Мотиви по н.о.х.д. №20104410200262 по описа на РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимите Г.Х. *** и М.Х. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на неустановен ден от месец ноември 2009 г., в с.Българене,
обл.Плевен, в съучастие като извършители, подсъдимия М.Х. като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, от дом, находящ се на ,*, отнели чужди движими вещи: бойлер на
дърва, с вместимост 80
литра на стойност 70 лева, един брой чугунена бяла мивка
на стойност 25 лева, един брой перална машина, стар модел, българско
производство на стойност 30 лева, един брой трифазен електромотор на стойност
75 лева, един брой трифазен удължител с дължина 35 метра на стойност 105
лева, два броя чугунени табли от печка на стойност 8 лева, един брой готварска
печка на дърва на стойност 50 лева, два броя кюнци за печка на обща стойност 5
лева, водопроводни тръби с кранчета с общо тегло 5 кг. на стойност 12 лева,
един брой детска игра тип рулетка с жетони на стойност 5 лева, четиридесет
буркана със зимнина на обща стойност 52 лева, всички движими вещи на обща
стойност 437 лева, от владението на И.М. и В.М.,***, собственост на Р.Й. ***.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Престъпление
по чл.194, ал.1, във вр. с чл20, ал.2 от НК – за подсъдимия Г.Х..
Престъпление
по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК – за
подсъдимия М.Х..
По искане на двамата подсъдими
и назначените им служебни защитници – адв.Л.А. *** на подсъдимия Г.Х. и адв.А.А.
*** на подсъдимия М.Х., производството по делото е проведено по реда на глава
27 от НПК – съкратено съдебно следствие, като е открита процедура по
предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимите. Моли за осъдителна присъда, като предоставя на съда преценката,
относно наказанието, което следва да им се наложи
Подсъдимият Г.Х. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата им по чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитата
пледира за налагане на наказание глоба на подсъдимия, определено при наличието
на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият
М.Х. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата им по
чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Защитата пледира за налагане на наказание обществено порицание, при
наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността им обстоятелства.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимите, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Г.Х. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият М.Х. ***, ЕГН **********.
На неустановен ден през
месец ноември 2009 г.,
вечерта, подсъдимият М.Х. гостувал на семейството на своя брат – подсъдимият Г.Х.,***.
През това време, вниманието му било привлечено от съседната необитаема къща,
собственост на Р.Е.. Последната, предвид възрастта си – на * години, и
обстоятелството че е *, се намирала в *, като за нея се грижела една от
дъщерите й. Имота на Р.Е. се наглеждал и поддържал от нейната внучка –
свидетелката Е.М. и съпругът й – свидетелят В.М., които живеели в селото и
имали възможност да посещават къщата.
Подсъдимият М.Х. прескочил
оградата на имота и проникнал в къщата. Установил, че в нея се намират
множество вещи, които можел да отнеме. Тъй като някои от тях били доста обемни
и тежки, се прибрал в дома на брат си – подсъдимия Г.Х. и му казал за
намеренията си. Последният се съгласил да отиде с него да му помогне за
изнасянето на вещите. По същото време свидетелите О.И. и Е.К. били на улицата,
в близост до необитаемата къща на пострадалата, където до оградата забелязали
оставени 3-4 буркана със зимнина, електромотор и други вещи. Усъмнили се, че се
извършва кражба, уплашили се и се прибрали по домовете си. Впоследствие отново
излезли на улицата, където видели двамата подсъдими, които разпознали, тъй като
били съседи, да прескачат оградата на имота и да изнасят вещи от там. От къщата
двамата подсъдими взели подробно описаните в обвинителния акт движими вещи,
които натоварили на конска каруца, без бурканите със зимнина. Разбрали се на
следващия ден, подсъдимият М.Х., заедно със съпругата на подсъдимия Г.Х. – Б.Т.,
да предадат отнетите вещи в пункт за изкупуване на вторични суровини в
с.Обнова, за да не се разбере за извършената кражба. Отишли в с.Обнова на
пункта за изкупуване на вторични суровини, стопанисван от свидетеля Ц.Т..
Последният познавал свидетелката Б.Т., тъй като същата редовно предавала при
него метални отпадъци. Свидетелят Т. приел вещите без да измери теглото им,
като й платил сумата от 37 лева за тях.
На сутринта, подсъдимият Г.Х.
отишъл на работа, а по – малкия му брат и свидетелката Т. впрегнали каруцата с
вещите и тръгнали за с.Обнова. Свидетелите очевидци на извършеното деяние, още
вечерта съобщили на майките си какво са видели. На сутринта свидетелката В.И. –
майка на Е.К. забелязала преминаването по улицата на каруцата, управлявана от
свидетелката Т. и подсъдимия М.Х., натоварена с множество вещи.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията
и по реда предвиден в НПК доказателства,
а именно: протокол за доброволно предаване от 11.01.2010 г. на един брой детска
игра – тип рулетка, пластмасова, черна с размери 27 – 35 см., иззета като
веществено доказателство по делото, като вещ отнета от дома на Р.Е.; от
протоколите за разпит на свидетелите, от заключението на вещото лице по съдебно
– оценителна експертиза, от което се установява, че общата стойност на противозаконно отнетите движими вещи, по
пазарни цени, към датата на извършване на деянието е в размер на 437 лева; от справки
за съдимост на двамата подсъдими.
При това положение, предвид
обстоятелството, че самопризнанията на двамата подсъдими напълно се подкрепят
от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че подсъдимите Г. и М. Х. са осъществили от обективна и
субективна страна основния състав на престъпление кражба, в съучастие като
извършители, виновно при форма на вината пряк общ умисъл.
Деянието извършено от
подсъдимия Г.Х. следва да се квалифицира като престъпление по чл.194, ал.1, във
вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което следва да носят наказателна отговорност по
горепосочения текст.
За извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Г.Х., съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и
мотивите за неговото извършване, и съобразявайки закона, който е бил в сила по
време на извършване на деянието, му е определил наказание при условията на
чл.55 ал.1, т.2, б.”б”, във вр. с чл.58а от НК. На посоченото основание съдът е
заменил предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание лишаване
от свобода с пробация. При определяне на видовете пробационни мерки, които
следва да се определят на подсъдимия Г.Х., съдът съобрази действителното
наличие на многобройни вината и отговорността му обстоятелства. Като такива
следва да се отчетат: доброто му процесуално поведение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало, тежкото
му семейно и имотно състояние – същият е безработен, живее на семейни начала и
полага грижи за трите си деца. При това положение съдът счита, че двете
задължителни пробационни мерки за минимален срок, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за
явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител – два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца, ще съдействат в пълна степен за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК – на генералната и специалната
превенция.
Към датата на извършване на
деянието подсъдимия М.Х. е непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което следва да
се приложи и разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Деянието извършено от
подсъдимия М.Х. следва да се квалифицира като престъпление по чл.194, ал.1, във
вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което следва да
носят наказателна отговорност по горепосочения текст.
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия М.Б., съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за неговото
извършване, както и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства, което е мотивирало съда да му определи
наказание при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от НК. Като такива следва да
се отчетат: добро процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, чистото му съдебно минало към момента на
извършване на деянието, както и тежкото му семейно и имотно състояние, съгласно
отразените данни в изготвения социален доклад, приложен по делото. Наличието на
посочените по - горе многобройни смекчаващи обстоятелства са мотивирали съда да
определи на непълнолетния подсъдим М.Б., наказание: обществено порицание, което
следва да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по местната радиоуредба. Съдът
приема, че така определеното наказание на подсъдимия М.Б. ще съдейства в пълна
степен за постигане целите на наказанието по отношение на непълнолетните
подсъдими.
С присъдата
съдът е постановил връщане на приложеното като веществено доказателство: един
брой детска игра, тип рулетка с жетон, на Е.М. и В.М.,***, тъй като същите
стопанисват имота на пострадалата, находящ се в същото село.
При този изход на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил двамата подсъдим да заплатят направените
деловодни разноски в размер на 69.18 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: