Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№

 

Град Добрич, 01.03.2022 година

 

             

В      И   М   Е   Т   О       Н   А      Н   А  Р  О  Д   А

 

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                           ВТОРИ СЪСТАВ    в  публично  съдебно заседание

на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА

 

секретар Теодора Димова

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 3545 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Гаранционен фонд, град София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, с която против С.П.С. ЕГН **********,***, е предявен иск за заплащане на сумата от 642.00 лв. (шестстотин четиридесет и два лева), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110384/15.05.2017г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Гаранционен фонд, на основание чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане изплатил по щета №110384/15.05.2017г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 642.00 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 21.03.2017г. около 15:10 ч в гр. Д., л.а. „Ситроен“ с ДКН собственост на Р. Р. Р. Виновен за катастрофата бил ответникът С.П.С., който управлявайки л.а. „Тойота Ярис“ с ДКН *** и движейки се по ул. „***“, отнема предимството на правомерно движещия се л.а. „Ситроен“ с ДКН *** и го удря, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към часа на ПТП. Ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до днес лицето не е погасило задълженията си.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК назначеният от съда особен представител на ответника е представил писмен отговор, с който оспорва основателността на иска. Ищецът е представил по делото регресна покана, която не е подкрепена с доказателства за нейното получаване, момент на издаване и отправяне. Вземането, предмет на исковата молба, следва да бъде изискуемо към момента на депозирането й в съда. Приложено по делото е известие от „Български пощи” ЕАД с отбелязване, че пратката не е потърсела от получателя, но липсват доказателства за времето на доставка и на отбелязването, за вида на пратката, за която се отнася и е следвало да бъде доставена, за изпълнение на задълженията по чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, които уреждат доставката на препоръчаните пощенски пратки, а в ал. 3 и невъзможността за доставяне. Не са налице основания да се приеме, че така приложената регресна покана е достигнала до знанието на ответника и че е настъпила изискуемост на вземането на ищеца, поради което и исковата му претенция е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Според съставен на 21.03.2017г. протокол за ПТП № 1488662, подписан от участниците, неоспорен от ответника, на 21.03.2017г. около 15:10 ч в гр. Д., по ул. „***“ до № *** е настъпило пътно транспортно произшествие с участието на л.а. „Ситроен“ с ДКН ***, собственост на Р. Р. Р., и л.а. „Тойота Ярис“ с ДКН ***, управляван от  ответника С.П.С., по вина на водача на л.а. „Тойота Ярис“,  който отнел предимството на правомерно движещия се л.а. „Ситроен“ с ДКН *** и го ударил. Ответникът е управлявал автомобила без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към часа на ПТП. Последното се установява от вписването в протокола и от справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, според която договор за застраховка е сключен, считано от 21.03.2017г., 15:28 часа, т.е. след часа на настъпилото ПТП. За извършените от ответника нарушения по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и по чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП са съставени актове за установяване на административно нарушение и са издадени две наказателни постановления, влезли в сила на 08.05.2017г. (така писмена справка от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич).

Уврежданията по л.а. „Ситроен“ с ДКН *** са детайлно посочени в опис на претенция № 70-04020-00018/17/18.04.2017г., а необходимите средства за тяхното поправяне – в техническа експертиза и заключителна техническа експертиза по щета № 11-0384/15.05.2017г. Доказателствата не са оспорени от ответника. Определеното обезщетение в размер на 642 лева е преведено на собственика на увреденото МПС на 02.08.2017г. (така преводно нареждане на л. 16).

Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 45 от ЗЗД. За успешното му провеждане в тежест на ищеца, съгласно установеното в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на виновно предизвикано от ответника застрахователно събитие - ПТП и плащането на обезщетение на увреденото лице, което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". За възникване на регресното вземане е без значение връчването на покана на причинителя на вредите.

Неоспореният по делото констативен протокол за ПТП установява настъпилото на посочената дата ПТП, както и факта на извършено от ответника противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата, доколкото ответникът, като участник в произшествието, го е подписал без възражения. Ответникът е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като на 21.03.2017г. около 15:10 ч в гр. Добрич, по ул. „Христо Смирненски“ до № 9, при управление на л.а. „Тойота Ярис“ с ДКН ТХ 6796 ХН е нарушил правилата за движение по пътищата и е блъснал л.а. „Ситроен“ с ДКН ***, собственост на Р. Р. Р., при което му причинил материални щети, чиято действителна стойност възлиза на 642 лева. По делото липсва спор, а и от събраните доказателства се установява, че към датата и часа на процесното ПТП по отношение на лекия автомобил л.а. „Тойота Ярис“ с ДКН *** не е имало действаща застраховка "Гражданска отговорност ". Установен е по делото и фактът на изплащане на обезщетение от страна на ищеца в полза на собственика на увредения автомобил след проведено производство по щета № 11-0384/15.05.2017г. Доказано е от ищеца основанието за възникване на регресна отговорност на ответника до размера на действителните вреди, който не надхвърля извършеното застрахователно плащане.

Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Ирелевантен е моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Длъжникът изпада в забава, считано от деня, следващ този на получаването на поканата. В процесния случай обезщетение за забава за период от преди завеждане на делото не се претендира, поради което е без значение дали е връчена регресната покана. Обезщетение за забава следва да се уважи за период от завеждане на делото, до окончателното плащане.

Изложеното води до извод, че са налице основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от Гаранционен фонд поради липсата на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват разноски: 50 лева внесена държавна такса и 200 лева платено възнаграждение за особен представител.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р    Е Ш    И :

 

ОСЪЖДА С.П.С. ЕГН **********,***, да плати на Гаранционен фонд, град София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 642.00 лв. (шестстотин четиридесет и два лева), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110384/15.05.2017г. обезщетение за виновно причинените от ответника на 21.03.2017г. около 15:10 ч. в гр. Д., по ул. „***“ до № ***, при управление на лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДКН …, за който няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, имуществени вреди по лек автомобил „Ситроен“ с ДКН ***, собственост на Р. Р. Р., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2020г. (датата на завеждане на исковата молба), до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото: 50 лева внесена държавна такса и 200 лева платено възнаграждение за особен представител.

Банкова сметка, ***ните суми: ***

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: