№ 50
гр. В., 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20211320101453 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Д.К.Б. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. С., бул.
„Б.“, № 81Г , представляван от С.И. – изпълнителен директор, , срещу Н. ПЛ. Л., ЕГН
**********, с. Н., ул. „Ч.“, № 4, с правно основание чл. 422 от ГПК, във във вр. с чл. 415
ГПК .
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се е намирало в облигационни
правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на Д.К.Б. АД за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти DINERS CLUB, които били
общоизвестни, и съгласно които ищецът бил изпълнил задължението си за предоставяне на
карта с кредитен лимит в размер на 500 лв., за извършване на безналични плащания на стоки
и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС,
както и че ответникът от своя страна е погасявал, макар и със системни закъснения от
падежната дата, като кредитът е обслужван до 08.2019г., а след 19.08.2019г. погасителни
вноски от длъжника изобщо не са правени.
Твърди се също, че договорът е станал предсрочно изискуем на 16.09.2019г.съгласно чл.
13.2.1. от Общите условия, без да се уведомява титуляра по картата, която е налице забава
на плащането на което и да било изискуемо задължение за срок, по-дълъг от 150 календарни
дни, считано от датата, когато това задължение е станало изискуемо.
Конкретизирани са сумите по кредита.
Твърди се, че посочените задължения са станали изискуеми.
Ищецът подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС – В.,
по което било образувано ч.гр.д. 153/2021г. Длъжникът не упражнил правото си по чл. 414,
ал.1 от ГПК да подаде възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед
за изпълнение на парично задължение.
1
Твърди се, че била начислена и лихва за процесния период. Общата стойност на непогасения
паричен дълг на ответника към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение възлизал на 672,89 лв. , от които 508,58 лв– главница , 164,31 лв. законна
лихва за забава от 01.08.2020 г. до 29.01.2021г.
Твърди се, че така посочените вземания били присъдени в издадената заповед за изпълнение
и моли същите да бъдат установени със силата на пресъдено нещо.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо и да
признае за установено, че ответникът, по издадената Заповед за изпълнение, дължи на
ищеца следните суми: 508.58 лв. /петстотин и осем лева и петдесет и осем стотинки/
главница, , 164,31 лв./сто шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ лихва за
забава от 01.08.2020 г. до 29.01.2021г. законната лихва от датата на подаване на заявлението
29.01.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 50.00лв./петдесет/ разноски по делото за
държавна такса и 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение
Претендира направените разноски по заповедното и в настоящото производство, описани
по-горе.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, не е изразено становище и не са направени доказателствени искания.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира следното:
Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
страна на ответника. Последният не се явява в съдебно заседание и не е направил искане
делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С исковата молба ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено решение. На
основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по
същество, като е достатъчно да са налице процесуалните предпоставки за постановяването
му.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Ищецът представя списък на разноските, които
2
следва да бъдат присъдени.
С оглед на изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски общо в размер на от 50.00лв. разноски по делото за държавна такса и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение по заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 415 ГПК, че ответникът Н. ПЛ. Л., ЕГН **********, с. Н., ул. „Ч.“, № 4, дължи на ищеца
Д.К.Б. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. С., бул. „Б.“, № 81Г , представляван от
С.И. – изпълнителен директор , сумата от 508.58 лв. /петстотин и осем лева и петдесет и
осем стотинки/ главница, , 164,31 лв./сто шестдесет и четири лева и тридесет и една
стотинки/ лихва за забава от 01.08.2020 г. до 29.01.2021г. законната лихва от датата на
подаване на заявлението 29.01.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника Н. ПЛ. Л., ЕГН **********, с. Н., ул. „Ч.“, № 4 , да заплати на ищеца
Д.К.Б. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. С., бул. „Б.“, № 81Г , представляван от
С.И. – изпълнителен директор,на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски в
исковото и заповедно производство общо в размер на сумата от 50.00лв./петдесет/ разноски
по делото за държавна такса и 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение по
заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239 ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3