Решение по дело №4773/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2018 г. (в сила от 6 ноември 2018 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20181720104773
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1106                                        15.10.2018г.                             Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На осми октомври                                                                      Година 2018

В открито заседание в следния състав:

                                                  Председател: Петър Боснешки

Секретар: Наташа Динева

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №04773 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Й.К.А., с адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1196,40лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., кв***, за периода 01.09.2011г.- 31.10.2013г., сумата от 668,03лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.10.2011г.- 20.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№*** на ПРС.

В законоустановения срок ответникът Й.К.А. е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са процесуално допустими, но е оспорил същите по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва да е ползвател или собственик на процесния апартамент, като твърди, че няма доказателства за наличие на облигационна връзка между страните по делото. По делото не са представени и доказателства, които да доказват категорично размера на потребената топлинна енергия. Ответникът оспорва всички приложени към исковата молба документи. Ответникът е оспорил вземанията като погасени по давност.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Съдът намира, че са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№*** на ПРС, които са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай не се спори, че ответникът е съсобственик на процесния имот. Процесният имот е топлофициран, поради което и ответникът се явява клиент на топлинна енергия. Облигационната  връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-П.”АД.

В процесния случай ответникът е направил валидно възражение за изтекла погасителна давност.

 Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната тригодишна давност  съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време съгласно Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д. №244/2010г., което се включва в практиката задължителна за съдилищата, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. Процесът ще се счита за висящ от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и от този момент ще се прекъсне исковата давност. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е депозирано на 02.05.2018г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 02.05.2015г. са погасени по давност. Предвид изложеното и доколкото всички претендирани с исковата молба суми, предхождат тази дата, то и исковете са погасени по давност.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 350,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,  срещу Й.К.А., с адрес:г***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1196,40лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., кв***, за периода 01.09.2011г.- 31.10.2013г., сумата от 668,03лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.10.2011г.- 20.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№*** на ПРС.

            ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,   да заплати на Й.К.А., с адрес:г***, сумата от 350,00лв., представляваща направени поделото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№*** на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: