Определение по дело №368/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Срещу Решение №1262/19.03.2012г., постановено по гр.д. №6/2012г. по описа на РС Р., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Ш. М. М., с ЕГН *, с постоянен адрес: село Ф., Община Б., Б. област, като М. и З. П. на малолетните си деца – Я. И. Я. М. И. Я. И Ф. И. Я.. Решението е обжалвано в частта му, в която предявените искове с правно основание чл. 142 и чл. 149 от СК, са отхвърлени от първоинстанционния съд, над размера уважен от съда до размера претендиран с исковата молба по делото. Жалбоподателката моли съда да отмени първоинстанционното решение в тази му част като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения правила, като постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като и присъди и сторените по делото разноски.

Наведени са оплаквания в жалбата срещу изводите на първоинстанционния съд, доколкото се твърди, че решението на съда не е съобразено със събраните доказателства в тяхната съвкупност, като първоинстанционният съд не е стигнал до верни изводи за действителните нужди на децата и техните потребности, както и за възможностите на всеки един от родителите да им осигурява издръжка, необходима за тяхното нормално отглеждане и възпитание. Оспорват се редица от изводите на съда, с твърдението че същите са необосновани от представените по делото доказателства. Така възразява се във въззивната жалба, серщу извода на първоинстанционния съд, че за издръжката на всяко от децата са необходими 140лв. месечно. Жалбоподателката излага аргументи, че издръжката на децата месечно е много по – висока, тъй като само 40лв. е таксата за детската градина. Възразява се и срещу решението на съда да разпредели дължимата издръжка за децата между двамата родители поравно, без да съобрази и оцени реално възможностите на двамата родители. Така изложени са в жалбата твърдения, че майката е безработна, получава само майчинство в размер на 270.00лв. месечно, както и сумата за детски надбавки за трите деца, в размер на 105лв., като майката отглежда най – малкото си дете и няма фактическа възможност да работи и получава други доходи. Същевременно бащата е в трудоспособна възраст, няма заболявания, може да работи и да получава доходи, като има и друго имущество. Това налага извода за неравностойни възможности за даване на издръжка на двамата родители, поради което тежестта за издръжката на децата не би следвало да бъде поделяна от съда поравно. В жалбата е наведено оплакване, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, след като съдът е присъдил издръжка за бъдеще време, която да се заплаща от бащата, в размер само на 70.00лв., който е само с 2.50лв. по – висок от минималния предвиден със закона за страната/чл. 142 ал.2 от СК/. Навадени са оплаквания и срещу уважения от първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 149 от СК, досежно уважения негов размер. Възразява се че и издръжката за минало време е присъдена от съда под минимума предвиден в разпоредбата на чл. 142 ал.2 от СК, което е в противоречие с нормите на закона. Възразява се, че съдът неоснователно е решил да приспадне от дължимата издръжка за минало време, сумата от 700.00лв., внесена по сметка на ищцата от ответника по делото, без да изследва и съобрази тези пари за кой период са били предназначени да подпомогнат майката в издръжката и отглеждането на децата. За да обоснове оплакванията си за неверни изводи на първоинстанционния съд във връзка с обжалването на съдебното решение, жалбоподателката е навела оплаквания и за допуснати съществени процесуални нарушения. Така възразява се, че доказателства представени от ответната страна, са били приобщени по делото, въпреки възражението на процесуалния пълномощник на въззивницата, след като е била настъпила процесуална преклузия и невъзможност същите да бъдат приобщавани по делото. За твърдения обстоятелства във връзка с банков кредит в размер на 5 000лв., съдът въпреки забраната на чл. 164 ал.1 т. 3 от ГПК, е допуснал събирането на гласни доказателства, на които по – късно е обсъждал в мотивите си. Възразява се, че съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 235 ал. 2 от ГПК съдът неправилно е обсъждал и кредитирал събраните доказателства. Така приел е, че бащата е давал пари на децата, като е купувал храна и подаръци, което обстоятелство е обсъждал във връзка с определяне размера на дължимата издръжка, без да съобрази че даването на пари и подаръци в натура, не може да съставлява част от дължимата месечна издръжка. За да стигне до тези изводи, съдът се е позовал на свидетелските показания на майката и брата на въззиваемия, въпреки че те не могли да посочат колко пъти и кога е купувал храна и дрехи на децата. Възразява се, че съдът е кредитирал тези свидетелски показания без резервно, като не е съобразил че двамата свидетели като близки роднини на въззиваемия, са заинтересовани от изхода на делото, още повече че майката на въззиваемия е изгонила снаха си/въззивницата/ от къщата на съпруга и, в която тя е живеела за определен период от време. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт в частта му над определената от първоинстанционния съд издръжка, до размера претендиран по предявените искове с исковата молба, като неправилен и незаконосъобразен и да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове в пълния им размер.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, пред въззивната инстанция, такъв по делото не е депозиран.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, поради което съда не дава указания по въпросите, визирани в чл.146 ГПК, тъй като по тези възражения ще се произнесе по съществото на делото с решението си.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 31.05.2012г. от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: