О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../………07.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов въззивно частно търговско дело №868 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.407 вр. с чл.279 от ГПК.
Настоящото дело има за предмет частна жалба подадената от ”А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, против Разпореждане №8046 от 25.02.2020г. по ч.гр.д.№11579/2019г. по описа на PC Варна, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателят за поправка на издадения по делото изпълнителен лист като в него бъдат включени сумите, посочени в молбата за поправка и претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно вземанията по фактури №№ ********* от 25.11.2016г., ********* от 27.12.2016г. и ********* от 25.01.201г., всяка на стойност от по 14.90лв., за начислявани месечни абонаментни такси за мобилен номер ********** и вземането в размер на 803лв. по договор за закупуване на изплащане на мобилен апарат SAM Galaxy S6 Edge 32GB Black, сериен номер 353621070245150 по фактури №********* от 26.10.2016г. на стойност 36.50лв. и №********* от 04.11.2016г. на стойност 766.50лв. Моли се за отмяна на атакуваното разпореждане и за допускане на исканата поправка на изпълнителният лист, или евентуално да се разпореди издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение за посочените по-горе вземания, ако се установи, че въпросните суми не са включени във вече издадената по делото заповед за изпълнение.
След като обсъди доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Съдът е сезиран с частна жалба, против разпореждане, с което е отказана поправка на издаден изпълнителен лист, която е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.407, ал.1 от ГПК, считано от получаване на съобщението, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо частната жалба, следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е основателна, като съображенията за това, са следните:
Производството по ч.гр.д.№11579/2019г. на PC Варна, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК подадено от ”А1 България“ ЕАД, с което са претендирани вземания за потребени услуги, в това число месечни абонаментни такси, остатък от цена на закупено на изплащане мобилно устройство и неустойка за неизпълнение на договорни задължения. Въпросното заявление двукратно е оставяно без движение, с указания за поясняване и конкретизация на претенциите, след което е постановено разпореждане за издаване на заповед за изпълнение. След стабилизиране на заповедта, е разпоредено издаването на изпълнителен лист, за сумите предмет на същата. Непосредствено след получаване на изпълнителният лист, молителят го е върнал с молба с вх.№15889 от 24.02.2020г. с искане да бъде допълнен с горецитираните суми, който са претендирани със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но не са намерили отражение в изпълнителният титул. Въпросната молба е оставена без уважение с атакуваното разпореждане, с мотив, че ИЛ съответства на съдържанието на влязлата в сила заповед за изпълнение.
При тези данни въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане е недопустимо, тъй като е налице произнасяне по неясно сезиране, което е равносилно на произнасяне по непредявено искане. За да достигне до този извод съдът съобрази, че в молбата си за поправка на ИЛ, заявителят е посочил, че е претендирал суми, които не са намерили отражение в изпълнителният титул, което от една страна може да бъде възприето като искане за поправка на ОФГ, а от друга страна може да се счете като искане за допълване. Отделно от това не става ясно дали се претендира поправката /допълването/ само на ИЛ или и на обуславящата го заповед за изпълнение. В тази връзка, следва да се отчете факта, че заповедта за изпълнение не е връчвана на заявителя, респективно същият не е уведомяван за съдържанието ѝ. Допълнително следва да се отчете и обстоятелството, че процесните вземания, които са пояснени с първата уточнителна молба, не са били предмет на указания за последваща конкретизация или на отказ за издаване на заповед за изпълнение.
В контекста на изложеното, следва изводът, че преди да постанови актът си по молбата от 24.02.2020г., решаващият съд е следвало да процедира по реда на чл.101, ал.1 от ГПК като установи действителната воля на страната, респективно да осигури надлежност на извършените процесуални действия
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че подадената жалба, срещу разпореждането, с което е постановен отказ по молбата на заявителят от 24.02.2020г., следва да се уважи, като в съответствие с въззивните правомощия по чл.269 вр. с чл.273 от ГПК, се обезсили атакувания съдебен акт и делото да се върне на първоинстанционният за съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане №8046 от 25.02.2020г. постановено по ч.гр.д.№11579/2019г. по описа на PC Варна, с което е оставено без уважение искането на заявителят ”А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, обективирано в Молба с вх.№15889 от 24.02.2020г.
Връща делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.