РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Златоград, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20235420100082 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от „П.К.Б.“ ЕООД срещу З. С. Г..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че на 17.01.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **** между
„П. К. Б.” ЕООД като кредитор и З. С. Г., като длъжник. Договорът бил
сключен при следните параметри: Сума на кредита: 600.00 лв.; Срок на
кредита: 11 месеца; Размер на вноската: 65.52 лв.; Годишен процент на
разходите (ГПР): 48.72 %; Годишен лихвен процент: 40.90 %; Лихвен процент
на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 720.73 лв. В исковата молба се
сочи, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били както
следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 210.00
лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 390.00
лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 54.54 лева. При
тези твърдения ищецът счита, че общото задължение по кредита и по и
закупени допълнителни услуги е в размер на сумата от 1320.73 лева, при общ
размер на месечна вноска по договора: 120.06 лева с дата на погасяване: 10-ти
ден от месеца.
В исковата молба се сочи, че възнаграждението за допълнителни
незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита. Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД
изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора. Сумата по договора,
в размер на 600.00 лева била преведена чрез паричен превод към EasyPay на
дата 17.01.2022г. (Съгласно т.111 на договора това е избрания начин за
получаване на заема). З. С. Г. от своя страна поел задължение да погасява
1
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски
кредит. Изготвен бил погасителен план с определени 11 бр. вноски, всяка от
по 120.06 лв. с падежна дата - всяко 10-то число на месеца. Погасителния
план бил получен от длъжника на 17.01.2022 г., заедно с Договора за кредит,
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал поетите с договора
задължения, като не направил нито една погасителна вноска и изпаднал в
забава, ищецът сочи, че целият погасителен план по процесния договор е
изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер. Падежа на
последната погасителна вноска бил на 10.12.2022 г. Излагат се съображения,
че след изтичане на погасителния план (10.12.2022г.), започнало начисляване
на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което до входиране на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда било в размер на 155.08 лева. То също
не било заплатено и се дължало в посочения размер. В исковата молба се
излагат подробни съображения, че с оглед принципа за свобода на договаряне
и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за
кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Сочи се,
че съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № 40007519732 „КЛ/СД може да изберат
да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече
допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага
единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга“. Твърди се, че закупуването на услугите Фаст и Флекси
било изцяло по желанието на длъжника. Тези допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ съдържали следните възможности:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит. Представителите на ищеца извършили всички необходими действия
за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните
документи и сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата
„Фаст“ била използвана от длъжника.
- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществявала по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност
със закупената от него услуга „Флекси“, не се възползвал от същата.
- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът
на длъжника намалее, той ще можел да поиска от кредитора да му намали с
до 75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата била
описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него
услуга „Флекси“, не се възползвал от същата.
- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка давала на
длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита
си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/,
като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях
услуга „Флекси“, не се възползвал от същата.
Ищецът счита, че в процесния случай, ответникът дължи възнаграждение
на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета -
2
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за
възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска
извършването на някоя или на всички останали услуги. Излагат се
съображения, че договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления.
Същият бил сключен след постигане на съвпадение на насрещните
волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо
разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед
защита интереса на икономически слабата страна. Поради това, ищецът счита,
че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно
отговарял на законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити
на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Сочи се,
че видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, още
при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за
общо дължимата сума по ДПК. Следователно налице било наличие на
съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на
периода сума, тъй като била изразена воля от страна на потребителя за
приемането им. Ищецът отбелязва също, че ответникът в настоящото
производство е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не
го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по
сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за
периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на
главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона
за потребителския кредит. Ответникът имал и възможност да измени
договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като
не се е възползвал и от това право. З. С. Г. усвоил предоставената му в заем
сума, поел изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план
към него. От тези обстоятелства можело да се направи обоснован извод, че
ответникът бил запознат с условията на сключения с „П. К. Б.“ Договор за
потребителски кредит и се съгласил с цената на кредита на преддоговорния
етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на
различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и
със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже
от сключения договор.
При тези твърдения, ищецът моли, съдът да:
- приеме за установено, че ответникът З. С. Г. му дължи: сумата от 600
лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***от 17.01.2022 г.,
ведно със законната лихва; сумата от 120.73 лева – възнаградителна
(договорна лихва) за периода от 10.02.2022 г. до 10.12.2022 г.; сумата от
155.08 лева – обезщетение за забава (в размер на законната лихва), дължима
от 11.02.2022 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 10.12.2022 г., за
които суми е издадена Заповед № 16 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 01.02.2023 г. по ч.гр.д. № 38/2023 г. на РС-З.;
- осъди ответника З. С. Г. да му заплати сумата от 210 лв. -
възнаграждение за услуга „Фаст“ и сумата от 390 лева - възнаграждение за
услуга „Флекси“, по Договор за Потребителски кредит № *** от 17.01.2022
г., ведно със законната лихва.
3
Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
С Определение № 177/31.08.2023 г., съдът е приел, че предявените
установителни искове са недопустими, поради което и на осн. чл. 130 ГПК,
исковата молба е върната в тази част. Разпоредено е издаване на
изпълнителен лист за сумите по Заповед № 16 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.02.2023 г. по ч.гр.д. № 38/2023 г. на РС-З.
Определението е влязло в законна сила на 21.09.2023 г.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не
изпраща представител. От пълномощника му е постъпила Молба, вх. №
363/19.02.2024 г., с която изразява становище, да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие. Поддържа иска така, както е предявен. Моли съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, предвид липсата на депозиран отговор
на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Претендира разноски за
производството, както и прави възражение за прекомерност за разноските на
насрещната страна.
Ответникът З. С. Г. - редовно призован, не се явява и не се представлява.
Постъпила е Молба-становище, вх. № 369/19.02.2024 г. от упълномощен
процесуален представител, който моли, да бъде даден ход на делото. Изразява
становище по същество за неоснователност на предявените искове и
претендира разноски за производството.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК и с правно основание чл. 79 ЗЗД, за присъждане на сумата
от 210 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 390 лв. -
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски
кредит № 40007519732 от 17.01.2022 г., сключен между „П. К.Б.“ ЕООД и З.
С. Г..
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
възникване на спорното право в твърдения обем, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения по
Договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2022 г., сключен с
ответника, в качеството му на кредитополучател, а именно - валидно
възникнало правоотношение по договора за кредит, по което кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя посочената услуга, а последният се е
задължил да заплати цена (възнаграждение) в претендирания размер и в
посочения срок.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 38/2023 г., по
описа на РС-З. се установява, че кредиторът – ищец в настоящото
производство е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е издадена Заповед № 16 за
4
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.02.2023 г.
Заявлението е уважено частично, като с Разпореждане № 44 от 01.02.2023 г.,
съдът е отхвърлил искането на кредитора в частта за претендираната сума от
210 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 390 лв. -
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски
кредит № *** от 17.01.2022 г., сключен между „П. К.Б.“ ЕООД и З. С. Г.. С
разпореждане № 62/10.02.2023 г., съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, като е
приел, че е постъпило възражение от страна на длъжника. В тази връзка
следва да се посочи, че с Разпореждане № 44 от 01.02.2023 г., с което
заявлението е отхвърлено частично, не са дадени указания на заявителя по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което настоящият съдебен състав
приема, че едномесечният срок за предявяване на осъдителен иск по чл. 415,
ал. 4 ГПК е спазен, въпреки, че разпореждането на съда за частично
отхвърляне на претенцията е връчено в по-ранен момент.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че предявените
искове са процесуално допустими, а по същество неоснователни, като
съображенията за това са следните:
Видно от съдържанието на раздел V. от процесния Договор за
потребителски кредит № 40007519732 от 17.01.2022 г., сключен между „П. К.
Б.“ ЕООД, от една страна в качеството му на кредитодател и З. С. Г. от друга
страна, в качеството му на кредитополучател, страните са уговорили
предоставяне на „допълнителни услуги" „Фаст“ – предоставя право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“
– предоставя право на промяна на погасителния план, като редът за
използването им, в нарушение на ЗПК е описан в приложимите за договора
ОУ. Съгласно т. 15 от приложените по делото ОУ на „П. К. Б.“ ЕООД към
ДПК, версия 4/19.07.2021 г., закупуването на допълнителна услуга „Фаст“
предоставя приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане
на потребителски кредит, пред кредитоискателите незакупили такава услуга -
в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането. Допълнителна услуга
„Флекси“ дава право на клиента да променя едностранно погасителния си
план, при изпълнение на „съответните специфични изисквания“ изчерпателно
посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. от ОУ. Сочи се още, че за
извършената промяна на погасителния план, страните подписват анекс, като
промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса.
Уговорено е възнаграждение за предоставянето на допълнителните
услуги в размер на сумата от 210 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и 390 лв.
за допълнителна услуга „Флекси“, които са разсрочени в обща погасителна
вноска в размер на 54,54 лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска
по кредита, при което „общия размер“ на вноската възлиза на 120,06 лв., а
съответно общото задължение по договора – 1 320,73 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че цитираните „допълнителни
услуги“, представляват действия свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което процесните договорки противоречат на разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същите са нищожни.
5
Така наречената допълнителна услуга „Флекси“, касае евентуални бъдещи
отношения между страните, от които кредитодателят, в качеството си на
търговско дружество, цели да извлече печалба. Техният предмет се заключава
в предоставяне на възможност от страна на кредитодателя, а не на услуга,
защото при сключването на договора не е ясно дали тази възможност ще бъде
упражнена от длъжника, респ. – дали в случай, че той изрази желание да се
ползва от нея, ще отговаря на изискванията за това подробно разписани в ОУ.
Недобросъвестно и въвеждайки в заблуждение потребителя, кредитодателят е
посочил, че закупувайки услугата „Флекси“, кредитополучателят има право
„едностранно“ да измени условията на погасителния си план, тъй като видно
от текста на т. 15.2. от ОУ, промяната е възможна единствено и след
подписване на анекс между страните (допълнително споразумение) при
условие, че кредитополучателят „докаже“ пред дружеството, чрез
представяне на „съответните документи“ (т. 15.2.1.1. от ОУ), че отговаря на
„съответните специфични изисквания“ изчерпателно посочени в чл. 15.2.1.,
чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. от ОУ. Следва да се обърне внимание и че съгласно
16.1. от ОУ кредитодателят си „запазва“ правото да измени едностранно ОУ
(в това число и горните изисквания) за което единствено уведомява клиента.
Същевременно за потребителя възниква реално и непосредствено задължение
за плащане на изначално фиксирани ежемесечно суми с определен падеж.
Подобна уговорка отговаря на всички критерии за неравноправна клауза,
съобразно дефиницията на чл. 143 ЗЗП, доколкото причинява вреда на
потребителя, като категорично не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Нещо повече - размерът на възнаграждението, дължимо за цитираните
допълнителни услуги е сумата в общ размер на 600 лв., което възлиза точно
на 100% от размера на главницата, предоставена по кредита и очевидно цели
единствено огромно по размер увеличение на възнаграждение (печалба) за
предоставения от кредитора заем. Предвид това, настоящият съдебен състав
намира, че процесните уговорки, са нищожни поради противоречие и с
добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно договаряне/поведение от
страна на финансовата институция, която демонстрира грубо проявление на
неравноправно третиране спрямо икономически по – слабата страна.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, както и на добрите нрави (вж. т. 3 Тълкувателно решение № 1/2009 г.
по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК). В случая е налице и значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Не на последно място, съдът констатира, че процесната сума
представляваща възнаграждение за възможността длъжникът да ползва т.нар.
допълнителни услуги не е включена в ГПР. В случая ГПР по кредита е
определен в размер на 48,72% - близък до максимално, предвидения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, поради което уговарянето на допълнителни суми, свързани с
усвояването и обслужването му, безспорно води до определяне на ГПР,
многократно надвишаващ предвидения в закона, като по този начин
6
заобикаля изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид това и доколкото, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 от същия
закон, такава се явява и настоящата договорка по споразумението за
предоставяне на „допълнителни услуги“.
В същия смисъл е и практиката, формирана от въззивната инстанция, като
напр.: Определение № 198/23.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 215/2023 г. на ОС-С.;
Решение № 216 от 30.05.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 102/2019 г.; Решение
№ 449 от 8.11.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 353/2019 г.; Решение № 397 от
11.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 319/2019 г.; Определение №
04/05.01.2023 г. в.ч.гр.д. № 417/2022 г. ма ОС-С. и др.
С оглед изложеното съдът намира, че уговорките за дължимост на сумата
в размер на 210 лв. - цена за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 390 лв. –
цена за допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит
№ 40007519732 от 17.01.2022 г., са нищожни, а цитираните суми не са
възникнали като задължение за заемателя, поради което предявените искове
са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ответника. Такива се претендират за адвокатски хонорар, съобразно ДПЗС
представен по делото, с възнаграждение, уговорено при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. На осн. чл. 2, ал. 2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), вр. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 НМРАВ, в тежест на ищеца
следва да бъде възложена сумата в общ размер на сумата от 800 лв. – адв.
хонорар (по 400 лв. за всеки от предявените искове).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № *, бл. *, вх. *, срещу З. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Б.“ № *, кумулативно
съединени осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и с правно
основание чл. 79 ЗЗД, за присъждане на сумата от 210 лв. – възнаграждение
за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 390 лв. - възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40007519732 от
17.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № *, бл.*, вх. *, да
заплати на адв. Е. М.В., ЕГН ********** от АК-С., с личен № ****, със
служебен адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № * сумата от 800 лв.
(осемстотин лева) – адвокатско възнаграждение, договорено при условията на
чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Златоград: ____________В.Д.___________
8