанен да седне на стол. На мястото на
инцидента, по сигнал за сбиване (видно от показанията на св.С.), в 18,38ч.
пристигнал медицински екип. Медицинският фелдшер - св. С. прегледал Р. и след
като не констатирал видими наранявания по Р. и пияното му състояние, подценил
ситуацията и не му бил оказал друга медицинска помощ. След тръгването на екипа
на ЦСМП, близките на Р. го придружили до дома му и го поставили на легло. По
това време той започнал да трепери и да говори несвързано. На следващият ден
състоянието на Р. се влошило. Оплаквал се от главоболие и започнал да повръща
чревно съдържимо в зелен цвят. Говорел несвързано и не познавал близките си. Те
отново го завели в ЦСМП, Филиал Смядово, където му поставили инжекция „Деган“
/против повръщане/. На третия ден (07.11.2019г) състоянието на Р. не се
подобрявало и близките му го транспортирали до ЦСМП-Шумен. След извършения
преглед пострадалия бил приет за лечение в ОАИЛ при МБАЛ-Шумен. На 28.11.2016г.
бил изписан с окончателна диагноза:Дифузна травма на главата;Травматичен
церебрален едем;Други вътречерепни травми.
От приетите по делото съдебномедицински експертизи се
установяват гореописаните травматични увреждания. Експертизата приема че
установените травматични увреждания са причинили на пострадалия разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Експертизата приема, че за тежестта на състоянието,
обусловено от множествените кръвоизливи в областта на мозъка и обвивките му
съществено е допринесло и чернодробното заболяване - алкохолен стеатохепатит,
тъй като повечето физиологични фактори, обуславящи кръвосъсирването се
произвеждат в черния дроб и дифузното му увреждане било съществена предпоставка
за развитие на големи и по тежки кръвоизливи. Експертизата сочи, че механизмът
на получаване на установените травматични увреждания е падане назад по гръб, с
удар върху дясната тилна област на главата, като се прави уточнение че
уврежданията в областта на лявото мозъчно полукълбо /челно и слепоочно/ са
получени по механизма на противоудара (contre сout). Първоначалната медицинска експертиза не дава
категоричен отговор досежно давността на травмата , позовавайки се на липсата
на медицинска документация относно предходна травма на пострадалия от ПТП край
гр.Стара Загора и данни за медицински преглед на 04.11.2016г. В хода на
разследването като писмени доказателства са били събрани преписи от медицинския
журнал на ЦСМП Ф-Смядово досежно записванията от 04.11.2016г. и медицинската
документация от УМБАЛ“ПРоф.Д-рСт.Киркович“ гр. Ст.Загора, касаеща претърпяното
от Р. ПТП на 23.08.2016г. край гр.Стара Загора. С оглед установяване наличие на
причинно-следствена връзка между регистрираните след инцидента травматични
увреждания на постр. Р. и уврежданията му от претърпяно ПТП край гр.Стара
Загора на 23.08.2016г., е била назначена допълнителна съдебномедицинска
експертиза. Същата дава заключение, че след анализ на медицинската документация
досежно претърпяното от Р. ПТП на 23.08.2016г. край гр.Стара Загора и събраните
данни за неговото състояние при приема му на 07.11.2016г. в МБАЛ-Шумен, не
са налице диагностични данни, които обективно и научнообосновано да свържат
травматичните увреждания при настъпилото на 23.08.2016г. ПТП и тези при
хоспитализацията на Р. ***. По делото е била изготвена и втора допълнителна
експертиза, която приема, че установените травматични увреждания на
мозъка и обвивките му по вид и разположение, могат да бъдат получени при
падане назад от ръст върху дясната тилна област на главата и без придаване на
допълнителна кинетична сила от нанесен удар. Експертизата посочва, че при
констатираните травматични увреждания /по вид, локализация и тежест/ човек
може да развие разстройство на здравето с временна опасност за живота и без да
е болен от алкохолен стеатохепатит, като последния може да се отрази върху
тежестта на получените вътремозъчни хематоми.
Изложените фактически положения се подкрепят
от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: част от
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Е. П.С., Б.Б.Б., Ж.Й.Ж., Р.С.Р.,
Д.Р.Б., П.Й.С., С.Й.А., Н.И.Е., Г.С.С., Р.А.М.,
част от които дадени в хода на съдебното следствие, част приобщени по реда на
чл.281 от НПК, от приетите по делото съдебно – медицински
експертизи, съдебно психиатрична експертиза, както и от оценения като
достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен
материал.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са всички свидетелски показания, депозирани в хода на
съдебното следствие и приобщените такива на осн.чл.281 от НПК. С тях се
установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето
осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите
се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и
следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с
останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се
допълват.
Съдът не намира основание да счита,
същите за заинтересовани от изхода на делото. Приетата от съда фактическа
обстановка не се опровергава от съществуващите незначителни противоречия и неточности
в детайлите на визираните свидетелски показания, неотносими към предмета на
доказване и обясними с липсата на спомен, поради изтеклия продължителен период
от време.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелката очевидка-Е. П.С., приобщени по реда на чл.281 от НПК, дадени в
хода на ДП пред друг състав
на съда в протокол за разпит от
01.12.2016 г. по ЧНД №436/2016 г. по описа на ВПРС. В същите свидетелката
подробно разказва начина на осъществяване на деянието и авторството, описва
обстоятелствата преди и непосредствено след деянието, а именно: че пред
магазина, стопанисван от майката на подсъдимия се е намирал пострадалия, който
употребявал алкохол, че е възникнал спор на висок глас между пострадалия и св.С.,
с която последния живее във фактическо съжителство, спорът прераснал в скандал,
което било неприемливо за собственичката на магазина, както и за клиентите,
след като дошъл подсъдимия се опитал да изгони от мястото пострадалия и св.С.,
за да не предизвикват възмущение у околните, но пострадалия не си тръгнал
веднага и тогава подсъдимия се ядосал и
бутнал пострадалия, след което му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето-челюстта. В следствие на удара постр.С.Р. паднал на земята по гръб и при падането главата му се
ударила в дясната тилна област в земята. След което свидетелката разказва за
настъпилата суматоха от липсата на реакция от страна на пострадалия.
Свидетелката напръскала с вода пострадалия и той дошъл в съзнание. Дошла и
линейка от ЦСМП, след което пострадалия бил прегледан от фелдшер и освободен.
Свидетелката Е.С. описва състоянието на пострадалия през следващите дни и
провежданото му лечение и то вследствие на падането. Разказва и за влошеното
здравословно състояние отпреди на съжителя си, както и за претърпяното по –
рано ПТП. Показанията й кореспондират с показанията на останалите свидетели,
както и със съдебномедицинските експертизи. Макар и в близки отношения
/фактическо съжителство с пострадалия/, съдът не намира показанията й за
заинтересовани от изхода на делото. В хода на разследването е била проведена и
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на свидетелката Е.П.С., която е
приета и в хода на съдебното следствие. Експертизата приема, че освидетелствана
не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване. Интелектът й е в
рамките на ниския вариант на развитие, при сравнително по-ограничена
осведоменост, но запазени добри възможности за непосредствено прагматично
справяне.Експертизата приема, че към момента на деянието м. ноември 2016г. и
към момента на освидетелстването С. е притежавала психологична годност да
възприема правилно фактите от действителността, които имат съществено значение
по ДП, да ги възпроизвежда, както и да дава достоверни показания за тях и да
участва в наказателния процес като свидетел. Фактът, че при
депозирането на показанията на свидетелите в съдебно заседание се констатират
известни непълноти не внася съмнение в тяхната правилност и достоверност.
Обяснението за това е изминалия период от време от датата на извършване на
деянието до дата на съдебното заседание, което неминуемо се отразява на
спомените и възприятията на свидетелите.
Съдът
кредитира изцяло показанията на пострадалия С.С., дадени в хода на
съдебното следствие и тези приобщени по реда на чл.281 от НПК.
Показанията му макар и твърде откъслечни и схематични са в унисон
с показанията на останалите свидетели, включитено и на
свидетеля
очевидец, кредитираната част от обясненията на
подсъдимия и другите събрани и приети по делото доказателства. В показанията си
свидетелят кратко описва обстоятествата преди и
след деянието, като не посочва, че е бил ударен и от кого. Липсата на ясни спомени за деянието се дължи на изпитото
количество алкохол, както се изясни от показанията на другите свидетели. Показанията
на пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и средство за
защита на накърнените му от престъплението права. Особеното положение на пострадалия
в процеса налага съдът, когато преценява показанията му, да ги подложи на
подробен и задълбочен анализ. Настоящият състав след анализ на показанията на пострадалия, независимо от обстоятелството, че същия е
заинтересован от изхода на делото, ги кредитира изцяло, т.к същите се допълват
взаимно и подкрепят от показанията на останалите свидетели, от съдебно –
медицинските
експертизи.
Съдът кредитира показанията на медицинските
лица Д.Б., Г.С. и П.С., които описват състоянието на пострадалия след деянието
и оказаната му медицинска помощ и лечение. Показанията им кореспондират с
медицинската документация по делото и с показанията на останалите свидетели.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Б.Б.Б., дадени в протокол за разпит от
01.12.2016 г. по ЧНД №435/2016 г. по описа на ВПРС, приобщени по реда на чл.281
от НПК. В показанията си свидетеля разказва обстоятелствата
преди и непосредствено след деянието, мястото където е извършено, начина на
осъществяване на деянието и авторството. Описва състоянието на пострадалия, как
сам подсъдимия е заявил пред свидетеля, че е ударил пострадалия. Предава и
казаното му от св.Р.М. /Р./ за повода, който е провокирал подсъдимия да удари
пострадалия, а именно възникнал скандал между С.Р. и Е.С.. С тях се установяват освен обстоятелствата
предхождащи конфликта между подсъдимия и пострадалия, нанесения удар от
подсъдимия на пострадалия и претърпените от пострадалия болки и страдания,
които изцяло кореспондират с оставалите свидетелски показания и съдебно –
медицинската експертиза и въпреки евентуалната им заинтересованост от изхода на
делото, поради близките им роднински връзки, съдът няма основания да не ги
кредитира. Показанията
на свидетеля Б. се подкрепят от показанията на останалите свидетели, поради
което съдът ги намира за незаинтересовани от изхода на делото. Съдът дава вяра
на показанията на свидетеля в хода на ДП, тъй като същите са дадени в един по–близък
до деянието момент. Показанията кореспондират с кредитираните свидетелски
показания и със съдебно – медицинската експертиза, освен това са дадени в един
по – ранен етап на производството в близост до датата на извършване на
деянието.
Показанията на свидетеля в хода на съдебното следствие в
голяма степен се припокриват с тези дадени в хода на ДП, но са нюансирани от
изминалия период от време, през който свидетеля е обсъждал случилото се с други
лица, осмислял и преценявал отново обстоятелствата за които свидетелства.
Съдът
кредитира показанията на св. Р.А.М., дадени в хода на досъдебното производство пред орган
на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 от НПК. Същите са
непротиворечиви и кореспондират с показанията на останалите свидетели, както и
с съдебно-медицинските експертизи. Свидетелят описва обстоятелствата
непосредствено пред деянието, че пред магазина стопанисван от майката на
подсъдимия, той и пострадалия са употребявали алкохол, че пострадалия е бил в
пияно състояние, възникналия конфликт между пострадалия и св.С., вторият
възникнал конфликт между подсъдимия и пострадалия, провокиран от невъздържаното
поведение на пострадалия и неговата съжителка, състоянието на пострадалия, след
като свидетеля е излязъл от тоалетната и поведението на подсъдимия, оказването
на първа помощ на пострадалия от св.С., идването на екипа на спешна помощ,
обстоятелствата непосредствено след деянието-състоянието на пострадалия, паднал
на земята в безпомощно състояние, състоянието на подсъдимия-уплашен, треперещ,
суетящ се около пострадалия, както и характеристика на пострадалия. Макар и св.М. да е очевидец на
нанасянето на удар от страна на подсъдимия на пострадалия, от показанията му
може да се направи извод, че падането на С.Р. и удара в земята са в причинна
връзка с действия на подсъдимия.
Свидетелите Н.Е. и Р.Р. допълват показанията на
останалите свидетели чрез фактите, които са узнали от други лица. Показанията
им кореспондират с кредитираните свидетелски показания относно мястото, начина
на осъществява на деянието, макар и косвено относно авторството. Показанията на
тези свидетели във взаимовръзка с показанията на останалите свидетели доказват
причинната връзка между действията на подсъдимия и причинените на пострадалия
телесни повреди. Съдът дава вяра на показанията на Е. и Р., като няма основания
да ги счита за заинтересовани и нелогични.
Съдът дава вяра на показанията на св.Ж.Ж., майка на
подсъдимия. В показанията си свидетелката описва обстоятелствата преди и
непосредствено след деянието, повода по който се е обадила на сина си, за да
прекрати скандалите между пострадалия и С., които пречели на работата на
свидетелката в магазина, поведението на подсъдимия, сигнализиране на спешна
помощ. Макара и да премълчава в показанията си обстоятелствата свързани с
деянието и причинната връзка на поведението на сина и с настъпилите телесни
увреждания на пострадалия, поради изключително близките отношения с подсъдимия,
това което излага в показанията си кореспондира изцяло с показанията на
останалите свидетели и съдът няма основание да ги кредитира.
Съдът кредитира показанията на св.С.А., освен
в частта в която посочва механизма на падане на пострадалия, на който не е бил
очевидец, а го е възприел от думите на подсъдимия. В тази част показанията на
свидетеля противоречат на показанията на свидетелите С., Б. и М., както и на
съдебно–медицинските експертизи. В останалата си част относно обстоятелствата
преди и след деянието: поведението на пострадалия, пияното му състояние,
скандалите пред магазина между пострадалия и св.С., поведението на подсъдимия
след деянието, характеристичните данни за подсъдимия, показанията му са
последователи и логични, кореспондират с останалите свидетелски показания.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия, освен в частта
им, в която се описва механизма на извършване деянието, като отрича
съпричастност към падането на пострадалия, за което твърди че се дължи изцяло
на поведението на последния и на пияното му състояние /категорично отрича да е
нанесъл удар на пострадалия/. В тази
част, същите противоречат, както на кредитираните показания на свидетелите Б.Б., Р.М., на свидетелката очевидка С.. Съдът
оцени обясненията на подсъдимия по обвинението в некредитираната им част, за изцяло
защитни, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения не ги кредитира и ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не води
до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина. Съдът дава вяра на
обясненията на подсъдимия в останала им част, в която посочва отношенията с
пострадалия, пияното състояние на последния, поведението му и първопричината на
възникналия между него и пострадалия конфликт, падането на пострадалия,
състоянието на пострадалия след падането му, както и оказаната му от подсъдимия
помощ и относно присъствалите лица.
Гореописаното се подкрепя и от приетите по делото съдебно
– медицински експертизи, имащи значение за изясняване на причинените на пострадалия травматични
увреждания, която съдът намира за компетентно и обективно дадени. Според
заключението на СМЕ №87/2017 г. на Р.
са причинени следните травматични
увреждания: субдурален
хематом в дясна хемисфера тилно, вътремозъчни хематоми в лявото мозъчно
полукълбо слепоочно и челно-теменно с оток около описаните огнища и компресия
на челните рога на страничните мозъчни стомахчета, субарахноидален кръвоизлив в
лявото мозъчно полукълбо. Експертизата приема че установените травматични
увреждания са причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Експертизата приема, че за тежестта на състоянието,
обусловено от множествените кръвоизливи в областта на мозъка и обвивките му съществено
е допринесло и чернодробното заболяване, тъй като повечето физиологични
фактори, обуславящи кръвосъсирването се произвеждат в черния дроб и дифузното
му увреждане било съществена предпоставка за развитие на големи и по тежки
кръвоизливи. Експертизата сочи, че механизмът на получаване на установените
травматични увреждания е падане назад по гръб, с удар върху дясната тилна
област на главата, като се прави уточнение че уврежданията в областта на лявото
мозъчно полукълбо /челно и слепоочно/ са получени по механизма на противоудара (contre сout). Първоначалната медицинска експертиза не дава
категоричен отговор досежно давността на травмата , позовавайки се на липсата
на медицинска документация относно предходна травма на пострадалия от ПТП край
гр.Стара Загора и данни за медицински преглед на 04.11.2016г. В хода на
разследването като писмени доказателства са били събрани преписи от медицинския
журнал на ЦСМП Ф-Смядово досежно записванията от 04.11.2016г. и медицинската
документация от УМБАЛ“ПРоф.Д-рСт.Киркович“ гр. Ст.Загора, касаеща претърпяното
от Р. ПТП на 23.08.2016г. край гр.Стара Загора. С оглед установяване наличие на
причинно-следствена връзка между регистрираните след инцидента травматични
увреждания на постр. Р. и уврежданията му от претърпяно ПТП край гр.Стара
Загора на 23.08.2016г., е била назначена допълнителна съдебномедицинска
експертиза №110/2018 г. Същата дава заключение, че след анализ на медицинската
документация досежно претърпяното от Р. ПТП на 23.08.2016г. край гр.Стара
Загора и събраните данни за неговото състояние при приема му на 07.11.2016г. в
МБАЛ-Шумен, не са налице диагностични данни, които обективно и
научнообосновано да свържат травматичните увреждания при настъпилото на
23.08.2016г. ПТП и тези при хоспитализацията на Р. ***. По делото е била
изготвена и втора допълнителна експертиза №111/2019 г., която приема, че установените
травматични увреждания на мозъка и обвивките му по вид и разположение,
могат да бъдат получени при падане назад от ръст върху дясната тилна област на
главата и без придаване на допълнителна кинетична сила от нанесен удар.
Експертизата посочва, че при констатираните травматични увреждания /по вид,
локализация и тежест/ човек може да развие разстройство на здравето с временна
опасност за живота и без да е болен от алкохолен стеатохепатит, като
последния може да се отрази върху тежестта на получените вътремозъчни хематоми.
Но установеното заболяване „хепатит“ /алкохолен стеатохепатит/ според
експертизата, може да се отрази върху тежестта на получените вътремозъчни
хематоми, тъй като дифузната чернодробна увреда води до нарушения в
кръвосъсирването.
Обсъдени във взаимовръзка
експертните заключения на СМЕ с кредитираните свидетелски показания, водят до
единствения извод, че получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с деянието на подсъдимия и са причинили на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимият, имащи значение за отговорността му, допринася справка
за съдимост.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени
ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване
по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимият в него, съдът
счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено
възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимия Ж. на посочените в
обвинението време и място, е причинил средна телесна повреда на С.С.Р., т.е е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129 от НК.
При извършване на престъплението
подсъдимия Ж. е осъществил признаците на изпълнителното деяние, като нанесъл
удар с юмрук в областта на
лицето на С.Р., който от силата на удара и под въздействие на алкохолното
си опиване и влошено здравословно състояние отпреди, изгубил равновесие и
паднал на земята, като при падането главата му се ударила в дясната тилна област в земята,
от което са настъпили увреждания на
здравето му, нарушаващи физическата цялост на организма и засягат нормалните
функции на неговите тъкани и органи. Деянието в случая е довършено, тъй като престъпния резултат е
настъпил.
За вида на телесната повреда следва да се
приеме именно посочената от вещото лице в приетата от съда съдебно –
медицинските експертизи- разстройство на здравето, временно опасно за живота – средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на
вина евентуален умисъл. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е възможното настъпване
на общественоопасните последици и е допускал настъпването им, доколкото добре е
знаел, че неговите действия по отношение на пострадалия са от естеството да
причинят травми и е възможно такива да настъпят, с настъпването на които той се
е съгласил, преследвайки целта си - за саморазправа. В случая той не е целял
пряко причиняване на средна телесна повреда на Р., ето защо деянието се явява
извършено при евентуален умисъл.
Неоснователно е отричането от страна на защитата на
извършване на деянието, обосновано с липса на удар от страна на подсъдимия в
лицето на пострадалия и сочене на обстоятелства, че пострадалия е паднал сам,
поради алкохолното си опиване и настъпилата телесна повреда се дължи
преимуществено на влошеното здравословно състояние на пострадалия и
уврежданията на същия в предходен период от време вследствие на ПТП. Това
твърдение се опровергава, както от приетите СМЕ и изслушването на вещото лице
съдебен лекар в с.з., така и от показанията на свидетелката очевидка С.,
косвено и от кредитираните показания на останалите свидетели. Съдът е изложил
мотиви по-горе относно кредитирането на показанията на свидетелите, както и
относно годността на С. да дава показания, в качеството си на свидетел. Предвид
на което възражението за негодност на показанията на св.С., направено от
защитата, съдът счита за неоснователно. Ирелевантно е соченото от защитата
състояние на пострадалия в с.з., когато
е проведен разпита му, вследствие на алкохолна зависимост. По-горе в мотивите е
изложено приетото от съда относно състоянието на алкохолно опиване на
пострадалия към датата на деянието, както и установеното му заболяване от „хепатит“ /алкохолен
стеатохепатит/.
От изброените обективни
обстоятелства следва да се заключи, че подс.Ж. е извършил престъплението при евентуален умисъл.
Като
причина за осъществяване на деянието съдът възприе занижен самоконтрол.
При определяне размера на наказанието,
съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на
подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно изискванията на закона.
Подсъдимия Ж.Ж.Ж. – роден на *** ***, български гражданин,
неженен, със средно образование, с постоянен адрес:***, ЕГН **********,
неосъждан.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия, съдът прие
липсата на предходни осъждания, добрите характеристични
данни, отдалечеността във времето на деянието от осъдителния съдебен акт, ниската
обществена опасност на подсъдимия, трудово ангажиран, поведението
на пострадалия и на неговата съжителка на инкриминираната дата, предходни
скандали пред магазина, стопанисван от майката на подсъдимия от същите лица и в
предходни периоди, които в субективен план са улеснили последния да извърши
престъплението, мотива за извършване на престъплението, който като син
е искал да помогне на майка си, за да преустанови вдигане на силен шум и
неудобство за клиентите на магазина, стопанисван от семейството му, пияното
състояние на пострадалия, което му е попречило да упражни естествения си
инстинкт за самозащита, като се предпази от удара, изключително влошеното
здравословно състояние на пострадалия, които са допринесли за тежестта на
телесното увреждане.
Съдът не установи отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Предвид гореизложеното съдът, счете че наказанието, следва да бъде
определено при наличие на многобройни смекчаващи
обстоятелства. Ето защо за престъплението по чл.129, ал.1 от НК съдът наложи на
подсъдимия наказание „пробация“, като
счита за подходящи за превъзпитанието на подсъдимия и превантивното въздействие, както върху
него, така и върху другите членове на обществото, пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност шест месеца и периодичност два пъти седмично
и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност шест
месеца.
Съдът счита, че така определеното
по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши други
престъпления. Съответни са
на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност
да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може
да бъде толерирана, а единствено наказвана.
Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия
да заплати направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: