Р Е Ш Е Н И Е № 187
гр.
Сливен 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 248/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на М.Й.И., ЕГН **********, чрез адв. Г.Д. ***, със съдебен адрес ***, ***, против Заповед № ЧР-СП-479 от 01.06.2022 г., издадена от П. на У. с. на Агенция "Пътна инфраструктура", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на д. "Д. на О. п. у.-С.", считано от 03.06.2022 година.
В жалбата се сочи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на ЗДСл. Твърди се, че в оспорената заповед не се съдържат фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя. Прави се искане да се отмени обжалваната заповед с присъждане на разноски.
В съдебно заседание лично и чрез п. адв. Д. поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена, тъй като не е ясно в какво се изразява посоченото в заповедта основание "о. н. да и. с. си з.". Записаните бланкетни основания са неясни и няма реално никакви доказателства в твърдяната насока. Ангажира доказателства.
Ответната страна – П. на У. с. на Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, се представлява от А.П., Н. о. "А. о." в О. п. у.–С., п. ., редовно упълномощена, която застъпва становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт, ведно със служебното досие на жалбоподателя М.И..
След като извърши цялостна преценка на относимите доказателства по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № ЧР-Сл-5 от 25.07.2017 г., (л. 160), издадена на основание чл. 16, ал. 1 от ЗДСл на П. на У. с. на Агенция "Пътна инфраструктура", е възложено на оспорващия М.И., г. е. в о. „И. – р. д.“, при ОПУ – С. да и. с. з. и на д. д. на О. п. у. г. С., считано от 01.08.2017 г. до назначаване на титуляр, но не по-късно от 01.02.2018 г. Със Заповед № ЧР-Сл-7 от 02.10.2017 г. на П. на УС на АПИ (л. 158), на основание чл. 82, ал. 1 във връзка с чл. 10д, ал. 10 от ЗДСл и въз основа на Протокол вх. № 93-01-7694 от 28.09.2017 г. от проведена конкурсна процедура, М.Й.И. е п. на д. – Д. на О. п. у., г. С. при АПИ, като на 03.10.2017 г. му е връчена изготвената и утвърдена по надлежния ред длъжностна характеристика за определената длъжност (л. 215). Видно от приобщените формуляри за о. и. на з. от л. д. за периода 2017 г. - 2021 г. (л. 14-36), г. о. на и., определена от оценяващите ръководители за посочения период е "и. н. и.", при мотиви за изпълнение на всички заложени в работния план цели, като изпълнението на целите и показаните компетентности н. и. Със Заповед № ЧР-СП-243 от 31.03.2022 г. на органа по назначаването М.Й.И. е п. в р., като му е определен *** с. р. за д. с., считано от 01.04.2022 г.
Със Заповед № ЧР-СП-479 от 01.06.2022 г. (л. 49), издадена от П. на У. с. на Агенция "Пътна Инфраструктура", на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, вр. чл. 108 от ЗДСл, служебното правоотношение на М.Й.И., з. д. "Д. на О. п. у. – С." при Агенция "Пътна инфраструктура", с р. *** с., е прекратено, считано от 03.06.2022 г., по съображения за н. на о. н. д. с. да и. с. си з. извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, изразяващи се в л. на к. да и. д. д. на ОПУ. На служителя л. и., к. и е. при и. на с. му з. Чрез д. си/б. си с. в. к. и с. при и. на с. и н. з. Н. с. с. и п., които имат к. з. за д. на Агенцията. Разпоредено е с процесната заповед и заплащане на неизползвания от д. с. платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., както и удържането на сума за представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените месеци през календарната 2022 г. Актът е връчен на адресата на 02.06.2022 г., (видно от отбелязванията в него), като същевременно се съдържат и указания за начина и срока за обжалването му.
На 03.06.2022 г. М.И. е депозирал възражение относно връчената му заповед до П. на У. с. на Агенция "Пътна Инфраструктура" гр. София с искане същата да бъде отменена и да бъде възстановен на д. Д. на ОПУ - С.
С Жалба вх. № 94-00-3643 от 14.06.2022 г. по описа на АПИ-София (л. 4) е оспорена по съдебен ред пред Административен съд Сливен Заповед № ЧР-СП-479 от 01.06.2022 г. на П. на У. с. на Агенция "Пътна Инфраструктура", въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
На 12.07.2022 г. е представен отговор на жалбата от ответната страна, към който са приложени постъпили сигнали в деловодството на О. п. у. С. и Агенция "Пътна инфраструктура", относно безобразното състояние на маркировката по пътищата, дупки по пътищата, стърчащи клони към пътя, дървета надвиснали над пътя, нарушена цялост на пътните съоръжения. Изложени са съображения, че п. на д. с. о. както и., която Д. на ОПУ п., така и всички свързани с това дейности. Сочи необходимостта от действия, за да се в. и. на ОПУ, както и да се полагат адекватни грижи за републиканската пътна мрежа.
При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с право и интерес от оспорване и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност съгласно разписаното в чл. 124, чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, поради което същата е процесуално допустима.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл – п. на УС на АПИ, който е орган по назначаването за жалбоподателя, в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобия ранг.
Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, съгласно която норма органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие когато е налице о. н. д. с. да и. с. си з. извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Безспорно не е налице случай по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено – о. н. д. с. да и. с. си з. – на с. л. и., к. и е. при и. на с. му з. Чрез д. си/б. си с. в. к. и с. при и. на с. и н. з. Н. с. с. и п., които имат к. з. за д. на Агенцията.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл постановява, че задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика, а по силата на чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, за всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените в наредбата ред и начин.
Жалбоподателят е бил назначен на д. "д." на ОПУ С. на 03.10.2017 г., съгласно приложена заповед № ЧР-Сл-7/02.10.2017 г. от п. на УП на АПИ, след проведен конкурс, като преди това е с. т. д. от 01.08.2017 г. В хода на производството не е възможно да се установи такава о. н., предвид посочените бланкетни твърдения за л. на и., к. и е. при и. на с. му з. Не са посочени абсолютно никакви конкретни факти и обстоятелства от които да се установят тези твърдения. Представените едва с отговора на жалбата сигнали, не могат да послужат като мотиви, с които да бъдат обосновани тези изводи и заключения на органа.
В случая служебното правоотношение на оспорващия е прекратено с правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – н. на о. н. д. с. да и. с. си з. извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, при бланкетно посочени характеристики, които обаче така посочени са субективни, същите не са подкрепени с никакви факти.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието "о. н.", прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право.
В съдебната практика константно е прието, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. Да е създадена нова фактическа обстановка; 2. Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3. Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото не зависят от волята им. Прието е, че "обективната невъзможност" следва да е поставена извън волята и действията на административния орган, респ. същата да се налага като резултат от субективното поведение на служителя.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че в настоящия случай предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия не са осъществени, тъй като реално липсва годно фактическо основание. Липсва ясно и точно посочване кои задължения не е възможно да изпълнява, кои факти и обстоятелства доказват или поне навеждат на този извод, не е ясно с кои свои д./б. е в. к. и с. и на кои с. и н. з.
В конкретния случай въведените изисквания за изпълнение на длъжността, очевидно са покрити от И., след като през октомври 2017 г. е назначен на тази длъжност след проведен конкурс. В представената преписка липсват данни за въвеждане на нови изисквания за длъжността, на които жалбоподателя да не отговоря. Въобще не са представени никакви доказателства които да подкрепят изложените според ответника фактически основания. Следва ясно да е посочено защо служителят не може да изпълнява длъжността, кои въведени изисквания водят до твърдяната о. н. за и. на з. Какво всъщност се е променило и как органът по назначението е установил тази о. н., не може да се проконтролира, тъй като липсват каквито и да било факти и обстоятелства в подкрепа на този извод, посочените причини в оспорената заповед на п. на УС на АПИ, не обосноват достатъчно твърдението "о. н. д. с. да и. с. си з. ".
По делото не се установява какво конкретно води до невъзможност лицето да изпълнява служебните си задължения, като мотиви за това освен, че не са изложение в обжалваната заповед, но и не се установяват от приложената административна преписка. По делото не са ангажирани доказателства това твърдение "л. и., к. и е. при и. на с. му з." в какво се изразява и да води до пълна или частична невъзможност лицето да изпълнява задълженията си, нито конкретно кои от посочените в длъжностната характеристика.
Безспорно е, че за да бъде н. за д. с., жалбоподателят е отговарял и отговаря на минималните изисквания предвидени в чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, като не се твърди и не се установява да са налице специфични изисквания за заемане на длъжността предвидени в нормативен акт, на които той да не отговаря.
Следователно, законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание изисква наличието на изброените три предпоставки, което в случая не е установено, защото такива не се сочат.
Оспорената заповед е произнесена и при грубо нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е дал възможност на д. с. да участва като страна в производството по издаване на акта, не му е осигурил възможност да изрази становище по събраните доказателства, да прави писмени искания и възражения съобразно разписаното в чл. 34 от АПК; не е изпълнил задължението си преди издаване на заповедта да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица, както повелява нормата чл. 35 от АПК; в нарушение на разпоредбата на чл. 36 от АПК не е изпълнено и задължението за служебно събиране на доказателства.
Посочените основания в заповедта – н. на о. н. д. с. да и. с. си з., не са достатъчни за мотивиране волята на административния орган. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като не е изпълнено изискването на закона относно задължителното съдържание на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Също така, е нарушено правото на адресата на акта да се информира за съображенията на административния орган, с което се подпомага при избора на правни средства в производство по оспорване законосъобразността на заповедта, с която пряко се засягат правата му. Възможността на страната в производството по издаване на административния акт да се запознае с мотивите на акта е съществен елемент от правото й на защита и липсата на мотиви възпрепятства това право. Посредством приети обстоятелства за възникнала обективна невъзможност да съществува служебното правоотношение, които в случая са задължителен реквизит, се осигурява установяването и отразяването на материалноправните изисквания към акта и се обосновава неговата законосъобразност. Приетото от органа по назначаване наличието на основанието за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – о. н. д. с. да и. с. си з. извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, са абсолютно безпочвени като неподкрепени с конкретни доказателства. В потвърждение на този извод са и съдържащите се в служебното досие на жалбоподателя формуляри за г. о. на и. на д. "Д. на ОПУ-С.", от които се установява, че през годините (от момента на заемането на длъжността през 2017 г. до момента на прекратяване на правоотношението през 2022 г.) определяната от оценяващите ръководители оценка е "и. н. и.", при изрично изложени съображения за изпълнение на всички заложени в работния план цели, изпълнението на които е над изискванията. Видно и от Заповед № ЧР-СП-243 от 31.03.2022 г., П. на У. с. на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София е п. жалбоподателя в р. от *** с. р. за д. с. в *** с. р., считано от 01.04.2022 г., като основанието е чл. 75, ал. 1 от Закона за държавния служител във връзка с чл. 26, т. 1, б. „а“ от Наредбата за условията и реда за оценяване на служителите в държавната администрация, а именно: за да се стигне до това п. на р. е необходимо – т. или ч. п. г. о. за с. р., да са не по-ниски от "И. н. и." при условията на чл. 76 от Наредбата. Всичко изложено до тук сочи на единствено верния извод, че процесният акт е издаден при липса на предпоставките, визирани в посочената като правно основание за издаването му норма на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което обуславя несъответствието на спорната заповед с материалния закон, както и произнасянето й в разрез с целта на закона – очевидно с издаването на оспорения акт не е преследвана заложената в ЗДСл цел да се прекрати служебното правоотношение, чието изпълнение е станало обективно невъзможно. В случая, жалбоподателят не може да противопостави съответни на органа по назначаване доводи спрямо заповедта, по причина, че самият орган не излага такива. Като не е изложил конкретните фактически основания, които обуславят извода за невъзможност на жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения и не е посочил доказателства в подкрепа на това свое изявление, п. на УС на АПИ е издал незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ЧР-СП-479 от 01.06.2022 г. на П. на УС на АПИ-София е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 610 лева, от които 600 лева платено адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-СП-479 от 01.06.2022 г., издадена от П. на У. с. на Агенция "Пътна инфраструктура", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на М.Й.И., ЕГН ********** на д. "Д. на О. п. у.-С.", считано от 03.06.2022 година
ОСЪЖДА Агенция "Пътна Инфраструктура", гр. София да заплати на М.Й.И., ЕГН **********, сумата от 610 /шестстотин и десет / лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: